О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр.Плевен, 11 Март 2015 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:        

 

                                                                        Председател: Цветелина Кънева

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело № 181/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Ц. *** чрез адв.И. Н. от АК-Плевен с надлежно пълномощно, срещу изричен отказ за издаване на административен акт (заповед за обезщетяване) по преписка №ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г., подписано от Кмета на Община Плевен.

            В жалбата се твърди, че с обжалваният изричен отказ на Кмета на Община Плевен да продължи процедурата по обезщетяване съгласно §9 от ПР на ЗУТ и да издаде заповед за обезщетяване е прието, че искането на Ц. не е от компетентността на този административен орган. Сочи се още, че в писмото, в което е обективиран отказа, не са изложени мотиви защо се счита, че Кметът на Община Плевен не е компетентния орган. В тази връзка се твърди, че в действителност отчужденият имот се намира в гр.Червен бряг, но органът, който е започнал отчуждителното производство по ЗТСУ (отм.) е Изпълнителният комитет на Окръжен народен съвет-Плевен. Счита се, че компетентният орган да продължи отчуждителното производство и да го завърши със съответен административен акт е Кметът на Община Плевен. В заключение се моли да бъде отменен изричният отказ на Кмета на Община Плевен и преписката да бъде изпратена на органа със задължителни указания за продължаване на отчуждителното производство. Претендира се присъждане на разноски.

            С представяне в съда на преписката по подадената от Ц. молба вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. е депозирано и становище от Кмета на Община Плевен чрез юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, в което на първо място се счита, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол и на второ място, че е неоснователна. Моли се за прекратяване на делото, респ. отхвърляне на жалбата.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

В молба вх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. от Ц.Ц. чрез адв.Н. до Кмета на Община Плевен е посочено, че със Заповед №3102/1987г. на Изпълнителния комитет на ОНС-Плевен (приложена по делото) е отчужден за държавни нужди (изграждане на товарна гара гр.Червен бряг) недвижим имот, собственост на молителката, а именно парцел пл.номер 1628 в стр.кв.9 и с административен адрес ул.”Бенковски” №46, както и е определена оценка на имота в размер на 4022,19лв. Посочено е още в молбата, че със същата заповед е определено, че лицето следва да бъде обезщетено с жилище в бл.2, кв.62, състоящо се от стая и кухня, както и че отчужденият имот е завзет преди 30.10.1998г., но до момента не е издадена заповед за обезщетяване. Направено е искане за продължаване на недовършената процедура по отчуждаване на имота, на основание §9 от ПР на ЗУТ.

По молбата е дадено становище от началник отдел „КРВП” при Община Плевен, в което е посочено, че подадената от Ц. молба не е от компетентността на Община Плевен.

На 04.02.2015г. до Ц., с копие до адв.Н., е изпратено писмо от Кмета на Община Плевен, с което адресатът е запознат, че се извършва проверка по молбата с цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, след което ще бъде уведомен за резултата.

С писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/04.02.2015г. до Кмета на Община Червен бряг, на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК, е изпратена преписката, образувана по молбата на Ц. и е посочено, че искането не е от компетентността на Община Плевен.

С писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г. на Кмета на Община Плевен, адресирано до Ц. и с копие до адв.Н., лицето е уведомено, че по подадената от нея молба е извършена проверка и е установено, че искането не е от компетентността на Община Плевен, поради което на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК преписката е изпратена на Община Червен бряг.

Именно това писмо, в което според оспорващата е обективиран изричен отказ за издаване на административен акт, е предмет на обжалване в настоящето производство.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искането за довършване на производството по обезщетение за отчужден имот черпи правното си основание от разпоредбата на §9 ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно същата, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ бр.124/98г.) разпоредби на глава V, раздел І на ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30.10.1998г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменените чл.102 от Закона за собствеността.

Според чл.95 ал.1 от ЗТСУ (отм.), посочен като правно основание в отчуждителната заповед от 1987г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. Издава се и последваща допълнителна заповед за конкретните обекти, вкл. принадлежащите им избени, тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл.90 (чл.100 ал.1 от ЗТСУ отм.).

Приложената по делото Заповед №3102/14.12.1987г. за отчуждаване на недвижим имот е издадена от Зам.председател на ИК на Окръжен народен съвет-Плевен, като имотът който подлежи на отчуждаване е с местонахождение в гр.Червен бряг. Именно поради последното Кметът на Община Плевен е счел, че не е компетентен да разгледа искането на лицето и на основание чл.31 ал.1 и ал.2 от АПК е изпратил молбата на Ц. по компетентност на Кмета на Община Червен бряг с писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/04.02.2015г. За последното Ц. е уведомена с писмо изх.№ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г. на Кмета на Община Плевен, в което според оспорващата е обективиран изричен отказ за издаване на административен акт-заповед за обезщетяване.

Това писмо от 05.02.2015г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, нито изричен отказ да се разгледа искане за издаване на административен акт и не подлежи на оспорване по съдебен ред. То е акт по чл.31 ал.2 от АПК, с което сезираният некомпетентен орган е уведомил лицето, по чиято инициатива е започнало производството, че е изпълнил своето задължение за изпращане на преписката по компетентност. Т.е. писмото носи само информация за движението по образуваната преписка, но не и властническо волеизявление, което да предизвика промяна в правната сфера на молителя или трети лица. То има не само форма, но и съдържание на уведомително писмо, поради което не е налице изричен отказ на административен орган, който да подлежи на съдебен контрол по реда на административния процес. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното производство. Подлежат на обжалване административни актове, които засягат права и законни интереси, какъвто не е настоящия случай.

По изложените съображения, жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Ето защо следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Ц. *** срещу изричен отказ за издаване на административен акт (заповед за обезщетяване) по преписка №ТСУ и С – 94Ц-1605-1/23.01.2015г. на Община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУ и С – 94Ц-1605-1/05.02.2015г. на Кмета на Община Плевен.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №181 по описа за 2015 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.   

 

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: