Решение по Административно дело 158/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. Плевен, 29.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 158/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, чрез юрисконсулт И. срещу Решение № 40/19.01.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3447/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1502548/14.11.2014г. на Директора на Инспекция по труда – Плевен, с което на „Търговска асоциация” ЕООД – София, на осн. чл.415 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв., затова че при извършена проверка на 06.10.2014г. в ДИТ – Плевен е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ – Плевен, дадено в т.1 на протокол за извършена проверка на 02.09.2014г. на ДИТ – Плевен на осн. чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, с което е предписано на дружеството да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец 04.2014г. на Б. К. И. – охранител на обект свинекомплекс гр. Гулянци, както и на другите охранители от обекта, на осн. чл. 128 т.2 от КТ с краен срок за изпълнение – 02.10.2014г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 от НПК. Счита, че съдът е постановил неправилно решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Излага аргументи, че не е налице възприетото от първоинстанционния съд основание за отмяна на НП, поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, тъй като акта е съставен в присъствието на изрично упълномощено от работодателя лице. От приложеното пълномощно е видно, че М. А. Н. е изрично упълномощена от работодателя да го представлява пред Дирекциите на ИА „ГИТ” – София, каквато е ДИТ – Плевен, във връзка с което да подписва, получава от негово име протоколи, писма, както и да дава обяснения по повод на извършените проверки, както и всички необходими действия във връзка с това. Счита за допустимо по отношение на юридическите лица и едноличните търговци при осъществяване на административно-наказателната отговорност АУАН да се състави в присъствието на законния представител или упълномощено от него лице, както е в случая. Не е засегнато правото на защита на наказаното лице, защото е упражнило правото си на жалба в срок. АУАН не е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя и затова тази разпоредба е неотносима. Моли за отмяна на решението, а по същество за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Ответникът по касация – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и поддържа всичките си възражения по съществото на спора, изложени в жалбата срещу НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, предвид че АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице, с оглед съдържанието на представеното пълномощно и предлага да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият състав счита, че в конкретния случай, в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, но не се споделя тезата, застъпена от районния съд, че съставянето на АУАН в присъствието на пълномощник е опорочило производството, защото същият не е разполагал с необходимата представителна власт.

На 02.09.2014г. в Дирекция ИТ – Плевен е била извършена документална проверка на ведомостите за заплати на дружеството, при което е било констатирано, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на Б. К. И. – охранител на обект „Свинекомплекс” – гр. Гулянци, както и на другите охранители на обекта за месеците април, май, юни, юли 2014г., което е нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на осн. чл. 404 ал.1 от КТ контролните органи издали задължително предписание да се изплатят дължимите възнаграждения на Б. К. И. и останалите работници за месеците – април, май, юни и юли 2014г. в срок до 02.10.2014г. Предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. Протоколът за проверката е съставен в присъствието на М. Н., която се легитимирала като пълномощник на дружеството пред ДИТ – Плевен.

На 06.10.2014г. бил съставен АУАН в присъствието на пълномощника М. Н., която получила акта, съставен на дружеството, за неизпълнение на т.1 от предписанието, затова че на Б. К. Илиев и на другите работници не е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за м. април 2014г.

Видно от съдържанието на приложеното пълномощно М. Н. е била изрично упълномощена от управителя на дружеството да го представлява пред Изпълнителна агенция „ГИТ” – ДИТ – София във връзка с извършвани проверки от органите на агенцията, да представя документи пред органите на инспекцията по труда, включително да получава протоколи и други документи и дава обяснения по повод на извършените проверки, както и всички необходими действия, свързани с това. Следователно обхвата на представителната власт, очертана в пълномощното дава право на упълномощеното лице надлежно да представлява дружеството в извършваните проверки от ДИТ, да представя документи и дава обяснения по повод на тези проверки, както и да извършва всички необходими действия, свързани с това, което макар да не е изрично указано следва да се разбира, че обхваща и съставянето на АУАН, защото дава възможност на пълномощника да дава обяснения, да прави възражения и представя документи във връзка с извършваните проверки, с което се изчерпват възможностите за защита на наказаното лице при съставяне на АУАН и така в достатъчна степен да защити интересите му в хода на производството. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в жалбата си до районния съд, дружеството не се е позовало на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и следователно е приело участието на пълномощник при съставянето на АУАН за редовно.

Но от съдържанието на НП е видно, че нарушението се изразява в неизпълнение на предписанието по т.1 – за неизплащане на трудовото възнаграждение за м. април освен на Б. И. и на другите охранители от обекта. Видно от предписанието същото по вид нарушение, но за други периоди, със същия срок на изпълнение, е посочено в останалите три точки от предписанието, описано по същия начин и следователно касае както конкретно посочения служител, така и всички останали охранители за съответния период. Така описано нарушението не дава яснота относно конкретните факти, защото не става ясно за кои останали охранители не е било изплатено възнаграждение за съответния период. Последното е съществен порок в съдържанието на АУАН и НП.

Състава на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ предвижда наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазването на трудовото законодателство.

В Административен съд – Плевен са образувани няколко касационни производства с предмет издадени НП за неизпълнение на същото предписание, като за неизпълнението на всяка отделна точка по предписанието за установените нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен нарочен АУАН и издадено НП.

Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание. Това води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на предписание по протокол № 1085/02.09.2014г. на ДИТ, което не е целта на разпоредбата и е недопустимо и незаконосъобразно.

Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло осъществява състава на нарушение по чл. 415ал.1 от КТ и това нарушение подлежи на санкциониране , още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128 т.2 от КТ и касаещи едни и същи лица, но за различен период.

Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. В случая органът е дал възможност на работодателя да изплати възнагражденията на охранителите, като при проверката на 02.09.2014г. не е наложил наказания за констатираните нарушения на трудовото законодателство, а е издал едно общо предписание, което не е било изпълнено в краткия едномесечен срок. Налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него нарушение, но еднакво по вид е незаконосъобразно, а и предписанието макар и по-късно е било изпълнено, видно от приложената към жалбата срещу НП разпечатка от ведомост за м. април 2014г., съдържаща подписи на служителите срещу начислените суми, с което са удостоверили изплащането им.

Недопустимо е да се налага наказание за нарушение по чл. 415 ал.1 КТ за неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен акт.

Като е отменил НП, макар и на друго процесуално основание, Районен съд – Плевен е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40/19.01.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3447/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.