Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 / 15 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 149 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 32/14.01.2015 г., постановено по НАХД № 2625 по описа за 2014 г. Плевенският районен съд /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 27-3-4 от 07.08.2014 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Дирекция “Медицински одит” /ИА”МО”/, с което на Д-р С.В.М., на осн. чл.229, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ са наложени две административни наказания глоба по 100 лв. всяка една, за 2 отделни нарушения на чл.29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /по-долу Наредбата/.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ИА”МО”, чрез юрк. В., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че РС не е изследвал в цялост всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Неправилно е отменил НП на основание, че в АУАН и в НП не са написани точно адресът и ЕГН на нарушителя. Сочи, че неправилното посочване на различен адрес и ЕГН предвид разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН са нарушения, които са преодолими, тъй като безспорно е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочването на различен адрес и ЕГН са резултат от техническа грешка. Д-р М. не е възразила срещу неправилно посочените и адрес и ЕГН в АУАН, поради което същите са посочени аналогично и в НП. Правото и на защита не е накърнено. Излага твърдения за законосъобразност на НП, като моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. И.И. *** оспорва жалбата. Твърди, че допуснатото нарушение – различен ЕГН, води до невъзможност да се установи кой е нарушителят. Освен това чл.29, ал.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не съдържа забрана и същата неправилно е тълкувана разширително от наказващия орган.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба. Не е нарушено правото на защита, нарушителят е безспорно установен. Моли да се отмени решението на РС, като се върне делото за разглеждане по същество на РС или да се потвърди НП.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

Решаващият съд е приел, че се установява следната фактическа обстановка: “На 19.03.2014 година на жалбоподателката, в качеството й на лекуващ лекар е бил съставен акт за извършени две административни нарушения по чл. 29 т. 2 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Впоследствие, въз основа на същия акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателката с две глоби в размер от по на 100 лева за посочените по горе нарушения. “

РС е приел, че същата фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. За да отмени НП, РС се основал на факта, че в АУАН и в НП са посочени адрес и ЕГН, които не са на Д-р С.В.М., и е налице явно противоречие в съдържанието на акта за нарушение и последвалия го санкционен акт от една страна и действителните факти относно авторството на нарушението и самоличността на нарушителя. Сметнал е за нарушени чл. 42 ал.1 т. 6 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т. 4 ЗАНН. Това несъответствие според РС е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на въззивното производство, същото е нарушило в съществена степен правото на защита и налага цялостна отмяна на наказателното постановление. На това основание е отменил НП.

Настоящият съд съобрази следното: Не е налице приетото от РС общо основание за отмяна на НП, а именно, че поради нарушаването на чл. 42 ал.1 т. 6 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т. 4 ЗАНН е нарушено правото на защита. В случая несъответствието е от рода на тези, посочени в чл.53, ал.2 ЗАНН. Д-р С.В.М. е разбрала, че именно тя е наказана и за какво. Следва да се посочи, че РС е допуснал и процесуално нарушение, доколкото не е установил фактическата обстановка. Установяване на фактите не означава да се посочи датата на съставяне на АУАН и правната норма, посочена в него като нарушена /в съдебното решение в тази му част неправилно е посочена като нарушена чл.29, т.2 вместо чл.29, т.1 от Наредбата/. Установяване на фактите означава да се опише нарушението, включително датата и мястото /за нарушенията, извършвани чрез действие/ на извършването му, като и обстоятелствата, при които същото е извършено. В случая РС нищо не е установил по тези въпроси. Не е необходимо обаче да се връща делото на РС за ново произнасяне, след надлежно установяване на фактите, поради следното:

При съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. Това е допустимо само в случай, че същият е надлежно поканен. В преписката е налице писмо от страна на ИА”МО”, с което Д-р М. е поканена да се яви за съставяне на АУАН. Няма обаче доказателства, че тя е получила това писмо. Същото е било адресирано до погрешен адрес – гр.Плевен, ул.”Шипка” №26, вх.Г, ап.19. Този адрес впоследствие е бил посочен в АУАН и НП. Видно от събраните пред РС доказателства, Д-р М. ***. На този адрес покана до нея за съставяне на АУАН не е изпращана. Нещо повече, няма и доказателства в преписката, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена на работодателя /както се сочи в самата покана/ и че е връчена чрез него. Следователно, Д-р М. не е била надлежно поканена за съставяне на АУАН и същият неправилно е бил съставен в нейно отсъствие. Това е достатъчно основание за отмяна на НП, поради което решението на РС е правилно като резултат и следва да се остави в сила на това коригиращо основание.

По отношение твърдението на ответника по касация, че чл.29, ал.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не съдържа забрана и същата разпоредба неправилно е тълкувана разширително от наказващия орган, съдът съобразява следното:

НАРЕДБАТА за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., обн., ДВ, бр. 45 от 2.06.2006 г., в сила от 2.06.2006 г., изм. и доп., бр. 57 от 13.07.2007 г., изм., бр. 1 от 6.01.2009 г., изм. и доп., бр. 5 от 14.01.2011 г., бр. 53 от 12.07.2011 г.), в своя чл.29, т.1 разпорежда, че не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение; От т.3 на същия член може да се направи извод, че изборът следва да касае осъществяване само на конкретна интервенция или специфична част от диагностично-лечебния процес. Следователно разпоредбата на чл.29, т.1 съдържа забрана. Доколкото обаче РС не е установил фактите, настоящият състав на съда не може да се произнася по въпроса дали в конкретния случай забраната е била нарушена или описаните в АУАН и в НП деяния са несъставомерни по тази разпоредба. Касационната инстанция няма право да прави фактически установявания – чл.220 АПК, и по тази причина не може да се произнася по приложението конкретната разпоредба, доколкото фактите не са установени от РС.

Като е отменил издаденото наказателно постановление, макар и на основания, които настоящият съд приема за погрешни, Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение,което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/14.01.2015 г., постановено по НАХД № 2625 по описа за 2014 г.на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.