Р E Ш Е Н И Е
№ 147
гр.Плевен, 2
Април 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Катя Арабаджиева
При секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело №174 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 699 от 08.12.2014г., постановено
по НАХД № 145 по описа за 2014г., Районен съд – Червен бряг е отменил
Наказателно постановление № 15-028/27.01.2014г. на Началник сектор „Рибарство и
контрол” – гр. Плевен, с което на В.Д.К. ***, на основание чл.85а от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложена глоба в размер на 500лева, за
извършено нарушение на чл. 49а от Закона за рибарството и аквакултурите.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
представлявана от Изп. директор Я.Я. чрез юрисконсулт Е. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен,
необоснован и неправилен. Счита се за необоснован изводът на съда, че
извършеното от жалбоподателя изпълнително деяние не съставлява административно
нарушение по чл. 49а от ЗРА. Позовавайки се на показанията на К., касаторът твърди,
че изпълнителното деяние представлява нарушение на чл. 49а от ЗРА, с което се
осъществява състава на чл. 85а от ЗРА. Посочва се още, че всяко физическо лице,
което предлага или продава риба извън центровете по чл.46 ал.2 от ЗРА е във
формално нарушение на чл.49а от с.з., тъй като няма документи по чл.49 от ЗРА,
какъвто е и конкретния случай. Твърди се, че след като съдът е счел, че
правната квалификация на нарушението е неправилна е следвало да определи
правилната такава и да потвърди обжалваното наказателно постановление, което не
е сторил и е допуснал съществено процесуално нарушение. В заключение се моли за
отмяна на решението на районния съд, след което наказателното постановление да
бъде изменено като се определи правилната правна квалификация на извършеното
нарушение-тази по чл. 46ж, ал. 1 от ЗРА, с което се осъществява състава на чл.
88а, ал. 2 от ЗРА, за което се предвижда глоба в размер от 500 до 1200 лева.
От ответната страна - В.Д.К.
не е депозирано възражение по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява, но по делото е представено писмено становище, в което са изложени
аналогични доводи на тези в касационната жалба. По същество се моли за отмяна
на решението на районния съд, като касационната инстанция измени наказателното
постановление по отношение на правната квалификация и впоследствие потвърди същото.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На
06.12.2013г. в 12,20 часа в гр.Червен бряг К. извършвал продажба на риба без да
притежава декларация за произхода на рибата и документ за първа продажба по
чл.49а ЗРА. По същото време и място
свидетелите Р. и К. –
служители на ИАРА заедно със свидетеля К. обикаляли града и извършвали проверка за
незаконна продажба на риба по случай празника
Никулден. Преминавайки по улица „Ангел Кънчев” свидетелите забелязали през
отворена порта, че в дворното място на дом № 2а К. продава риба, а в циментов
шадраван / корито/ плували риби – шаран, амур и толстолоб. Отстрани до коритото
с жива риба се намирала масичка, върху която бил разположен кантар и найлонови
чантички. Свидетелите забелязали К. да продава на неизвестно лице от женски пол
риба като премерил рибата, взел парите на жената и я поставил в торбичка. Свидетелите влезли в
двора, легитимирали се и поискали от К. да представи документи за произход на рибата и за първа
продажба като регистриран купувач. Пред
свидетелите К. заявил, че не разполага с документите, тъй като буса заминал за
друго населено място, но не отрекъл, че продава рибата. За констатираното е
съставен АУАН за нарушение на чл.49а ЗРА,
връчен лично на К. срещу подпис. Във връзка с издадения акт К. подал
възражение, в което посочил че е разполагал с изискуемите документи – за
произход и за първа продажба, но същите забравил в бус, който отпътувал за
Тетевен. Към възражението представил копие от декларация за произход на
продукти от аквакултури № 0547141, копие
от документ за първа продажба на продукти от риболов и ветеринарно медицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни ф. № 0000000954/13г. Въз
основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на К.
е наложена глоба в размер на 500лв. за извършено нарушение на чл.49а от ЗРА.
При така приетото от фактическа страна, съдът
счел, за неоснователно възражението на К., че не е извършвал продажба на риба,
като обосновал последното с установеното, че лицето е продавало същата на цена
по-висока от закупената от него. Приел е още, че представените с възражението
документи не дисквалифицират нарушението на К., който е извършвал продажба на
риба в нарушение на изискванията на ЗРА, а не само не е представил документи по
чл.49 от ЗРА, както е посочено в акта и НП. Анализирайки нормата на чл.49а от
ЗРА съдът е счел, че посочените в АУАН документи са изискуеми в заведения за
обществено хранене и в търговската мрежа, поради което за К. не възниква
задължение за представяне на техни копия при проверката и не е осъществен
състава на чл.49а от ЗРА. От последното е извел извод, че деянието на лицето се
изразява в „продажба” на риба и
приложимата административно наказателна разпоредба не е чл. 85а
ЗРА, а по-тежката норма на чл.82, ал.1
ЗРА респ. тази на чл.82а ЗРА. Посочил е,
че деянието, по начина по който е описано в АУАН и НП е несъставомерно, тъй
като К. не може да носи отговорност за нарушение по чл.49а от ЗРА, защото е
осъществил от обективна и субективна страна състава на друг вид административно
нарушение по ЗРА и на друго основание е следвало да се ангажира административно-наказателната
му отговорност. В заключение е счел, че допуснатото от наказващият орган процесуално нарушение
е съществено и не може да бъде санирано в съдебното производство, поради което
обосновава отмяна на наказателното постановление. Воден от горните мотиви,
районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
допуснато съществено нарушение при определяне правната квалификация на
нарушението и неговата санкционна норма, което не може да бъде санирано във
фазата на съдебното производство и обосновава отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
По касационните възражения настоящият състав съобрази
следното:
Неоснователен е доводът в касационната жалба
за неправилно приложение на материалния закон от страна на районния съд. Правно
обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът е счел, че К. не
може да носи отговорност за нарушение по чл.49а от ЗРА, каквото му е вменено с
акта, защото е осъществил от обективна и субективна страна състава на друг вид
административно нарушение по ЗРА (извършил продажба на риба в противоречие с
изискванията на ЗРА) и на друго основание е следвало да се ангажира административно
наказателната му отговорност. Правилен е и изводът, че документите посочени в
АУАН и НП – декларация за произход на рибата и документ за първа продажба,
изискващи се от нормата на чл.49а от ЗРА да бъдат представени на контролните
органи на ИАРА са изискуеми за заведения за обществено хранене и в търговската
мрежа (чл.49а от ЗРА препраща към чл.49 от с.з.), а в конкретния случай продажбата на риба не е
извършвана в такива обекти.
Неоснователно е и възражението за допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна съда. В чл.63
ал.1 от ЗАНН са посочени правомощията на районния съд при произнасяне с решение
по жалба срещу наказателно постановление-да потвърди, да измени или да отмени
обжалваното наказателно постановление. Съдът не може и няма право да променя правната квалификация
на нарушението. Законът задължава актосъставителя да квалифицира деянието, като
посочи в акта конкретната разпоредба и нормативен акт, които са нарушени.
Неточната квалификация на нарушението прави акта нередовен, като в конкретни
случаи (извън изцяло преквалифициране на
деянието) този дефект може да бъде отстранен в наказателното постановление чрез
нейното правилно посочване, но от наказващият орган.
Ето защо, решението на Районен съд-Червен бряг
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 699 от 08.12.2014г.,
постановено по НАХД № 145 по описа за 2014г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.