Р E Ш Е Н И Е

 

  130

гр.Плевен, 25 Март  2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                            

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Калина Пецова

                                                                Снежина Иванова

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 147  по описа за  2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 48 от 21.01.2015 г., постановено по НАХД № 3484 по описа за 2014 г. на Районен съд – гр. Плевен  е потвърдено наказателно постановление № 0064389 от 20.11.2014 г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на „Агро СМ” ЕООД – Плевен е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300.71 лева на основание чл. 180а ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл. 86, ал. 1 ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Е.М.П. – представляваща „Агро СМ” ЕООД , която счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че дружеството, което представлява е наказано необосновано. Сочи, че то е получател на стоки по приложение № 2 към Глава Деветнадесета „а”, част ІІ от ЗДДС – фактура № 0000000082 от 17.09.2014 г. с облагаема стойност 5071.00 лв. и фактура 0000000081 от 16.09.2014 г. с облагаема стойност 27500.00 лв., издадени от ЗП И. Й. Д.. Сочи и че са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС - № 139 от 17.09.2014 г. с данъчна основа 5071.00 лв. и ДДС 1014.20 лв. и № 138 от 17.09.2014 г. с данъчна основа 27500.00 лв. и ДДС 5500 лв., а не 5000 лв., както е посочен данъка в наказателно постановление, които поради технически проблеми не са отразени в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период 09/2014 г.  сочи, че след установяване на грешката, протоколите са включени в дневника за покупки и в дневника за продажби за данъчен период 10/2014 г. под № 175/1.10.2014 г. и № 174/1.10.2014 г., а „Агро СМ” ЕООД е действало добросъвестно, НАП е уведомена и са спазени указанията на органите по приходите при извършената проверка, което е видно от Дневник за покупки и Дневник за продажби за данъчен период 10/2014 г., в които са включени издадените протоколи. Касаторът счита, че включвайки протоколите по чл. 117 от ЗДДС в двата дневника, дружеството не е ощетило бюджета, няма намаление на данъка за внасяне и няма данъчен ефект за дружеството.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява представляващата дружеството Е.П., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от юрк Ж., която моли решението на РС Плевен да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен № 0064389/06.11.2014г. от страна на П. Т. - инспектор по приходите в ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, офис ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П. К. и управителя на „АГРО СМ” ЕООД – Е.П.. АУАН бил съставен за това, че визираното дружество, като регистрирано по ЗДДС лице, не е начислило ДДС общо в размер на 6014,20 лв. в съответния данъчен период. Като получател на стоки по приложение № 2 към глава деветнадесета “а”, част ІІ от ЗДДС от доставчици, както следва:

-                   ЗП И. Й. Д. с ЕИК **********, документирано с фактура № 0..082/17.09.2014 г. с облагаема стойност 5071,00 лв.. Съставен бил протокол по чл. 117 ЗДДС, № 0..0139/17.09.2014 г. с данъчна основа 5071,00 и ДДС – 1014,20 лв., като последният не бил отразен в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец септември 2014 г., с което не бил включен размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период и не е начислен ДДС в размер на 1014,20 лв. Същият не бил отразен и в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец октомври.

-       ЗП И. Й. Д. с ЕИК **********, документирано с фактура № 0..081/16.09.2014 г. с облагаема стойност 27500,00 лв.  Съставен бил протокол по чл. 117 ЗДДС, № 0..0138/17.09.2014 г. с данъчна основа 27500,00 и ДДС – 5000,00 лв. Протоколът не бил отразен в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец септември 2014 г., с което не бил  включен размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период и не бил начислен ДДС в размер на 5000,00 лв. Същият не бил отразен и в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец октомври.

Така описаното било квалифицирано като нарушение по чл.86 ал.1 вр.чл.117 ЗДДС, като възражението се свежда до това, че се касае за техническа грешка. В съответствие с това, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на „АГРО СМ” ЕООД – ПЛЕВЕН е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300, 71 лева /триста лева и седемдесет и една стотинки/ на основание чл.180а ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.86  ал.1 ЗДДС.

Съдът възприел така описаната фактическа обстановка за безспорно доказана, като следва да бъде отбелязано, че същата не се отрича от жалбоподателя, а се поддържа тезата, че се касае до техническа грешка, н това число и в касационната жалба.

При тези фактически установявания, съдът направил следните правни изводи:

Както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържали необходимите законови реквизити и били издадени от компетентни лица. Приел, че административнонаказателното производство е протекло редовно.

От тези доказателствата установил, че Протокол № 0..0139/17.09.2014 г. (във връзка с доставка по фактура № 0..082/17.09.2014 г.) и Протокол 0..0138/17.09.2014 г. (във връзка с доставка по фактура № 0..081/16.09.2014 г.) действително не са били отразени в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец септември 2014 г. Не са били отразени с номерата им (138, 139) и в дневник продажби и справка декларация за данъчен период месец октомври 2014 г., а са били отразени с различни номера – 174, 175. Приел, че размерът на ДДС по доставката № 0..081/16.09.2014 г. е неправилно изчислен от страна на актосъставителя (а впоследствие и от наказващия орган) – вместо 20% ДДС в размер на 5500 лева, посочено е, че размерът на данъка възлиза на 5000 лева.

Посочил, че според разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗДДС, „Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.”. От установената фактическа обстановка било видно, че „АГРО СМ” ЕООД – ПЛЕВЕН не е начислило данъка по две доставки, като не е включило размера на данъка в справката – декларация по чл.125 ЗДДС при определяне на резултата за данъчен период месец септември 2014г. и не е посочило споменатите по – горе протоколи №138 – 139 в дневника за продажбите за същия период. Приел, че се касае за две отделни нарушения по чл.86 ал.1 ЗДДС, тъй като са налице две отделни деяния. В този смисъл, нарушенията на чл.86 ал.1 ЗДДС били доказани по категоричен начин и било ирелевантно дали задълженията по чл.86 ал.1 ЗДДС във връзка с тези доставки са били изпълнени за данъчен период месец октомври. Неправилното посочване на размера на дължимия данък по доставката № 0..081/16.09.2014 г. от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган приел за несъществено нарушение, още повече, че същото благоприятства дружеството и не влошава положението му. Приел още за ирелевантен за съставомерността на деянията въпроса за наличието или липсата на умисъл като форма на вина, тъй като данъчно задължено не е физическото лице – управител на дружеството, а юридическата личност, която Е.П. представлява и въпроса за евентуални технически пропуски, както и за липсата на вредни последици от нарушението, тъй като се касае за такова на просто извършване.

При тези съображения, съдът приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на АС Плевен намира, че Районен съд Плевен - при пълно и всестранно изяснена фактическа обстановка - е приложил съответно и материалния закон. Изводите на съда напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Възраженията, изложени в касационната жалба преповтарят тези от първоначалната жалба, като първостепенният съд е взел отношение по тях, но за пълнота съдът ще отбележи, както следва: Грешното посочване на данъчната основа, респ. на определения данък е технически пропуск от страна на актосъставителя и наказващия орган, който не може да се отрази на крайния извод за законосъобразност на НП, още повече, че визираният от органа размер е занижен, поради което лицето се явява облагоприятствано.  По-късното включване на протоколите в дневника за покупки и дневника за продажби ( в следващия данъчен период) не санира пропуска за процесния такъв. Липсата на вреди също е ирелевантна, тъй като се касае за формално нарушение, допускането на което изначално не изисква настъпването на вреди.

По тези въпроси, както бе посочено, Районният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВА В СИЛА Решение № 48 от 21.01.2015 год., постановено по НАХД № 3484  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.