Р E Ш Е Н И Е
№ 127
гр.Плевен, 24 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Д.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Пецова касационно административно-наказателно дело № 157 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1440 от 29.12.2014 г., постановено по НАХД № 3076 по описа за
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Я.Й.П., който счита, че първоинстанционният съд не е взел под внимание
допуснатите нарушения по ЗАНН при воденето на административно-наказателното
производство. Счита, че не е взето под внимание, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, с което съществено е нарушено правото му
на защита. Сочи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. На първо място счита, че
това свидетели, присъствали при извършване на нарушението, т.е. лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя. В жалбата касаторът сочи втора
категория свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства,
относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител.
Като трета категория свидетели касаторът сочи свидетели, присъствали при
съставяне на АУАН – лицата, посочени по-горе и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на АУАН.
Четвъртата категория свидетели – свидетелите на отказа на нарушителя да подпише
АУАН-а касаторът счита, че са лицата, чието участие се налага само в случай, че
лицето, посочено като нарушител се възползва от процесуалната възможност по чл.
43 ал. 2 ЗАНН. Касаторът твърди, че тези четири категории свидетели
удостоверяват различни факти и обстоятелства. Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 „б” от ЗАНН законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението, а в тази връзка в
отделните алинеи на чл. 40 от ЗАНН са предвидени различни процесуални правила
за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали последният се съставя от
актосъставителя в присъствие на свидетелите на нарушението или не. Счита, че
съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението и на страна, ако при извършване на нарушението не е
имало свидетели или акта не може да бъде съставен в тяхно присъствие,
разпоредбата на ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН изисква акта да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели по
акта, а не свидетели на извършеното административно нарушение.
Касаторът твърди, че в настоящия случай
първоинстанционният съд не се е съобразил с представените по делото
доказателства, като не се установява посоченият в АУАН свидетел да е бил
свидетел при извършване и/или установяване на нарушението, като не е съобразил
и факта, че не е присъствал при извършване и откриване на нарушението, а е
свидетел само при връчването му. Твърди, че в съдебно заседание при разглеждане
на делото в първоинстанционния съд се установява, че свидетелят е подписал АУАН
като служител на предприятието, в което е извършвана проверка.
В жалбата се сочи, че в издаденото
наказателно постановление директорът на АДФИ не е взел предвид направеното от
негова страна възражение и същото е постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на ЗАНН. Твърди, че при доказана липса на вредни
последици от проведената процедура и факта, че нарушението е извършено за първи
път е следвало да бъде приложена хипотезата за маловажен случай, което не е
съобразено от първоинстанционния съд.
Касаторът сочи и че Районен съд – Плевен не
е взел предвид и факта, установен в съдебно заседание, че при издаването на
наказателното постановление не е отразено наличието на доклад от съставилия
АУАН, чрез който също е можело да се установи тежестта на нарушението, с което
е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от юрк Т. с редовно пълномощно, която оспорва жалбата
и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователно и моли решението
на РС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
Наказателното
постановление било издадено на Я.П. за това, че на 10.12.2012 година, в гр.Плевен, в качеството си на
директор на ТП „ДГС Плевен" и упълномощено
длъжностно лице по чл. 8, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, съгласно заповед №65-18/07.11.2011 г. на директора
на „Северозападно държавно
предприятие" гр. Враца - е издал Решение №3781/10.12.2012 г. за откриване на
процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Доставка на бензин А95, дизелово гориво и моторни масла за нуждите на ТП Държавно горско стопанство град
Плевен", с което е одобрил документация за участие в процедурата, в която методиката не съдържа точни
указания за определяне на оценката по показателите „Най-дълъг срок за отложено
плащане" и „Най-голям брой бензиностанции със система за безналично
плащане" при формиране на комплексната оценка и определяне на икономически най-изгодната оферта.
С гореустановеното лицето било нарушил чл.28, ал.2 от
Закона за обществените поръчки /ЗОП/ (Изм. и доп.- ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила
от 01.07.2006 г).
Така установеното от фактическа
страна съдът възприел и кредитирал, като посочил, че така констатираното нарушение не се оспорва и от
жалбоподателя, а напротив, същият
признавал описаната фактическа обстановка.
При проверката на цялото административнонаказателно
производство не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които
да водят до отмяна на НП, нито нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Посочил още, че размерът на наказанието е в минимален размер, поради което
същото НП следва да се потвърди изцяло.
Настоящият състав на АС Плевен намира, че решението е
правилно и следва да бъде оставено в сила, при следващите допълващи мотиви.
Видно от приложената към първоинстанционното дело
административнонаказателна преписка е, че в процедурата, открита с Решение №3781/10.12.2012 г. избраният
критерий е икономически най-изгодна оферта. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП, в
този случай методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа
точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на
комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест. Видно от
решението за откриване на процедурата е, че са поставени три брой критерии,
както следва: най-висок процент отстъпка от цената на дребно на продуктите при
тежест 70; най-дълъг срок за отложено плащане при тежест 20 и най-голям брой
бензиностанции със система за безналично плащане при тежест 10. В
придружаващата документация под точка 4 са посочени показателите, относителната
им тежест и методика за определяне на комплексната оценка на офертата. Видно от
последната е, че за първият критерий е направена разбивка по видове гориво и е
изготвена формула за оценяване. За останалите два критерия няма посочен начин
за определяне на тежестта на оценката.
С оглед това, съдът
приема, че безспорно е осъществен съставът на нарушение на чл. 28, ал.2 от ЗОП,
като правилно е ангажирана отговорността на Я.П., в качеството му на директор
на ТП „ДГС Плевен”.
Не са налице и
твърдяните процесуални нарушения в хода на установяване и санкциониране на
нарушението. Актът за установяване на нарушението е съставен при условията на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а именно - след надлежна покана до лицето за явяването му
за присъствие при съставяне на акта, която му е връчена лично срещу подпис,
видно от собственоръчно отбелязване върху поканата. От друга страна, АУАН е
съставен и въз основа на констативен протокол във връзка с извършена
документална проверка, извършена от актосъставителката и в присъствието именно
на свидетеля, визиран в АУАН – А. В., който е посочен като свидетел в същия. Още повече, че на проверката е
присъствал и юрисконсулта на проверяваното предприятие. В този смисъл, съдът
намира, че лицето А. В. има
качеството на свидетел по установяване на нарушението, поради което съответно е
спазена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.
Нарушението е
формално, поради което наличието или липсата на вредни последици от деянието е
ирелевантно.
По тези съображения,
решението на РС - Плевен, с което е потвърдено наказателното постановление
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1440 от 29.12.2014
год., постановено по НАХД № 3076 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.