ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565

гр. Плевен , 12.05.2015 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №136 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Г.Т.Т., с ЕГН **********,***, понастоящем според посоченото в исковата молба в Следствен арест „Д-р Г.М.Димитров” № 42, ет.6 к-я 11 гр.София, против Министерството на правосъдието гр.София , с посочено правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ и цена на иска общо в размер на 110 хиляди лева, от които 30000 (тридесет хиляди) лева имуществени вреди и 80000 (осемдесет хиляди) лева неимуществени вреди.

По исковата молба първоначално е било образувано адм.дело №994 по описа на АССГ за 2015 год., което е било прекратено с Определение №736/11.02.2015 год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд, където е образувано настоящото дело. Последното е преразпределено на настоящия съдия – докладчик с Протокол №1318/11.05.2015 год. поради командироване в друг съд на предходния определен такъв.

В исковата молба се твърди, че с присъда по нохд № 226/97 г. по описа на Червенобрежки районен съд е осъден на 3 години лишаване от свобода с начало на задържане 12.01.1996 г., която е изтърпял в затвора гр.Плевен и е освободен на 20.01.1999 г. По нохд № 62/95 г. е бил следствен в сл.арест гр.Плевен от 10.06.1993 г. до 29.07.1993 г. Отново е задържан на 26.10.1993 г. и освободен на 16.06.1995 г. с взета мярка за неотклонение „подписка „ от Районен съд гр.Червен бряг, общо 1 г.9 м. и 9 дни. По същото нохд № 62/95 г. е бил осъден на 3 г. лишаване от свобода на 18.02.1999 г. от РС гр.Червен бряг. На основание чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание от 3 г. лишаване от свобода. Твърди, че на основание чл.25 ал.2 от НК съдът е кумулирал наложеното му наказание по присъда № 141 от 27.07.1998 г. по нохд № 226/97 г. на ЧРС- 3 г. лишаване от свобода, в сила от 12.08.98 г. и наказанието по настоящата присъда, като му определя едно общо наказание 3 г. лишаване от свобода и му приспада изцяло изтърпяното наказание от 3 г. лишаване от свобода. Сочи, че последна влиза в сила присъдата по нохд № 62/95 г. на ЧРС.

Твърди, че въпреки това и по двете присъди е изтърпял наказание повече от предвиденото в закона, като и предвиденото в същия по периода по нохд № 62/95 г. в сила от 21.03.99 г. на ЧРС.

Твърди, че през времето на изтърпяване на наказанието по тази присъда се разболял баща му, притеснявайки се за него и тъй като не можал да се погрижи за него навреме, малко след излизането му от ареста починал. Майка му била болна, парализирана с мозъчен инсулт и поради факта, че не могъл да полага за нея грижи, прехвърлила ¾ ид.ч. от родната им къща в с.Ракита и така изгубил дома, който трябвало да му е по наследство и да не е на улицата. Майка му починала, тези обстоятелства много го притеснили през времето, през което изтърпявал наказанието лишаване от свобода.

Твърди, че е несправедливо да изтърпява наказание от 3 г., а то да се увеличи с още 1 г. 9 м. и 9 дни, общо 4 г.9 м. и 9 дни лишаване от свобода. Навежда доводи, че през тези 1 г.9 м. и 9 дни е бил лишен без основание от правото си на свобода, на свободно придвижване, от правото да работи по професията си, от правото на социални контакти с родители, близки, роднини, да създаде семейство, да има деца, да се движи в пространството и пр. Твърди още, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в отнемане на дома му, работа по професия, получаване на заплата и пр. Неимуществените вреди твърди, че са настъпили от нарушаване на правото на свободно придвижване, право на свобода, правото на социални контакти с родители, близки и роднини, създаване на семейство и деца и пр.

Твърди в заклъчение, че всички тези имуществени и неимуществени увреди са настъпили по вина на Районен съд гр.Червен бряг поради късното определяне на общото наказание, той е търпял 1 г.9 м. и 9 дни за периода от 10.06.93 г. до 29.07.93 г. и от 26.10.1993 г. до 16.06.1995 г. по НОХД № 62/95 г. на ЧРС. Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи иска, в размер на 30000 (тридесет хиляди) лева, изразяващи се в прехвърляне на родната му къща, работа по професия, получаване на заплата и пр., че изтърпявал наказание лишаване от свобода по цитираните по-горе присъди 1 г.9 м. и 9 дни., както и 80000 (осемдесет хиляди) лева неимуществени вреди, цитирани по-горе, поради късното определяне на присъдата 1 г.9 м. и 9 дни повече, ведно със законната лихва върху главницата, считано от причиняването на вредата, от дата 21.03.1999 г., през което време е бил силно притеснен, че не могъл да се погрижи навреме за старите си и болни родители, не могъл да им помогне със средства, да ги вижда. Моли на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ да бъде осъдено Министерството на правосъдието да му заплати сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева имуществени вреди и 80000 (осемдесет хиляди) лева неимуществени вреди, претърпени вследствие на изтърпяване в повече с 1 г.9 м. и 9 дни от определеното му общо наказание 3 г. лишаване от свобода над предвидените с присъда по НОХД 62/95 г., считано от датата на причиняването на вредата, а именно 21.03.1999 г.

Настоящият състав на съда намира, че производството по подадената искова молба не е родово подсъдно на Административните съдилища. На първо място като правно основание за предявяване на претенцията ищецът изрично е посочил разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ. На второ място от изложените факти и обстоятелства се установява, че се претендира настъпило увреждане от действията на Районен съд гр.Червен бряг, който според ищеца му е определил „в повече с 1 г.9 м. и 9 дни от определеното му общо наказание 3 г. лишаване от свобода над предвидените с присъда по НОХД 62/95 г.”. Макар и като ответник в исковата молба да е посочено Министерство на правосъдието, претенцията е насочена срещу незаконосъобразни действия на Районен съд Червен бряг, а въпросът относно надлежния ответник в това производство също следва да бъде разрешен от компетентния съд. Т.е. касае се за претенция за обезвреда вследствие изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Последната , на основание чл.2, ал.3 от ЗОДОВ се разглежда по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс, т.е. от общите съдилища. Предвид размера на исковата претенция, исковата молба следва да се разгледа от Окръжен съд Плевен, по аргумент от разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК.

Предвид , че настоящият съд се явява втори, на който делото е изпратено по подсъдност и на основание чл.135, ал.1 във вр. с чл.135,2 ал.5 вр. ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №136 по описа на Административен съд Плевен за 2015 год.

ИЗПРАЩА делото на смесен състав от съдии на ВКС и ВАС, за определяне кой съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Г.Т.Т., с ЕГН **********,***, понастоящем според посоченото в исковата молба в Следствен арест „Д-р Г.М.Димитров” № 42, ет.6 к-я 11 гр.София, против Министерството на правосъдието гр.София , с посочено правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ и цена на иска общо в размер на 110 хиляди лева, от които 30000 (тридесет хиляди) лева имуществени вреди и 80000 (осемдесет хиляди) лева неимуществени вреди.

Определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: