О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 491

гр. Плевен, 20.04.2015г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети април 2015г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 137/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на З.В.З. *** /01.10.2014г. на НЕЛК – София, постановено от І-ви специализиран състав по вътрешни болести, в частта, в която НЕЛК не се е произнесла по претенцията на жалбоподателя за установяване на временна неработоспособност за минало време за периода от 05.07.2013г. до постановяване на трайна нетрудоспособност, с мотив, че този въпрос не е обсъждан в обжалваното ЕР на ТЕЛК и няма Експертно решение по този повод и решаването на този експертен проблем е от компетентността на лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК.

Жалбоподателят оспорва липсата на произнасяне от НЕЛК по искането му за установяване на временна неработоспособност. Твърди, че както пред ЛКК, така и пред ТЕЛК в хода на производството е искал произнасяне по този въпрос, но такова липсва. Затова счита, че НЕЛК незаконосъобразно е отказала да разгледа искането му по същество и моли да се отмени отказа на осн. чл. 197 от АПК. Претендира разноски.

Ответникът – НЕЛК – София представя медицинското експертно досие на жалбоподателя и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази искането и становищата на страните, предварителните въпроси по редовността и допустимостта на жалбата и приложимия закон с оглед фактите по делото, съдът счита, че производството е по чл. 88 от АПК.

Жалбата е редовна, подадена е в указания в решението на НЕЛК срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от приложената административна преписка и допълнително приложеното медицинско експертно досие, жалбоподателят З. още в хода на административното производство пред ТЕЛК е поискал от комисията да му се признае временна неработоспособност за минало време за срок от 1 година, считано от 05.07.2013г. – постъпването му в болница за лечение. Въпреки това ТЕЛК не се е произнесла по искането, респективно при задължителното обжалване по административен ред, НЕЛК на свой ред по същество е отказала да разгледа жалбата в тази част с мотив, че липсва произнасяне на долустоящия административен орган.

Затова съдът счита, че по същество НЕЛК е оставила без разглеждане жалбата срещу решението на ТЕЛК в тази част.

Съгласно чл. 9 ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист за минало време може да се издаде, когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск за повече от 6 месеца се издава след решение на ТЕЛК като целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

Следователно ТЕЛК е компетентния орган, който е следвало да се произнесе по искането на З. за установяване на временна неработоспособност, но въпреки отправеното до този орган искане, ТЕЛК не се е произнесла.

Съгласно чл. 45 ал.4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на РКМЕ, НЕЛК има компетентност да се произнася по решенията на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност като взема предвид всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК.

По аргумент от чл. 45 ал.2 и чл. 51 т.3 от същия правилник, както когато ТЕЛК се е произнесла, така и когато липсва произнасяне по временната неработоспособност, НЕЛК при административното обжалване може да отмени решението на ТЕЛК и в отделни негови части и да го върне за ново освидетелстване на лицето и ново произнасяне с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

Следователно, и при липса на произнасяне от ТЕЛК по въпроси, с които е била сезирана и са от нейната компетентност, при задължителния административен контрол, НЕЛК следва да се произнесе с решението си като го върне на ТЕЛК за произнасяне.

В случая НЕЛК не е разгледала искането на жалбоподателя по същество и така практически е прекратила административното производство, без да са били налице някои от предпоставките на чл. 88 ал.1 от АПК, поради което решението на НЕЛК в обжалваната част е незаконосъобразно и следва да се отмени, като преписката се върне на същия орган за разглеждане на искането на З. и произнасяне по същество.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 10 лв., представляващи д.т.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ЕР№ 0791 /01.10.2014г. на НЕЛК – София, постановено от І-ви специализиран състав по вътрешни болести, В ЧАСТТА, в която НЕЛК не се е произнесла по същество по искането на З.В.З. *** за установяване на временна неработоспособност за минало време за периода от 05.07.2013г. до постановяване на трайна нетрудоспособност.

ИЗПРАЩА преписката на НЕЛК – София за разглеждане по същество на искането на З.В.З. ***.

ОСЪЖДА НЕЛК - София да заплати на З.В.З. *** направените деловодни разноски в размер на 10 лв., представляващи държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :