Р E Ш Е Н И Е

№ 227

гр.Плевен, 11 Май 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и петнадесета година, в състав:                           

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

Снежина Иванова

При секретаря Г.К. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 176 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 81 от 29.01.2015 г., постановено по НАХД № 3443 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен е изменено наказателно постановление № 15-1502549-14.11.2014 г. на ЗА директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на „Търговска асоциация” ЕООД гр. София, с ЕИК 175341283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Връбница, инд. Зона Орион, ул. 3020 № 34, с управляващ и представляващ С. И. П. с ЕГН ********** в качеството на работодател е наложена на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като е намален размера на наложената санкция на 1500 лв.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Търговска асоциация” ЕООД, ЕИК 175341283, представлявано от управителя С. И. П., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че по делото са представени доказателства от които е видно, че не е осъществен състава на вмененото на дружеството административно нарушение, по повод което е съставено наказателното постановление, тъй като възнаграждението на Б. К. И. за извършената от него работа по трудов договор за месец май 2014 г. е изплатено напълно. Твърди, че издаденото в този смисъл наказателно постановление е въз основа на предположение, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че при връчването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, отнасящи се до реда за връчването му, който е определен в чл. 58 от ЗАНН счита за нарушен. Счита, че този ред е специален и за връчването на наказателни постановления не важи препращането в други закони относно това други лица, освен нарушителя да получават наказателни постановления. Твърди още, че административно наказателното производство срещу „Търговска асоциация” ЕООД е образувано незаконосъобразно в присъствие на пълномощник вместо в присъствието на нарушителя или на законния му представител. Касаторът счита, че това действие е извършено в нарушение на процесуалните правила, тъй като съществено е засегнато правото му на защита, тъй като го лишава от правото на лично участие при съставяне на АУАН, както и от произтичащите от това правни възможности още на този етап да се защити срещу предявеното му с акта обвинение, като даде обяснения, направи конкретни възражения или своевременно посочи доказателства. Твърди, че този извод се налага от самата законова регламентация, допускаща при визираните в посочения текст предпоставки задочно производство, но не и участие на пълномощници, като това законово разрешение е последица от принципа за личната административнонаказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на който са подчинени правилата за образуване и развитие на производството. Сочи, че показателни в тази насока са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, които регламентират строго лични права (за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа на възражения), упражняването на които е предоставено единствено на нарушителя, не и на други лица, в т.ч. пълномощници, тъй като зависят от субективната преценка на нарушителя и счита, че тези норми следва да се спазват стриктно, доколкото в административно наказателното производство разширително тълкуване е недопустимо. В жалбата касаторът сочи, че недопускане участието на пълномощници, макар да не е формулирано изрично, се извлича не само от принципа в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, но и от правилата на НПК, намиращи субсидиарно приложение в административнонаказателното производство съгласно чл. 84 от ЗАНН. Сочи и, че в НПК института на представителството спрямо обвиняемия също е изключен, като при невъзможност за лично участие производството протича задочно или се спира, а по аналогия представителството е неприложимо и в административно наказателното производство, особено по отношение действията по повдигане и предявяване на обвинение спрямо нарушителя, осъществявани чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Касаторът сочи, че ЗАНН осигурява достатъчно възможности и ясни правила за законосъобразно развитие на производството при известен нарушител, поради което делегиране другиму правото на лично участие в него не би могло да породи годни правни последици, а императивността на изискването за лично предявяване на АУАН на нарушителя се извлича и от разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН, като по аргумент от ал. 4 – ал. 6 възможността за предявяване, подписване и връчване на съставения в отсъствие акт на друго лице е изключена предвид изричното решаване на въпроса с продължаването на производството при ненамиране на нарушителя – производството се спира (чл. 43, ал. 6 ЗАНН). Касаторът счита, че дори да се приеме обратното становище – за допустимост на представителството в отклонение от принципа за лично участие в административно наказателното производство, възражението би било резонно да се обсъжда само при извършено изрично упълномощаване, каквото в случая не може да се приеме, че е извършено. Твърди, че от приетото по делото пълномощно е видно, че упълномощаването на М. А. Н. да представлява и да действа от името на „Търговска асоциация” ЕООД пред НОИ и подразделенията му във връзка с извършвани проверки, като представя, изисква и получава документи, прави справки, получава информация е общо и е свързано с предмета на дейност на фирмата, като в него липсва изрична клауза за представителство по образувани административнонаказателни производства срещу ЮЛ, още по-малко конкретно по процесното. Счита, че за да валидират извършени спрямо пълномощник процесуални действия в такъв вид производство, клаузите на упълномощителната сделка следва недвусмислено да овластяват пълномощника за представителство относно действия по приемане на административно наказателно обвинение чрез подписване на АУАН и вписване на обяснения и възражения срещу конкретно обвинение за извършено административно нарушение, като при конкретните обстоятелства няма никакво основание волята на упълномощителя да се тълкува разширително в такъв аспект, което само по себе си е недопустимо. Счита, че в този смисъл се налага извод, че пълномощникът е излязъл извън обхвата на предоставените му с упълномощителната сделка права, лишавайки нарушителя от правото му на собствено участие в образуваното производство, от което право няма данни да се е отказал. Касаторът сочи, че обратно на тези правила съдебният състав обсъжда, че въпреки всички изброени по-горе нарушени императивни принципи на административния процес, поведението на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен не е противоправно и действията им не са съществено процесуално нарушения.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, представлява се от юрк. И., която счита касационната жалба за неоснователна и незаконосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Била извършена проверка на Търговска асоциация” ЕООД гр. София, с ЕИК: 175341283,  при която се установило, че върху ведомостите за заплати няма положен подпис от жалбоподателя, който да удостоверява, че е получил трудовото си възнаграждение. В тази връзка на 02.09.2014г. бил съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 1085/02.09.2014г. с предписание да бъдат изплатени трудовите възнаграждения в срок до 02.10.2014г. При последваща проверка на 06.010.2014г. било установено, че не е изпълнено задължителното предписание, дадено в т. 2 от ПИП за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за м. май 2014г. на Б. К. И. – охранител на “Свинекомплекс” гр. Гулянци. Съставен бил АУАН № 15-1502549/06.10.2014г. с повдигнато административно обвинение за нарушаване на чл. 415, ал. 1 от КТ. По така съставения АУАН в последствие било издадено оспореното наказателно постановление.

За да потвърди последното РС Плевен приел, че от обективна страна било извършено вмененото на дружеството нарушение, като в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът отхвърлил направените възражения за нарушение на чл. 58 от ЗАНН и констатирал неприложимоатта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. РС Плевен констатирал, че индивидуализацията на наложеното наказание била необоснована, поради което изменил наказателно постановление № 15-1502549-14.11.2014 г., като намалил наложената санкция от 2000 лева на 1500 лева.

Решението на Районен съд Плевен е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Настоящият състав счита, че в конкретния случай, в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, като съображенията за това са следните:

На 02.09.2014г. в Дирекция ИТ – Плевен е била извършена документална проверка на ведомостите за заплати на дружеството, при което е било констатирано, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на Б. К. И. – охранител на обект „Свинекомплекс” – гр. Гулянци, както и на другите охранители на обекта за месеците април, май, юни, юли 2014г., което е нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на осн. чл. 404 ал.1 от КТ, контролните органи издали задължително предписание да се изплатят дължимите възнаграждения на Б. К. И. и останалите работници за месеците – април, май, юни и юли 2014г. в срок до 02.10.2014г. Предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. Протоколът за проверката е съставен в присъствието на М. Н., която се легитимирала като пълномощник на дружеството пред ДИТ – Плевен.

На 06.10.2014г. бил съставен АУАН в присъствието на пълномощника М. Н., която получила акта, съставен на дружеството, за неизпълнение на т.2 от предписанието, затова че на Б. К. И. и на другите работници не е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за м. май 2014г.

В тази връзка следва да бъде посочено, че не се споделя тезата, застъпена в касационната жалба, че съставянето на АУАН в присъствието на пълномощник е опорочило производството, защото същият не е разполагал с необходимата представителна власт. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно, М. Н. е била изрично упълномощена от управителя на дружеството да го представлява пред Изпълнителна агенция „ГИТ” – ДИТ – София във връзка с извършвани проверки от органите на агенцията, да представя документи пред органите на инспекцията по труда, включително да получава протоколи и други документи и дава обяснения по повод на извършените проверки, както и всички необходими действия, свързани с това. Следователно, обхватът на представителната власт, очертана в пълномощното дава право на упълномощеното лице надлежно да представлява дружеството в извършваните проверки от ДИТ, да представя документи и дава обяснения по повод на тези проверки, както и да извършва всички необходими действия, свързани с това, което макар да не е изрично указано, следва да се разбира, че обхваща и съставянето на АУАН, защото дава възможност на пълномощника да дава обяснения, да прави възражения и представя документи във връзка с извършваните проверки, с което се изчерпват възможностите за защита на наказаното лице при съставяне на АУАН и така в достатъчна степен да защити интересите му в хода на производството.

Но от съдържанието на НП е видно, че нарушението се изразява в неизпълнение на предписанието по т.2 – за неизплащане на трудовото възнаграждение за м. май освен на Б. И. и на другите охранители от обекта. Видно от предписанието, същото по вид нарушение, но за други периоди, със същия срок на изпълнение, е посочено в останалите три точки от предписанието, описано по същия начин и следователно касае както конкретно посочения служител, така и всички останали охранители за съответния период. Така описано нарушението не дава яснота относно конкретните факти, защото не става ясно за кои останали охранители не е било изплатено възнаграждение за съответния период. Последното е съществен порок в съдържанието на АУАН и НП.

Съставът на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ предвижда наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазването на трудовото законодателство.

В Административен съд – Плевен са образувани няколко касационни производства с предмет издадени НП за неизпълнение на същото предписание, като за неизпълнението на всяка отделна точка по предписанието за установените нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен нарочен АУАН и издадено НП.

Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание. Това води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на предписание по протокол № 1085/02.09.2014г. на ДИТ, което не е целта на разпоредбата и е недопустимо и незаконосъобразно.

Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло - осъществява съставът на нарушение по чл. 415ал.1 от КТ и това нарушение подлежи на санкциониране , още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128 т.2 от КТ и касаещи едни и същи лица, но за различен период.

Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. В случая органът е дал възможност на работодателя да изплати възнагражденията на охранителите, като при проверката на 02.09.2014г. не е наложил наказания за констатираните нарушения на трудовото законодателство, а е издал едно общо предписание, което не е било изпълнено в краткия едномесечен срок. Налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него нарушение, но еднакво по вид е незаконосъобразно, а и предписанието, макар и по-късно, е било изпълнено, видно от приложената към жалбата срещу НП разпечатка от ведомост за м. април 2014г., съдържаща подписи на служителите срещу начислените суми, с което са удостоверили изплащането им.

Недопустимо е да се налага наказание за нарушение по чл. 415 ал.1 КТ за неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен акт.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде добавено още, че изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 58 от ЗАНН и свързаното с нея твърдение за неправилно връчване на наказателното постановление. Самото нарушение щеше да бъде допуснато в случай, че е отказана съдебна проверка на оспореното наказателно постановление. Точно обратното се установява, съдът е приел жалбата за допустима и по предвидените процесуални правила е разгледал същата, като е постановил съдебен акт по съществото на спора. Нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН охранява правото на жалба на наказаното лице, което право очевидно е осъществено, след като жалбата е приета и разгледана от въззивния съд.

Неоснователно е и другото възражение, свързано с нарушени процесуални права в хода на административното производство. Последното е започнало с извършена проверка, за която е съставен ПИП № 1085/02.09.2014г., подписан от пълномощник на “Търговска асоциация” ЕООД. В административната преписка е представено пълномощно (л. 16 от въззивното дело), от което е видно, че М. А. Н. е упълномощена да представлява дружеството пред ИА “Главна инспекция по труда” във връзка с извършени проверки. Същата е изрично упълномощена да представя документи и да получава такива, вкл. протоколи и други, да дава обяснения по повод проверките, както и всички необходими действия, свързани с това.. В тази връзка неоснователно е възражението, че Н. не е била упълномощена за представлява “Търговска асоциация” ЕООД в административнонаказателното производство. Вярно е, че административнонаказателната отговорност е лична, но в случая е наказано юридическото лице, което се представлява по закон или въз основа на пълномощно. Неоснователно е становището, че Н. е само активно легитимирана да представлява дружеството. последното не се установява нито от представеното пълномощно, нито от логиката на представителството като цяло. Противното разбиране, в смисъл, че представляващият дружеството не може да участва в административнонаказателния процес би означавало злоупотреба с права в конкретния случай, доколкото коментираното пълномощно е съставено и заверено след извършване на проверката на 02.09.2014г., видно от заверка на подписа направена на 24.09.2014г.

Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Твърдението, че възнагражденията са били изплатени не кореспондират с доказателствата по делото. От приложената на л. 13 от делото ведомост за заплати се установява, че нито един от петимата работници не е положил подпис под сумите за възнаграждения. Същата справка е представена пред Д “ИТ” на 06.10.2014г., видно от заверката с положен подпис и печат. Едва в хода на съдебното производство е представена ведомост за заплати с положени подписи на работниците, която обаче няма достоверна дата. Ето защо правилно е прието, че към момента на съставяне на АУАН задължителното предписание не е било изпълнено, доколкото контролния орган е съобразил акта и наказателното постановление с представената пред него ведомост за заплати с заверена дата и печат от 06.10.2014г. Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно на други основания, подробно описани по-горе в настоящето решение.

При горните съображения касационният състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 81 от 29.01.2015 год., постановено по НАХД № 3443  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като вместо него постанови

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1502549-14.11.2014 г. на ЗА директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.

Особено мнение на съдия Снежина Мойнова Иванова по кад № 176 по описа за 2015 година на Административен съд –Плевен

Не споделям посоченото в решението по кад № 176 по описа за 2015 година на Административен съд –Плевен, че е следвало административно-наказващият орган да санкционира работодателя за неизпълнение на предписание, дадено с протокол № 1085/02.09.2014 година по т. 1 до 4 с един и същ срок за изпълнение, с едно наказание респ. да бъде издадено едно наказателно постановление, тъй като е налице едно общ нарушение, независимо, че се касае за неизплащане на трудово възнаграждение за различни периоди. Съгласно чл.128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и при неизпълнение е на това задължение за всеки отделен период е налице отделно административно нарушение. Намирам, че с предписанието от 02.09.2014 година е разпоредено отстраняване на четири отделни констатирани нарушения, тъй като както посочих по-горе, неизплащането на трудовото възнаграждение на работника за всеки конкретен месец от година представлява отделно нарушение на изискванията на чл.128, т. 2 от КТ и по всяко се дължи изпълнение и за установяване на нарушението не следва да се изхожда от дадения еднакъв срок за изпълнение -02.10.2014 г., който не прави отделните нарушения едно общо задължение за изпълнение, а от обстоятелството, че е налице неизплащане на трудово възнаграждение за различни периоди - за м. април, май, юни и юли 2014 година. Считам, че правилно за всяко отделно неизпълнение на дадените предписания по отделни точки е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя.