Р E Ш Е Н И Е
№ 193
гр.Плевен, 28 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При
секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело №185 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 98 от 18.12.2014г., постановено по НАХД № 306 по описа за 2014г., Районен съд-Левски е потвърдил Наказателно постановление № 14-0241-000312/08.10.2014г. на Началника на Районно управление – Белене към ОД на МВР - Плевен, с което на А.П.А. ***, на основание чл.175, ал.1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от А.П.А. чрез адв.П.Л.Д. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, противоречащ на закона, необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че районният съд не е анализирал, съпоставил и оценил събраните доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка. Касаторът счита, че извън вниманието на районния съд са останали съществените противоречия в показанията на актосъставителя Б. и свидетеля Й., които подробно са описани. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил критерии, по които е ценил противоречащите си групи свидетели (двамата полицейски служители и водените от жалбоподателя свидетели). Сочи се още, че по делото не е установено жалбоподателят А. да е имал вмененото му поведение като водач на МПС. Счита се, че липсата на деяние, което да е извършено от административно наказаното лице сочи незавършеност на фактическия състав на материалния закон, от който е изведено наложеното му наказание. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответната страна – РУ-Белене при ОД на МВР – Плевен не е депозирано възражение по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. ***, който счита решението за неправилно. Сочи три порока, а именно съществени противоречия в показанията на свидетелите И. и Б.; липса на доказателства за компетентността на наказващия орган и липса на мотиви относно размера на наложените санкции, които са в максимален размер. Представя писмени бележки с развити съображения за отмяна на обжалваното решение на районния съд.
В съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против А. затова, че на 26.07.2014г. около 01:15ч. в гр. Белене, по ул. „Патриарх Евтимий” управлява в посока към ж.п. гара - Белене собствения си лек автомобил „Фолксваген Кади”с рег. № ЕН XXXX ВК, като на осветен участък от пътя в близост до кръстовище с ул. „Рила” не спрял при подаден сигнал от контролен орган – полицейски служител, който бил подаден със светлоотразителна стоп – палка по образец, като е посочено мястото за спиране в дясната част на пътното платно. Посочената като нарушена в акта разпоредба е чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. След анализ на свидетелските показания на две групи свидетели-полицейските служители и свидетелите на жалбоподателя А., съдът е кредитирал с доверие свидетелските показания на първата група –св.И. и св.Б., като е посочил, че същите са последователни, логични и дадени въз основа на техни лични възприятия, както и че не са налице данни последните лица да са във влошени лични отношения с А., за да се приеме че са заинтересовани от изхода на делото. Свидетелските показания на св.Ш. и св.И. съдът не е кредитирал и приел за достоверни като е счел, че същите са неубедителни, нелогични и вътрешно противоречиви, както и че са налице противоречия в показанията на двете лица. По отношение на обясненията на жалбоподателят А. съдът е счел, че същите не съответстват на събраните по делото доказателства и представляват негова защитна теза. При така установеното от към факти, съдът е счел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Приел е за доказана фактическата обстановка, описана в акта и в НП, а именно че А. е извършил нарушението (при подаден сигнал със стоп-палка, възприет от водача, последният не е спрял плавно на посоченото от контролния орган място), за което и правилно му е потърсена административно-наказателна отговорност. По отношение размера на наказанието съдът е посочил, че същото съответства на тежестта на нарушението. В заключение е приел, че наказващият орган е издал законосъобразно наказателно постановление и е потвърдил същото.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на А.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
По касационните възражения настоящият счита същите за неоснователни. Първото възражение касае фактическата обстановка възприета от съда въз основа на свидетелските показания на контролните органи. Касаторът твърди, че последната не отговаря на действителността. Настоящата инстанция, обаче, намира, че правилно районният съд е възприел и анализирал свидетелските показания на двете групи свидетели; мотивирано е посочил защо кредитира едните, а не приема за достоверни другите, и като краен резултат правилно е извел фактическата обстановка и направил правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Правилно съдът е посочил, че наличието на различия по отношение часа на подаване на стоп-палка на движещия се автомобил и мястото, на което е станало това, както и разстоянието, на което са спрели зад преследвания автомобил, са следствие естеството на задълженията на контролните органи по ЗДвП и не са основания да не се даде вяра на техните показания, при наличието на редовно съставен АУАН.
По отношение твърдението, че А. не е имал вмененото му качество на водач на МПС, касационната инстанция счита, че това възражение се опровергава от свидетелските показания на полицейските свидетели, които категорично заявяват, че са видели именно А. да излиза от предната врата на мястото на шофьора. Тези показания напълно се покриват и със събраните по делото писмени доказателства, представени с административно-наказателната преписка.
Относно размера на наложените наказания следва да се посочи, че районният съд е приел, че наказващият орган е съобразил нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, което се споделя от настоящия състав. Наложените наказания съответстват на обществената опасност на извършеното деяние и на поведението на нарушителя, поради което искането за намаляване до минималния в закона размер е неоснователно.
Възражението, че липсват доказателства по делото за временното назначаване на П. К. на длъжността Началник на РУП-Белене, от което не е доказано дали обжалваното НП е издадено от компетентен орган, касационната инстанция намира за неоснователно. Това възражение се прави за първи път в пледоарията по същество пред касационната инстанция, като до този момент, нито пред районния съд, нито в касационната жалба са наведени такива доводи. Тъй като касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите, преценка за правилното прилагане на закона се прави въз основа на събраните по делото доказателства. А въз основа на всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства настоящия състав счита, че решението на Районен съд-Левски е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и приложение на закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 18.12.2014г., постановено по НАХД № 306 по описа за 2014г. на Районен съд-Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.