Р E Ш Е Н И Е
№ 150
гр.Плевен, 2 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №178 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 7 от 19.01.2015г., постановено по
НАХД № 289 по описа за 2014г., Районен съд – Никопол е отменил Наказателно
постановление № 15-0000005/04.09.2014 г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” – Плевен, с което на „Батерия” АД гр. Никопол на основание чл. 416, ал.
5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 1, ал.
2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен
чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е
неправилен, постановен при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита
се, че районният съд е постановил решението си без да прави задълбочен анализ
на всички факти и обстоятелства по делото. Касаторът сочи също, че съдът е
направил незаконосъобразни изводи в своето решение като е приел, че нарушението
по чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ е „формално”, „маловажно”
нарушение и на това основание е отменил процесното НП. Твърди се, че лицето М.
С. е работила на трудов договор на длъжността „етикетировчик” в санкционираното
дружество до 14.07.2014г. Посочва още, че от наличната справка за всички
подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицето М. Т. С. за периода до
08.08.2014 г. е видно, че последната й месторабота с регистриран трудов договор
е в „Батерия” АД гр. Никопол, който договор е прекратен на 14.07.2014г., и
поставя въпроса защо работодателят веднъж е преценил, че лице предоставящо
работна сила като „етикетировач”, трябва да е с регистриран трудов договор, а в
последствие решава, че лицето може да работи на същата длъжност без трудов
договор. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответната страна - „Батерия” АД гр. Никопол не е
депозирано възражение по касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И., която поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания и моли решението да бъде
отменено.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
управителя Ц.К., който моли решението да бъде оставено в сила, като счита че
представените доказателства обосновават този резултат.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна, но не по
изложените в нея съображения.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя и свидетелите по акта районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: На 05.08.2014г. е извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство в цех за производство на обекти на
битовата химия, намиращ се в гр.Никопол и стопанисван от „Батерия” АД
гр.Никопол. При проверката е констатирано, че лицето М. С. извършва дейност по
предоставяне на работна сила, изразяваща се в пълнене на пластмасови елементи
за ароматизатори, без между нея и работодателя да има сключен трудов договор. Резултатите
от проверката са обективирани в констативен протокол от 05.08.2014г. За
констатираното е съставен АУАН за нарушение на чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1
от КТ. В акта е направено възражение, че лицето има сключен граждански договор,
който е представен с писмените възражения, подадени в срока по ЗАНН. Въз основа
на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел също,
че показанията на лицето М. С. противоречат на описаната фактическа обстановка.
От правна страна съдът е счел, че единственото
основание наказващият орган да приеме, че дружеството в качеството на
работодател е нарушило разпоредбите на чл.1 ал.2 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, е
липсата на писмен трудов договор или подпис на работника на представения такъв.
Счел е още, след анализа на всички доказателства и показанията на св.М. С., че
между дружеството и лицето е постигнато съгласие за предоставянето на работна
сила по договор за изработка и за възникване на гражданско-правни отношения. В
тази връзка е посочил, че липсата на трудов договор не може самостоятелно да
обуслови извод, че такъв договор не е сключен и отношенията между страните не
са уредени като трудови, поради което липсата
му само формално осъществява признаците на нарушението по чл.1 ал.2 във
вр. с чл.62 ал.1 от КТ. В заключение съдът е счел, че наказващият орган е
подходил крайно формално и не е преценил конкретните факти, поради което
наложеното наказание противоречи на целта на закона. По тези мотиви районният
съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция счита, че решението на районния
съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съображенията за това са
следните:
С Наказателно постановление № 15-0000005/04.09.2014г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен на „Батерия” АД гр.
Никопол, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 1, ал.
2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. Същото е връчено на представител на
дружеството на 09.10.2014г., което се установява от приложеното на л.10 от
делото на РС известие за доставяне. Жалбата на санкционираното дружество срещу
наказателното постановление е подадена по пощата на 17.10.2014г., видно от
пощенското клеймо върху пликът, приложен на л.11 от делото на РС.
Съгласно нормата на чл.59 ал.2 от ЗАНН, нарушителят може
да обжалва наказателното постановление в 7-мо дневен срок от връчването му, а според
разпоредбата на чл.64 б.”б” от ЗАНН влизат в сила НП, които не са били
обжалвани в законния срок.
Предвид горното, в конкретният случай жалбата срещу
процесното наказателно постановление е подадена с един ден закъснение след
срока за обжалване, който е изтекъл на 16.10.2014г.-четвъртък работен ден,
поради което на 17.10.2014г. наказателното постановление е влязло в законна
сила. Жалбата срещу наказателното постановление като просрочена е недопустима
за разглеждане по същество, а нейното разглеждане от страна на районния съд
обосновава недопустимост на съдебното решение. Последното следва да бъде
обезсилено, а производството по образуваното НАХД да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 7 от 19.01.2015г., постановено по
НАХД № 289 по описа за 2014г. на Районен съд – Никопол и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Батерия” АД гр.
Никопол срещу Наказателно постановление № 15-0000005/04.09.2014 г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 289 по описа за
2014г. на Районен съд – Никопол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.