Р Е Ш Е Н И Е

№ 181 / 22 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 143 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 78 от Закона за водите/ЗВ/.

Образувано е по жалба на М.П.Н. *** против Решение № ПВ1-00134/09.12.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район/БДУВДР/ с център Плевен, с което на осн. чл.68,т. 4 във вр. с чл. 78,ал. 2,т.1 и 3 и чл. 52,ал. 1,т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 11520049/29.12.2008г. , издадено на М.П.Н. ***..

В подадената жалба и допълнително ПОЯСНЕНИЕ с вх.№ 631/ 25.02.2015г./л. 39/ жалбоподателят твърди, че с подадената от него молба за продължаване срока на издаденото му разрешително за водоползване не е спазил срока поради незнание, но все пак молбата е подадена във времедействието на разрешителното . Моли да бъде отменено решението и да бъде уважено искането му за продължаване срока на разрешителното за водовземане. По същество поддържа жалбата си. Счита, че, пропускането на срока се дължи на незнание на закона, а до известна степен е бил подведен от служителите на ответника, когато е плащал водата. Счита, че не е причинил вреда, спазил е изискванията, плащал е редовно ползваната вода. Моли да бъде уважена жалбата му.

Ответникът-Директорът на БДУВДР-Плевен , в подадено писмено възражение, и по същество чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.З. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Навежда довод, че не е изпълнено изискването по чл. 78,ал. 2 от ЗВ, като в конкретния случай жалбоподателят е подал молбата си за продължаване срока на разрешителното след изтичане на установения от закона преклузивен срок. Счита, че незнанието на закона, на което се позовава оспорващият не го оправдава. Твърди, че решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган, мотивирано и съобразено с материалния закон, като административният орган е издал същото в условията на обвързана компетентност, които го задължават при липса на някои от предпоставките на чл. 78 от ЗВ да постанови отказ. Моли да бъде отхвърлена жалбата.

Окръжният прокурор, конституиран на осн. чл. 16,ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ счита, че с оглед събраните по делото доказателства издаденият от ответника административен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят М.П.Н. *** е титуляр по Разрешително за водовземане № 11520049/29.12.2008г., издадено от Директора на БДДР с център Плевен за водовземане цел напояване от кватернерен водоносен хоризонт-алувий на р. Дунав, със срок на действие от 29.12.2008г. до 29.12.2014г.

С Молба до Директора на БДДР с център гр. Плевен с вх. № ПВ1-00134/06.11.2014г. жалбоподателят е направил искане за продължаване срока на действие на гореописаното разрешително, като към молбата си е приложил документите, подробно описани в същото.

По така подадената молба административният орган Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район се е произнесъл с Решение № ПВ1-00134/09.12.2014г., с което е отказал продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане. Отказът е мотивиран с неизпълнение на т. 3 в раздел „Други условия” на разрешителното, според която подновяването на разрешителното се извършва по реда на чл. 78 от ЗВ със заявление, подадено в срок не по-късно от 6 месеца преди изтичане на разрешителното- 29.06.2014 г. В решението е посочен още едно неизпълнено от титуляра задължение- представяне на копие от платежен документ за правото на водоползване на воден обект.

Постановеното от Директора на БДУВДР решение е било обжалвано от М.Н. по административен ред- пред Министъра на околната среда и водите, който с Решение № 14/02.02.2015г. е отхвърлил жалбата като неоснователна поради това, че заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното за водоползване е подаден след законоустановения, и посочен в самото разрешително срок.

Предмет на оспорване пред настоящия съд е Решение № ПВ1-00134/09.12.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район, съгласно правната уредба при потвърдени от горестоящия административен орган решения по аргумент от чл. 145,ал. 2, т. 2 от АПК. .

От фактическа страна жалбоподателят не оспорва, че молбата за продължаване срока на разрешителното е подал след изтичане на срока, но счита, че това не е основание за отказ да бъде продължено разрешителното. Навежда довод, че причината да пропусне срока е незнание на закона. По същество навежда и неясен довод, че е бил подведен по някакъв начин от служители в Басейновата дирекция, когато е заплащал водата.

Така наведените доводи не се споделят от съда. В издаденото Разрешително за водовземане № 11520049/29.12.2008г., в т. 3 от раздел „Други условия”/ л. 37/ е посочено ясно и конкретно при какви условия се извършва подновяването на разрешителното. Освен, че е цитирана разпоредбата на чл. 78 от ЗВ, относно срока са дадени и още по-конкретни указания- а именно, че заявлението следва да се подаде в срок не-по-късно от 6 месеца преди изтичане срока на разрешителното, като, наред с това е посочена и конкретната последна дата, на която това може да стане, и в която изтича срокът- 29.06.2014 г. Тук следва да бъде отбелязано, че междувременно е настъпила законодателна промяна, като с ДВ бр. 61 от 2010г. крайният срок за подаване на заявлението е намален на до 3 месеца преди изтичане срока на разрешителното. При изтичане срока на разрешителното по време на действие на новия, по-благоприятен срок, последният е приложим в конкретно разглеждания случай, като, при спазването на условията в изменения текст, заявлението за продължаване на срока на разрешителното е следвало да бъде подадено не по-късно от 3 месеца преди изтичане на неговия срок. Безспорно е, че молбата е подадена след установения в закона срок. Действието на разрешителното е до 29.12.2014г., от което следва извод, че молбата за продължаването му е трябвало да бъде подадена най-късно до 29.09.2014г. Същата обаче е подадена на 06.11.2014г., заведена под вх. № ПВ1-00134 в БДУВДР Плевен. Незнанието на закона, освен, че не може да бъде оправдание за неговото нарушаване, в разглеждания случай е ирелевантно, тъй като крайният срок, макар и при действието на предходната редакция, е посочен конкретно, т.е. административният орган е посочил в издаденото разрешително не само законовата разпоредба, а е указал на титуляра и точната дата, до която може да подаде заявлението за продължаване на срока на неговото действие. Дори и да не е знаел за новата разпоредба, ако е спазил указаната в разрешителното дата, жалбоподателят би подал редовно заявление, тъй като в закона е посочен само крайният срок за подаването му, но не и началният. Тези фактически основания са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 78 от ЗВ и представляват мотивите на оспорения отказ.Съгласно чл. 68,т.4 от ЗВ,органът по чл. 52,ал.1 от ЗВ отказва издаване на разрешително когато не са спазени изискванията на закона. В оспорената заповед е посочено, че не е спазено изискването на чл. 78,ал. 2, т. 1 и 3 от ЗВ. Констатацията на административния орган, че молбата не е подадена в предвидения срок е правилна. Срокът е преклузивен, и спазването му е обусловено от визираните в закона материалноправни предпоставки за удължаване срока на разрешителното. Смисълът на този тримесечен срок е в относително продължителната във времето процедура по продължаване на разрешителното, и с цел да се избегне водовземане без разрешение. Жалбоподателят не е спазил изискуемия се в закона срок, поради което правилно му е отказано продължаване на разрешителното за водоползване. Не е изпълнил и вписаното в раздел „Такса за водовземане” задължение да представи в Басейнова дирекция копие от платежния документ за внесената такса. Всяко едно от посочените основания е достатъчно за постановяване на отказ за продължаване на разрешителното.

По изложените съображения съдът намира, че решението, с което е отказано продължаване на срока на разрешителното за водовземане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата, като неоснователна- да се отхвърли.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.П.Н. *** против Решение № ПВ1-00134/09.12.2014г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район /БДУВДР/ с център Плевен, с което на осн. чл.68,т. 4 във вр. с чл. 78,ал. 2,т.1 и 3 и чл. 52,ал. 1,т. 4 от Закона за водите е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 11520049/29.12.2008г., издадено на М.П.Н. ***..

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: