О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр.Плевен, 26 Март 2015 год.
Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 182/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Ц. *** чрез адв.И.Н. *** с надлежно пълномощно, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг за издаване на административен акт (заповед за обезщетяване ), с който да довърши отчуждителна процедура по §9 от ПР на ЗУТ.
В жалбата се твърди, че на 04.02.2015г. Кметът на Община Плевен е отказал да продължи отчуждителната процедура съгласно §9 от ПР на ЗУТ във връзка с отчуждаване на собствен недвижим имот, находящ се в гр.Червен бряг, за което е издадена Заповед №3102/14.12.2987г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет-Плевен. Сочи се, че кметът е приел, че не е компетентен и е изпратил преписката по компетентност на Кмета на Община Червен бряг. Твърди се още, че в едномесечния срок за произнасяне Кметът на Община Червен бряг не се е произнесъл по първоначалната молба, при наличието на условията за довършване на отчуждителната процедура със съответен административен акт. В заключение се счита, че е формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг, моли се за неговата отмяна и се иска връщане на преписката със задължителни указания за продължаване на производството. Претендира се присъждане на разноски.
С представяне в съда на преписката по подадената от Ц. молба вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. при Община Плевен е депозирано и становище от Кмета на Община Червен бряг чрез юрисконсулт И. с надлежно пълномощно, в което на първо място се счита, че жалбата е недопустима, тъй като не е формиран мълчалив отказ и на следващо място се счита за неоснователна. Моли се за прекратяване на делото, респ. отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
В молба вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. от Ц.Ц. чрез адв.Н. *** е посочено, че със Заповед №3102/1987г. на Изпълнителния комитет на ОНС-Плевен (приложена по делото) е отчужден за държавни нужди (изграждане на товарна гара гр.Червен бряг) недвижим имот, собственост на молителката, а именно парцел пл.номер 1628 в стр.кв.9 и с административен адрес ул. XXX, както и е определена оценка на имота в размер на 4022,19лв. Посочено е още в молбата, че със същата заповед е определено, че лицето следва да бъде обезщетено с жилище в бл.2, кв.62, състоящо се от стая и кухня, както и че отчужденият имот е завзет преди 30.10.1998г., но до момента не е издадена заповед за обезщетяване. Направено е искане за продължаване на недовършената процедура по отчуждаване на имота, на основание §9 от ПР на ЗУТ.
По молбата е дадено становище от Началник отдел „КРВП” при Община Плевен, в което е посочено, че подадената от Ц. молба не е от компетентността на Община Плевен.
С писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/04.02.2015г. до Кмета на Община Червен бряг, на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК, е изпратена преписката, образувана по молбата на Ц. и е посочено, че искането не е от компетентността на Община Плевен. Това писмо е получено в Община Червен бряг на 06.02.2015г., видно от приложените на л.22-23 по делото доказателства.
С писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г. на Кмета на Община Плевен, адресирано до Ц. и с копие до адв.Н., лицето е уведомено, че по подадената от нея молба е извършена проверка и е установено, че искането не е от компетентността на Община Плевен, поради което на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК преписката е изпратена на Община Червен бряг.
Със Заповед №РД-09-113/27.02.2015г. на Кмета на Община Червен бряг е назначена комисия, която с оглед довършването на отчуждителното производство по §9 ал.1 от ПР на ЗУТ, да установи какво е състоянието и степента на завършеност на жилищен блок 2, стр.кв.62 от плана на гр.Червен бряг, който блок касае отчуждителната процедура започнала спрямо Ц.; да прецени дали общината разполага със собствени жилища и налице ли е друга възможност за обезщетяване и под каква форма; както и да прецени какви следва да са действията по продължаване на процедурата и нейното приключване, като в срок до 31.03.2015г. да представи протокол за извършената работа на Кмета на Община Червен бряг.
С
писмо от 04.03.2015г. Ц. ***, че следва да представи валидно пълномощно на адв.Н.
за осъществяване на процесуално представителство пред Община Червен бряг, което
е необходимо за потвърждаване на извършените действия, вкл. преподписване на
подадената молба за продължаване на процедурата. По делото не са налични данни
кога това писмо е получено от Ц..
Жалбата на Ц. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг е подадена в Административен съд-Плевен по пощата на 04.03.2015г., видно от приложен по делото пощенски плик.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искането за довършване на производството по обезщетение за отчужден имот черпи правното си основание от разпоредбата на §9 ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно същата, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ бр.124/98г.) разпоредби на глава V, раздел І на ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30.10.1998г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменените чл.102 от Закона за собствеността. Според ал.2, в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството се прекратява от кмета на общината със заповед.
Според чл.95 ал.1 от ЗТСУ (отм.), посочен като правно основание в отчуждителната заповед от 1987г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. Издава се и последваща допълнителна заповед за конкретните обекти, вкл. принадлежащите им избени, тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл.90 (чл.100 ал.1 от ЗТСУ отм.).
Приложената по делото Заповед №3102/14.12.1987г. за отчуждаване на недвижим имот е издадена от Зам.председател на ИК на Окръжен народен съвет-Плевен, като имотът който подлежи на отчуждаване е с местонахождение в гр.Червен бряг. Именно поради последното Кметът на Община Плевен е счел, че не е компетентен да разгледа искането на лицето и на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК е изпратил молбата на Ц. по компетентност на Кмета на Община Червен бряг с писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/04.02.2015г., получена на 06.02.2015г. Към датата на подаване на жалбата-05.03.2015г. оспорващата твърди, че не е налице произнасяне и е формиран мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг.
Според чл. 58 ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Изтичането на срока за произнасяне и неиздаването на административния акт по направеното искане е приравнено от законодателя на мълчалив отказ. От анализа на нормата се установява, че фактическият й състав включва две кумулативни предпоставки - да е изтекъл предвидения в закона срок за произнасяне и неиздаването на акт в този срок.
Оспорващата е направила искане за довършване на процедурата по обезщетяване по реда на §9 от ПР на ЗУТ, което първоначално е било отправено до некомпетентен орган-Кмета на Община Плевен и заведено с вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. при Община Плевен. С писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/04.02.2015г., на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК, преписката е била изпратена на компетентния орган-Кмета на Община Червен бряг, получена на 06.02.2015г. По общото правило на чл.57 от АПК срокът за издаване на административният акт тече от датата на започване на производството, като от своя страна чл.25 ал.1 от АПК определя, че датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Ето защо срокът за произнасяне от страна на Кмета на Община Червен бряг е започнал да тече от 06.02.2015г., противно на твърдението на адв.Н. в депозираната в съда на 20.03.2015г. молба. Съгласно чл.57 ал.5 от АПК, при редовно искане, Кметът е следвало да се произнесе в срок до един месец, тъй като за относимите към спора факти е необходимо събирането на доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че именно със Заповед №РД-09-113/27.02.2015г. е назначена комисия, която да извърши проучване във връзка с искането на Ц. за довършване на отчуждителното производство. Също така на 04.03.2015г. до Ц. е изпратено писмо от Кмета на Община Червен бряг за отстраняване на констатирани от комисията нередности по искането. От последното се установява, че административният орган е предприел действия по отстраняване на констатирани недостатъци по реда на чл. 30 ал. 1 от АПК, поради което съгласно ал. 3 на същия законов текст срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. По делото липсват данни, дали заявителката е представила изисканите от органа документи, т.е. кога са отстранени нередовностите, поради което и не може да се приеме, че срокът за произнасяне е изтекъл, следователно не може да се приеме, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК.
Но дори и да се приеме, че писмото от 04.03.2015г. до Ц. не представлява такова по чл.30 ал.1 от АПК и срокът за произнасяне по чл.57 ал.5 от АПК е започнал да тече от дата 06.02.2015г., то към датата на подаване на жалбата в съда-05.03.2015г. същият не е изтекъл, за да се приложи нормата на чл.215 ал.4 от ЗУТ (специалният закон) за оспорване на мълчалив отказ в 14-дневен срок, а не в едномесечен срок по общата норма на чл.149 ал.2 от АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че към датата на оспорване липсва формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган, който да подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения, жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на административен акт, подлежащ на съдебен контрол Ето защо следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По отношение искането на процесуалния представител на Кмета на Община Червен бряг за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Съгласно
чл.78 ал.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. За да бъдат присъдени разноските следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени
разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в
срок до приключване на последното съдебно заседание;3. Страната, която иска
присъждането им да е представила списък на
направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е
един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до
неоснователност на искането.
В
конкретно разглеждания случай, действително, със становището депозирано по
делото от ответника чрез юрисконсулт И., е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането е направено в срок и преди постановяване на определението за
прекратяване на делото, т.е. налице е една от предпоставките за основателност на искането за присъждане на разноски. Не са
налице, обаче, другите две предпоставки, за да е налице осъдителен диспозитив в
съдебния акт. Ответникът не сочи какъв размер разноски претендира. Отделно от
това, не е представил доказателства за направените разходи, както и не е
представил списък на същите. Списък на разходите, които страната е направила и
които счита, че следва да бъдат
присъдени, е необходим и представлява
доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един,
какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв
списък нарушава правото на защита на
другата страна в процеса,която има правната възможност да направи възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, както и до невъзможност на
съда да направи преценка за
съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото/ в
този смисъл ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 973/27.01.2015г. на ВАС
по адм.д. № 15253/2014г.
Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Ц. *** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг за издаване на административен акт (заповед за обезщетяване ), с който да довърши отчуждителна процедура по §9 от ПР на ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №182 по описа за 2015 г. на Административен съд-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Кмета на Община Червен бряг, направено в становище вх.№841/18.03.2015г., за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: