РЕШЕНИЕ

№ 164

град Плевен, 14 Април 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 155/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.С. ***, срещу решение № 69/26.01.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 3502/2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочват се като неправилни доводите на първоинстанционния съд, че не са налице допуснати процесуални нарушения, при издаването на АУАН и НП. Твърди се, че още в хода на административно-наказателната процедура са допуснати такива. Навеждат се доводи, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, следва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така и между словесното описание на нарушението и нарушените законови текстове, като противното води до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Посочва се, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, не са преповторени фактическите констатации и нарушената правна норма от АУАН. Твърди се, че няма фактическо и правно единство между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и приложимата правна и в двата акт. Сочи се, че в наказателното постановление вече се навежда и ново обстоятелство, непосочено в АУАН. Счита се, че неправилно съдът е приел, че актосъставителят правилно е квалифицирал нарушението с разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т.1 от КЗ, като е видно, че изрично е посочил само чл. 259 от КЗ, който има четири алинеи. Посочва се, че не става ясно и къде е извършено нарушението. Намира, че административно-наказващият орган не е компетентен да издава НП, тъй като в същото не е посочен акт за оправомощаване по реда на чл. 320, ал. 2 от КЗ от страна на директора на ОД „Полиция“ – Плевен, а представената заповед в тази насока не може да породи своите правни последици. Навеждат се доводи, че липсва конкретизация, кой от съставите на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е визиран. Сочи се, че липсата на конкретизация в наказателното постановление, относно основанието за налагане на санкцията също е опорочила админитративно-наказателното производство. Твърди се, че посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган, респективно да се провери съответствието й със закона, като в следствие на това е нарушено и правото на защита на жалбоподателя, доколкото за същия не е налице яснота относно вмененото му административно нарушение. Посочва, че преди да се издаде обжалваното наказателно постановление, на автомобила е прекратена регистрацията в КАТ – Плевен на 18.08.2014 г. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, като се уважи жалбата и се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – П.С. ***, се представлява от адвокат Т.Г. от Адвокатска колегия – гр.Плевен, която моли от името на доверителя си изцяло да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в касационната жалба са посочени подробни доводи относно неговата неправилност и незаконосъобразност, които поддържа. Моли да има предвид съда, че АУАН е съставено от лице без надлежно управомощаване, не е съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, а свидетел, който е присъствал само при съставяне на акта и неговото връчване, които обстоятелства се установяват от неговия разпит. Излага доводи, че са налице процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и че липсата на фактическо и правно единство с оглед идентичността на описанието е съществено нарушение. Счита, че и НП не е издадено от материално компетентен орган по смисъла на ЗАНН. Моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Областна дирекция на МВР гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е изцяло основателна и предлага съда да я уважи.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 14-0256-000686/19.08.2014 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен , за това че на 06.08.2014 г., около 18.00 часа, на ул. „Кирил и Методий“ в с. Биволаре като П.С.С., като водач на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ЕН XXXX ВВ, като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, - нарушение на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400(четиристотин) лв..

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на закона. Съдът намира, че е налице нарушение при съставяне на АУАН и НП, тъй като в акта като място на установяване на нарушението е посочено „с. Биволаре около 18 .часа”, като се посочва, че лицето притежава лек автомобил, който е регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение”, а в НП като място е на извършване на нарушението са описани други обстоятелство – „ на 06.08.2014 г около 18 часа на ул. „Кирил и Методий” на път трети клас № 137 като водач на лек автомобил..”. В НП като нарушена е посочената разпоредбата на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В случая в НП са посочени обстоятелства, че лицето е санкционирано като водач на автомобила, за който безспорно няма сключена гражданска отговорност към 27.01.2014 година, а в АУАН е посочено , че е собственик, отделно от посоченото в акта и НП в съдебно заседание, актосъставителя посочва ,” не съм спрял автомобила, не съм го виждал този автомобил” т. е. липсва съответствие между отразеното н АУАТ и НП което е съществено и прави невъзможно да се установи, при какви обстоятелства е съставен акта, без да е видян автомобила, който според НП е управляван на в с. Биволаре на ул. „Кирил и Методий” № 137. Настоящата инстанция намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като е съставено в нарушение на чл. 57, т. 5 вр. чл.42,т. 4 от ЗАНН.

Доводите на касатора обаче за липса на компетентност на административно-наказващият орган и актосъставителя са неоснователни, тъй като съгласно чл.320, ал. и ал. 2 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата,а наказателното постановление се издава за нарушенията по чл. 315, ал. 1 и 2 и чл. 315а - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая е бил съставен акт за нарушение по чл.259 вр чл.315, ал. 1, т. 1 от КЗ и не е необходимо изрично оправомощаване на актосъставителя, а за началника на сектор ПП към ОД на МВР –Плевен е представена съответна заповед за оправомощаване да издава НП по КЗ за нарушение на чл.315, но както бе посочено по-горе, АУАН и НН са издадени в нарушение на установените правила.

Обстоятелството, че към момента на издаване на НП превозното средство е дерегистрирано, също е неотносимо към съставомерността на нарушението, в случай, че не бяха допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като към момента на проверката липсват доказателства превозното средство да е спряно от движение и да не е регистрирано.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 69/26.01.2015 г., постановено по НАХД № 3502/2014 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 14-0256-000686/19.08.2014 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.