Решение по Административно дело 145/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

гр. Плевен, 29.04.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 145/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София, чрез юрисконсулт Б. И. срещу Решение № 104/30.12.2014г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 181/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 2013-0031523/11.12.2013г. на Директора на КЗП – РД –Русе, с което на „БТК” ЕАД – София, представлявано от изпълнителния директор А. И. Д., са наложени административни наказания на осн. чл. 222а и чл. 231 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, затова че при проверка в магазин на Виваком – Белене на 28.05.2013г. е установено, че по повод предявена рекламация на 22.04.2013г. от потребителя Е. Г. от гр. Белене - оставен за шести път за ремонт смартфон „Huawei U 8150”, приет със сервизна поръчка № 261556/22.04.2013г., апаратът не е върнат от сервиз, нито има наличен нов за замяна, с което търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец от датата на предявяване на рекламацията, както и на основание чл. 222 и чл. 231 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 127 ал.3 от Закона за защита на потребителите, затова че в регистъра на предявените рекламации не е описана рекламацията, предявена от Е. Г. от гр. Белене на 22.04.2013г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК. Твърди, че НП е незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено от районния съд, тъй като се основава на неточни и непълни фактически констатации, като в него са посочени само част от данните, събрани при извършената проверка. Пропуска се обстоятелството, че на потребителя е предложена замяна на стоката с нова, но същия е отказал това предложение и е предявил претенция за възстановяване на заплатени от него суми. Стоката не е била предмет на договор за продажба между БТК и потребителя, а е предоставена по договор за лизинг за срок от 12 месеца, който е изтекъл. Съгласно този договор потребителят заплаща цена за ползване на стоката, като прехвърлянето на собствеността е само възможност, зависеща от избора на потребителя и необвързана със заплащането на допълнителна цена. При предявяване на рекламацията на потребителя е предоставен оборотен апарат, което е записано в издадената сервизна поръчка при приемане на рекламацията. Невярно е и твърдението, че предявената рекламация от 22.04.2013г. не е била регистрирана от страна на БТК. Твърди, че такъв регистър се води централизирано от дружеството и обработка на която и да е рекламация на стока е невъзможно, без въвеждане на съответните данни в него. Извадка от регистъра е приложена към жалбата, а такава представляват и наличните в административната преписка сервизни поръчки. Видно от констатациите на КЗП, рекламацията е надлежно регистрирана, в противен случай не биха могли да бъдат установени посочените в НП дата и пореден номер на подадената рекламация. НП е издадено в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото не съдържа описание на доказателствата, които го потвърждават, а само заключенията на КЗП. Моли за отмяна на решението и по същество – отмяна на НП. Алтернативно моли за намаляване на наложената санкция до предвидения минимален размер, поради липсата на мотиви обосноваващи налагането на по-тежко наказание, единствено се сочи, че нарушението е повторно, но не е извършена преценка на тежестта на нарушението и засегнатите частни или обществени интереси.

Ответникът – КЗП – РД – Русе, чрез юрисконсулт Д. Л. депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила съдебното решение като правилно. Счита, че съдът е обсъдил подробно всички доказателства и доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Нарушенията са безспорно доказани. Относно нарушението на чл. 113 ал.2 от ЗЗП – предложението на търговеца за замяна на стоката с нова е отправено едва след проверката в обекта на 28.05.2013г. До този момент, дори и в по-ранен етап, до 22.05.2013г. , търговецът е следвало да ремонтира стоката или да я замени съгласно изискванията на чл. 112 ал.1 от ЗЗП, което не е сторено. Според договора за лизинг, след изтичане на срока и изплащане на последната дължима вноска и при липса на неизплатени задължения, клиента придобива собствеността върху предоставеното устройство, освен ако изрично заяви обратно. С оглед на това към момента на предявяване на рекламацията клиентът е придобил собствеността върху предоставената на лизинг стока и отношенията между страните са такива по договор за продажба и поради това търговецът следва да приеме рекламацията на стоката. Относно нарушението на чл. 127 ал.3 от ЗЗП – при проверката в магазина служителите на търговеца не са споменали за наличието на централизиран електронен регистър на дружеството за предявените рекламации. Установено е, че такъв регистър се поддържа на място в обекта в електронен вид и че в него не е вписана рекламацията на потребителя. Следователно представеният с жалбата срещу НП регистър е изготвен впоследствие с оглед изграждане на защитна теза. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП подробно е описана потребителската жалба и съставената сервизна поръчка, вписан е АУАН. В акта подробно са вписани номерата и датите на съставените констативен протокол и протоколи за проверка на документи. Правилно е определена санкцията за всяко едно от нарушенията. Предвидената имуществена санкция за всяко от нарушенията е в размер от 500 до 3000 лв. Приложена е разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП, която предвижда наказание в двоен размер при повторно извършено нарушение, за което са посочени влезлите в сила НП, с оглед на което са изложени мотиви относно размера на наложеното наказание. Освен това търговецът стопанисва магазини в цялата страна и в този смисъл са много повече засегнатите обществени отношения, свързани със защита правата на потребителите по предявени от тях рекламации. Взето е предвид имущественото състояние на дружеството. Наложените санкции биха оказали в бъдеще предупредителен и възпиращ ефект върху търговеца.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

Съдът е обсъдил подробно и аргументирано всички доказателства по делото, издирил е и приложил точно относимите законови разпоредби, като е достигнал до верни и обосновани на доказателствения материал и закона фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и обосновават извод за безспорна доказаност и съставомерност на посочените нарушения, както и обоснованост и справедливост на наложените наказания.

Доводите, изложени подробно в касационната жалба и възраженията на ответника са били поддържани и пред районния съд, който е отговорил аргументирано на всеки от тях, като отхвърлил изцяло доводите на жалбоподателя и възприел възраженията на ответника. Споделят се изцяло и тези аргументи на първоинстанционния съд, поради което е безпредметно да се повтарят.

Правилно районният съд е приел, че търговецът обосновано е наказан за нарушение на чл. 113 ал.2 от Закона за защита на потребителите, затова че в рамките на един месец, считано от датата на приемане на рекламацията – приет за ремонт за шести път смартфон със сервизна поръчка от 22.04.2013г. до датата на проверката 28.05.2013г. не е отремонтирал или заменил стоката в съответствие с договора за продажба. Правилно е прието, че договорът за лизинг след изплащане на последната вноска се е трансформирал в договор за продажба с придобиване собствеността от купувача и отношенията между търговеца и потребителя се уреждат като при договор за продажба. Затова продавачът е бил длъжен да приеме и удовлетвори рекламацията на потребителя в законния едномесечен срок, което не е сторил. Предложението за замяна на телефона с нов е направено едва след проверката и затова няма отношение към съставомерността на констатираното нарушение. Предоставянето на оборотен апарат за времето на отремонтиране на стоката е временно обезщетение и не представлява удовлетворяване рекламацията на стоката, предмет на договора, чрез отремонтиране или замяна на стоката с нова. В АУАН и НП достатъчно подробно са описани всички констатирани обстоятелства при проверката, относими както към съставомерността на нарушението, така и обосноваващи размера на наказанието. Наложената санкция е в двоен размер на минималното предвидено наказание от 500 лв. в чл. 222а от ЗЗП, съобразно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП при извършени нарушения в условията на повторност.

Правилно съдът е приел за безспорно доказано и второто нарушение – при проверката на 28.05.2013г. е установено, че търговецът поддържа регистър на предявените рекламации в обекта в електронен вариант, но в него не е отразена приета рекламация от потребителя в периода 19.04.-23.04.2013г., когато апаратът е приет за ремонт със севризна поръчка от 22.04.2013г. Регистрирането на сервизната поръчка не замества регистрирането и вписването на рекламацията в регистъра, такова вписване не е удостоверено пред проверяващите в деня на проверката, видно от приложената по делото административно-наказателна преписка. Затова правилно съдът не е приел възражението, че се води централизиран регистър, в който се отразяват рекламациите и в който е вписана предявена рекламация от потребителя, тъй като е бил представен по-късно с жалбата срещу НП и следователно вписването е направено след проверката, за да обоснове защитната теза на жалбоподателя. Горното осъществява състава на нарушение по чл. 127 ал.3 от ЗЗП, за което е наложено предвиденото в чл. 222 от ЗЗП наказание „имуществена санкция” от 500 лв. в двоен размер на основание чл. 231 от ЗЗП, тъй като нарушението е повторно – извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с които е санкциониран за същото по вид нарушение. Размера на наложеното наказание е обоснован с цитиране на влезли в сила НП.

Наложените за всяко едно нарушение наказания са в предвидения от закона минимален размер при повторно извършено нарушение от същия вид, поради което са законосъобразни и справедливи.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/30.12.2014г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 181/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.