О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 359

гр. Плевен, 17.03.2015г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март 2015г. в състав

Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Калина Пецова

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 165/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Х.П.П. *** срещу Разпореждане № 407/12.02.2015г. на Председателя на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за налагане на наказание по реда на чл. 304 от АПК на Кмета на Община Плевен.

В мотивите си председателят на съда е приел, че е сезиран с искане да бъде изпълнено решение № 72/21.02.2013г., постановено по адм.дело № 1027/ 2012г. по описа на Административен съд – Плевен и да бъде санкциониран Кмета на Община Плевен за допуснато неизпълнение. Приел е, че със Заповед № РД – 10-138/02.02.2015г. Кметът на Общината е изпълнил влязлото в сила съдебно решение и макар и късно, се е произнесъл със заповед, като е отказал настаняването на Х.П. в Общинско жилище от фонд „резервен”. Но фактическия състав на нарушението по чл. 304 ал.1 от АПК не предвижда наказание за забавено изпълнение и затова е отхвърлил искането.

Производството е по чл. 306 ал.5 и ал.6 от АПК.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Плевен счита, че жалбата е подадена в законния 7-дневен срок за обжалване на постановеното от председателя на съда разпореждане, но е НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен интерес за жалбоподателя.

Жалбоподателят П. не е страна в правоотношението наказващ орган - длъжностно лице в развилото се съдебно производтво за налагане на административно наказание по реда на чл. 306, ал. 1 - 4, във вр. с чл. 304, ал. 1 АПК на кмета на Община Плевен, поради което и не разполага с право на жалба срещу това разпореждане.

Производството по реда на дял VI, глава ХVIII АПК е специално производство, в което се налагат санкции на длъжностни лица, които нарушават или не изпълняват в срок служебни задължения, свързани с издаване на административни актове или документи, произнасяне или препращане на жалби и протести, изпълнение на съдебни актове и други нарушения по този кодекс. Нормативната уредба, в отклонение от общия режим на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, съдържа специални правила относно условията за налагане на наказания и начина на тяхното обжалване.

Налагането на наказания при неизпълнение на съдебни актове е регламентирано с нормата на чл. 306 АПК и съставлява особен ред, както с оглед органите, компетентни да налагат наказание за съставомерно нарушение и осъществят контрол за законосъобразност на това произнасяне, така и предвид кръга на субектите, легитимирани да го обжалват. Тълкуването на чл. 306, ал. 1 - 4 води до извода, че административнонаказателното правоотношение се развива между органа, който следва да наложи санкцията (председателят на съответния съд или упълномощено от него лице) и виновното длъжностно лице, което не е изпълнило съдебното решение и следва да понесе отговорността за това. По тази причина производството се провежда в закрито съдебно заседание, като на нарушителя се дава възможност да представи писмени обяснения, в които да изложи причините, поради които не е изпълнил съдебния акт. На нарушителя се връчва препис от разпореждането на съда (чл. 306, ал. 4), който може да го обжалва в седмодневен срок пред тричленен състав на същия съд (чл. 306, ал. 5). Посоченият специален ред изключва обжалването на разпореждането по общия ред на АПК, като в хипотезата на наложено наказание по чл. 306, ал. 2 АПК, активно легитимирано да го оспорва е единствено наказаното лице - страна по административнонаказателното правоотношение, а компетентен да се произнесе по жалбата е тричленен състав на съответния съд.

На плоскостта на приложимата към казуса правна уредба, следва, че жалбоподателят П. не е активнолегитимиран да обжалва разпореждането, постановено по адм. дело № 965/2014 г., поради което жалбата е недопустима. Положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е процесуалната легитимация на страната. Последната се обуславя от принадлежността на материалното право и определя надлежната страна - носител на правото на жалба за разрешаване на правния спор, който е предмет на административното производство. Лицето, инициирало производство по реда на чл. 304, ал. 1 АПК, не разполага с правно призната и гарантирана от закона възможност да обжалва съдебното произнасяне, т. к. не е страна в това производство и постановяваните актове не го засягат по никакъв начин. В същия смисъл виж определение 13800 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 13001/2012 г.; определение № 13187 от 10.10.2013 г. по адм. дело № 12068/2013 г.; определение № 15876 от 1.12.2011 г. по адм. дело № 14674/2011 г., определение № 7222 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 6593/2013 г. и други на Върховния административен съд.

По тези съображение жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

Водим от горното и на осн. чл. 159 т.4 и чл. 210 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.П.П. *** срещу Разпореждане № 407/12.02.2015г. на Председателя на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за налагане на наказание по реда на чл. 304 от АПК на Кмета на Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 165/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.