Р E Ш Е Н И Е

№ 210

гр.Плевен, 30.04.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 170 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 55 от 22.01.2015 г., постановено по нахд № 3426/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0031092 от 22.04.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София, ЕИК 831642181, на основание чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, за това, че при направена проверка на 26.09.2013 г. в магазин „Виваком 5204” в гр.Плевен на бул. „Данаил Попов” № 13 във връзка с постъпила в КЗП жалба от потребител, предявил рекламация на мобилен телефонен апарат поради проявен дефект, който е отказал да получи отремонтирания апарат, а е поискал да получи нов такъв или да му бъде възстановена сумата, е съставен протокол от КЗП, с който му е наредено да върне сумата. До 22.09.2013 г. продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията – 22.08.2013 г., като нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт Л. Б., който счита същото за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че направените от съда констатации се основават изцяло на субективната преценка от страна на служителите на КЗП, а с оглед правилната преценка на характера и причините за поява на дефекта на стоката са необходими специални технически познания, с каквито нито служителите на КЗП, нито районният съд разполагат. Навежда доводи, че не е взето и експертно мнение, а в случай, че се оспорва техническото състояние на стоката, е следвало да бъде назначена техническа експертиза. Твърди също, че в хода на проверката дружеството е представило доказателства, че по посочената рекламация е осигурен ремонт на стоката и същата е предоставена на разположение на потребителя в съответствие с договора за продажба в законоустановения срок. Цитира разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, която вменява на търговеца задължение да приведе стоката в съответствие с договора, но не е уредено задължение на търговеца да достави същата на потребителя и от потребителя зависи датата на получаване на ремонтираната или заменена стока и съответно датата на подписване на протокол за това. Намира, че е било необходимо КЗП да провери и установи в НП потърсена ли е от потребителя стоката при изтичане на срока по чл.113 ал.2 и ако е бил уведомен, че не е възможно извършване на ремонт, предявил ли е претенция за замяна на стоката или за разваляне на договора за продажба. Посочва, че мобилният апарат не е приобщен по делото, поради което съдът е възпрепятстван да установи чрез назначаване на експертиза характера на повредите. Счита, че са налице спорни обстоятелства, които не са изследвани в хода на административното производство, поради което е извършено нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита също, че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя, поради което намира така издаденото НП за немотивирано. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите гр.Русе, е депозирал по делото писмено становище чрез юрисконсулт Д.Д. Л., която счита, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Намира, че извършеното нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП е безспорно доказано, същото е подробно описано и е правилно квалифицирано. Описва подробно фактическата обстановка, довела до издаване на НП. Твърди, че потребителят е предявил рекламацията си на 22.08.2013 г. и е имал правото да я получи отремонтирана или нова до 22.09.2013 г., а доказателства за това, че търговецът е удовлетворил предявената рекламация в едномесечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията, не са представени. Сочи, че разпоредбата на чл.222а от ЗЗП, която следва да се приложи за нарушение на чл.113 ал.2 от същия закон, предвижда имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв. и че наложената с НП санкция е в размер на 1500 лв., като е взета предвид и разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, която предвижда санкция в двоен размер при повторно извършено нарушение. Намира за неоснователни възраженията на нарушителя, че не са изложени мотиви за налагането на санкция над предвидения минимум, тъй като в оспорваното НП е вписан номера на друго НП, с което му е наложена санкция за същото нарушение, датата му на влизане в сила и съдебното решение, с което е потвърдено това НП. Освен това посочва, че търговецът стопанисва магазини на територията на цялата страна и в този смисъл са много повече засегнати обществените отношения, свързани със защита правата на потребителите по предявени от тях рекламации. Твърди, че е взето предвид и имущественото състояние на дружеството и че определеният размер на санкцията би превъзпитал нарушителя и би го предупредил да не извършва в бъдеще нарушения. В заключение моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло НП като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № К - 0031092/22.10.2013г. на “БТК” АД – СОФИЯ за това, че при извършена на 26.09.2013г. проверка в магазин „Виваком 5204" в гр.Плевен, находящ се на бул. „Данаил Попов" №13, във връзка с постъпила в КЗП в гр.Плевен жалба вх.№ Р-03-1608/25.09.2013г. от потребител относно рекламация на мобилен телефонен апарат „Nokia Lumia 620" е установено, че апаратът е закупен на 22.04.2013г, а на 22.08.2013г. е предявена рекламация поради проявен дефект, като след 14 дни е направен опит апаратът да бъде върнат преинсталиран, но потребителят е отказал да го приеме, тъй като дефектите са били още повече. Извършен е ремонт, след което, на 25.09.2013г. потребителят е посетил търговския обект за получаване на телефона, но при тестване в магазина апаратът проявил същия дефект и потребителят не е получил телефона, като не е подписал и акт за удовлетворяване на рекламация, а апаратът е оставен в търговския обект и е върнат към сервиза с нов сервизен протокол. По този начин апаратът не е получаван от потребителя и не е приведен в съответствие с договора за продажба в периода от 22.08.2013г. до 22.09.2013г., в нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Установено е още, че със съставен при проверката констативен протокол 2013 № К-0154378/26.09.2013г. е изискано от търговеца да представи в КЗП становище по жалбата, като в представеното такова на 15.10.2013г. е посочено, че е сменена платката на телефона, което е равнозначно на смяна на апарата с нов и е представен акт за удовлетворяване на рекламация от 14.10.2013г., в който потребителят е вписал, че отказва да получи телефона, тъй като при тестване е установил същите проблеми и че желае замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. Установено е също, че със съставения при проверката по документи протокол № К-71409/15.10.2013г. е наредено на търговеца да развали договора и да възстанови заплатената сума и на 22.10.2013г. да представи документи, удостоверяващи изпълнение на предписанието, но търговецът е представил становище, че не намира основание за възстановяване на заплатената сума. От констатираното е направен извод, че до 22.09.2013г. продавачът „Българска телекомуникационна компания”  АД не е привел стоката - мобилен телефонен апарат „ Nokia Lumia 620” в съответствие  с договора за продажба - в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията - 22.08.201Зг., което е квалифицирано като нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите. В АУАН е отразено още, че се касае за повторно извършено нарушение. При съставяне на АУАН не са направени възражения. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите на “БТК" ЕАД - СОФИЯ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за извършено нарушение по чл.113 ал.2 ЗЗП, като изрично е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № 2011-20060/13.12.2011г., потвърдено с решение № 594/25.09.2012г. на Административен съд - Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е извел правни изводи за неоснователност на възраженията за допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и че по безспорен начин е доказано извършването на нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП от страна на търговеца, тъй като рекламацията е предявена на 22.08.2013г., а акт за нейното удовлетворяване е подписан едва на 14.10.2013г. и то без да е постигнато привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Съдът е посочил, че нормата на чл.113 ал.2 ЗЗП изисква привеждане на стоката в съответствие с договора, като не предписва конкретен способ за постигане на този краен резултат и ирелевантни са всякакви – добронамерени или недотам добронамерени (или изцяло недобронамерени) действия от страна на търговеца за постигането на този резултат (в т.ч. –изпращане на мобилния телефон за сервизно обслужване) при положение, че той в крайна сметка не е постигнат. Счел е за неотносими към съставомерността на нарушението всички описани в НП обстоятелства, настъпили след изтичането на едномесечния срок. Съдът е приел за доказан и квалифициращият признак „повторност”, както и че правилно е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., като не са налице основателни доводи в полза на нейното намаляване. Посочил е, че не са налице и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. На тези основания Районен съд-Плевен е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. По категоричен начин е установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, тъй като акт за удовлетворяване на рекламация е съставен на 14.10.2013г., в който потребителят обаче е вписал, че отказва да получи телефона, тъй като при тестване е установил същите проблеми и че желае замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума, т.е. дори и към тази дата не е постигнато привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Без значение е причината, поради която не е спазен този срок, поради което доводите за необходимостта от специални технически познания, респ. назначаване на техническа експертиза са несъстоятелни. Необходимо е да се посочи още, че дали стоката ще бъде отремонтирана или заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на рекламацията и второ, независимо кой от начините ще използва търговецът, срокът за това е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията. Именно този срок в конкретният случай не е спазен. Ето защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 22.01.2015 г., постановено по нахд № 3426/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.