ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401

гр.Плевен, 25 Март 2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІІ –ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №181 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Ц. *** чрез адв.И.Н. *** с надлежно пълномощно, срещу изричен отказ за издаване на административен акт (заповед за обезщетяване) по преписка №ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г., подписано от Кмета на Община Плевен.

В изпълнение на определение на съда е представена от Кмета на Община Плевен преписката по подадената от Ц. молба вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г., ведно със становище от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, в което на първо място се счита, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол и на второ място, че е неоснователна. Моли се за прекратяване на делото, респ. отхвърляне на жалбата. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 11.03.2015г. жалбата на Ц. е оставена без разглеждане и производството по адм.дело №181/2015г. по описа на съда е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

След постановяване на определението и в срока за обжалване е постъпила молба от Кмета на Община Плевен, чрез юрисконсулт В., в която се прави искане за допълване на съдебният акт в частта за разноските, като се счита, че имат право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В даденият от съда срок от Ц. не е представено становище по молбата за допълване на съдебния акт.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди искането и с оглед на данните по делото намира, че молбата за допълване на Определение №341/11.03.2015г. по адм.дело №181/2015г. е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.248 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

С постановеното определение №341/11.03.2015г. по адм.дело №181/2015г. настоящият състав е оставил жалбата на Ц. срещу изричен отказ за издаване на административен акт, обективиран в писмо изх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г. на Кмета на Община Плевен без разглеждане и е прекратил производството по делото, т.е. налице е предпоставката на посочената по-горе разпоредба от ГПК за дължимост на разноските, направени от ответника. С постановеното определение съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да се приеме за основателно искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание;3. Страната, която иска присъждането им да е представила списък на направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на искането.

В конкретния случай, действително със становище вх.№747/10.03.2015г., подадено от ответника чрез юрисконсулт В., е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в срок и преди постановяване на определението за прекратяване на делото, т.е. налице е една от предпоставките за основателност на искането за допълване на съдебния акт по отношение на разноските.

Съдът намира, обаче, че не са налице останалите две, кумулативно изискуеми, предпоставки наред с наличната такава за допълване на определението с осъдителен диспозитив по отношение на разноските. Ответникът, нито в становището от 10.03.2015г., нито в искането за допълване на определението сочи какъв размер разноски претендира. В искането се цитира чл.143 ал.4 от АПК, който препраща към Наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и предвиденият в нея минимален размер на адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че с ДВ бр.28/28.03.2014г. Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена и възнаграждението за процесуално представителство по административни дела е според това дали делата са с материален интерес или без такъв интерес, като няма вече общ фиксиран минимум. Отделно от това, на първо място ответникът не е представил доказателства за направени разходи, и на второ място- не е представил списък на същите (в становището е посочено, че се прилага списък, но такъв липсва по делото като приложение). Списък на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени, е необходим и представлява доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един, какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв списък нарушава правото на защита на другата страна в процеса, която има правната възможност да направи възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, както и до невъзможност на съда да направи преценка за съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото/ в този смисъл ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 973/27.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 15253/2014г.

По изложените съображения искането на ответника за присъждане на разноски в негова полза не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за направени разходи и не е представен списък на разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Кмета на Община Плевен, подадено чрез юрисконсулт В., за допълване на Определение № 341/11.03.2015г. по адм.дело № 181/2015г. на Административен съд-Плевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението на страните.

Преписи от определението да се изпратят на Ц.Ц. чрез адв. Н. ***.

СЪДИЯ: