Р E Ш Е Н И Е
№ 171
гр.Плевен, 16 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети
март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
148 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 71 от 27.01.2015
г., постановено по нахд № 3198/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 14-3391-000405 от 23.09.2014 г. на Началника на
сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.6 от
ЗДвП; чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и чл.181 т.3 пр.1 от ЗДвП са наложени две глоби
от по 50 лева и две глоби от по 30 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети общо 12 контролни точки, за нарушения на чл.137А ал.1 от ЗДвП;
чл.104А от ЗДвП; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП, за това, че
на 10.09.1014 г. в 16,50 часа на ул. Ген.л-т Атанас Стефанов, на кръстовището
на бул. Данаил Попов и ул. Димитър Константинов в гр.Плевен, като водач на такси
- лек автомобил Дачия Логан с рег.№ ЕН9593ВА, до Дом на книгата, идвайки от
център посока ж.п.гара, работещ в момента и с открита табела „такси”, е без
поставен обезопасителен колан; използва мобилен телефон без устройство свободни
ръце; автомобилът е със счупено предно обзорно стъкло; не е попълнил пътна
книжка.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Х.Д.Х., който счита същото
за незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди,
че съдът е приел по делото фактическа обстановка, различна от действителната и
го е лишил от възможността да установи действителните факти, като не е допуснал
до разпит водените от него свидетели и не е приел писмените доказателства,
доказващи лошите му отношения със служителя на охранителна полиция – свидетел
на нарушението. Намира, че не е налице идентичност между АУАН и обжалваното НП,
както и че последното не е издадено от компетентен орган. Описва подробно
фактическата обстановка, като навежда доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Моли да бъдат събрани още доказателства, като
посочва свидетел, който да бъде призован и разпитан. В заключение моли съда да
отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плевен в
съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт №405 от 10.09.2014г за установяване на
административно нарушение затова, че на същата дата около 16,50часа в гр.Плевен,
кръстовището на ул.Димитър Константинов и ул.Данаил Попов, до Дом на книгата,
жалбоподателят Х., идвайки от център посока жп гара, като водачът на лекия
таксиметров автомобил, работейки в момента и с открита табела „такси” „Дачия
Логан” с рег.№ЕН 9593 ВА, е без поставен обезопасителен колан по време на
движение; по време на движение борави с мобилен телефон без да използва
устройство позволяващо разговора без помощта на ръцете – лява ръка, ляво ухо;
автомобила е със счупено предно обзорно стъкло; непопълнена пътна книжка сер.№В
№1392/07.02.2014г. Съдът приел, че описаните в АУАН обстоятелства се
установяват от показанията на разпитания актосъставител Б. С. и свидетеля Х. Х., чиито показания съдът
кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – писмо №УРИ 105830-148 от 10.12.2014г на Началник РЦ 112 Монтана
и справка рег.№С-34795/10.12.2014г на Директора на Дирекция “Сигурност” – БТК -
София. Според направения от съда анализ на свидетелските показания, и
актосъставителят С., и свидетелят Х. са
категорични, че жалбоподателят Х. е управлявал лекия автомобил “Дачия Логан” с
рег.№ ЕН 9593 ВА, без поставен обезопасителен колан по време на движение на
автомобила, като е говорил с мобилен телефон, без да използва устройство
позволяващо разговора без помощта на ръцете, както и със счупено предно обзорно стъкло, като пътната книжка сер.№В №1392/07.02.2014г на
жалбоподателя не е била попълнена. Съдът кредитирал напълно показанията на
актосъставителя С. и свидетеля Х. като конкретни, ясни и последователни,
изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от
тях действия на жалбоподателя Х., както и поради липсата на данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Твърденията
на жалбоподателя Х., че е управлявал
автомобила с поставен обезопасителен колан по време на движение, и че не е
говорил по мобилен телефон съдът приел като защитна теза, която не се подкрепя от нито
едно от събраните по делото доказателства и се опровергава от показанията на
актосъставителя С. и свидетеля Х. и от
представената справка рег.№С-34795/10.12.2014г на Директора на Дирекция
“Сигурност” – БТК – София, според която от регистрирания мобилен номер на
жалбоподателя Х.Д.Х. 0887XXXXXX на 10.09.2014г в 16,50часа
е проведен телефонен разговор с продължителност 147 секунди /в АУАН и в
обжалваното НП като дата и час на извършване на нарушението са посочени
10.09.2014г и 16,50минути/.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направил извод,
че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с
действията си жалбоподателят е извършил нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП;
чл.104А от ЗДвП; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП; чл.183 ал.3
т.7 от ЗДвП; чл.181 т.3 пр.1 от ЗДвП. Според съда съобразно разпоредбата на
чл.137А ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по
време на движение, като съдът извел извод, че по несъмнен начин е установено,
че жалбоподателят Х. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан по
време на движение. Относно второто вменено на Х. нарушение, съдът се позовал на
разпоредбата на чл.104А от ЗДвП, според
който на водача на МПС е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете. По отношение на това вменено нарушение, позовавайки се на показанията на актосъставителя и свидетеля и на
справка рег.№С-34795/10.12.2014г на Директора на Дирекция “Сигурност” – БТК –
София съдът направил извод, че Х. е използвал мобилен телефон по време на
управление на превозното средство. Относно третото вменено на Х. нарушение,
съдът се позовал на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, според който текст движещите се по пътя превозни средства трябва
да бъдат технически изправни .Съдът изложил доводи, че такова правило се
съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава
движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на правилника и на ЗДвП. В
разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното
превозно средство се определя като технически неизправно. Съгласно т.6 б”В”
такова е и това, по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване
на които има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят
на съответните изисквания на стандартизационните документи. Съдът приел за категорично
установено в случая, че предното обзорно стъкло на управлявания от Х. лек автомобил е било счупено, поради което
автомобилът е бил технически неизправен. От анализа на разпоредбата на чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.9 ППЗДвП съдът направил извод, че придвижването с
технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му, в
нарушение на визираното правило, представлява нарушение. Позовавайке се на
разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.11
от ППЗДвП, приел, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които
техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От
сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби съдът счел, че
когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението /т.е.
водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент,
предхождащ конкретното придвижване/, придвижването му е забранено винаги, без
изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в
зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в
определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Според
решаващия състав ан ПРС, разпоредбата на чл.11 ППЗДвП третира случаите, в които
неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога
придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Направил
извод, че принципно движението на МПС,
което е технически неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените
от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на
движение и повредата е от такова естество, че не се налага
незабавното спиране на автомобила. Съдът направил извод, че обстоятелството, че
предното обзорно стъкло на управлявания от Х. лек автомобил е било счупено, не е техническа
неизправност, представляваща пречка, съгласно чл.11 ал.2 от ППЗДвП, за
придвижването му до гараж или сервиз, но в случая не е установено
неизправностите да са възникнали по време на движението, и оттук извел извод за укоримо поведение на водача –
жалбоподател, тъй като за същият е налице забраната, визирана в чл.139 ал.1 т.1
от ЗДвП, а именно да управлява технически неизправно МПС. По отношение на
последното вменено на Х. нарушение съдът
съобразил разпоредбата на чл.100 ал.1
т.4 от ЗДвП, според която водачът на МПС е длъжен да носи превозните документи,
определени от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Съдът изложил доводи, че след като става въпрос за таксиметрова
дейност, Министърът на транспорта е издал Наредба №34/1999г за таксиметров
превоз на пътници /обн. ДВ, бр.109/99г/, която в чл.31 ал.1 посочва какви
документи следва да носи водачът на таксиметровия автомобил, които да представя
при проверка – това са разрешението за извършване на таксиметров превоз,
удостоверение “В” на лек таксиметров автомобил”, контролния талон към знака за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров
автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, пътна
книжка, издадена от превозвача, съгласно приложение №12, прономерован кочан с
фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице. Съдът съобразил, че в
съставения АУАН и в обжалваното НП изрично е посочено, че жалбоподателят като
водач на лек автомобил – такси работещ в момента и с открита табела “такси” е
представил по време на проверката непопълнена пътна книжка №В 1392/07.02.2014г.
Направил извод, че законосъобразно административно наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя Х. при условията на чл.181 т.3 предл.1
от ЗДвП. Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения,
както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да
са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство. От представената към административно наказателната
преписка Заповед №Із-1745/28.08.2012г на Министъра на вътрешните работи установил,
че актосъставителят С. като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП
към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. На тези основания
съдът потвърдил изцяло оспореното НП.
Така постановеното решение е неправилно и следва да се
отмени. Неправилни са последните изведени от ПРС изводи относно компетентността
на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни
нарушения от категорията на процесния. Противно на възприетото от ПРС, по
делото липсват данни актосъставителят С. да е държавен служител от структурно
звено „Пътна полиция”. Напротив, както от съставения АУАН №405, фабр.№723996 от 10.09.2014 год., така и
от издаденото въз основа на него НП се установява, че актосъставителят Б. П. С. заема
длъжността „командир отделение” към
ОДМВР Плевен, РУ 02 Плевен. От своя страна, приложената на л.15-17 от делото на
ПРС оправомощителна Заповед №Iз-1745/28.08.2012
год., на която се е позовал съдът, не предоставя нарочни правомощия за издаване
на фишове и за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по Закона за движение по
пътищата, на служители на длъжност „командир отделение” в районно управление
към ОД на МВР. Компетентността за съставяне на актове от категорията на
процесния е предоставена на служителите, изчерпателно изброени от т.1.1 до т.1.3 от заповедта. В т.1.1 тази
компетентност е предоставена на полицейските органи от звената „Пътна полиция”
в областните дирекции на МВР, каквато длъжност
актосъставителят не заема, същият по данните от делото не работи в звено
„Пътна полиция”, а в районно управление на полицията. По т.1.2. от заповедта компетентността
е предоставена на полицейските инспектори
от VI-IV
степен, „автоконтрольор” и „младши автоконтрольор” в ОДМВР. С. по данните от
делото не заема длъжностите „автоконтрольор” и „младши автоконтрольор” в ОДМВР,
а доказателства дали и каква степен има придобита, по делото не са представени.
Данни в тази насока не са отразени нито в съставения АУАН, нито в издаденото
въз основа на него НП. Обсъждането дали попада или не в някоя от категориите
служители, разписани в т.1.3 от заповедта е безпредметно, предвид, че в самата
заповед по т.3 е посочено, че до 30 декември всяка година директорите на ГДНП,
ГДГП, ОДМВР и СДВР издават поименна заповед за определяне на лицата по т.1.3,
каквато поименна заповед по делото не е приложена и съответно не може да се установи
персоналната компетентност на актосъставителя на това основание. Доводите за некомпетентност
са наведени в касационната жалба, която е била изпратена на ОД на МВР, видно от
разписка на л.11, но до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
не са представени нито надлежна оправомощителна заповед , даваща правомощия на
полицейски служители от категорията на тази , заемана от актосъставителя да
съставят актове по ЗДвП, нито са представени доказателства, че актосъставителят
заема някоя от длъжностите , разписани по т.1 от Заповед №Iз-1745/28.08.2012 год. на Министъра на МВР. При
констатация за липса на доказателства за
надлежната компетентност на актосъставителя
да съставя актове по ЗДвП, съставеният акт се явява незаконосъобразен,
такова се явява и издаденото въз основа на него НП, а изводите на ПРС в обратна
насока се явяват неправилни. Оспореното решение следва да се отмени, а делото
да се реши по същество, като се отмени оспореното НП, предвид забраната на
чл.222, ал.2,т.2 от АПК за връщане на делото за ново разглеждане за събиране на
писмени доказателства, с каквито единствено може да се докаже компетентността
на актосъставителя да съставя актове от категорията на процесния и каквито
ответникът по касация , във връзка с релевираните оплаквания в касационната
жалба е могъл да представи до приключване на устните състезания в настоящата
инстанция, но не е представил.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 71 от 27.01.2015 г., постановено по
нахд № 3198/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 14-3391-000405 от 23.09.2014 г. на Началника на сектор ПП към
ОДМВР – Плевен, с което на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП; чл.183 ал.3
т.7 от ЗДвП и чл.181 т.3 пр.1 от ЗДвП са наложени две глоби от по 50 лева и две
глоби от по 30 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки, за нарушения на чл.137А ал.1 от ЗДвП; чл.104А от ЗДвП; чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
14-3391-000405 от 23.09.2014 г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с
което на Х.Д.Х. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4
т.7 предл.1 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП; чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и чл.181
т.3 пр.1 от ЗДвП са наложени две глоби от по 50 лева и две глоби от по 30 лева,
а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки, за
нарушения на чл.137А ал.1 от ЗДвП; чл.104А от ЗДвП; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.