РЕШЕНИЕ № 118

гр. Плевен, 19 Март 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЦОВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 141 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление „Полиция” /РУП/ - гр. Белене към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 101/29.12.2014 г. на Районен съд на гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 296/2014 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 3/01.09.2014 г. на Началник РУП – Белене, с което на Н.Т.Ц. ***, е наложено на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Касаторът оспорва изцяло твърдението, че при съставяне на акта и НП е допуснато нарушение на процесуалния закон, а именно на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и твърдението на първоинстанционния съд, че е ограничено правото на защита на Ц., защото не е могла да разбере за какво нарушение е наказана. Сочи, че предвид ясно описаната в АУАН и НП обстоятелствена част, отговаряща на посочената санкционна норма, както и предвид размера на наложеното наказание – глоба 200 лева, неоснователно е твърдението на районния съд, за евентуално припокриване с разпоредбата на чл. 264 от ЗМВР, където предвидената от законодателя минимална санкция е 500 лева. Счита, че атакуваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че обстоятелствата при които нарушението е извършено са описани ясно, с посочване на всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Н.Т.Ц., редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде уважена и следва НП да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил спорното НП, като е приел че при установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не съобразяване с чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбите поставят изисквания относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Съдът е изложил мотиви, че не е посочено какво е било конкретното разпореждане, което не е изпълнено, както и че в описанието на нарушението са посочени елементи от състава на две отделни административни нарушение – „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,….” и „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си”, съответно санкционирани по чл. 257, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР. Изводът на съда е правилен и съответства, както на събраните доказателства, така и на материалния закон. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, ответникът по касация е санкционирана за това, че 13.08.2014г. около 02:15 часа в гр. Белене, ул. „Кирил и Методи” до сградата на РУП-Белене, лицето не изпълнява устно разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Посочено е още, че деянието е нарушение по чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Това описание действително е непълно – се става ясно какво точно разпореждане е дадено на лицето, което не е изпълнено или с действията си то пречи на органите на реда да си изпълнят функциите. Освен това по чл. 64, ал.1 от ЗМВР се отнася само до писмените разпореждания на органите на МВР, до устните разпореждания се отнася ал.2 на чл. 64 от ЗМВР. Тази неточност също води до потвърждаване на извода на решаващия съд, че административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като в описанието на деянието се откриват елементи на два фактически състава на нарушение и отделно е посочена неправилно материално правната разпоредба /чл.64, ал.1 вместо чл. 64, ал.2 от ЗМВР/, която въвежда правилото за поведение на лицата, с което санкционираното лице не се е съобразило.

По тези съображения, съдът намира, че решението на Районен съд Левски е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/29.12.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 296 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.