Р Е Ш Е Н И Е

№ 156 / 7 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 150 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 75 от 19.12.2014г., постановено по НАХД № 278/2014 г. Никополският районен съд е отменил Наказателно постановление № КД-01-04-087/14.10.2014г. на Директора на Регионална Здравна инспекция /РЗИ/-Плевен, с което на „ВИП К. ***, на осн. чл. 218,ал. 3 от Закона за здравето/ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 56,ал. 1 от ЗЗ за това , че при извършена проверка на 31.07.2014 г. в 12,50ч. в обект Кафе-аперитив на „ВИП К. КОМЕРС ГРУП” ЕООД със седалище с. Милковица, ул. „В.Левски” № 37 с ЕИК 202627480, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а,б.”г” от ДР на ЗЗ се е установило, че в закритата част на заведението се извършва тютюнопушене.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от РЗИ-Плевен , представлявана от директора А.Л.Г. с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че районният съд е извършил начална обективна и безпристрастна оценка на доказателствата, като е приел за безспорно установено, че в закритата част на заведението двама клиенти са пушели цигари, както и че са намерени угарки в други два пепелника, а в целия търговски обект е имало поставени стъклени пепелници. От тази фактическа обстановка РС е направил изводи, противоречащи с целта и смисъла на закона, като е приел, че търговецът-юридическо лице не може да бъде извършител на изпълнителното деяние ”тютюнопушене”. Счита, че тези изводи са погрешни и противоречащи на трайната съдебна практика по приложение на чл. 56 от ЗЗ. Твърди, че при условията на извършителство отговорност може да носи и юридическото лице. Счита, че е налице неизпълнение на законово въведените задължения да не се извършва тютюнопушене в закрити обществени места, като нарушението е извършено от търговеца-юридическо лице в неговия обект за обществено хранене и развлечения. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Н.Н. *** оспорва жалбата. Счита, че решението на РС-Никопол е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С оспореното решение Плевенският районен съд отменил наказателното постановление по две алтернативно изложени съображения всяко от които е счел за основание за отмяна на НП. На първо място е приел, че изпълнителното деяние на нарушението, регламентирано в чл. 56,ал. 1 от ЗЗ , като дейност по вдишване на дим от тлеещи тютюневи листа, чрез което се приема никотин може да се извършва само от физически лица. Поради това , и поради законодателната непрецизност и непълнота при редактиране на нормите по чл. 218,ал. 3 във вр. с чл. 56,ал. 1 от ЗЗ, незаконосъобразно е ангажирана отговорността на юридическото лице, тъй като не може да се приеме, че последното е пушило тютюн.

На следващо място, в условията на алтернативност е приел, че не е установено от обективна страна кои са въпросните клиенти, техните имена и брой, които са пушили в заведението, нито е установен състава на цигарите. Счита, че мирисът на тютюн и наличните 2 бр. пепелници и угарки представляват фактически положения в сферата на предположенията за съдържанието на тютюн в цигарите, но не могат да обосноват ангажиране на административнонаказателна отговорност на привлеченото лице. По тези съображения е отменил наказателното постановление.

Настоящият съд не споделя изложените от решаващия доводи за незаконосъобразност на НК.

На първо място, от събраните по делото доказателства следва безспорен извод, че при извършената от контролните органи проверка в стопанисвано от ответника по касация заведение е констатирано извършено от две лица тютюнопушене, възприети са цигари и угарки в стъклени пепелници, като са намерени угарки в два пепелника. Така изложените обстоятелства са установени с категоричност от разпитаните по делото свидетели М. и П., като в техен противовес са показанията на свидетелите В. и К.. Свидетелят В., който е бил клиент на заведението, по отношение на факта дали в заведението се е пушело към момента, в който в него са влезли проверяващите не дава категорично отричащи този факт показания. Изразява само собственото си субективно възприятие: „Не съм видял да са пушили, поне аз не съм видял да са пушили, трудно бих определил дали мирише на тютюн, не съм видял пепелници по масите”, но не и категорично твърдение, че въпросните клиенти не са пушили, че не мирише на тютюн и че няма пепелници по масите. Що се отнася до показанията на свидетелката К., същите не могат да се кредитират безкритично, тъй като тя, като работеща в заведението като барман-сервитьор, е заинтересована от изхода на делото. Освен това нейните показания са противоречиви по отношение на факта дали е имало пепелници в заведението, като в рамките на разпита дава противоречив отговор на този въпрос. При категорично депозираните показания на М. и П., следва да се приеме, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка е установена по категоричен начин. За съставомерността на деянието по чл. 56,ал. 1 от ЗЗ са достатъчно установените пушещи цигари две лица, възприетите цигари, пепелта от които се е изтръсквала в порцелановите пепелници и самите пепелници, в които са се намирали угарки от цигари, както и наличието на тютюнев дим в помещението. За да е налице състав на нарушението не е необходимо като негов задължителен елемент да се посочат поименно лицата, пушили в обекта, поради което обратният извод на решаващия съд не се възприема от настоящия. Не се приема за основателен и доводът, че не е изследван съставът на цигарите, тъй като тютюневият дим има специфичен мирис, който е установим и без да се прави химически или друг анализ на употребяваните цигари. Ето защо настоящият съд счита, че е налице безспорно установена фактическа обстановка, от която следва извод за извършено в заведението тютюнопушене.

Не се приемат за основателни и изложените от Районния съд доводи за липса на извършено от привлеченото лице нарушение, тъй като тютюнопушенето може да се осъществява само от физически лица. Санкционната норма, въз основа на която е наказан търговецът е чл. 218, ал. 3 от ЗЗ, съобразно която се санкционира юридическо лице при извършено нарушение по чл. 56,ал. 1 от с.з. Следователно, всяко юридическо лице, което не се съобрази със забраната на чл. 56,ал. 1 от ЗЗ в смисъл, че се констатира че в стопанисван от това ю.л. обект се извършва тютюнопушене, става субект на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 218, ал. 3 от ЗЗ. Така е и в конкретния случай, предвид, че, както е посочено по-горе, в кафе-аперитив, стопанисвано от привлеченото към отговорност лице се е извършвало тютюнопушене от две лица, както и ,че са налични и други факти, индикиращи такава дейност- пепелници с налични в тях угарки от цигари, тютюнев дим в заведението, поставени по масите пепелници. Търговецът е наказан за това, че в заведението му се извършва тютюнопушене, с което се нарушава законово въведената забрана на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ за тютюнопушене в закрити обществени места, което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Обратният извод на Районния съд е в противоречие с материалноправната норма, и като такъв се явява изцяло погрешен.

Въпреки погрешните фактически и правни изводи на решаващия съд, като краен резултат решението му е правилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.

При служебната проверка на решението, настоящият съд установи, че при издаване на НП не е спазено изискването на чл. 57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН що се отнася до описание на мястото на извършеното нарушение. В НП е посочено, че проверката е извършена в кафе-аперитив на „ВИП К. КОМЕРС ГРУП” ЕООД, като е посочено седалището на дружеството и неговия ЕИК. Не е описано нито населеното място, в което се намира въпросното заведение, нито неговия адрес. Тези факти, които се различават от данните за дружеството, съдържащи се в НП се установяват от свидетелските показания и от АУАН- с. Милковица, ул. „Хр. Ботев” № 7. Липсата на описано в наказателното постановление място на извършване на нарушението се преценява от настоящия съд като съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, обосноваващо извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Поради това, като го е отменил, макар и на други основания, които са изцяло погрешни, Районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 19.12.2014г., постановено по НАХД № 278/2014 г. на Никополския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.