Р E Ш Е Н И Е

№ 455

гр.Плевен, 26 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №172 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Подадена е жалба (л.64) и допълнително уточнение (л.122) от В.П.Г. и С.П. ***, чрез адв.Т. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед №РД-09-24/12.02.2015г. на Кмета на Община Долна Митрополия, с която е одобрен ПУП-План за регулация на УПИ V-178, УПИ ХІV-181, УПИ ІV-178, УПИ VІ-182, УПИ ІІІ-179 и УПИ ІІ-180, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия, одобрен със Заповед № 466/18.02.1987год. на Председателя на ОНС-Плевен, като вътрешните регулационни линии на УПИ V-178, кв.23 се поставят в съответствие със съществуващите граници между поземлените имоти, съгласно поправките в зелен цвят на графичната съставка към ПУП-ПР, отразено в скица № 290/27.08.2014г., в частта, с която се променят вътрешните регулационни граници на собственият им имот УПИ V-178, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че след извършване на регулацията площта на собственият им имот се намалява, като от 1010 кв.м става 760 кв.м. Твърди се още, че оспорващите не са имали искане за прилагане на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ , а Община Долна Митрополия не може без постъпило искане да провежда процедурата по § 8 от ПР на ЗУТ, доколкото и трети лица не са заявявали вещни права по отношение границите на имотите, предмет на промяната. Сочи се също, че е налице съдебно решение по гр.дело, което определя границите на имотите, и което е задължително за общината. В заключение се счита, че извършената регулация е в противоречие с нормите на ЗУТ и се моли за отмяна на заповедта в оспорената част, касаеща собственият им имот.

В съдебно заседание оспорващите не се явяват, представляват се от адв.Т., която поддържа жалбата на заявените в нея основания. Допълнително излага съображения за незаконосъобразност на заповедта, в смисъл, че неправилно са определени границите с този план, тъй като е извършено отразяване на имотите по кадастралната карта, а не по имотни граници каквото е изискването на §8 от ПР на ЗУТ. Твърди, че липсва геодезично заснемане, което е необходимо за изработката на плана. Твърди още, че липсват данни за уредени регулационни сметки, както и че вътрешните регулационни линии, които са дадени по оспорения план не отговарят на съществуващите граници на имота. Моли за отмяна на заповедта в оспорената част и претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Кмет на Община Долна Митрополия се представлява от адв. Д. *** с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи за наличие на искане за прилагане процедурата по §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Сочи, че е подадено заявление до административния орган, изготвен е ПУП, който обхваща имотите на оспорващите и съседни имоти, и който е съобщен на заинтересованите страни. Твърди, че с оспорената заповед е одобрен този ПУП за имота на оспорващите, като вътрешните регулационни линии на имота на В.Г. и С.И. и съседните им имоти са поставени в съответствие със същинските граници между поземлените имоти по кадастрални граници. Моли жалбата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.

Заинтересованите лица М.Й.Ц. и И.Х.И. се явяват лично в съдебно заседание и дават становище за неоснователност на подадената жалба.

Заинтересованите лица Н.Й.К., С.В.И. и Х.Б.Д. в съдебно заседание не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от Н.Й.К., която намира жалбата за частично основателна.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от заинтересувани лица в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, видно от приложените доказателства на л.49-50, л.64 и л.152 от делото, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Последното и съобразно Определение № 7620/23.06.2015г. по адм.дело № 5010/2015г. по описа на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 6922/25.08.2014г. при Община Долна Митрополия от В.П.Г. е искано изменение на ПУП-ПР за стр. кв. 23, УПИ V-178 по плана на гр.Долна Митрополия. Към заявлението е приложен документ за собственост. Върху заявлението е отразено становище на главен архитект на общината за липса на пречки за изменение на ПУП-ПР за имоти с УПИ V-178, УПИ ХІV-181, УПИ ІV-178, УПИ VІ-182, УПИ ІІІ-179 и УПИ ІІ-180, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия.

Във връзка с подаденото заявление и приложените към него документи, със Заповед № РД-09-263/06.10.2014г. на Кмета на Община Долна Митрополия, издадена на основание чл.44 ал.1 т.13 и ал.2 от ЗМСМА, чл.124а ал.2, чл.135 ал.3 и ал.4 т.1 от ЗУТ във вр. с §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ и във вр. със становище на главен архитект на общината, е допуснато изменение на ПУП-ПР на имоти с УПИ V-178, УПИ ХІV-181, УПИ ІV-178, УПИ VІ-182, УПИ ІІІ-179 и УПИ ІІ-180, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия с цел вътрешните регулационни линии на УПИ V-178 да се поставят в съответствие със съществуващите граници на имота.

Изработен е проект за изменение на ПУП-ПР (по делото е приложена скица на л.11), който е съобщен на заинтересованите лица по чл.128 ал.5 от ЗУТ. По проекта е постъпило възражение вх. № 8547/23.10.2014г. от Н.Й.К., собственик на УПИ XIV-181, в което се сочи, че съществуващата на място ограда (граница) между УПИ XIV-181 и УПИ V-178 не отговаряла на предложената скица.

По възражението е извършена проверка на място от служители на Община Долна Митрополия, за резултатите от която е изготвен констативен протокол от 14.11.2014г. В него е отразено, че оградата на място не съответства на тази, нанесена в плана, като не съвпада с регулационната линия между двата имота и с кадастралната граница. Посочено е, че възражението на К. следва да се разгледа на заседание на ЕСУТ при Община Долна Митрополия. За констатациите са уведомени всички заинтересовани лица.

С протокол от 06.02.2015г. на ЕСУТ при Община Долна Митрополия е отложена процедурата по изменение на плана, във вр. с §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, започната по заявление на В.Г., като е решено Н.К. да бъде уведомена да представи строителни книжа, доказващи, че оградата е законно построена.

С молба вх. № 1059/11.02.2015г. до Кмета на Община Долна Митрополия от Н.К. е оттеглено възражение вх.№8547/23.10.2014г., а с протокол от 11.02.2015г. на ЕСУТ при Община Долна Митрополия е продължена процедурата по изменение на плана.

Със Заповед №РД-09-24/12.02.2015г. на Кмета на Община Долна Митрополия е одобрен ПУП-План за регулация на УПИ V-178, УПИ ХІV-181, УПИ ІV-178, УПИ VІ-182, УПИ ІІІ-179 и УПИ ІІ-180, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия, съгласно който вътрешните регулационни линии на УПИ V-178 се поставят в съответствие със съществуващите граници между поземлените имоти, съгласно поправките в графичната част към ПУП-ПР, отразено в скица № 290/27.08.2014г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото са приложени още и Решение от 05.02.1996г. по гр. д № 666 на Районен съд-Плевен, потвърдено с Решение от 12.06.1996г. по гр. д. № 237 на Окръжен съд-Плевен, от които се установява, че площта на парцел V-178 (УПИ V-178) е била 1010 кв.м, поставен в дял на С.П. и В.Г. в делбено производство.

За установяване на всички факти и обстоятелства по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно. Видно от заключението на вещото лице е, че действащият към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищно регулационен план на гр.Долна Митрополия е одобрен със Заповед № 466/18.02.1987г., съгласно който УПИ V-178 е с площ от 1010кв.м, от които 760кв.м са по кадастрална граница, а останалите 250кв.м се придават на УПИ VI-182 и УПИ XIV-181, кв. 23 по плана на града. Установява се още, че съгласно същият план западната имотна граница на УПИ V-178 се изправя, като се придават части на УПИ VI-182 и УПИ XIV-181. Вещото лице посочва, че планът не е приложен по отношение на имотите и не се съхраняват данни за уредени регулационни сметки между собствениците на тези имоти. Според вещото лице между УПИ V-178 и УПИ IV-178 липсва трайно материализирана граница, а границата между УПИ V-178 и УПИ XIV-181, реализирана на място с оградна мрежа и бетонови колове, не отговаря на показаната в ПУП-ПР кадастрална граница и регулационната такава. Направен е извод, че регулационните линии на УПИ V-178 не отговарят на съществуващите граници на имота, и че с оспорената заповед се намалява площта на същия имот.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи:

Съгласно чл.129 ал.2 от ЗУТ, компетентен за одобряване на ПУП в обхвата до един квартал е кметът на общината. Правното основание, на което е издадена заповедта е §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, а съгласно ал.4 на §8 изменението на дворищнорегулационния план по ал.2 т.3 се одобрява със заповед на кмета на общината. Ето защо заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма, но при липса на мотиви, т.е. фактически основания. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е нарушение на административнопроизводствените правила, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова, при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. Заповед № РД-09-24/12.02.2015г. е с посочено правно основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл. 139 ал.2 от ЗУТ и §8 ал.2 т.3 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Фактически основания за издаване на заповедта не са посочени, поради което не е изпълнено изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Фактически обосновки за наличие на основанията за изменение на регулацията между УПИ V-178, кв. 23 по плана на гр. Долна Митрополия и съседните имоти липсват както в заповедта, така и в съпътстващи нейното издаване документи. Не са посочени какви конкретно са частите от неприложените дворищнорегулационни планове, какви части на кои имоти се придават и пр. Ето защо е налице допуснато съществено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта в оспорената част.

По отношение спазването на материалния закон и целта на закона, съдът намира следното:

Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по заявление от В.П.Г. *** за промяна на ПУП-ПР за имот УПИ V-178, кв. 23 по плана на гр.Долна Митрополия. Производството намира правното си основание в нормите на чл. 135 от ЗУТ във вр. с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.

Разпоредбата на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ предвижда автоматично прекратяване, без провеждане на нарочна административна процедура, на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени в сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени по регулация поземлени имоти или части от поземлени имоти. Относно незабавното прекратяване на отчуждителното действие на тези планове, без провеждане на специална административна процедура, се е произнесло и ОСГК на ВКС в ТР № 3/28.03.2011г. по т.д. №3/2010г., което по аргумент на чл.130 от ЗСВ е задължително за всички - съдилища и администрация в частност. Следователно, собствениците на поземлените имоти по §8 ал.1 от ПР на ЗУТ разполагат с една от регламентираните възможности по ал. 2 на същия параграф: - да приложат влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма, с което на практика също се постига крайният ефект на дворищната регулация, но посредством доброволното й прилагане по реда на ЗУТ; - да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на ЗУТ; - или да поискат вътрешните регулационни линии на имотите им да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, което, видно от последващите разпоредби, се извършва при спазване на изискванията на §8 ал.4 от ПР от ЗУТ. Конкретно хипотезата на § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ съдържа в себе си специално основание за изменение на заварените и неприложени в сроковете по § 6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове, в предмета на което се включва единствено изменение на плана за регулация посредством поставяне на вътрешните регулационни линии на засегнатите имоти, за които са образувани дворищнорегулационните парцели, в съответствие със съществуващите граници на имотите. Оттук може да се направи извод, че изменението по § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ е наложително в случаите, в които между заинтересованите собственици не е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността в нотариална форма и съществува несъответствие между границите на имотите по КП, респ. КК, и регулационните им линии, спрямо които се определят възможностите за застрояване и отстоянията от строежите. Последното, обаче, е във връзка с една обща задължителна материалноправна предпоставка, а именно настъпването ex lege на установеното с §8 ал.1 ПР от ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила и неприложени в сроковете по §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове. Това, съгласно §6 ал.2, са действащите към момента на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./, но неприложени по реда на ЗТСУ планове за дворищна регулация, а съгласно §6 ал.4 ПР на ЗУТ - плановете за дворищна регулация, проектите за които са внесени за обявяване до 31.05.2001г., и които на основание §6 ал.3 от ПР на ЗУТ подлежат на съобщаване, съгласуване, одобряване, обжалване и влизане в сила по досегашния ред /този по ЗТСУ и ППЗТСУ/ като актовете за одобряването им се издават до 31.12.2001г. Относно тези две категории дворищнорегулационни планове с §6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ е предвидена възможност за прилагането им по досегашния ред /този на ЗТСУ/, съответно по § 6 ал.2 - в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./, а по § 6 ал.4 - в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на плановете по § 6 ал.3. Едва след изтичането на тези срокове за собствениците на поземлените имоти, относно които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация, се поражда правото да реализират някоя от нормативно установените с §8 ал.2 ПР на ЗУТ възможности.

Предвид изложеното възниква въпросът доколко в процесният случай може да се говори за възможност за приложението на § 8 ал.2 във вр. с ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл.84 ал.7 от ППЗТСУ /отм. ДВ бр.1/02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г./, подробният градоустройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат. Под визирания в § 6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ "досегашен ред" за приложение на дворищнорегулационните планове следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 110 – 114 и чл. 134 – 136 от ЗТСУ /отм. ДВ бр. 1/02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г./. От анализа на съдържанието им може да се приеме, че за приложение на регулацията по смисъла на ЗТСУ може да се говори само в два случая: - когато става въпрос за недвижими имоти или части от тях, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други ФЛ или ЮЛ, в който случай на собствениците на придадените по регулация имоти или части от имоти се дължи заплащане на съответно парично обезщетение; - когато става въпрос за образуван по регулация общ парцел на ФЛ или ЮЛ, в който случай за изравняване на частите на съсобственост в парцела също се предвижда заплащане на съответно парично обезщетение. Ето защо и в контекста на изложеното, съдът намира, че процесният случай попада именно в хипотезите на §8 ал.2 във вр. с §6 от ПР на ЗУТ – сроковете по последната разпоредба са изтекли и не е приложена регулацията по плана, одобрен със Заповед № 466/18.02.1987г.

Предвид горното, и с оглед подаденото заявление с вх. №6922/25.08.2014г. от В.Г., правилно със Заповед № РД-09-263/06.10.2014г. на основание чл.135 от ЗУТ вр. §8 ал.2 от ПР на ЗУТ е допуснато изработване на проект за ПУП-ПР. Със същата заповед е определена и целта на плана – вътрешните регулационни линии на УПИ V-178 да се поставят в съответствие със съществуващите граници на имота. Неясно, обаче, остава защо с оспорената Заповед № РД-09-24/12.02.2015г. по същество се прилага планът, одобрен със Заповед № 466/18.02.1987г., като се намалява площта на УПИ V-178 от 1010 кв.м на 760 кв.м. Съдебната експертиза категорично установява, че регулационните линии на УПИ V-178 не отговарят на съществуващите граници на имота, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че планът е изготвен на база съществуващи кадастрални граници на имота, а не на база съществуващи на място имотни граници, като на място границите не съответстват на кадастралните граници. От всичко изложеното се налага извода, че не е приложен правилно материалният закон, а и целта на закона не е постигната. Вместо да се постигне действително отразяване на имотните граници, то по същество се прилага план, чието действие е отпаднало.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата на В.Г. и С.И. за основателна, а Заповед № РД-09-24/12.02.2015г. на Кмета на Община Долна Митрополия следва да бъде отменена в оспорената част като незаконосъобразна.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващите да бъдат присъдени разноски в размер на 250лв., от които 20лв. внесена държавна такса, 5лв. държавна такса за съдебно удостоверение, 150лв. платено в брой адвокатско възнаграждение и 75лв. внесен депозит за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-24/12.02.2015г. на Кмета на Община Долна Митрополия, с която е одобрен ПУП-План за регулация на УПИ V-178, УПИ ХІV-181, УПИ ІV-178, УПИ VІ-182, УПИ ІІІ-179 и УПИ ІІ-180, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия, одобрен със Заповед № 466/18.02.1987год. на Председателя на ОНС-Плевен, като вътрешните регулационни линии на УПИ V-178, кв.23 се поставят в съответствие със съществуващите граници между поземлените имоти, съгласно поправките в зелен цвят на графичната съставка към ПУП-ПР, отразено в скица № 290/27.08.2014г. в частта, в която се променят вътрешните регулационни граници на УПИ V-178, кв.23 по плана на гр.Долна Митрополия, собственост на В.П.Г. и С.П. ***.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати на В.П.Г., ЕГН:**********, и С.П.И., ЕГН:**********, и двете от гр.Долна Митрополия, направените по делото разноски в размер на 250лв. (двеста и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: