РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Плевен , 08.05.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети април две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и
с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №142 по описа
за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Р.С.Д. ***, против Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” със седалище и адрес на управление гр.София 1000,
ул „Гурко” №5, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лева, с
която претендира обезщетение за вреди, причинени за периода от 19.07.2014 год. до 04.09.2014 год.
В исковата молба се твърди, че като пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия/бездействия, извършени от длъжностни лица по повод
изпълнение на задълженията им като служители в ИА”АА” са му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, притеснение и главоболие от невъзможността да изпълнява договорените
си задължения. Сочи, че незаконосъобразно
действие/бездействие е отказът на ИА”АА” да впише Р.С.Д. до 19.07.2014
год. в списъка на техническите специалисти към Разрешение №1327, издадено по
реда на Наредба №Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Отказът е обективиран в
писмо №42-04-22-288/1/17.07.2014 год., който твърди, че не представлява
административен акт. Прави искане за произнасяне
по незаконосъобразността на отказа, обективиран в писмо
№42-04-22-288/1/17.07.2014 год. Излага подробно всички факти и обстоятелства, в
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 500 лева, ведно със законната лихва и направените по делото
разноски.
Исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца да
уточни дали предявява единствено искова претенция против Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 500
лева, за причинени вреди за периода от
19.07.2014 год. до 04.09.2014 год., или подава едновременно с иска и жалба
против отказа , обективиран в писмо
№42-04-22-288/1/17.07.2014 год., като уточни този отказ обжалван ли е , респ.
отменен ли е и да представи доказателства в тази насока. В изпълнение на
съдебното определение ищецът е депозирал уточнение с вх.№666/27.02.2015 год., в
което е посочил, че предявява единствено искова претенция по реда на ЗОДОВ за
причинени неимуществени вреди за периода
от 19.07.2014 год. до 04.09.2014 год. и не подава жалба против отказа,
обективиран в писмо
42-04-22-288/1/17.07.2014 год., тъй като последното не представлява ИАА.
Твърди, че ответникът е бил длъжен да впише
Р.С.Д. в списъка на техническите специалисти към Разрешение 1327 до
02.07.2014 год., а това е станало на
04.09.2014 год.
В съдебно заседание ищецът се представлява от баща си С.Д., който се
легитимира като пълномощник на основание чл.32, т.2, пр.1 от ГПК с писмено
пъномощно на л.85 и удостоверение за
раждане на л.86 от делото. Моли да бъде уважен предявения иск. Представя
подробни писмени бележки, в които по същество твърди, че от изслушаните в с.з. свидетелски показания се установява,
че единствената причина, поради която ищецът е претърпял главоболие,
притеснение и безсъние, е неизпълнение на задължението на административния
орган да впише същия към списъка на техническите специалисти към Разрешение
1327 в законоустановения срок. Сочи още, че искането на ответника за
представяне на актуално свидетелство за
съдимост е необосновано и в противоречие с чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД, съгласно
който административният орган не може да изисква предоставяне на информация или
документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява
служебно за нуждите на съответното производство. Твърди още, че искането за представяне на свидетелство за съдимост
противоречи и на разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.4 от Наредбата, тъй като
последната е изпълнена с подаването на Заявление 42-04-22-288/18.06.2014 год.,
в което е уточнено, че всички изискуеми документи се намират при ответника към
Разрешение 982. Излага доводи, че към датата на отказа 17.07.2014 год. няма
данни и доказателства, че ищецът е заличен
от регистъра по чл.148, ал.9 от ЗДП на някои от основанията в чл.148,
ал.10, което би дало основание за искане за представяне на изискуемите
документи отново. Твърди, че липсва и нормативно изискване, което да налага
представяне на свидетелство за съдимост след изтичане срока на валидност на
вече представено такова. Счита, че искането от ответника да се посочи какви проверки ще извършва
ищеца, обективирани в писмо 42-22-22-287/1/17.07.2014 год. също е необосновано,
тъй като видът на проверките е посочен в представените документи към разрешение
982. Това се потвърждава от обстоятелството, че ищецът е вписан в списъка към Разрешение 1327 на 05.09.2014 год., без
да представя допълнително уточнение какви проверки желае да извършва. В
заключение моли съда да обяви действията на ответника, обективирани в писмо
42-04-22-287/1/17.07.2014 год. за
незаконосъобразни и да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, алтернативно, ако счете, че неимуществената вреда е в
различен размер, да присъди същата в този размер.
Ответникът- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София,
в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.с пълномощно на л.24 от делото, която оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки, в които навежда доводи, че
съгласно чл.24, ал.4 от Наредба №Н-32/16.11.2011 год., при промяна на
обстоятелствата, вписани в списъка на техническите специалисти към издадено
разрешение, лицето, получило разрешението, подава заявление по образец до
министъра на ТИТС, към което прилага документите по чл.18, ал.1, т.5 от
Наредбата, сред които са списък на техническите специалисти, в който е посочено
за всеки от тях какви прегледи и
дейности може да извършва и отговаря ли на съответните изисквания по чл.13 от
Наредбата, като за всеки технически специалист към списъка се прилагат изрично
изброени в чл.13 документи, сред които е и свидетелство за съдимост. Останалите
изискващи се от разпоредбата документи твърди, че се намират при ответника, но изисканото
свидетелство за съдимост било с изтекъл на 18.12.2013 год. срок и затова е
указано на ищеца да представи ново валидно такова към датата на подаване на
заявлението, тъй като валидността на старото е била 6 месеца съобразно чл.35а,
ал.9 и чл.43 от Наредба №8/26.02.2008 год. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът бил вписан
в списъка към Разрешение 1327 , без да представя допълнително уточнение
какви проверки желае да извършва, като се позовава на подадено заявление с рег. №42-04-00-428, постъпило на 05.09.2014
год., в което заявителят е посочил, че ще извършва проверките, които са
посочени в списъка към Разрешение №982.
Сочи, че още на същия ден-05.09.2014 год. , след отстраняване и на второто
несъответствие на заявление №42-04-22-288/18.06.2014 год., искането за
включване на ищеца в списъка към Разрешение №1327 е удовлетворено. Счита, че не
са налице незаконни действия от страна на служители на ИА”АА”, тъй като
искането за отстраняване на несъответствията е изпратено до ищеца на основание
чл.30, ал.2 от АПК. Твърди още, че събраните по делото доказателства не сочат
ищецът да е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, като моли съда да не кредитира показанията на разпитания
по делото свидетел като неясни и неправдоподобни. Твърди още, че не е установено по делото и наличието на причинна
връзка между твърдяните от ищеца вреди и действията на служителите на ИА”АА”.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на минимално юрисконсулско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава заключение за неоснователност на
предявения иск, тъй като несвоевременното вписване на ищеца се дължи на
непредставяне на свидетелство за съдимост от негова страна. Претендира да се
остави без уважение исковата молба.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе по така предявената
претенция, съобрази следното от фактическа страна:
Ищецът е бил вписан като технически специалист в списъка към Разрешение
№982/2008 год. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадено на „ТЮФ Инженеринг” ЕООД
гр.София.
На „ТЮФ Инженеринг” ЕООД гр.София е издадено и Разрешение
№1327/19.11.2013 год. за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС с приложен към него списък, в който ищецът не е
бил вписан като технически специалист.
Със Заявление вх.№42-04-22-287/18.06.2014 год. „ТЮФ Инженеринг” ЕООД
гр.София е поискал отписването на Р.Д. от списъка към Разрешение№982.
Със Заявление вх.№42-04-22-288/18.06.2014 год., представляващият „ТЮФ
Инженеринг” ЕООД гр.София е поискал от
Министъра на ИТС да бъде изменен списъка на техническите специалисти към
издаденото Разрешение №1327/2013 год. за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на
ППС, като бъде вписано лицето Р.С.Д.. В самото заявление е посочено, че всички
изискуеми документи за Р.Д. се намират в ИА”АА”, представени към Разрешение
№982/2013 год.
По повод подаденото заявление, ИА”АА” е изпратила до „ТЮФ Инженеринг”
ЕООД гр.София писмо с изх.№42-04-22-288/1/17.07.2014 год., с което го е
уведомила, че за вписване на Р.Д. в
списъка с техническите специалисти към Разрешение №1327, следва да посочи
прегледите и дейностите, които желае да извършва лицето, както и че следва да
представи актуално и в оригинал свидетелство за съдимост , валидно към датата
на подаване на заявлението, тъй като приложеното към Разрешение №982 е с
изтекъл срок на валидност. Дружеството е уведомено, че искането за вписване на Р.Д.
в списъка на техническите специалисти
към издаденото Разрешение №1327/2013 год. ще бъде удовлетворено след
отстраняване на посочените несъответствия.
Ищецът е представил с писмо с рег.№42-04-22-288/4/06.08.2014 год.
изисканото свидетелство за съдимост. С писмо вх.№ 42-04-22-428/05.09.2014 год.
дружеството „ТЮФ Инженеринг” ЕООД гр.София е уведомило органа, че във връзка с
искането за промяна на списъка на
техническите специалисти към издаденото Разрешение №1327, проверките, които ще
извършва ищеца, са посочени в списък към Разрешение №982, променен на
05.06.2014 год.
На 22.07.2014 год. ищецът е подал до АССГ жалба против мълчалив отказ
на ИА”АА” София да се произнесе по заявление с вх.№ 42-04-22-288/18.06.2014
год., жалба против същия е подало и дружеството „ТЮФ Инженеринг” ЕООД гр.София.
По подадените жалби е образувано адм.дело №7760/2014 год. в АССГ.
Впоследствие, с допълнение към жалба на л.55 , ищецът е поискал от съда
по образуваното адм.дело, да отмени и получения по-късно „мотивиран отказ от
вписване на Р.Д. в списъка на техническите
специалисти към Разрешение №1327, обективиран в писмо
№42-04-22-288/1/17.07.2014 год.
С Определение №1165/09.03.2015
год. по адм. дело №7760/2014 год. на АССГ подадените от Р.С.Д. и от „ТЮФ
Инженеринг” ЕООД гр.София жалби против писмо №42-04-22-288/1/17.07.2014 год. са
оставени без разглеждане от съда, а производството по делото е прекратено. Съдът
е приел от една страна, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването, предвид,
че ищецът е вписан в списъка към Разрешение №1327 на 05.09.2014 год. и от друга
страна, предвид уведомителния характер на писмото и факта, че с него не се
засягат по непосредствен начин права и законни интереси на жалбоподателите. Против
постановеното определение са подадени две частни жалби, но единствено в частта
му относно разноските, в останалата част няма данни определението да е
оспорено.
Видно от приложения на л.10-11 списък, ищецът е вписан в списъка на
техническите специалисти към издаденото Разрешение №1327/2013 год., на дата
05.09.2014 год.
При така установените факти, съдът намира за установено следното от
правна страна:
Първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ
е да бъде установено незаконосъобразно действие/бездействие на административен
орган или длъжностно лице при ли по повод
изпълнение на административна дейност. Твърдението на ищеца в тази
насока е, че незаконосъобразното действие/бездействие е отказът на ИА”АА” да
впише Р.С.Д. до 19.07.2014 год. в списъка на техническите специалисти към Разрешение
№1327, издадено по реда на Наредба №Н-32/16.12.2011 год. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Според
настоящият състав на съда този първи елемент на отговорността в случая не е
налице. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процедурата по издаване на разрешение за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е регламентирана в глава
трета на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства. Съгласно чл.16 от Наредбата, периодичните прегледи на ППС и прегледите и
проверките по чл.
1, т. 1 и 3 се извършват от физически или юридически лица,
регистрирани по Търговския
закон или по Закона
за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица,
регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския
съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на
тази наредба. Разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС на лицата по чл. 16, които отговарят на изискванията на
тази наредба, се издава от Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от
него длъжностно лице. За издаване на разрешение се подава заявление, към което се
прилагат комплект документи , описани в разпоредбата на чл.18, ал.1 от
Наредбата, като един от тези документи
по т.5 е списък на техническите специалисти, в който е посочено за всеки от тях
какви прегледи и дейности може да извършва и отговаря ли на съответните
изисквания по чл.
13, като за всеки технически специалист към списъка се прилагат: копие
на дипломата за завършено средно или висше образование и документ за специализация
в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; копие на
свидетелството за професионална квалификация по чл. 14, ал. 5, т. 2 или на
удостоверението за допълнително обучение по чл. 14, ал. 5, т. 1; копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство; свидетелство за
съдимост; копие на справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда; копие на трудовата книжка или друг документ,
удостоверяващ трудовия стаж, издаден от компетентен държавен орган - документът
се представя за техническите специалисти за извършване на прегледи и проверки
по ADR и за председателите на комисии. В 14-дневен срок от датата на подаване
на заявлението по чл.
18, ал. 1 служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" извършват оглед на контролно-техническия пункт и съставят
протокол. Началникът на съответния областен отдел "Контролна дейност -
ДАИ" изпраща в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
документите по чл. 18, ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол. Комисия,
определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", разглежда заявлението и приложените към него документи и
прави писмено предложение до министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице да издаде
разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС или да откаже издаването на разрешение. Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава
разрешението в срок до 30 дни от подаването на заявлението по чл. 18, ал. 1. Разрешението се издава за срок 5 години и
дава право на притежателя му да извършва периодични прегледи и проверки на ППС
в контролно-техническия пункт на пътните превозни средства от категориите, за
които е издадено.
По реда на горната описана процедура такова Разрешение с №1327 за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС
е издадена на дружеството „ТЮФ инженеринг” ЕООД гр.София на 19.11.2013 год. с валидност
до 19.11.2018 год., като неразделна част от него е Списъкът
към издаденото разрешение на техническите специалисти.
Веднъж издадено, разрешението може да бъде изменяно по реда на
чл.24 от Наредбата. Съгласно този текст, при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1,
лицето по чл.
16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" чрез началника на съответния областен
отдел "Контролна дейност - ДАИ" в 7-дневен срок от извършването на
промяната или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват.
Разпоредбата на чл.24 регламентира няколко вида промени досежно различни
параметри на вече издаденото разрешение, като в ал.4 на текста е предвидена
възможността за промяна на
обстоятелствата, посочени в списъка на техническите специалисти към издадено
разрешение, извън случаите по ал. 3. В тези случаи на промяна лицето по чл. 16
подава заявление по образец (приложение № 3а) до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез началника на съответния областен
отдел "Контролна дейност - ДАИ", към
което прилага документите по чл. 18, ал. 1, т. 5. Следователно,
за да се промени вече издадено разрешение
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, касаеща промяна на обстоятелствата, посочени в списъка на техническите
специалисти към издадено разрешение (какъвто е процесния
случай), молителят следва да представи
комплект документи по чл.18, ал.1, т.5 от Наредбата, защото приложимата норма
от Наредбата , регламентираща тези промени съдържа изрично препращане към разпоредбата на чл. 18,
ал.1, т.5 от Наредбата. Последната разпоредба предвижда изрично и императивно,
че задължително приложение към заявлението за издаване или промяна на
издаденото разрешение е списъкът на
техническите специалисти, в който е посочено
за всеки от тях какви прегледи и дейности може да извършва и отговаря ли на
съответните изисквания по чл. 13; Изрично изискване, поставено от
нормата, е за всеки технически специалист към списъка да се прилагат: копие на
дипломата за завършено средно или висше образование и документ за специализация
в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; копие на
свидетелството за професионална квалификация по чл. 14, ал. 5, т. 2 или на
удостоверението за допълнително обучение по чл. 14, ал. 5, т. 1; копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство; копие на справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда; копие на трудовата книжка или друг документ,
удостоверяващ трудовия стаж, издаден от компетентен държавен орган - документът
се представя за техническите специалисти за извършване на прегледи и проверки
по ADR и за председателите на комисии; свидетелство за съдимост. Налага се
извод, че при иницииране на производство по промяна на обстоятелствата, посочени
в списъка на техническите специалисти към издадено разрешение, в случая с
включването в списъка на нов , невключен до момента технически специалист, за последния
следва да се приложи същия набор от
документи, изисквани от разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5 от наредбата, за да се
удостовери дали същия отговаря на нормативните изисквания и
съответно-налице ли са основания за промяна във вече издаденото разрешително,
неразделна част от което става списъкът на техническите специалисти. Част от
тези документи, както е видно от описаните в нормата е и свидетелство за
съдимост на съответния технически специалист, както и изискване за
посочване в самия списък за всеки от нововключените
специалисти какви прегледи и дейности
може да извършва. Не се спори между страните и се установява от приобщените
доказателства, че към заявлението за промяна на издаденото разрешение касателно
списъка на специалистите, не е било приложено свидетелство за съдимост на
съответния нов технически специалист, както и не е било посочено в самия списък за същия какви прегледи и дейности може да извършва.
Ето защо законосъобразно
административният орган, на когото е възложено издаването на административния
акт, преди изтичане на срока за произнасяне по чл.20, ал.1 от Наредбата и на
основание чл.30, ал.2 от АПК, е изпратил уведомление до дружеството (писмо изх.№42-04-22-288/1/17.07.2014
год.) да отстрани констатираните
нередовности, като приложи към
заявлението си свидетелство за съдимост на ищеца и като посочи същия какви прегледи и дейности може да извършва.
Свидетелство за съдимост на ищеца е представено пред административния орган на 06.08.2014
год., видно от писмо на л.75 от делото, а едва на 05.09.2014 год. при органа е
депозирано писмо (л.78), в което е
посочено, че Р.Д. ще извършва дейностите, посочени в списъка към Разрешение
982, променен на 05.09.2014 год. Още на същата дата-05.09.2014 год., на която е
отстранена и последната констатирана от
органа нередовност на заявлението за промяна, е издаден и административния
акт-променен е списъка към издаденото Разрешение №1327, с което е спазен и
срока по чл.30, ал.3 от АПК.
Неоснователно в конкретния
случай е позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл.5, ал.2 от
ЗОАРАКСД , според която административният орган не може да изисква предоставяне
на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги
осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Твърдението на ищеца
е, че след като при същия административен орган е представено свидетелство за
съдимост във връзка с друго административно производство-промяна на издаденото
Разрешение №982 на същото дружество, то такова не следва да се представя
повторно и да се прилага и към искането
за изменение на друго Разрешение №1327,
издадено на същото дружество. Видно е от свидетелството за съдимост, находящо
се на л.36 от делото, приложено в производството по промяна на Разрешение 982,
че е издадено на 18.06.2013 год. Заявлението за промяна на Разрешение №1327 е
подадено една година по-късно-на 18.06.2014 год., поради което издаденото
по-рано и цитирано свидетелство за съдимост от 18.06.2013 год. е било с изтекъл
срок на валидност, по аргумент от разпоредбата на
чл. 43
от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост , според който свидетелството
за съдимост важи за срок шест месеца от датата на издаването му. Невалидността
в този случай на издаденото за целите на друго производство свидетелство за
съдимост, се приравнява на липса на приложено такова, защото удостоверителната
му функция е изчерпала времевото си действие, за органа не е било ясно дали след издаването на свидетелството за
съдимост от 2013 год. не са настъпили нови обстоятелства, наличието на които е от значение за крайния акт . Органът не е бил
длъжен служебно да се снабди със свидетелство за съдимост, защото Наредбата вменява в задължение на молителя да приложи
към заявлението си определен комплект
документи, сред които и свидетелство за съдимост. Ето защо правилно органът е
изискал представянето на ново, актуално свидетелство за съдимост, поради
което извършените действия на органа по
изискване на такова не могат да се квалифицират като незаконосъобразни.
Исковата молба само на това основание се явява неоснователна, поради липса на
първия елемент от фактическия състав на отговорността (липса на
незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган), поради
което обсъждането на останалите елементи от този състав се явява безпредметно.
Предявеният иска като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба
от Р.С.Д. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул „Гурко” №5, с правно основание
чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лева, с която претендира обезщетение за вреди,
причинени за периода от 19.07.2014 год.
до 04.09.2014 год.
ОСЪЖДА Р.С.Д. ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” със седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул „Гурко” №5
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен
съд Плевен пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението,
че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: