Р E Ш Е Н И Е
№ 151
гр.Плевен, 2 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При
секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело №180 по описа
за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 5 от 09.01.2015г., постановено по НАХД № 300 по описа за 2014г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № КГ-1195/17.06.2014г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София, с което на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ на ЕТ „Д.Д.-*** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6 т.1 Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ДАМТН гр. София, чрез процесуален представител П. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Касаторът счита, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в ЗЧАВ е предвидена специална процедура за връчване на акта в случай, че нарушителят не се яви пред актосъставителя – чл. 43а, ал. 2 от закона, която процедура е надлежно изпълнена, което се установява от покана изх. № 84-02-10/19.02.2014 г. и известие за доставяне от 24.02.2014 г. Касаторът посочва още, че актът е съставен при условията на чл.40 ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Твърди се също, че от приложените по делото доказателства – писмо изх. № 84-02-10-1/13.03.2014 г. и нотариално заверено пълномощно се доказва, че АУАН е бил изпратен за връчване на дружеството чрез Община Червен бряг като очевидно в общината се е явил представител на ЕТ за връчване на акта. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От
ответната страна - ЕТ „Д.Д.-*** е депозирано възражение по касационната жалба
чрез управителя Д.Г.Д., в което същата се счита за неоснователна по подробно
изложени съображения.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.А., който счита че не са налице основания за отмяна на решението на районния съд и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 04.12.2013г.
е извършена проверка от контролни органи на ДАМТН на бензиностанция 1, находяща се в гр. Червен бряг, ул.“Антим” “Индустриална
зона”, стопанисвана от ЕТ„Д.Д.-95”, при която от бензиноколонка № 1 е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво-автомобилен бензин А-95Н, с протокол
за проверка и вземане на проба от течно
гориво № Пл-073 от 04.12.2013г. При проверката е установено, че горивото
доставено в количество 1005 л. по нареждане за експедиция №131598/22.11.2013 г.
и налично количество 800л. се разпространява с Декларация за съответствие №
0178/06.11.2013г. издадена от “Лукойл България” ЕООД, от партида № 0178, в
общо количество 3 000 тона. След
изпитване на контролна проба в стационарната Изпитателна лаборатория
за горива, смазочни материали и присадки
към ДАМТН- ГД ККТГ гр. София, сертификат за акредитация на БСА рег. №
35-ЛИ/18.10.2013 г. до 30.09.2016 г. е издаден Протокол от изпитване № С-0517-3/11.12.2013 г. На
основание изготвените протоколи от изпитване в
ГД “ККТГ” е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП-
0988/14.12.2013 г. за съответствие на течното гориво
с изискванията за качество, съгласно който: Течно гориво- автомобилен бензин
А-95Н, по показател: “Дестилационни характеристики” не съответства на изискванията
за качество, както следва :”Дестилационни характеристики”: “- край на кипене (°С): Полученият резултат от изпитването е 221,4°С при норма минимум 210,0°С,
отклонение с 11,4°С над минимално допустимата
стойност. Съгласно БДС EN
ISO 4259 “Нефтопродукт”. Въз основа на Констативен
протокол № КП- 0988/14.12.2013 г. за съответствие на
течното гориво с изискванията за качество на ЕТ е съставен АУАН № А – 063 от
12.03.2014г., въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Съдът е приел още, че актът не е връчен на представляващият ЕТ,
а на друго лице след представено пълномощно.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е извел правни изводи, че с пълномощното, приложено на л.45 по делото на РС, Д.Д. е упълномощил друго лице (неговата съпруга В. Д.) да го представлява единствено пред Община Червен бряг и органите на местното самоуправление и местната администрация, като Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не попада в кръга на така описаните адресати на пълномощното. В тази връзка е счел, че това пълномощно не следва да се кредитира, т.е. че с него В. Д. не е надлежно упълномощена да представлява ЕТ пред контролните органи на ДАМТН с права да получава АУАН от името на търговеца. Посочил е още, че след като е установено, че нарушителят е ЕТ е следвало актът да се връчи на лице, което има право да управлява и представлява едноличния търговец или на надлежно упълномощено такова, което не е сторено. От последното е направил извод, че АУАН не е връчен в съответствие със законовите изисквания, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице, обосновавайки се с нормите на чл.43 ал.1 и чл.52 ал.2 от ЗАНН. Воден от горните мотиви районният съд е приел в заключение, че нередовното връчване на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 от ЗАНН, тъй като води до тежко ограничаване на правото на защита на лицето, чиято административно-наказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата административно-наказателна процедура и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснато съществено нарушение при връчване на АУАН, което е обосновало и отмяна на НП като незаконосъобразно. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:
Не е спорно по делото, че АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представляващ ЕТ, с което не е допуснато нарушение на закона предвид изпратената и получена покана за съставяне на акт. Правилно вече съставеният акт е изпратен в съответствие с правилата на чл.43 ал.4 от ЗАНН и чл.43а ал.2 от ЗЧАВ на общинската администрация за връчване. Неправилно, обаче, АУАН е връчен на В. Д., тъй като представеното от нея пълномощно е да представлява физическото лице Д.Д. *** и всички органи на местно самоуправление и местна администрация, да подава молби и прави справки, да заплаща дължими такси и други суми. Не е налице упълномощаване да представлява ЕТ пред ДАМТН с правата да подписва и получава от името на търговеца съставени АУАН. Ето защо е правилен изводът на районния съд за допуснато съществено нарушение при връчване на акта, ограничило правото на защита на санкционираното лице, което не може да бъде санирано и води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В подкрепа на изложеното е и установеното чрез разпита на св.Д. пред РС, че при получаване на акта са били разделени със своя съпруг и тя го е уведомила за АУАН едва след получаване на наказателното постановление. Тези обстоятелства са изложени и във възражението на ЕТ срещу касационната жалба. При тези съображения решението на Районен съд-Червен бряг като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 09.01.2015г., постановено по НАХД № 300 по описа за 2014г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.