Р
Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.Плевен, 05
май 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, І-ви състав, в
открито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова
При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело №169 по описа за 2015 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Производството по делото
е образувано по жалба на Областна Дирекция “Земеделие” гр. Плевен /ОДЗ/,
представлявана от директора Н. И. С., срещу Решение №4/11.02.2015
г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата /наименована
възражение/ вх.№КПК-М-713/24.01.2015 г. и е оставено в сила Разпореждане №20/09.01.2015
г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен като правилно и законосъобразно.
Разпореждането е издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО за събиране на
сумата по ревизионен акт вх.№2838 от 12.12.2014 г., с който ОДЗ е задължена да
внесе сумата 426,07 лева (главница 418,34 лева и лихва 7,73 лева).
В жалбата са наведени
доводи, че оспореното решение е неправилно
и необосновано. Твърди, че актът за начет, на основание на който е издадено
обжалваното решение, страда от непоправими пороци, водещи до неговата
нищожност. Същият не съдържа номер и дата, поради което не е индивидуализиран.
Същият само е получен на 12.12.2014 г., като това не е датата на издаването му.
Липсват мотиви в същия акт, с което е нарушено изискването за форма на акта.
Подробно обосновава важността и значението на мотивите. В заключение сочи, че
не е указано в ревизионния акт по какъв начин и пред кого може да бъде оспорен.
По тези причини моли да се отмени Решение №4/11.02.2015 г. на Директора на ТП
на НОИ Плевен, с всички произтичащи от това последици.
От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен
не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Областна дирекция „Земеделие” – Плевен, редовно призован,
се представлява от юрк. К.. Моли да се отмени решение
№ 4 от 11.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Счита същото за
неправилно и необосновано поради липсва на входящ номер и дата на издаване,
което е съществено процесуално нарушение, тъй като липсва индивидуализация на
този официален документ. Липсват мотиви в същия, което е нарушаване на
изискването за форма, както и липсва способът за обжалване. Твърдението, че
след като са възразили, знаят как става това, не е достатъчно, тъй като законът
изисква този реквизит. Сочи идентичен казус – решение № 199 от 18.09.2008 г. на
Административен съд – Ямбол. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
представена писмена защита отново навежда доводите от жалбата и о.с.з.
Ответникът в настоящето производство Директор на ТП на НОИ – Плевен, редовно
призован, се представлява от юрк. Т.. Моли да се остави без
уважение жалбата и да се потвърди решение № 4 от 11.02.2015 г. на Директора на
ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Изцяло поддържа изложеното
в решението. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на НОИ
съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за
начет за причинените от тях щети от неправилно извършени осигурителни разходи,
вкл. от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж и доход, както и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на
нормативните разпоредби при издаването им. Счита, че в резултат на установените
обстоятелства при извършената проверка е безспорно установено, че контролният
орган на НОИ правилно е съставил ревизионен акт за начет с отразени констатации
при извършената частична ревизия и съответно начет за неправомерно изплатени
парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки в
общ размер 426.07 лв. Към ревизионния акт е приложен анализ с подробно описани
мотиви и основание за съставяне, поради което възражението на жалбоподателя за липса
на мотиви се явява неоснователно. Неоснователни са и възраженията за липса на
реквизити, тъй като акта е връчен надлежно на лицето, което представлява
осигурителя, отразен е вх. № 2838 от 12.12.2014 г., даден от деловодството, а
пореден номер 20 е поставен от ТП на НОИ - Плевен след регистрацията на акта в
системата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено изцяло. Моли да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв. съгласно Наредба № 1 от
Административен
съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №4/11.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ
Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка №КПК-М-713/11.02.2015 г. до ОДЗ и
е получено на 16.02.2015 г. от мл.експерт М. В. /л.41/. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от
момента на получаване му. Жалбата е
подадена на 24.02.2015 г. чрез административния орган и е заведена с рег.№КПК-М-713
от същата дата /л.2/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената
защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за
обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На лицето А. А. Х., служител на ОДЗ, е издаден от личния лекар болничен
лист серия №А2014 №0405032 /л.15/, за периода 04.09-17.09.2014 г. Издаден е от
ЛКК болничен лист продължение серия А2014 №0413463 /л.19/, за периода
18.09.2014 г. – 17.10.2014 г. На 02.10.2014 г. осигурителят е изпратил придружително
писмо /л.л.17,18/, с което е представил в ТП на НОИ документи, включително
болнични листове, които са индивидуализирани на магнитен носител, който не е
представен по преписката и делото. На 24.11.2014 г. ТП на НОИ е получил писмо
от Регионална здравна инспекция - Плевен, с което се уведомява за отменен
болничен лист на лицето А. А. Х. №0405032 /л.12/. Към
същото е приложен протокол на медицинската комисия №422/20.10.2014 г. /л.13/,
от който е видно, че е отменен посоченият болничен лист №0405032, издаден на
03.09.2014 г. Протоколът на медицинската
комисия е бил изпратен и на Х. от Регионалната
здравна инспекция, но пратката не е била потърсена, видно от обратната разписка
на л.14. Със заповед №КПК-М-713/11.12.2014 г. на Директора на ТП на НОИ е
възложено да се извърши частична проверка по изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност от ДОО на А.
А. Х.
/л.26/. В резултат от проверката е издаден от служител на НОИ ревизионен акт за
начет вх.№2838/12.12.2014 г. /л.л.3-9/, посочен с вх.№2837/12.12.2014 г. на
л.л.53-59. Съгласно последния, ОДЗ в качеството си на осигурител на А. А. Х. е представила декларация по образец съгласно
приложение №15 с попълнени данни относно правото на парични обезщетения, в
което е посочило, че лицето има право на шест работни дни обезщетение за месец
септември 2014 г. съгласно болничен лист №А20140405032. Същият болничен лист е
обжалван от осигурителя и отменен с протокол №422/20.10.2014 г. на ортопедична
ЛКК при “ДКЦ ІІІ Плевен” ЕООД. Изплатената сума по този болничен лист е в
размер на 292,83 лева. ОДЗ неправомерно е представила и болничен лист №А20140405032
за последващ период, който е изплатен изцяло от ДОО, а след непризнаването на
предишния болничен лист той се явява първичен на основание чл.40, ал.5 КСО и
осигурителят е длъжен да изплати първите три дни по същия. За първите три дни
неправомерно е изплатена сума 125,51 лева. Върху сборуваната сума - 418,34 лева
е дължима и лихва в размер на 7,73 лева, или общо 426,07 лева. Приложена е
справка за изплатените суми /л.11/, от която е видно, че сумите са изплатени на
08.10.2014 г. от ТП на НОИ. Ревизионния акт е подписан като получен от
Директора на ОДЗ, и срещу същия е подадено възражение изх.№2837/18.12.2014 г.
на ОДЗ, прието с вх.№КПК-М-713/22.12.2014 г. на ТП на НОИ /л.24,25/. Във
възражението се сочи, че актът е порочен поради липса на номер, дата, мотиви и
срок на обжалване. На това възражение е отговорено с мотивирано заключение изх.№2838/23.01.2015
г. /л.л.35-37/, съгласно което актът е редовно връчен с подписването му от
директора на ОДЗ, което е станало на 12.12.2014 г., като актът за начет е
входиран с №2837/12.12.2014 г. Мотивите на акта са описани в анализ, който е
неразделна част от него. Редът за обжалване е посочен на последната страница на
акта за начет. Междувременно е издадено разпореждане №20 от 09.01.2015 г.
/л.38/, с което на основание ревизионния акт за начет е наредено да се заплати
по сметка на НОИ сумата: главница 418,34 лева, лихва 7,73 лева, или общо 426,07
лева. Разпореждането е получено от ОДЗ на 13.01.2015 г., видно от обратната
разписка на л.38, гръб. Срещу него е подадено възражение /л.л.39,40/ от ОДЗ,
като са направени същите възражения към акта за начет, както във възражението
срещу последния, и се иска отмяна на разпореждането, доколкото същото е
основано на акта за начет. По обжалването на Разпореждане №20 от 09.01.2015 г.
е постановено процесното решение /л.л.42-45/. След излагане на фактите в същото
е посочено, че на А. А. Х. е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност по следните болнични листове /б.л./: 1) №0405032, серия
А2014, за периода 04.09.2014 г. – 17.09.2014 г., 7 работни дни – 292,83 лева;
2) №0413463, серия А2014, за периода 18.09.2014 г. -17.10.2014 г. – 8 работни
дни - 334, 66 лева. Сочи се, че осигурителят ОДЗ е обжалвал б.л. №0405032 с
жалба изх.№2015/09.09.2014 г. По обжалването с протокол на медицинската комисия
№422/20.10.2014 г. същият б.л. е отменен. След отмяната му на основание чл.110,
ал.1, т.1 от КСО, обезщетението в размер на 292,83 лева се явява изплатено без
правно основание, и подлежи на връщане. Същото е изплатено по вина на
осигурителя, който като е представил болничните листове, не е индикирал
обстоятелството, че ги е обжалвал по надлежния ред. Решението за отмяна на б.л.
е представено в ТП на НОИ на 24.11.2014 г., а обезщетението е изплатено на
08.10.2014 г. След отмяната на б.л. №0405032, серия А2014, последващият б.л.
№0413463, серия А2014 се явява първичен, а на основание чл.40, ал.5 от КСО осигурителят
изплаща обезщетението за първите 3 дни от него. В случая ТП на НОИ е изплатило обезщетение
за тези 3 дни, поради което сумата за тях - 125,51 лева подлежи на връщане.
Направен е и извод, че върху сумата главница 418,34 лева /за двата б.л./
правилно е изчислена лихва от 7,73 лева, и жалбата срещу разпореждането е
отхвърлена.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1,
т.2, б.”в” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават
жалби срещу Разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет,
като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се
произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С Разпореждане №20/09.01.2015 г. на Началник отдел КПК е разпоредено
събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх.№2838/12.12.2014 г. от ОДЗ,
оспорваща в настоящето производство. Решение №4/11.02.2015 г. е издадено от
Директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е писмено,
но изискуемата форма не е спазена с оглед наличието на мотиви. Относно
мотивите, спазването на административнопроизводствените правила и материалния
закон съдът съобразява следното:
По отношение на останалите твърдения в жалбата и
о.с.з. съдът съобразява следното:
Актът за начет, на основание на който е издадено
разпореждането /а не обжалваното решение, както се сочи в жалбата/ не страда от
непоправими пороци, водещи до неговата нищожност. Същият съдържа номер и дата,
и е индивидуализиран. Следва да се посочи, че на двете копия, приобщени по
делото, са налице два различни вх.№, съответно 2838 (л.3) и 2837 (л.57). В решението не е взето отношение по този
въпрос. Поставеният допълнителен номер на акта /л.3/ явно представлява номера
на разпореждането, доколкото е от същата дата, като разпореждането – 09.01.2015
г. Актът за начет е получен на 12.12.2014 г., като това е датата на издаването
му, доколкото същата дата ясно е посочена в него. Мотивите на акта са изложени
в неразделна част от него - в анализ /л.8/, поради което не може да се приеме,
че същите въобще не са налице. Но изложените мотиви, заедно с тези в разпореждането
и решението, не са достатъчни за да се прецени приложението на материалния
закон. В ревизионния акт ясно е посочено, че възражения по направените
констатации могат да се направят в 7 – дневен срок от връчването му. Решение № 199 от 18.09.2008 г. на
Административен съд – Ямбол, оставено в сила с Решение № 2776 от 4.03.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 13650/2008 г., не е по сходен казус, доколкото по това дело
б.л. не са били отменени, нито е имало жалби срещу тях. В процесния случай не е
доказано, че б.л. е отменен с влязло в сила решение на ЛКК, доколкото не са
събрани доказателства за влизането в сила на решението на ЛКК.
С оглед на изложеното, ТП на НОИ не е представил
доказателства, че ОДЗ е декларирала двата процесни б.л. в нарушение на чл.9,
ал.4 от НАРЕДБА за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване, нито е посочил тази разпоредба като нарушена,
не е събрал доказателства, че отмяната на б.л. №0405032, серия А2014, е влязла
в сила, поради което решението и потвърденото от него разпореждане следва да
бъдат отменени като постановени в нарушение
на административно производствените правила. С оглед на това нарушение и
липсата на позоваване на чл.9, ал.4 от наредбата не може да се прецени
съответствието на решението с материалния закон.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение
на Директора на ТП на НОИ-Плевен следва да бъде отменено и вместо него следва
да бъде отменено потвърденото разпореждане на Началник отдел КПК.
При този изход на делото и направено
искане от страна на пълномощника на ОДЗ, съдът намира, че на основание чл.143
ал.1 от АПК ТП на НОИ-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на ОДЗ, направените по делото разноски в размер на 350.00
лв., представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.173, ал.1 от
АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №4/11.02.2015 г. на Директора на ТП на НОИ
Плевен, с което е отхвърлена жалбата /наименована възражение/ вх.№КПК-М-713/24.01.2015
г. и е оставено в сила Разпореждане №20/09.01.2015 г. на Началник отдел КПК при
ТП на НОИ-Плевен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане №20/09.01.2015 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Плевен, издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО за събиране на
сумата по ревизионен акт вх.№2838/12.12.2014 г. от Областна Дирекция
“Земеделие” гр. Плевен, в размер на главница
418,34 лева, лихва 7,73 лева, или общо 426,07 лева.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати в полза
на Областна Дирекция “Земеделие”
гр. Плевен, направените по делото разноски в размер
на 350.00 лв. (триста и петдесет лева).
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: