РЕШЕНИЕ № 213

гр. Плевен, 04.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 138/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 225а от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „С-НЕТ” ЕООД – гр. Плевен с ЕИК 114046699 представлявано от С.Т.Т. срещу Заповед № РД-12-754 от 09.10.2014 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен относно премахване на незаконно изграден строеж „Въздушни кабелни мрежи”, индивидуализиран с местонахождение в заповедта.

Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед като нищожна, незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Моли да му бъдат изплатени направените по делото разходи.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Посочва, че не знае за кой обект става дума, тъй като не му е посочен. Счита, че е задължение на органа да направи усилие и да уведоми всички познати му субекти, да ги покани, за да се доведе до тяхно знание обекта, който счита, че е незаконосъобразно изграден. Сочи, че административният орган е бил запознат със заинтересоваността му към процедурата, тъй като е изградил не малко кабелни строежи и тъй като не е извикан да ги посочи счита, че само това е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Посочва, че кабелите са част от цялостен обект и разкъсването на този обект създава щети. Сочи, че от комисията са описани кабели, които не са определени като част от един инфраструктурен обект, освен това смята, че обектът с кабелите си има търпимост, което е споменато в заповедта с невярна дата, а освен това административният орган не е положил усилие да защити материалните интереси на даденото юридическо лице като го извика и го попита за документите, за да установи тази търпимост. Моли, да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът – Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Съдът се е произнесъл относно допустимостта и редовността на жалбата с определение № 327/06.03.2015г. /л.181 от делото/, като е приел че доколкото се претендира нищожност на административния акт, то предвид правилото на чл. 149, ал.5 от АПК жалбата подлежи на разглеждане. Съдът ще се произнесе само по основанията за нищожност, доколкото съдебен контрол по основанията за унищожаемост е възможен само при жалба подадена в срок от 14 дни от съобщението на административния акт съгласно чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбата, поставила начала на настоящото производство е депозирана /23.01.2015г./ след този срок, видно от акт от 28.10.2014г. на служител на Община плевен /л. 5 от делото/, от който се установява че не са постъпили възражения или жалби срещу заповед № РД – 12-754/09.10.2014г. В тази част жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Предмет на настоящото производството е Заповед № РД-12-754 от 09.10.2014 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен относно премахване на незаконно изграден строеж „Въздушни кабелни мрежи”, индивидуализиран с местонахождение в заповедта, като правно основание за издаването й е посочен чл. 225а, ал.1 от ЗУТ вр. чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставените правомощия на издателя със заповед № РД-10-1757/12.12.2012г. на Кмета на община Плевен. Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител, основана е на констативен акт № 16/25.08.2014г. /л.104 от делото/. Според даденото в заповедта описание на строежа, същият се определя като такъв по чл. 137, ал. 1, т.5 б”д”, от ЗУТ - строеж от пета категория: електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изградени в урбанизирани територии с ниско застрояване.

Жалбоподателят претендира нищожност на заповедта.

Административните актове са нищожни винаги когато някое от основанията за оспорване, посочени в чл. 146, т. 1 -5 от АПК, не се е проявило или е засегнато в толкова голяма степен, че прави акта недействителен и не можещ да породи прави последици. Във всеки отделен случай действителността на административните актове се преценява конкретно, като се оценява тежестта на порока, от който са засегнати и дали актът е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите.

Основанията за обявяване на нищожност на административните актове са липса на компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др.

Административният акт е издаден от компетентен по степен, място, време и материя орган, видно от представената заповед на л.186 от делото. С последната Кметът на община Плевен възлага функциите и правомощията си по ЗУТ на заместник кмета – арх. Трифон Иванов. Именно последният е издал спорната по делото заповед. Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно Кметът на община Плевен е изпълнил законовото изискване да прехвърли правомощията си по ЗУТ на друго лице, в случая заместник кмета, включително относно материята за премахване на незаконни строежи. Именно лицето определено от Кмета на община Плевен да изпълнява функциите му по ЗУТ е издател на заповедта, предмет на производството. С оглед изложеното, административния акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от този най-значим порок - липса на компетентност на издателя.

Административните актове се издават в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. Изискването важи и за заповедите относно премахването на незаконни строежи от кмета на общината, аргумент от чл. 225а, ал.2, изр. второ – „заповедта се поставя на строежа ….”. В настоящия случай изискването на закона е спазено, заповедта е издадена в писмена форма.

Ответникът не е допуснал съществени нарушение на процесуалните правила при издаване на спорната заповед. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедите за премахване на незаконни строежи е издават въз основа на констативен акт. Такъв е издавен и приет по делото като доказателство /л. 104 от делото/. От него се установява, че стоежът е реализиран върху имот – публична общинска собственост от неизвестен извършител, при липса на строителни книжа. Посочено е още че въздушната кабелна мрежа е с неизвестно предназначение и без опознавателни знаци, които да позволят да се индивидуализира изпълнителя и/или собственика на строежа. Следователно ответникът правилно е приел, че е налице неизвестен извършител на строежа и е провел процедурата съгласно правилата за този случай, определени от закона.

Нормата на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ предвижда още, че при неизвестен извършител на строежа констативният акт и заповедта за премахване на незаконния строеж се оповестяват чрез залепване. Тази процедура е спазена, видно от служебни бележки и акт /л.9 и л.14,15 от делото/.

В заповедта са посочени пълно и точно фактически и правни основания за нейното издаване, които съответстват на събраните по делото доказателства и обосноват правилно приложение на закона.

Доказано е наличието, на посоченото в заповедта място, на незаконен строеж съгласно чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ – въздушни кабелни мрежи без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Жалбоподателят сам се определя като заинтересована страна, предвид предмета на дейност на дружеството-жалбоподател като не е декларирал изрично, че е извършител и/или собственик на строежа и не е доказал, че има одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж за въздушни кабелни мрежи в индивидуализираното в заповедта място. Следователно строежът – предмет на оспорената заповед е незаконен и правилно е издирен и приложен материалния закон от административния орган.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено с молба вх. № 1152/09.04.2015г, че така посочения строеж е от различна категория от определената в спорната заповед - 5 –та категория, предвид че строежът трябва да се разглежда като едно цяло от начална точка – оператора за пренос на ТВ сигнал до крайния потребител. Категорията на строежа се определя съгласно чл. 137 от ЗУТ и е поставена в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите. В категории 4-та и 5-та попадат електроните съобщителни мрежи и съоръжения, изградени в урбанизирани територии съответно за 4-та категория с високо и средно застрояване и за 5-та категория за ниско застрояване. Следователно категорията на този видове строежи не е поставена в зависимост пътя /дължината/ на мрежата, осигуряваща пренос на сигнала, а в зависимост от характера на застрояване в урбанизираната територия, който също е нормативно определен в чл. 23 от ЗУТ. В случая важното е, че и при трите вида застрояване - ниско, средно и високо, съгласно чл. 23 от ЗУТ в урбанизирани територия, каквато безспорно е гр. Плевен, контролът относно законността на строежи - електроните съобщителни мрежи и съоръжения е поставена в компетентността на Кмета на общината съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В случая категорията на строежа е правилно определена, доколкото в посочената в заповедта част на града, където е изграден спорния строеж, е общоизвестен факт, че застрояването е ниско. За последното обаче не са представени изрични доказателства от ответната страна, но това не е съществено предвид обстоятелството, че дори застрояването да беше високо, то това не би повлияло върху законосъобразността на издадената заповед, доколкото компетентността на издателя се запазва, а строителни книжа за строежа не са издавани въобще.

Неоснователно е възражението, че заповедта е нищожна поради това, че се отнася до част от строеж, ако се приеме че строежът е цялото трасе от начална точка – оператора на пренос на ТВ сигнал до крайния потребител. Дори да се приеме тази гледна точка, а тя няма законова основа, то чл. 225 от ЗУТ предвижда възможност за констатиране на незаконен строеж или на части от него и съответно издаване на заповед за премахва и само на частта от строежа, която е незаконна.

С оглед изложеното се налага извод, че оспорваният акт не е засегнат от порок, който да обоснова неговата нищожност и жалбата поставила начало на настоящото производство следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За пълнота по искане за присъждане на възнаграждение на представляващия дружеството –жалбоподател негов управител в съдебното производство. Страни в производството са оспорващия и органът издал административния акт /чл. 153 от АПК/. В чия тежест се възлагат разноските определя чл. 143 от АПК, най-общо това е страната, за която съдебното решение е неблагоприятно. В ал. 1 и ал.4 на чл. 143 от АПК се сочи че тази страни дължи на насрещната /за която изходът на делото е благоприятен/ включително възнаграждението за един адвокат. Съгласно чл. 27 от ГПК вр. чл.144 от АПК – процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. В случая жалбата е подадена от юридическо лице, съгласно чл. 30 от ГПК вр. чл. 144 от АПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лица, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. На тези лица не се дължи възнаграждение за осъщественото представителство пред съд, нито по ГПК, нито съгласно чл. 143 от АПК. Процесуално правоспособните лица могат да решат да осъществят представителството си пред съд и чрез пълномощие съгласно чл. 32 от ГПК, където е определено кой може да осъществява такова представителство, като юридическите лица могат да избират между – адвокат и да сключат с него договор за правна защита и съдействие по конкретното дело или юрисконсулт или друг служител с юридическо образувание, който е на служба при юридическото лице. В този случай правилата за възлагане на разноските и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 определят възнаграждението на адвоката, съответно минималното възнаграждение на юрисконсултите се дължи от страната, за която съдебното решение е неблагоприятно.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С-НЕТ” ЕООД – гр. Плевен с ЕИК 114046699 представлявано от С.Т.Т. срещу Заповед № РД-12-754 от 09.10.2014 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен относно премахване на незаконно изграден строеж „Въздушни кабелни мрежи”, индивидуализиран с местонахождение в заповедта.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „С-НЕТ” ЕООД – гр. Плевен с ЕИК 114046699 представлявано от С.Т.Т. за присъждане на разноски по делото включително възнаграждение равно на адвокатското такова.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „С-НЕТ” ЕООД – гр. Плевен с ЕИК 114046699 представлявано от С.Т.Т. срещу Заповед № РД-12-754 от 09.10.2014 г. на Заместник кмет „Териториално развитие” при Община Плевен относно премахване на незаконно изграден строеж „Въздушни кабелни мрежи”, индивидуализиран с местонахождение в заповедта в частта и относно основанията за унищожаемост на заповедта и прекратява производството по делото в тази част.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/