Р E Ш Е Н И Е

№ 208

гр.Плевен, 30.04.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 156 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 106 от 10.02.2015 г., постановено по нахд № 75/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0880210/2013 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР - Плевен, с който на В.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП затова, че на 30.08.2013 г. в 16,22 часа, в гр.Плевен на Е 83 км.89,2 околовръстен път Плевен, с МПС лек автомобил с рег.№ ВР6615ВВ, е извършила нарушение за скорост № 00209D32F66С, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 108 км/час – превишаване на разрешената скорост с 18 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.К.Г., която счита същото за неправилно, а електронния фиш за незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че мястото, където е извършено заснемане на лекия автомобил, не е обозначено правилно и своевременно, съгласно изискванията на чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП. Навежда доводи, че не й се е изяснило обстоятелството дали скоростта на лекия автомобил от клипа съответства точно на посочената скорост в електронния фиш. Оспорва посоченото в електронния фиш и в решението на ПлРС, че тя е собственик на МПС-то. Твърди, че собственик е баща й, което не е отбелязано в електронния фиш, а и пред съда не е представена декларацията по ЗДвП от собственика на МПС-то, че тя е управлявала същото на датата на заснемането. Счита, че е нарушен чл.186 ал.4 от ЗДвП, т.к. е следвало да се издаде не електронен фиш, а глоба с фиш, при което собственика на МПС-то следва да се яви при наказващия орган и този фиш да му се предяви лично срещу подпис. Намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването на електронния фиш, което е предпоставка за отмяна на обжалвания акт. Моли съда да отмени решението и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на  30.08.2013. в 16:22 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на лек автомобил  с рег. №ВР6615ВВ, който се движел по околовръстен път  Плевен  Е 83 км 89.2  със скорост от 108  км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 90 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 108 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Серия-К № 0880210, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателката В.К.Г.. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 108 км/ч – превишаване с 18 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, за което от приложения Протокол от проверка № 112/13.03.2013 г. е установено, че е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - Е 83 км 89.2 околовръстен път Плевен.  Районен съд Плевен е направил извод, че тази изложена фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 388 със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, според ПРС съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти Районен съд Плевен направил извод, че съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достигнал до извода, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 30.08.2013 г. в 16:22 часа, с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32F66C, било заснето движение на лек автомобил с рег. № ВР 6615 ВВ със скорост от 108 км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 90 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 18 км/ч. На следващо място приел, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно - на околовръстен път Плевен Е 83 км 89.2, видно от приложения по делото снимков материал. 

След анализ на представеното по делото заверено копие  на удостоверение от Директор ОПУ  - Плевен установил, че монтираната на  републикански път  1-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66 е сигнализирана с пътни знаци Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво. От събраните доказателства по делото съдът установил, че не са допуснати нарушения на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Съдът направил извод, че жалбоподателката е собственик на процесното МПС и в 14-дневния срок не е посочила друго лице, което да го управлява към момента на засичане /чл.189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца, въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. На тези основания ПРС потвърдил оспорения пред него електронен фиш.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Г.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай се установява от събраните пред ПРС писмени доказателства и по-конкретно от Протокол за проверка №112-ФМИ/13.03.2013 год. на л.11 от делото на ПРС, че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от Г., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Видно от втора страница на цитирания протокол, същото е монтирано в гр.Плевен, Е-83, 89.2 км, две посоки, кутия 13,2 гр., антена 6,8 гр., наклон 7 гр., поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, както е приел и Районен съд Плевен.

По делото в производството пред ПРС са представени доказателства, че така монтираната стационарна техническа система е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Това е видно от удостоверение от Директор ОПУ  - Плевен , според което монтираната на  републикански път  1-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66 е сигнализирана с пътни знаци Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво. Ето защо правилен се явява и извода на съда за наличие на предварително обозначение в съответствие с изискванията на закона. Неоснователно се явява възражението на касатора, че разстоянието от знака до самия радар е много малко-само 25 метра, след като законът не поставя изискване радарът да отстои на определено минимално разстояние от знака, указващ неговото наличие . Единственото изискване на закона е да има надлежно обозначение за наличие на радар, което е спазено в случая.

Установява се от ЕФ, че ограничението на скоростта в процесния пътен участък е 90 км/час, а скоростта на движение на управлявания автомобил е 108 км/час, които данни напълно съответстват на отразените такива в снимката, приложена на л.9 от делото на ПРС, поради което не е налице неяснота по този въпрос, както се твърди в касационната жалба.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че за процесното нарушение е следвало да се издаде не „електронен фиш”, а „глоба с фиш” на основание чл.186, ал.4 от ЗДП, предвид, че наложената глоба е в размер на 50 лева, както е предвидено в цитираната разпоредба. Действително, разпоредбата на чл.186, ал.4 от ЗДП предвижда налагането на глоба с фиш в случаите на нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, за които е предвидена глоба в размер до 50 лв. включително. Но тази разпоредба поставя като изискване за налагане на глоба с фиш и още едно кумулативно изискване – нарушението да е маловажно. Процесното установено не е маловажно, защото движението с превишена скорост застрашава с увреждане живота и здравето на всички участници в движението-блага, които освен законово, са и конституционно защитени. Поради което липсата на маловажност на деянието изключва приложимостта на този привилигирован състав.

На последно място настоящата инстанция приема, че приложеното на л.3 от делото свидетелство за регистрация на МПС не оборва изводите на ПРС за съставомерност на деянието, вменено като нарушение на касатора. Действително, това свидетелство установява, че описаното в електронния фиш МПС с рег.№ВР 6615ВВ е регистрирано на името на лицето К. Т. Г., което е различно от лицето, на което е съставен ЕФ. В това свидетелство обаче по пункт (I) е посочено, че датата му на издаване е 30.06.2009 год., което означава, че към тази дата процесното МПС е било собственост на посоченото в свидетелството лице К.Г.. Не са представени доказателства към датата на извършване на нарушението -30.08.2013 год., която е около четири години след датата на предходната регистрация, кое лице е собственик на автомобила. От друга страна, възражението, че Г. не е собственик на процесния автомобил се прави за пръв път в касационната инстанция, като нито при връчване на ЕФ, нито в първоначалната жалба пред РС е правено оплакване, че ЕФ е издаден на несобственик при неспазване на процедурата на чл.189, ал.5 от ЗДП. Напротив , в първоначалната жалба против ЕФ пред ПРС Г. е възразила, че „ако техн.средство е било мобилно, е следвало да бъда спряна веднага на мястото и да ми бъде показаната превишената скорост”, т.е. не е опровергала констатациите, че лично тя е управлявала МПС, нито самата тя при получаване на ЕФ е възразила, че не е управлявала автомобила и че не тя е негов собственик. Ето защо касационната инстанция приема, че с представеното свидетелство не се опровергават констатациите, отразени в ЕФ, както и че възражението в тази насока е защитна теза на касатора.

Ето защо като е достигнал до изводи за законосъобразност на ЕФ, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 10.02.2015 г., постановено по нахд № 75/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.