Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

гр.Плевен, 24 Април 2015 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март  две хиляди и петнадесета  година в състав:                                                                   Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

При секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева  административно дело №146 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

Образувано е по жалба от А.  А.Х. ***, против Заповед №РД-15-22/05.02.2015 год. на Директора на ОД „Земеделие” Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че визираните в заповедта фактически основания  за налагане на дисциплинарно наказание, свеждащи се до бланкетната констатация, че жалбоподателката е нарушила един от най-важните  и основни принципи при изпълнение на своите задължения, залегнал в разпоредбата на чл.5, ал.2 от КЕПСДА, като с поведението си е породила в органите, чиято дейност подпомага увереността, че може да й се доверят и да разчитат на нея, не покриват изискванията за постановяване на мотивиран административен акт. Сочи, че ДНО е нарушил разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДС и не е посочил кои точно конкретни преки служебни задължения виновно не е изпълнила Х., респ. е изпълнила след установените срокове. Навежда доводи за липса на мотиви като основание за квалифициране  на конкретни деяния като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2 от ЗДС, липсва индивидуализация и описание  на извършените нарушения на служебната дисциплина. Твърди, че оспорената заповед не съдържа  и обосновка въз основа на извършена преценка по критериите по чл.91 от ЗДС и в този смисъл налагането на най-тежкото наказание не е мотивирано от гл.т. тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите; не се съдържат данни относно формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и цялостното поведение на държавния служител. Сочи още, че при прекратяване на служебното й правоотношение, не е спазена процедурата за уволнение, тъй като срещу нея е било образувано дисциплинарно производство на 14.01.2015 год., била е изслушана от Дисциплинарния съвет на 23.02.2015 год. и не е била уведомена за резултата от това производство, бил й е отказан протокол от изслушването. На 05.02.2015 год.  била поканена отново да даде обяснение по същите въпроси пред Директора на ОДЗ в 14.00 часа, а в 16.00 часа й е била връчена заповедта за уволнение. Твърди, че след провеждане на процедурата по уволнение, органът по назначението е приел неправилно, че жалбоподателката е извършила бездействие в качеството й на Директор  на Д”АПФДЧР”, като не е изпълнила задълженията си по т.5 от КПСДА и чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС, изразяващо се в отсъствие от работното й място за периода 04.09.2014-17.09.2014 год. Сочи, че през това време се е намирала в друго служебно правоотношение с органа по назначаването, като е била назначена на длъжност Директор Дирекция „Аграрно развитие”. Твърди още, че процедурата  по провеждане на дисциплинарното производство е извършена при липса на  обективно и пълно изясняване на релевантни за случая обстоятелства, тъй като за първи път й е станало известно, че със Заповед №РД 13-134/02.06.2014 год. „Опел Астра” с рег.№С 7189 НТ е предоставен на ОДЗ безвъзмездно, тъй като тази заповед не е свеждана до знанието й, а автомобилът е предаден на ОДЗ с приемо-предавателен протокол, на който не е отразена датата. По отношение на т.2 от заповедта твърди, че действително е предложила на Директор ОДЗ назначаването на Ф. Д. Х., но в правомощията на Директора на ОДЗ и главен експерт „Човешки ресурси” е да прецени дали лицето притежава необходимото образование и квалификационна степен за заемане на длъжността. По т.3 твърди, че на 23.01.2015 год. е узнала, че БЛ№0405032/03.09.2014 год. е отменен , като за предприетата процедура по отмяната му не е била уведомявана нито тя, нито личния й лекар. Във връзка със заболяването й , констатирано на 03.09.2014 год. и последващо лечение е издаден втори болничен лист за периода от 18.09.2014-17.10.2014 год. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. П. с надлежно пълномощно на л.613 от делото, която поддържа жалбата на заявените основания, моли за отмяна на заповедта. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът по жалбата е представил писмен отговор на л.606-607. В  съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. и юрисконсулт Г. с надлежни пълномощни на л.614-615 от делото, които излагат становище за неоснователност на жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. Представят подробни писмени бележки.

Административен съд-Плевен, шести  състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката е изпълнявала длъжността Главен Директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” Плевен, който факт не е спорен между страните и се установява от Заповед №РД-15-81/11.09.2013 год. на Директора на ОДЗ Плевен на л.344 от делото. На 18.02.2014 год. е направено предложение с изх.№444 от директора на ОД „Земеделие” Плевен (л.182) и на същата дата с вх.№444 е дадено съгласие (л.181) от Х. да бъде назначена на длъжност „Директор” на дирекция „АПФСДЧР” в областна дирекция „Земеделие” Плевен по вътрешно съвместителство до назначаване на служител на незаетата длъжност. Със Заповед №РД-15-17/18.02.2014 год.на л.176 от делото, на основание чл.16 от ЗДС  и изразено писмено съгласие Х. е назначена по вътрешно съвместителство на незаетата длъжност Директор на Дирекция АПФСДЧР в Областна дирекция „Земеделие” Плевен до назначаването на служител, но не повече от 6 месеца, като заповедта е връчена на 18.02.2014 год., ведно с длъжностна характеристика за длъжността  на л.177-179. Видно от писмо №444/18.08.2014 год. на л.175, Х. е уведомена, че считано от 18.08.2014 год.  е прекратено действието на Заповед №РД-15-17/18.02.2014 год. поради изтичане на законовия 6 месечен срок.

Със Заповед №РД-7/12.01.2015 год.  на л.123 от делото Директорът на ОДЗ Плевен  е назначил дисциплинарен съвет при ОДЗ Плевен и е определил правила за работата на същия. От писмо № 133 от 14.01.2014 г. на л.99 става ясно, че се свиква дисциплинарен съвет при ОДЗ – Плевен във връзка с образуване на дисциплинарно производство срещу Х., с приложена към нея докладна записка № 3030 от 30.12.2014 г. от Директора на Дирекция „АПФСДЧР” до Директора на ОДЗ – Плевен. Със Заповед № РД-10 от 14.01.2015 г. Председателя на дисциплинарния съвет е свикал заседание на същия на 14.01.2015 г. с оглед образуване на дисциплинарно дело срещу жалбоподателката (л.98). Видно от протокол № 1 от 14.01.2015 г. от заседание на дисциплинарния съвет са взети решения да се образува дисциплинарно дело № 1 от 14.01.2015 г. срещу Х., както и да се съберат писмени доказателства, конкретно посочени в протокола на л.97. На 14.01.2015 г. е проведено и друго заседание на дисциплинарния съвет, за което е съставен протокол № 2 от същата дата, в който са обективирани две решения – с първото е прекратено дисциплинарното производство в частта за докладна записка с вх.№ 2034 от 22.10.2013 г. от Х., с която същата е запознала Директора на ОДЗ за необходимостта да бъде назначена в ИРМ Пордим К. Р., поради изтекли преклузивни срокове по чл.94 от ЗДС, а в останалата част дисциплинарното производство продължава; и решение да се изпрати уведомително писмо до Х. за изслушване пред дисциплинарния съвет на 23.01.2015 г. в конкретен час и място. Във връзка с второто решение до Х. е изпратено писмо, с което е уведомена да се яви за изслушването, като са посочени конкретните констатирани нарушения по т.1 относно липса на контрол върху счетоводителите, довел до нерегистриране в срок на лек автомобил, за което са издадени фишове за налагане на глоба, за  неподаване в срок на ГДД по ЗКПО, довела до начисляване на лихви, и невъзстановена неправомерно получена сума от банка; по т.2 за подвеждане на директора на ОДЗ за назначаване на работа на лице, което не отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността; по т.3 – непредоставяне на документи пред Инспектората на МЗХ с оглед извършване на проверка. Писмото е получено лично на 15.01.2015 г. На 23.01.2015 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, на което е присъствала и жалбоподателката и е била запозната със заповедта за свикване на дисциплинарен съвет и членовете му, както и че ще бъде устно изслушана по образуваното дисциплинарно дело 1 от 2015 г. за констатираните нарушения, подробно описани в протокол № 3 от 23.01.2015 г., в който са обективирани горните действия. В протокола е отразено, че на Х. са връчени събраните по ДД № 1/2015 г. доказателства и е била запозната с правото си да представя доказателства ,  същата е била изслушана от дисциплинарния съвет. В протокола са обективирани решения по т.1 – да се проведе следващо заседание на 24.01.2015 г., на което да бъдат обсъдени и изяснени фактите и обстоятелствата по вменените на Х. нарушения, както и по т.2 да се приеме становище относно наличието на основание за ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност. Протоколът е разписан от Х. на 23.01.2015 г. Със заповед № РД-22 от 23.01.2015 г. на Председателя на дисциплинарния съвет е свикано заседание на същия на 23.01.2015 г. от 16,00 часа със задача да бъде образувано дисциплинарно дело срещу Х.. На л.85 е приложен протокол № 1 от 23.01.2015 г. от заседание на дисциплинарния съвет, в който е обективирано решение да се образува ДД № 2 от 23.01.2015 г. срещу Х. за нарушение на трудовата дисциплина за това, че след отмяната на болничен лист № 0405032 от 03.09.2014 г., издаден на Х., същата е отсъствала от работното си място без уважителна причина в периода 03.09.2014 г. до 17.09.2014 г. Взето е и решение да се присъедини производството по ДД № 2/23.01.2015 г. към ДД № 1/14.01.2015 г. и да се изпрати уведомително писмо на Х. за изслушване пред дисциплинарния съвет на 02.02.2015 г. С писмо № 133 от 24.01.2015 г. на л.83 Х. е уведомена да се яви за изслушване и това писмо е получено на ръка от нея на 24.01.2015 г. На 02.02.2015 г. е проведено следващо заседание на дисциплинарния съвет, за което е съставен протокол № 5. На заседанието Х. е била запозната със заповедта за свикване на дисциплинарен съвет и с членовете му и че ще бъде устно изслушана по образуваното дисциплинарно дело № 1 от 2015 г. за нарушението, свързано с отмяна на издаден болничен лист. В протокола е обективиран факта на запознаване на служителката с правото й да представя доказателства и същата е била изслушана. Взети са решения да се изискат от Директора на ОДЗ – Плевен доказателства; да се проведе следващо заседание на дисциплинарния съвет на 02.02.2015 г. от 15,00 часа, на което да бъдат обсъдени и изяснени фактите и обстоятелствата по извършените от Х. нарушения и да се приеме становище относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Протоколът е подписан от Х. на 02.02.2015 г. С писмо № 133 от 02.02.2013 г., в изпълнение на решение по т.1 от протокола от Директора на ОДЗ – Плевен са изискани писмени доказателства. На 02.02.2015 г. от 15,00 часа е проведено следващо заседание на дисциплинарния съвет със задача да бъдат обсъдени и изяснени фактите по извършените нарушения, конкретно описани в протокола. Обсъдени са устните обяснения на Х. и представените писмени доказателства от Директора на ОДЗ – Плевен и е приета за установена фактическата обстановка, описана впоследствие в оспорената заповед. Взето е решение да се приеме становището на дисциплинарния съвет относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и вида и размера на извършеното нарушение и съответно дисциплинарно наказание.

Дисциплинарният съвет е взел Решение № 1 от 02.02.2015 г. на л.63-65 от делото, с което е приел становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и вида и размера на извършеното нарушение и съответно дисциплинарно наказание. В решението подробно са обсъдени вменените на Х. нарушения, както и становището на дисциплинарния съвет относно квалификацията на същите. Изготвен е доклад № 133 от 03.02.2015 г. до Директора на Областна дирекция „Земеделие”, с който последният е уведомен за всички проведени заседания на дисциплинарния съвет, за изготвените протоколи и за взетото решение, както и за становището на последния на Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” по чл.90 ал.1 т.5 от ЗДС. Към доклада е приложена преписката по ДД № 1/2015 г. На 03.02.2015 г. до Х. е изпратена покана за обяснения с № 133 (на л.46) относно извършените от нея нарушения, формулирани по три точки в поканата, получена от нея на ръка на 03.02.2015 г., видно от отбелязването на гърба на л.20. С писмо вх.№ 133 от 05.02.2015 г. Х. е депозирала писмени обяснения и доказателства (на л.27 – 31 от делото). Видно от Протокол от 05.02.2015 год. на л.125 от делото, е удостоверена дадената на Х. възможност да бъде изслушана от ДНО.

Със Заповед №РД-15-22/05.02.2015 год. на Директора на ОД”Земеделие” Плевен на Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение на длъжността Главен Директор на Главна Дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие” Плевен. Заповедта е постановена за това, че за периода 18.02.2014-18.08.2014 год.  Х. в качеството й на И.Д.Директор на дирекция „АПФСДЧР” при ОД”Земеделие” Плевен, назначена със Заповед №РД-15-17/18.02.2014 год. на Директора на ОДЗ – Плевен, чрез бездействията си е извършила нарушения, както следва:

1. Липса на контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довели до: 1.1. Нерегистриране в срок на лек автомобил марка Опел „Астра”, вследствие на което е издаден фиш за налагане на глоба № 1553 от 17.11.2014 г. на отдел „Приходи от МДТ” при Община Плевен в размер на 50 лева и фиш за налагане на глоба № 1554 от 17.11.2014 г. в размер на 50 лева, след изплащането на които суми с платежни нареждания от 21.11.2014 г. са претърпени имуществени вреди за бюджета на ОДЗ Плевен; 1.2. Неподаване в срок до 31 март на следващата година на ГДД по чл.252 от ЗКПО за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. от Главния счетоводител, вследствие на което е получена в ОДЗ – Плевен ПДИ по чл.182 ал.1 от ДОПК с вх.№ 2418 от 30.10.2014 г., в която в т.2 от същата в раздел „Остатък лихва” е вписана сумата от 359,15 лв., след изплащане на сумата по което платежно нареждане от 17.11.2014 г. са претърпени имуществени вреди за бюджета на ОДЗ; 1.3. Невъзстановена неправомерно получена сума от „Уникредит Булбанк” в размер на 976,13 лв., представляваща плащане на основание чл.37в, ал.14/10/ от ЗСПЗЗ – ДПФ за 2013/2014 г. земи с.Рупци от ЕТ „П. Х.”. Сумата е следвало да бъде възстановена от Гл.счетоводител на ОДЗ;

2. С докладна записка вх.№ 1507 от 10.07.2014 г. Х. е запознала Директора на ОДЗ – Плевен за необходимостта да бъде назначена по реда на чл.15 от ЗДС на длъжността старши експерт в ОСЗ – Долни Дъбник, ГД „Аграрно развитие” при ОДЗ – Плевен Ф. Д. Х.. Към датата на издаване на Заповед № РД-15-33 от 11.07.2014 г. Х. не е отговаряла на минималните изисквания за заемане на длъжността, тъй като не е имала придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Чрез докладната си записка Х. е подвела Директора на ОДЗ – Плевен;

3. Нарушение, изразяващо се в това, че след отмяна на издаден болничен лист № 0405032 от 03.09.2014 г. служителката е отсъствала от работното си място без уважителна причина в периода 03.09.2014 г. до 17.09.2014 г.

Извършеното нарушение по т.1 ДНО е квалифицирал като неизпълнение на служебни задължения, вменени с т.5 – преки задължения, т.5.1 „Ръководи, организира и координира дейността на Дирекция АПФСДЧР и носи отговорност за работата й” от длъжностната характеристика за длъжността, връчена й на 18.02.2014 г., което от своя страна е квалифицирано като нарушение на принципа, залегнал в чл.5 ал.2 от КПСДА. Нарушението по т.2 от заповедта също е квалифицирано като такова на принципа на чл.5 ал.2 от КПСДА, а нарушението по т.3 е квалифицирано като такова на разпоредбата на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДС и такова на разпоредбата на чл.5 ал.2 от КПСДА. За тези нарушения на Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” при ОДЗ – Плевен. Заповедта е връчена на Х. на 05.02.2015 г. лично срещу подпис.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. По отношение основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Процесната Заповед № РД-15-22/05.02.2015г. е издадена от компетентен орган-Директорът на ОД „Земеделие”-Плевен, който е органът по назначаване, по аргумент от разпоредбите на чл.92 от ЗДС и чл.3, ал.3, т.8 и т.15 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 97, ал.1 от ЗДСл съдържание, в т.ч. описание на вменените на Х. нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Спазена е разписаната в раздел II на глава V процедура по налагане на дисциплинарното наказание. В съответствие с разписаното му задължение в чл.93 от ЗДС, ДНО е дал срок на Х.  за писмени обяснения, като й е изпратил поканата, приложена на л.20 от делото, на която покана Х. е отговорила с писмо вх.№ 133 от 05.02.2015 г., с което е депозирала доказателства (на л.27 – 31 от делото) и е приложила вече дадени в предходен период писмени обяснения. С оглед посочения в заповедта  период, през който Х. е изпълнявала длъжността Директор АПФСДЧР и през който се твърди, че е извършила нарушенията на служебната дисциплина, както и с оглед на конкретно посочените дати и периоди на извършване на нарушенията по всички пунктове и датата на издаване на заповедта за уволнение съдът прави извод, че са спазени и установените в чл.94 от ЗДС срокове за налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че в оспорената заповед в качеството й на административен акт не са посочени конкретните дати на извършване на вменените на Х. нарушения. Видно от обстоятелствената част на заповедта, в същата са вписани или конкретни дати на извършване на нарушенията, или период, като последното е обусловено от същността на нарушението-напр. за подаването на ГДД законът е предвидил срок до 31 март на следващата година. Проведено е дисциплинарно производство от нарочно назначен със заповед дисциплинарен съвет, състоящ се от председател, заместник –председател и трима членове, т.е. численият състав на дисциплинарния съвет съответства на  изискването на чл.95, ал.1 от ЗДС, като двама от членовете на същия-председателя и заместник председателя са с юридическо образование. Всички заседания  на дисциплинарния съвет по  образуваните срещу Х. дисциплинарни дела  са били провеждани в състав от всички членове на съвета, които са подписали всички протоколи, в които са обективирани извършените от съвета действия и взетите решения. Дисциплинарният съвет  е изяснил фактите и обстоятелствата по извършените нарушения, изслушал е обясненията на държавния служител и е обсъдил всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства. Взел е Решение №1/02.02.2015 год., прието с пълно мнозинство от всички членове, което в съответствие с разпоредбата на чл.96, ал.3 от ЗДС съдържа становище относно наличието на основание  за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на дисциплинарното наказание. В срока по ал.4 на чл.96 от ЗДС решението е изпратено на ДНО, заедно с преписката. Следователно, спазено е и изискването на чл.96, ал.1 от ЗДС, преди да наложи дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДС, ДНО да вземе  становището на дисциплинарния съвет. Препис от издадената заповед, с която ДНО е възприел становището на дисциплинарния съвет и е наложил на Х. дисциплинарно наказание „уволнение”, е връчена на жалбоподателката срещу подпис на 05.02.2015 год. Неоснователно се явява и възражението в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя, че след като на датата 05.02.2015 год. е било проведено заседание на дисциплинарния съвет, пред който Х. е представила обяснения и доказателства, на същата дата е била изслушана и от наказаващия орган и на същия ден й е връчена заповедта за уволнение, то липсата на отразени часове в писмените доказателства, обективиращи тези процедури по дисциплинарното производство не може да установи последователността  на действията по ЗДС. В самата оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание  е отразено, че жалбоподателката  е отказала да даде обяснения пред ДНО във връзка с изпратената й покана за обяснения изх.№133/03.02.2015 год. с мотиви, че каквото е имала да казва, го е казала пред дисциплинарния съвет и че във връзка с цитираната покана  е депозирала писмени доказателства с вх.№133/05.02.2015 год., както и че за предоставената на служителката  възможност да бъде изслушана  от ДНО е съставен и подписан протокол  от двама свидетели с вх.№133/05.02.2015 год. След като в оспорената заповед са обективирани и отразени всички тези процесуални действия, извършени в самия ден на издаване на заповедта за уволнение, се налага логичния извод, че тези процесуални действия, за да бъдат отразени в заповедта, са извършени преди самата заповед да бъде издадена. Противно на оплакването в писмените бележки, дадените от Х. обяснения и представените доказателства с писмо вх.№133/05.02.2015 год. са били обсъдени от ДНО  в самата оспорена заповед. В обстоятелствената част на заповедта ДНО е приел тези доказателства за относими към извършените от Х. нарушения, но е направил извод, че те „не оправдават действията/ бездействията на държавния служител”.

По отношение спазването на материалния закон съдът съобрази следното:

По нарушението по т.1.1 от оспорената заповед: Установява се от  Заповед №РД13-134/02.06.2014 год.на Министъра на земеделието и храните, че със същата на основание чл.25, ал.4 от ЗА и чл.28, ал.3, т.1 от ЗДСобств. е предоставена безвъзмездно на ОДЗ Плевен МПС марка „Опел Астра” с рег.№С 7189 НТ, шаси №W0L0TGF4845081147 и двигател №Z16SE02PW9211, собственост на Министерство на земеделието и храните. Посочено е по т.2 от заповедта, че приемането и предаването на автомобила следва да се извърши с приемо-предавателен протокол, а след предаването  автомобилът следва да се изключи  от баланса на МЗХ и да се включи в баланса на ОДЗ  Плевен. На л.136 от делото е приложен приемо-предавателен протокол, на който обаче не е поставена дата, поради което не може да се установи конкретната дата на предаване на автомобила от МЗХ на ОДЗ Плевен. Заповед №РД13-134/02.06.2014 год.на Министъра на земеделието и храните е изпратена до Директора на ОДЗ Плевен с писмо , което е заведено с вх. №1185/05.06.2014 год. Видно от карта за разпределение на преписката на л.131 от делото, същото писмо е било разпределено  на г-жа М., „за сведение”. Изпратено е следващо писмо до Директора на ОДЗ Плевен от МЗХ с изх.№66-3276/01.07.2014 год. на л.133 от делото, с което е изискано потвърждение за завеждане на автомобила и горивото в баланса на ОДЗ Плевен. На л.137-138 е приложена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ от ОДЗ Плевен  за регистриране на предоставения автомобил в Община Плевен, отдел „Приходи от местни данъци и такси” с отбелязана дата на попълване на декларацията 17.11.2014 год.  и заведена в МДТ с вх.№ДК54007369/17.11.2014 год. С оглед късното подаване на декларацията –на 17.11.2014 год., на Директора на ОДЗ Плевен са наложени две глоби с фишове №№1553 и 1554 от 17.11.2014 год., всяка в размер по 50 лева. С оглед на изложеното, на  Х. е вменено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в липса на контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довела до нерегистриране в срок на лек автомобил марка Опел „Астра”, вследствие на което е издаден фиш за налагане на глоба № 1553 от 17.11.2014 г. на отдел „Приходи от МДТ” при Община Плевен в размер на 50 лева и фиш за налагане на глоба № 1554 от 17.11.2014 г. в размер на 50 лева, след изплащането на които суми с платежни нареждания от 21.11.2014 г. са претърпени имуществени вреди за бюджета на ОДЗ Плевен. Настоящият състав на съда намира, че така вменено на Х. нарушение не е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси в редакцията , отразена в  ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.  При  неспазване на разпоредби по ЗМДТ, в т.ч. и на разпоредбата на чл.54 от  с.з.  извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Съобразно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на ОДЗ, областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка със седалище в съответните областни градове. В качеството си на  юридическо лице и на основание чл.3, ал.1 от Устройствения правилник, областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Следователно и по смисъла на ЗМДТ, задължението за подаване на декларация по чл.54 от ЗМДТ за придобитото от ОДЗ Плевен на основание чл.28, ал.3, т.1 от Закона за държавната собственост МПС е възложено на Директора на Областната дирекция „Земеделие”, който ръководи и представлява това звено в администрацията. Именно той е подписал и подал приложената на л.137-138 от делото декларация. Директорът на областна дирекция "Земеделие" в качеството му на ръководител организира, ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция, като конкретните действия, свързани с осъществяване  възложените функции на дирекцията, се извършват от назначените в нея служители. В проведеното  дисциплинарно производство, завършило с издаване на оспорената заповед, на Х. е наложено наказание по т.1.1 за неосъществен контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довела до нерегистриране в срок на лек автомобил марка Опел „Астра”, вследствие на което са издадени фишове за налагане на глоба. Ето защо в рамките на това дисциплинарно производство по т.1.1 е следвало ДНО да докаже с надлежни писмени доказателства и да отрази тези констатации в материалите по преписката, че  служебните задължения по регистриране на придобития автомобил от ОДЗ са били възложени на счетоводител/и от отдела, който през процесния период е бил ръководен от Х. и че последната не е упражнила контрол върху изпълнението на възложените на този/тези счетоводител/и служебни задължения. В хода на дисциплинарното производство не са приложени доказателства-например длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител” в отдел „АПФСДЧР” на ОДЗ, единствено от длъжностната характеристика  за длъжността на Х., която е заемала в  процесния период  се установява, че главният счетоводител и старшият счетоводител  са в структурата на Дирекция „АПФСДЧР” и  са на пряко подчинение на Директора на отдел „АПФСДЧР”  . От общите разпоредби, разписани в т.8 и т.14 на чл.13 от Устройствения правилник може да се изведе извод, че с оглед възложените на дирекция / отдел „АПФСДЧР” функции по  осъществяване на  финансово-счетоводното обслужване на областната дирекция в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводство и други нормативни актове и  по управление на имотите и вещите - държавна собственост, предоставени за нуждите на областната дирекция, воденето на регистър за предоставените имоти - държавна собственост, задължението за  подготвяне  и попълване на декларация  за придобитото МПС, е възложено на съответния/те счетоводител/и, който/които работи/работят в последния. Тъй като обаче се касае за дисциплинарна отговорност, която е своеобразен вид санкционна отговорност, вменените нарушения не могат да почиват на предположения, а следва да са доказани по несъмнен и безспорен начин със съответни доказателства. Имайки задължения по управление на имотите и вещите - държавна собственост, предоставени за нуждите на областната дирекция, каквото е придобитото МПС, задължението за  подготвяне  и попълване на декларация  за последното и представянето й за подписване от Директора на ОДЗ с оглед подаване пред компетентните органи в установените от закона срокове, може отново да се предположи, че  е на съответния счетоводител/и от отдела, ръководен от Х. през процесния период, въпреки че както беше отбелязано по делото не е представена длъжностна характеристика или други доказателства, от които да се установи на кого са възложени тези функции. Следва да се има предвид, че всички тези доказателства във връзка с разпределение на правомощията  на съответните служители и конкретно възложени им функции е следвало да бъдат надлежно събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство и приложени по преписката, а това не е сторено. Това съставлява нарушение и води до недоказаност на елементи от фактическия състав на вмененото дисциплинарно нарушение по т.1.1.

На следващо място, предмет на доказване в рамките на проведеното дисциплинарно производство с оглед вмененото  нарушение по т.1.1 е обстоятелството, че заповедта за предоставяне  ползването на  МПС на ОДЗ , е била доведена до знанието на Х. в качеството й на ръководител на съответното звено. Съгласно чл.16 от Устройствения правилник на ОДЗ, всички постъпващи документи в областната дирекция се регистрират в деловодството. При регистрацията на документ се извършва проверка за наличието на посочените като приложение в него материали и се образува служебна преписка.  Всички служебни преписки подлежат на насочване според адресата или съдържанието им, като според чл.17 именно  

 

 

 

Директорът на областната дирекция и главният секретар (ако това му е възложено със заповед на основание чл.3, ал.5 от УП) разпределят служебните преписки с резолюция до съответните ръководители на административните звена. Единственият приложен по дисциплинарната преписка и по делото писмен документ, съдържащ резолюция във връзка с постъпилата заповед за предоставяне на автомобила е този на л.131 от делото –долу десен ъгъл, с който писмото от МЗХ, с което е изпратена Заповед №РД 13-134/02.06.2014 год. в ОДЗ Плевен, е насочено към Г-жа М. –„за сведение”. Не е ясно кое е лицето, което е насочило този документ, но по – същественото в случая е, че няма данни да е спазен чл.17 от Устройствения правилник и преписката да е насочена към жалбоподателката в качеството й на ръководител на съответното административно звено- отдел „АПФСДЧР” и тя от своя страна на основание чл.18, ал.3, т.2 от УП да  разпредели  задължението и да контролира работата на работещите в ръководеното от нея звено, на които е възложено конкретното задължение. Няма данни  по делото каква длъжност заема Г-жа М., към която е била насочена директно преписката и защо не е разпределена „по компетентност”, „за изпълнение” или на друго основание, изискващо активно поведение, а е разпределена само „за сведение”, още повече, че със самата заповед  №РД 13-134/02.06.2014 год. на Министъра на МЗХ е имало вменени задължения  за извършване на счетоводни операции по включване на МПС  в баланса на ОДЗ. Но дори  М., към която е насочена заповедта за сведение да е счетоводител от поверения на Х. отдел, няма данни Х. да  е уведомена  за преписката в качеството й на ръководител на този отдел на основание чл.17 от УП.  Налага се извод, че ДНО не е доказал  факта, че конкретната служебна преписка е била доведена до знанието на Х., поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на същата по т.1.1 от оспорената заповед за неосъществяване на контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довела до нерегистриране в срок на лек автомобил марка Опел „Астра”, вследствие на което са издадени фишове за налагане на глоба.

По нарушението по т.1.2 от оспорената заповед: По този пункт на Х. е вменено нарушение, изразяващо се в липса на контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довели до1.2. Неподаване в срок до 31 март на следващата година на ГДД по чл.252 от ЗКПО за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. от Главния счетоводител, вследствие на което е получена в ОДЗ – Плевен ПДИ по чл.182 ал.1 от ДОПК с вх.№ 2418 от 30.10.2014 г., в която в т.2 от същата в раздел „Остатък лихва” е вписана сумата от 359,15 лв., след изплащане на сумата по което платежно нареждане от 17.11.2014 г. са претърпени имуществени вреди за бюджета на ОДЗ. Така постановеното нарушение е неясно и във формулировката на същото се съдържат вътрешнопротиворечиви факти, същото не е и доказано с надлежни доказателства, съответно приложените такива по преписката не сочат недвусмислено за нарушението така, както е описано. Нарушение по т.1.2 по начина, по който е описано в оспорената заповед и останалите документи по дисциплинарната преписка, най-общо се свежда до неупражняване на контрол върху счетоводителите в поверения й отдел, които са подали със закъснение годишната данъчна декларация по ЗКПО и вследствие именно това забавено подаване на декларацията ОДЗ е следвало да плати лихви въз основа на изпратена ПДИ. Съгласно чл. 252, ал.1 от ЗКПО,  когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година. Видно от таблиците с вписани задължения, първата съдържаща се в изпратената покана на л.142-143 от делото, втората изготвена под формата на справка за задължения, ГДД по ЗКПО е подадена на 15.04.2014 год. за приходите, реализирани от ОДЗ Плевен за предходната 2103 год., т.е. след установения в закона срок, така, както е описано в оспорената заповед. И в двете таблици обаче описаното задължение срещу подадената декларация (по т.2) и видно от колони „остатък лихва лв.”, представлява задължение за плащане на лихва върху дължим данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия, а не задължение за плащане на лихва върху глоба/имуществена санкция поради  подаване на годишната данъчна декларация по ЗКПО след установените срокове, както е посочено в оспорената заповед. Този извод съдът прави, като съобрази не само вписването в изпратената покана и в справката за задължения, а като взе предвид и следното: описаното задължение срещу подадената декларация (по т.2) е посочено в  колони „остатък лихва лв.” , следователно представлява задължение за заплащане на лихва. За подаване на ГДД след установените срокове на виновните лица се налага глоба/имуществена санкция на основание чл.261 или чл.264 от ЗКПО, а от една страна нито по дисциплинарната преписка, нито по делото е приложено наказателно постановление, от което да се установява, че за подаване на ГДД след установените срокове  задълженото лице е санкционирано. От друга страна, дори да се приеме, че ДНО е пропуснал да приложи като доказателство НП или друг документ, с който ДЗЛ е санкционирано с глоба или имуществена санкция за забавено изпълнение на законоустановено задължение, то следва да се има предвид, че на основание чл.1 от Закона  за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, но лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. Следователно, недопустимо от гл.т. на закона е  задължението за заплащане на лихва по изпратената покана, да е формирано вследствие неподаване на  ГДД в установените срокове, още повече, че  в таблиците, удостоверяващи наличието на това задължение изрично е посочено, че то съставлява лихва върху данък от приходите. Най-вероятно според съда задължението за лихва е формирано от  неплащане в срок на корпоративен данък,  отразен  като дължим в подадената ГДД по ЗКПО, но не и вследствие забавеното подаване на ГДД. Ето защо съдът намира, че нарушението по т.1.2. е вменено при ненапълно изяснена фактическа обстановка, което е довело до неяснота във формулировката на същото, отразяването на  вътрешнопротиворечиви факти,  недоказаност с надлежни доказателства , като същевременно приложените такива по преписката не сочат недвусмислено за нарушението така, както е описано. Ето защо съдът счита, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на Х. по т.1.2 от оспорената заповед за неосъществяване на контрол.

По нарушението по т.1.3 от оспорената заповед: По този пункт на Х. е вменено нарушение, изразяващо се в липса на контрол върху счетоводителите в ОД „Земеделие” за периода 18.02.2014 г. до 18.08.2014 г., през който служителката е изпълнявала по вътрешно съвместителство длъжността Директор на Дирекция „АПФСДЧР” при ОДЗ – Плевен, довела до невъзстановена неправомерно получена сума от „Уникредит Булбанк” в размер на 976,13 лв., представляваща плащане на основание чл.37в, ал.14/10/ от ЗСПЗЗ – ДПФ за 2013/2014 г. земи с.Рупци от ЕТ „П. Х.”. Посочено е в заповедта, че сумата е следвало да бъде възстановена от Гл.счетоводител на ОДЗ. С приложената на л.149 от делото Молба-декларация  №725/21.03.2014 год., изпратена от Уникредит Булбанк , ОДЗ Плевен е уведомена, че на 18.03.2014 год. е насочен превод на парична сума в размер на 896,40 лева по конкретна сметка при Банка ДСК от името на ЕТ „П. Х.” на основание чл.37В, ал.14/10 от ЗСПЗЗ за 2013/2014 год. в землището на с.Рупци и по вина на служител на банката плащането е извършено от друга сметка. Направено е искане за възстановяване на сумата по техническа сметка на Уникредит Булбанк. Приложено е към писмото копие на платежно нареждане и информация за сметката, както и копие на второ платежно нареждане за извършено погрешно плащане, но в размер на 79, 73 лева. Около пет месеца по-късно-на 08.08.2014 год. от Уникредит Булбанк  до  ОДЗ Плевен е изпратена следваща молба-декларация, представляваща напомнително писмо  за извършеното погрешно насочване на паричните суми и молба  за разрешаване на случая. Писмото е получено в ОДЗ на 11.08.2014 год., видно от обратна разписка на л.154 от делото. Впоследствие от страна на Уникредит Булбанк до  ОДЗ Плевен е изпратена и Покана за доброволно изпълнение изх.№ на л.155 от делото, в която е описано, че преводите на двете суми- 896,40 лева и 79, 73 лева  са направени при условията на явна фактическа грешка, допусната от служител на банката. Посочено е още, че ОДЗ е била информирана двукратно за възникналия проблем, но към 10.12.2014 год. задължението  за възстановяване на сумата не е изпълнено и ако в 7 дневен срок от получаване на поканата не бъде изпълнено, Уникредит Булбанк ще пристъпи към съдебни действия за принудително събиране на цялото вземане. Приложено  е банково извлечение. По отношение на това вменено на Х. нарушение съдът намира за относими мотивите, които е изложил по отношение нарушението по т.1.1 относно това, че  ДНО не е доказал  факта, че конкретната служебна преписка е била доведена до знанието на Х. чрез резолюция на Директора на ОДЗ или друго оправомощено лице от една страна. От друга страна  случая, описан в т.1.3 от заповедта е инцидентен, той не е свързан с обичайната дейност на отдел „АПФСДЧР”, който Х. в периода е ръководила, касае за преведена на ОДЗ Плевен сума от банка поради грешка на служител на самата банка. Извършването на действията по възстановяване на сумата следователно не са били включени в правомощията на служителите на поверения й отдел от гледна точка на обичайната им дейност, свързана със задълженията им по длъжностна характеристика, за да може при неизвършването на същите да се говори по принцип за извършено дисциплинарно нарушение, което по дефиниция съставлява виновно неизпълнение на служебни задължения, т.е. такива задължения, които са свързани с характера на изпълняваната  дейност, възложена с длъжностната характеристика на служителите от отдела.

На последно място по отношение на всички вменени на Х. нарушения по т.1-и по т.1.1, и по т.1.2, и по т.1.3, дори да се приеме, че съставляват нарушения на служебната дисциплина, според съда следва да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от Закона за държавния служител - неизпълнение на служебни задължения, защото с длъжностната характеристика за длъжността  Директор на Дирекция АПФСДЧР, на Х. по т.5.2. е възложено задължението да контролира дейността на общата администрация, част от структурата на която са главният счетоводител и старшият счетоводител. Поради което всяко неосъществяване на контрол върху действията на подчинените й служители във връзка с осъществяване на техните правомощия, съставлява неизпълнение на възложените й с длъжностната характеристика задължения. ДНО е посочил в заповедта, че  неупражняването на контрол от страна на Х. върху счетоводителите от отдела при извършване на конкретно посочените действия от тяхна страна, описани в т.1, съставлява неизпълнение на служебни задължения, вменени с т.5 – преки задължения, т.5.1 „Ръководи, организира и координира дейността на Дирекция АПФСДЧР и носи отговорност за работата й” от длъжностната характеристика за длъжността, връчена й на 18.02.2014 г. Вместо да го квалифицира в този случай като нарушение на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС, деянието е квалифицирано като нарушение на принципа, залегнал в чл.5 ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, според който при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Неправилната квалификация на деянията по т.1 също е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед в тази част.

По нарушението по т.2 от оспорената заповед: Установява се от приложената на л.166 от делото докладна записка вх.№ 1507 от 10.07.2014 г., че  Х. е  уведомила Директора на ОДЗ Плевен за отсъствието на старши експерт в ОСЗ-Долни Дъбник, ГД”АР” поради отпуск за раждане и за необходимостта  от назначаване на служител, който да изпълнява служебните й задължения до завръщането й. Във връзка с това е предложила  да бъде назначена по реда на чл.15 от ЗДС Ф. Д. Х. по заместване на длъжността „старши експерт” в ОСЗ – Долни Дъбник, ГД”АР”, ОД „Земеделие” Плевен, считано от 11.07.2014 год. Ф. Х. е подала заявление, с което е заявила желанието си да бъде назначена на длъжността, към което, видно от попълнената бланка на л.173 от делото, е приложила и документ за придобито образование. Със Заповед №РД-15-33/11.07.2014 год. Директорът на ОДЗ Плевен е назначил Ф. Д. Х. по заместване на длъжността „старши експерт” в ОСЗ – Долни Дъбник, ГД”АР”, ОД „Земеделие” Плевен, като заповедта й е връчена на  11.07.2014 год.  Посочено е в оспорената заповед, че към датата на издаване на Заповед № РД-15-33 от 11.07.2014 г. Х. не е отговаряла на минималните изисквания за заемане на длъжността, тъй като не е имала придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър”, поради което чрез докладната си записка Х. е подвела Директора на ОДЗ – Плевен.

 Съдът намира, че  така вмененото деяние по т.2 от заповедта   не съставлява нарушение на служебната дисциплина. На първо място нито в оспорената заповед, нито в други документи по дисциплинарната преписка, е посочено на какво основание и в  кой нормативен акт  се съдържат  изискванията за заемане на длъжността на Ф. Х., респективно, че за заемане на тази длъжност се изисква придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Защото според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДС, за държавен служител може да бъде назначено лице, което освен общите изисквания на разпоредбата, сред която не е посочено изискването за вид и степен на образование, следва да  отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. След като в ЗДС това изискване е посочено общо, ДНО е следвало да посочи изрично в заповедта какви са тези изисквания, къде са регламентирани, за да може да се прецени обосновано предлаганото за заемане на длъжността лице отговаря ли на същите и съответно, в зависимост от отговора, предлагането на лице неотговарящо не тези изисквания, съставлява ли нарушение на служебната дисциплина от предлагащия. Чрез непосочването  на тези обстоятелства  се препятства в значителна степен правото на  наказаното лице да представя доказателства, за да обори констатациите на ДНО и да организира адекватно защитата си и правомощието на съда да извърши контрол за наличие или липса на тези изисквания и съответствието им с предвижданията на нормативния акт. От друга страна всеки един държавен служител в съответната структура, в случая и Ф. Х., независимо дали служебното  правоотношение възниква въз основа на конкурс или при условията на чл.15 от ЗДС-по заместване, се назначава от компетентен орган на държавна власт по аргумент от чл.6 от ЗДС, или т.нар. орган по назначаването. Такъв за служителите от областните дирекции „Земеделие” се явява Директорът на ОД „Земеделие” на основание чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на ОДЗ. Именно в неговата изключителна преценка в случаите на заместване на отсъстващи държавни служители е предоставено назначаването на последните.  Той е органът , който преценява налице ли са предпоставките за заемане на длъжността, още повече, че е възможно за едно място да са постъпили  предложения за назначаване на повече от едно лице. В оспорената заповед това деяние на Х. е квалифицирано като „подвела” Директора на ОДЗ. „Подвеждам” според българския тълковен речник означава излъгвам очакванията, доверието на някого, поставям в трудно положение; измамвам, изигравам. Извършването на такива действия би могло да се приеме за съставомерно, когато според нормативните актове преценката на факта дали определено лице отговаря на изискванията за заемане на държавна служба, е предоставена на подчинени на органа по назначаването длъжностни лица, която той при условията на обвързана компетентност е длъжен да приеме и да издаде съответен административен акт за назначаване-например помощна комисия или др. В случая обаче именно той преценява и взема решение дали определено лице, предложено от някого,  да бъде назначено на съответната длъжност, поради което не е обвързан от направени предложения в тази насока, независимо от кого изхождат. По тази причина не може да се говори за подвеждане като нарушение на служебната дисциплина и основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност.  Ето защо и  оспорената заповед в частта по т.2 съдът преценява като незаконосъобразна.

По нарушението по т.3 от оспорената заповед:  Последното вменено на Х. нарушение се изразява в това, че след отмяна на издаден болничен лист № 0405032 от 03.09.2014 г. служителката е отсъствала от работното си място без уважителна причина в периода 03.09.2014 г. до 17.09.2014 г. Установява се от приложения на л.202 от делото болничен лист №189, ф.№0405032/03.09.2014 год., че за периода 04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. Х. се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност. Във връзка с постъпила в РЗИ-Плевен жалба с изх.№2015/09.09.2014 год. с искане за експертиза на цитирания болничен лист, е съставен Протокол №422 от проведено на 20.10.2014 год. заседание на Ортопедична ЛКК при „ДКЦ III Плевен” ЕООД –гр.Плевен (л.201), в който е отразено, че  поради липса на документация ЛАК на лицето и неявяването му на ЛКК ортопедична комисия, б.л. №0405032/03.09.2014 год. се отменя на основание чл.13, ал.1 от НМЕ. Съставеният  протокол  е изпратен на Директора на ОДЗ Плевен с писмо вх.№2408/29.10.2014 год. На 12.12.2014 год. Директорът на ОДЗ Плевен е изпратил до Х. писмо №1846 на л.130 от делото, с което я е уведомил, че следва да възстанови сумата от 426,07 лева , представляваща изплатено задължение по ДОО въз основа на протокола на ЛКК, с който е отменен издадения б.л. Х. е получила лично срещу подпис писмото на 12.12.2014 год. и е отбелязала саморъчно върху същото, че б.л. не е оспорен от НОИ Плевен и е изплатен в срок. От своя страна  и предвид получения протокол  на ЛКК, Директорът на ОДЗ Плевен  е изпратил до Х. писмо №2408/15.12.2014 год. на л.199 от делото, с което е уведомил жалбоподателката за отменения болничен лист, както и че по причина отмяна на б.л. за периода по същия  има 10 неотработени дни по неуважителна причина. С писмото Директорът на ОДЗ Плевен е предложил на Х. да се уредят отношенията им за този период по взаимно съгласие, като й е дал възможност в 3 дневен срок  да входира заявление до органа по назначаването за ползване на 10 дни платен/неплатен годишен отпуск за периода 04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. Писмото  е връчено лично на ръка  срещу подпис на Х. на 15.12.2014 год., видно от отбелязването  върху същото. На 17.12.2014 год. Х.  е изпратила до Директора на ОДЗ Плевен писмо вх. №2408 , с което го е уведомила, че няма причина да депозира в деловодството на ОДЗ плевен заявление за ползване на 10 дни  платен/неплатен отпуск за периода 04.09.2014 год. до 17.09.2014 год., тъй като за този период на нея й е бил издаден б.л., като е уведомила още, че цитирания от Директора на ОДЗ Плевен протокол на ЛКК за отмяна на б.л. не е връчен на Х. по предвидения в чл.112 от ЗЗ ред, поради което не е влязъл в сила и е отказала да подаде заявление за ползване на отпуск. С писмо вх.№2408/23.12.2014 год. Директорът на РЗИ Плевен е уведомил Директора на ОДЗ Плевен, че протокол №422 от проведено на 20.10.2014 год. заседание  на ортопедична ЛКК, с което е отменен б.л. е изпратено на Х. с писмо с обратна разписка, което не е било потърсено от нея и че за дата на уведомяване на Х. за протокола ще се счита датата на обявяването на уведомителното писмо на таблата за съобщения и сайта на РЗИ Плевен. Въз основа на изпратено писмо  изх.№24023/11.12.2014 год., Директорът на РЗИ Плевен с писмо на л.211 е уведомил Директора на ОДЗ Плевен, че уведомителното писмо, с което Х. е  уведомена за отмяната на б.л. от РЗИ Плевен е обявено на таблото за съобщения и на сайта на РЗИ Плевен на 18.12.2014 год. и лицето не е подало жалба в РЗИ Плевен до РКМЕ-Плевен до 17.00 часа на 05.01.2015 год., поради което на 06.01.2015 год. решението на ЛКК, с което е отменен  процесния б.л. е влязло в сила. Със следващо писмо №2408/13.01.2015 год. Директорът на ОДЗ Плевен е уведомил Х. за писмото на РЗИ, с което на ОДЗ е съобщено за влизането в сила на решението на ЛКК за отмяна на б.л. и повторно й  е направено предложение да се уредят отношенията им за този период съобразно ЗДС, като й е дал възможност в 3 дневен срок  да входира заявление до органа по назначаването за ползване на 10 дни платен/неплатен годишен отпуск за периода 04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. Писмото е получено лично на ръка срещу подпис от Х. на 13.01.2015 год. На 23.01.2015 год. е извършена справка от служители на ОДЗ Плевен  в деловодната програма за регистриране на входяща и изходяща поща на ОДЗ, които са установили, че към датата на проверката няма регистриран отговор на писмо №2408/13.01.2015 год. от Х. *** за ползване на 10 дни платен/неплатен  годишен отпуск за периода 04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. С писмо №2408/23.01.2015 год. на л.194 от делото  служител в ОДЗ Плевен е уведомил Директора на ОДЗ Плевен за горните обстоятелства, като е приложил писмени доказателства. Във връзка с това писмо Директорът на ОДЗ Плевен е разпоредил със Заповед №РД-21/23.01.2015 год. дисциплинарният съвет да образува  дисциплинарно дело срещу Х.. С Констативен протокол от 03.09.2014 год. на л.287 от делото е констатирано от служители на ОДЗ Плевен, че на 03.09.2014 год. Х. е отсъствала от работното си място, за което е изпратена справка №1995/04.09.2014 год. до Директора на ОДЗ Плевен на л.286. Не се спори между страните по делото, че за периода по б.л. –от  04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. включително, Х. е отсъствала от работното си място. Нарушението по т.3 е квалифицирано като такова на разпоредбата на чл.89 ал.2 т.1 от ЗДС-неизпълнение на служебни задължения , и такова на разпоредбата на чл.5 ал.2 от КПСДА.

Настоящият съдебен състав намира вмененото на Х. нарушение по т.3 от оспорената заповед за извършено и доказано. От цитираните по-горе писма , изпратени от Директора на РЗИ Плевен до Директора на ОДЗ Плевен се установява, че Протокол №422 от проведено на 20.10.2014 год. заседание на Ортопедична ЛКК при „ДКЦ III Плевен” ЕООД –гр.Плевен (л.201), с който е отменен  б.л. №0405032/03.09.2014 год. , издаден за удостоверяване отсъствието на Х. от работа за периода от  04.09.2014 год. до 17.09.2014 год., е влязъл в законна сила на 06.01.2015 год., след като е бил изпратен на Х. с писмо с обратна разписка, което тя не е потърсила, поради което същият е бил качен на таблата  за съобщения и на сайта на РЗИ Плевен на 18.12.2014 год.  Тези писма не са оспорени относно тяхното съдържание и по конкретно относно датата на влизане в сила на протокола на ЛКК по предвидения в ГПК ред от жалбоподателката. От друга страна дори да се приеме, че протокола на ЛКК за отмяна на б.л. не е бил надлежно връчен на Х. по предвидения в чл.112 от Закона за здравето ред, то жалбоподателката най-късно на 12.12.2014 год., когато е подписала цитираното горе писмо 1846 на л.130 е узнала за издадения протокол на ЛКК и че с него е отменен именно процесния болничен лист , като след това писмо в няколко други поредни писма от Директора на ОДЗ Плевен Х. е била уведомявано отново за отмяната на б.л., но не е обжалвала или поне не е представила доказателство по делото да е предприела действия по обжалване на същия протокол за отмяна на б.л. по реда на чл.112 от ЗЗ, респективно не е представила доказателства  този протокол да е отменен , вследствие на който б.л. №0405032/03.09.2014 год. да се яви валиден официален свидетелстващ документ, удостоверяващ наличието на уважителна причина за отсъствието на Х. от работа за периода от  04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. В подадената жалба против заповедта самата жалбоподателка признава, че на 23.01.2015 година е узнала за отменения болничен лист. При тези обстоятелства и събрани по дисциплинарната преписка писмени доказателства  съдът приема, че за периода от  04.09.2014 год. до 17.09.2014 год. Х. е отсъствала от работното си място и не е изпълнявала служебните си задължения, без да е имала уважителна причина за това-разрешен от органа по назначаването платен/неплатен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност или на друго предвидено в закона основание. Последното съставлява нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС-неизпълнение на служебни задължения, така , както е квалифицирано и от ДНО в т.3 от оспорената заповед, защото накърнява правния режим на работното време и нормалното осъществяване на функциите, предвидени за заеманата от Х. длъжност. То съставлява пълно неизпълнение на основното задължение на служителя да се поставя на разположение  на органа по назначаването (работодателя) през определеното работно време за изпълнение на съответната работа. Последното съставлява неявяване на работа и се разбира като отсъствие от работа през целия работен ден. Вследствие на това служебните задължения, които Х. е длъжна да изпълнява през  работното време, остават неизпълнени, с което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДС.

Следващият въпрос, който се поставя при така обсъдените от настоящия състав деяния, вменени на Х. с оглед на изводите, че тези  по т.1 и т.2 не обосновават  ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност, а по т.3 съставляват неизпълнение, е достатъчно ли е единствено това съставомерно по т.3 нарушение да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

В разпоредбите на чл.89 и чл.90 от ЗДС са разписани  дисциплинарните нарушения и предвидените за тях дисциплинарни наказания, като  последните са изброени според тяхната тежест във възходящ ред. Не е посочено в закона изрично за  нарушение от съответния вид какво дисциплинарно наказание се следва, нито е посочено, че при извършване на една или повече дисциплинарни простъпки следва да се налагат наказания според реда на посочването им в закона, както твърди пълномощника на жалбоподателя.  Правила за определяне на дисциплинарното наказание са разписани единствено в чл.91 от ЗДС, според който при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид  тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Налага се извод, че при извършване и доказване на дисциплинарно нарушение от държавен служител, може да бъде наложено всяко едно измежду посочените в чл.90 наказания, като се вземат предвид критериите, разписани в чл.91. Тежестта на нарушението  се основава  на цялостната характеристика на деянието и за него е от значение преди всички значимостта  на неизпълненото задължение, както и степента на неизпълнение-пълно или частично. В конкретния случай и предвид изводите на съда на отсъствие от работа на Х. за периода на б.л. без уважителна причина, съдът съобразява, че този период е продължил 10 работни дни, през които жалбоподателката изобщо не е била на работното си място и не е изпълнявала служебните си задължения, като за сравнение  разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” , ако намиращото се в ТПО лице не се е явило на работа  в течене само на два последователни работни дни.  Не без значение в случая е факта, че за това отсъствие органът по назначаването е дал, и то двукратна възможност на Х. да бъдат уредени правоотношенията по време на дните на отсъствие чрез подаване на молба и съответно издаване на заповед за ползване на платен/неплатен отпуск, каквато възможност е била отказана от жалбоподателката, без едновременно с това  същата да е предприела действия по оспорване на протокола, с който е отменен б.л., което налага изводи и относно формата на вината, тъй като при тези факти явно се касае за целенасоченост, тенденциозност в поведението и нежелание за уреждане на служебните правоотношения по повод отсъствието по законосъобразен начин, при едновременна с това липса на данни за оспорване на протокола за отмяна на б.л., което би оправдало поведението й. Значение при определяне вида и размера на наказанието имат и обстоятелствата, при които е извършено деянието-в случая жалбоподателката освен длъжността директор Дирекция „АПФСДЧР”, която е изпълнявала по съвместителство и за времето на отсъствие която не е изпълнявала, тя е работила и по основното си служебно  правоотношение като Главен Директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” и не е изпълнявала за този период задълженията си и по това служебно правоотношение. При това в качеството й на ръководител на двата отдела за периода подчинените й служители са останали без ръководител и в ситуация да се справят с поставените им задачи. Съобразявайки всички тези обстоятелства, най-същественото сред които е тежестта и продължителността на самото дисциплинарно нарушение отсъствие от работа за период от 10 работни дни и неизпълнение н служебните задължения през този период по две служебни правоотношения-основно и това по съвместителство, без да е налице извинителна причина, съдът намира, че и само нарушението по т.3, което ДНО  правилно е преценил като съставомерно и е доказал по надлежния ред, е достатъчно в случая, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Ето защо  издадената заповед, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение се явява законосъобразна, а  жалбата против нея-неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на делото основателно се явява искането на пълномощниците на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

 

     Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  А.  А.Х. ***, против Заповед №РД-15-22/05.02.2015 год. на Директора на ОД „Земеделие” Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение.

ОСЪЖДА А.  А.Х. *** да заплати на Областна дирекция „Земеделие” гр.Плевен  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                              

                                                                                 

СЪДИЯ: