Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 / 18. февруари 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и осми януари 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: М.К.

С участието на Прокурор Й.А. ***.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 170/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на М.Й.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Плевен за периода м.09.2012г. – м. 02.2014г., които се изразяват в отказ да бъде преместен в затворническо общежитие от закрит тип „Вит”, предвиден за осъдени за първи път, като неправомерно търпи наказанието си в корпуса на Затвора – Плевен на етаж с повишена сигурност, заедно с осъдени на доживотни присъди, което води до психически тормоз и постоянен стрес.

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за преместването му в общежитие от закрит тип за осъдени за първи път. Бил е преместен от Затвора – Белене в Затвора – Плевен по негово настояване и настанен за изтърпяване на наказанието в обособено отделение на затвора, което е за нерецидивисти – закрит тип. Не е настанен в зона с повишена сигурност, видно от представените справки и показанията на св. К., обособен е отделен пост и няма фактически и физически контакт между двете групи осъдени. Всичките молби и искания на К. за преместване са били разглеждани от администрацията и има произнасяне по тях и затова не е налице твърдяно бездействие. Моли за отхвърляне на исковата молба, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лв. или съразмерно с уважената част от иска.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Не се доказва затворническата администрация, чрез действие или бездействие да е нарушила законовите разпоредби във връзка с изтърпяване на наказанието на ищеца. Не са събрани доказателства, че в резултат са настъпили вредни последици за здравето и психиката му. Затова предлага да се отхвърли иска.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

По същество е НЕОСНОВАТЕЛЕНА И НЕДОКАЗАНА.

Със Заповед № ЛС – 04-216/16.03.2007г. на Зам. Министъра на правосъдието и по молба на л.св. М.Й.К. е бил преместен да търпи наказанието си от Затвора – Белене в Затвора – Плевен.

Според приложена Справка от Началника на Затвора – Плевен Рег. № Р-851/24.02.2014г.(л.19) ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 години. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е бил „усилено строг режим” от 30.05.2002г. На 23.01.2006г. е заменен със „строг режим”. С решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС по Протокол № 2 от 02.04.2013г. този режим е заменен на „общ” като ищецът продължава да изтърпява наказанието си в обособено отделение за „закрит тип нерецидивисти” в Затвора – Плевен с още 65 лишени от свобода от същата категория. Настанен е в това отделение още с обособяването му от 01.06.2009г.

Според Заповед № ЛС-04-565/30.05.2009г. на министъра на правосъдието относно: преобразуване на затворнически общежития и разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития – т.6 – осъдените, лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития като в Затвора Плевен се настаняват лишени от свобода от област Плевен и Търговище. Със Заповед № ЛС – 04-1925/05.11.2012г. на министъра на правосъдието Затворническо общежитие „Вит” от открит тип към Затвора – Плевен е било преобразувано в затворническо общежитие от закрит тип.

Според приложената справка затворническо общежитие „Вит” от закрит тип се намира непосредствено до Затвора – Плевен и е с капацитет 80 лишени от свобода, като условията в него, режимни ограничения и правни норми са същите като в обособеното отделение за осъдени – закрит тип нерецидивисти в корпуса на затвора. Във връзка с ограничения щатен персонал, осъществяващ непосредствено надзорно-охранителни функции и с цел гарантиране сигурността в общежитието, подбора на лишените от свобода, настанени в него зависи от оценката на правонарушителя и евентуален висок риск от вреди (бягство, отклонения, нарушения на задължения), поведение, мотивация за труд, дисциплина и др.

Горното се потвърждава от показанията на св. К., който заявява, че условията на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие „Вит” от закрит тип и в обособеното отделение за нерецедивисти от закрит тип в корпуса на затвора и режимните ограничения на двете места са еднакви, а изтърпяващите наказание „лишаване от свобода” в това отделение нямат достъп до останалите затворници – рецидивисти и осъдени на доживотен затвор без право на замяна в зоната с повишена сигурност, тъй като са обособени два отделни поста.

Показанията на св. Д. не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата, според него в корпуса на затвора няма общежитие от закрит тип, той изтърпява наказанието си в килия 316 в зона с повишена сигурност. Няма твърдения, че в корпуса на затвора се помещава общежитието от закрит тип, то се намира непосредствено до корпуса на затвора, докато в корпуса на затвора е обособено самостоятелно отделение, в което изтърпяват присъдите си осъдени на лишаване от свобода – нерецидивисти от закрит тип.

В такова отделение е бил настанен и ищеца К. за целия претендиран период - м.09.2012г. – м. 02.2014г., което съответства на характера на присъдата му. Осъден е на 16 години лишаване от свобода, за първи път, като от 23.01.2006г. първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е променен от „усилено строг режим” на „строг режим”, а от 02.04.2013г. е заменен на „общ”. Последната замяна на режима на изтърпяване на наказанието дава възможност на ищеца да претендира за преместване в затворническо общежитие „Вит” от закрит тип извън корпуса на затвора.

Но условията, режима и правните ограничения в затворническото общежитие „Вит” от закрит тип, което се намира непосредствено до корпуса на затвора и обособеното отделение за осъдени на лишаване от свобода за първи път – нерецидивисти от закрит тип, в което е настанен ищеца, са еднакви и са предвидени за изтърпяване на наказанието на лишени от свобода нерецидивисти от закрит тип, какъвто е случаят на ищеца. Ищецът изтърпява наказанието си в това отделение, заедно с още 65 други лишени от свобода – осъдени за първи път от закрит тип и това не противоречи на законовите разпоредби.

Според чл. 60 от ЗИНЗС рецидивистите и осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал. 1, се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип. Чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС касае осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип.

Според чл. 71. ал.1 от ЗИНЗС в затворите и в затворническите общежития от закрит тип лишените от свобода се поставят при усилен надзор и охрана, работят само в района на съответния затвор или затворническо общежитие и по изключение – на обособени външни охраняеми обекти.

Следователно осъдените на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления за срок повече от 5 години , какъвто е случаят на К., се настаняват за изтърпяване на наказанието си в затвори и затворнически общежития от закрит тип като се поставят при усилен надзор и охрана.

Т.е. условията за лишените от свобода в затворите и затворническите общежития от закрит тип са еднакви.

Чл. 69 ал.3 от ЗИНЗС допуска, че когато строгият режим бъде заменен с общ, осъденият продължава да изтърпява наказанието в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, ако няма изрично решение на съда за преместването му в затворническо общежитие от открит тип.

Режимът на К. е бил заменен от „строг” на „общ” и той е продължил да изтърпява наказанието си в затвора като липсва решение на съда за преместването му в общежитие от открит тип. Наложеното наказание и определения режим допускат да изтърпява наказанието си и в затворническо общежитие „Вит” от закрит тип към Затвора - Плевен.

Съгласно чл. 63 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1 и 4. Т.е. при наличие на следните обстоятелства:

т.1. - при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода;

т.4.- по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Заповедта за преместване или отказът за преместване подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Ищецът многократно е подавал искания за преместване (л.53-63) в затворническото общежитие „Вит” от закрит тип към Затвора – Плевен, като видно от отбелязването върху молбите са му били разяснявани условията и критериите за преместване и той се е подписал за това.

Преценката за преместване по чл. 63 ал.1 вр. чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС при наличие на някои от изброените или други съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишване от свобода е от компетентността на Началника на Затвора – Плевен и е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а само на административен пред Главния директор на ГДИН.

В справката (на л.19-21) Началника на Затвора – Плевен е изтъкнал, че подбора на лишените от свобода при преместването им в затворническото общежитие от закрит тип е съобразно ограничения щатен персонал, осъществяващ непосредствено надзорно охранителни функции и с цел гарантиране на сигурността в общежитието и се прецизира съобразно оценката на правонарушителя и евентуален висок риск от вреди (бягство, отклонения, нарушения на задължения), поведение, мотивация за труд, дисциплинарна практика и др. Преценено е, че за периода, в който л.св. К. ***, е бил настаняван в различни спални помещения и на различни етажи, за което са представени заповеди от досието за настаняването му в различни групи (от V в І и обратно), като администрацията на затвора се съобразява с индивидуалните особености, оценката на риска на правонарушителя и личностовата съвместимост при настаняване в спални помещения съгласно чл. 13 от Правилника за вътрешния ред.

Според писмо Рег. № 11469/22.12.2011г. на Зам. Главния директор на ГДИН след извършена проверка по жалби на К. във връзка със смяна на режима е прието, че е придобил формално право за смяна на режима от строг на общ, но не е бил предложен, защото оценката на риска от рецидив показва завишение спрямо първоначалната от 52 т. на 74т. и поддържа тези близки до високите стойности за един продължителен период от време, което говори за ригидност в корекционното поведение, за неизпълнение на задълженията си на килиен отговорник е наказан със Заповед № 654/19.08.2011г. на Началника на Затвора – Плевен и на този етап отсъства мотивация за законосъобразен живот.

Видно от последната изготвена справка от ИСДВР Г. от 19.09. 2013г. (л.32) след смяната на режима на л.св. К. от „строг” на „общ” – ищецът е показал положителна промяна в мисленето и нагласите, но предмет на бъдещо наблюдение ще бъде дали тя е устойчива във времеви аспект. Съществува среден риск от рецидив и вреди. Сътрудничи при изпълнение на плана на присъдата според възможностите си. Но на този етап не са напълно преодолени дефицитите в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене, не са осъзнати и факторите, довели до извършване на деянието. Липсват изградени умения за критична преценка на минал негативен опит, отчитат се нагласи в подкрепа на криминално поведение, което е предпоставка за рецидивно поведение в бъдеще.

Следователно за претендирания период м.09.2012г. – м. 02.2014г. ищецът правомерно е бил настанен за изтърпяване на наказанието си в Затвора – Плевен в група с други осъдени на същото наказание „лишаване от свобода” нерецидивисти от закрит тип при усилен надзор и охрана. Не съществува задължение за администрацията да бъде преместен в общежитие от закрит тип. Има такава законова възможност за преместването му в общежитие „Вит” от закрит тип, функциониращо към Затвора – Плевен, но по преценка на Началника на Затвора – Плевен при наличие на обстоятелствата по чл. 62 ал.1 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и по целесъобразност, каквато е преценено, че не е била налице.

Не се доказа тезата на ищеца, че за претендирания период е бил настанен неправомерно да търпи наказанието си в зоната за повишена сигурност на Затвора – Плевен, заедно с други осъдени рецидивисти на доживотен затвор, без право на замяна, което съжителство да е довело до психически тормоз и постоянен стрес от режимните ограничения за този род осъдени.

Ищецът се отказа от внасяне на допълнителен депозит за изготвянето на назначената от съда комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, поради което и не доказа да е подложен на твърдяния в исковата молба психически тормоз и постоянен стрес от това, че е настанен в група на същия етаж, на който е обособена зоната за повишена сигурност и са настанени осъдени с доживотни присъди.

Поради това съдът счита, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, от което да са произтекли твърдяните от ищеца неимуществени вреди, които от своя страна също са недоказани по естеството и размера си.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на ответника – ГДИН – София, представляван от юрисконсулт П., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 1130 лв., съобразно защитавания материален интерес съгл. чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Й.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Плевен за периода м.09.2012г. – м. 02.2014г., които се изразяват в отказ да бъде преместен в затворническо общежитие от закрит тип „Вит” , като неправомерно търпи наказанието си в корпуса на Затвора – Плевен на етаж с повишена сигурност, заедно с осъдени на доживотни присъди, което води до психически тормоз и постоянен стрес.

ОСЪЖДА М.Й.К.,*** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :