Р Е Ш Е Н И Е

№215/ 04.05.2015 г.

гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 135 по описа за 2015година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Г. С. *** , чрез адв. Б.Н.Г. *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д. № 908/2014 г. на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Ц. Н.. Ищецът твърди, че вредите са настъпили поради подадена от ответника до ЧСИ молба за образуване на изпълнително дело за събиране на публично вземане на Общината в размер на 830,49 лв., установени като дължими от ищеца с Акт за установяване на задължение за данък върху превозни средства. След издаване на акта и преди влизането му в сила, ищецът е погасил частично задължението си , като е внесъл на ответника сума в размер на 400 лв. Независимо от частичното погасяване на дълга, ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело , като в молбата е цитирал като дължима цялата сума от 830,49 лв. и без да е взето предвид извършеното частично плащане. Поради това незаконосъобразно действие на ответника, за ищеца е възникнала необходимост от правна защита и съдействие, чрез които да се удостовери размерът на реално дължимата сума. Воден от това е сключил договор за правна защита № 479990/21.11.2014 г. и е заплатил сумата 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Счита, че платеното адвокатско възнаграждение е имуществена вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на административния орган, който като взискател в изпълнителното производство е посочил недължима сума. Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 300 лв. , представляващи имуществена вреда, причинена от незаконосъобразни действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 7,10 лв. законна лихва за период от 21.11.2014 г. до 13.02.2015 г. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа иска си по отношение на главницата и лихвата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. По отношение на претендираната с исковата молба лихва за периода от 21.11.2014 г. до 13.02.2015г.ищецът е направил отказ от иска и в тази част делото е прекратено с влязло в сила определение № 454/07.04.2015 г. Ищецът претендира и разноски по делото.

Ответникът Община Никопол , в подаден до съда писмен отговор, и по същество чрез процесуалния си представител адв. П. *** излага становище за недопустимост на иска, като счита, че не е налице една от предпоставките за допустимостта му- отменен по съответния ред незаконосъобразен акт. Актът на Общината, с който е установено задължението на ищеца, и въз основа на който е образувано изпълнителното производство не е отменен. От длъжника, въз основа на този акт е събрана дължимата от него сума в пълен размер. Алтернативно навежда довод за неоснователност и недоказаност на иска. Счита, че не е налице издаден незаконосъобразен акт. Счита, че в конкретния случай не може да се говори за незаконосъобразно действие или бездействие, тъй като принудителното изпълнение е извършено по силата на действащ акт за установяване на публично задължение. Твърди, че липсва причинена имуществена вреда , както и причинна връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Моли да бъде отхвърлен предявения иск и присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен счита, че искът е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът- предмет на производството е подаден от надлежна страна- физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Пасивно легитимираната страна в процеса- Община Никопол е юридическо лице по смисъла на чл. 14 от ЗМСМА.

Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на иска поради липса на отменен по съответния ред административен акт. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда , пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретния случай фактическото основание, въз основа на което е предявен искът на Г.С.Г. е незаконосъобразно действие на Общината по подаване на молба до съдия-изпълнител за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на цялото публично задължение в размер на830,49 лв., без да е взето предвид извършването на частично погасяване в размер на 400 лв., поради което искът , като предявен при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК е допустим и подлежи на разглеждане от административния съд.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на посочената разпоредба- наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда и причинна връзка между тях.

Както е посочено по-горе, основанието за предявяване на иска е действие на Общината по подаване на молба до съдия-изпълнител за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на цялото публично задължение, в размер на830,49 лв., без да е взето предвид извършването на частично погасяване в размер на 400 лв.

Между страните няма спор, че с Акт за установяване на задължение за данък върху превозните средства № 4/13.01.2014 г. са установени дължими от ищеца Г. публични задължения в размер на 830,49 лв.

Не се оспорва от ответника, а и от приложеното на л. 7 заверено копие от вносна бележка се установява, че на 21.02.2014 г. длъжникът Г.С.Г. *** сумата 400 лв. с основание: данък МПС за периода от 01.01.2007г.-31.12.2011г., като ответникът не оспорва, че удостовереното плащане се отнася за част от вземането по акта. Доказателство за това е и подаденото от Община Никопол до ЧСИ СТАНОВИЩЕ/л. 64/ по подадената от длъжника и настоящ жалбоподател молба за намаляване на дълга/ л.52/. В Становището се изразява съгласие на кредитора да бъде намален дълга предвид изрично представеното платежно. Т.е., не се спори, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпълнил частично ,в размер на 400 лв. задължението си към Общината по издадения акт.

От приложеното копие на изп.д. № 908/2014г. на ЧСИ Найденов се установява, че Община Никопол е подала молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 3756/17.10.2014 г. за събиране на дължимата от Г.С.Г. сума по Акт за установяване на задължения № 4/13.01.2014 г. на Община Никопол , в размер на 830, 49 лв.

На длъжника Г.С.Г. е изпратена ПОКАНА за доброволно изпълнение изх. № 11956/22.10.2014 г. за изплащане на дължимата по изпълнителното дело сума в размер на 1404,15 лв., в която е включено задължението към Община Никопол в размер на 830,49 лв. Едновременно с това, от ЧСИ са предприети действия по принудителното изпълнение/ налагане на запор върху МПС, искане до НАП за справка относно притежаваните от длъжника недвижими имоти, банкови сметки, трудови договори и МПС, уведомление по ДОПК/.

По повод изпратената покана за доброволно изпълнение, длъжникът е подал до ЧСИ цитираната по-горе Молба, в която е изразил становището си по искането за принудително изпълнение, направил е искане за намаляване на дълга, предвид заплащането на част от същия и възражение за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение. Молбата е изготвена от адвокат Б.Н.Г. от САК, съгласно сключен с длъжника договор за правна помощ, по който е заплатено възнаграждение 300 лв. Договорът е приложен към молбата. В последната няма направено искане за събиране на направените разноски.

Спорът между страните е, на първо място относно законосъобразността на действието на ответника по изпращане на молба до ЧСИ за събиране на цялото вземане по издадения акт, без да е приспадната вече платената сума, и на второ място за причинната връзка между това действие и направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес.

Тук следва да бъде отбелязано, че съдът не приема за основателно възражението на ответника, че /освен като недопустим/, искът е и неоснователен, тъй като липсва отменен незаконосъобразен административен акт. Както е посочено по-горе, ищецът основава своя иск на незаконосъобразно действие, а не на незаконосъобразен акт, който, за да бъде основание за присъждане на обезщетение следва да бъде отменен. Ищецът не оспорва законосъобразността на Акт№ 4/13.01.2014 г., с който е установено задължението, и който акт е влязъл в сила поради това, че не е обжалван. Нещо повече, той е започнал, преди образуване на изпълнителното дело заплащане на сумите по същия, а впоследствие е изпълнил и цялото си задължение. Оспорва действието на органа по изпращането на молбата за образуване на изпълнително дело за цялата сума, което го е мотивирало към сключване на договор за правна помощ с адвокат. Настоящият съд намира, че направеното искане за събиране на цялата сума, при неоспорим факт, че част от нея вече е заплатена, е мотивирало ищеца да потърси специализирана помощ от адвокат и е направил разход в размер на 300 лв.Т.е, налице е незаконосъобразно действие на административния орган по подаване на молба за образуване на изпълнително дело за цялата сума, предмет на влезлия в сила акт, с който е установено задължението му.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство, каквито са всъщност понесените от ищеца вреди, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася в изпълнителното производство. В тази насока е налице константна практика на ВАС, който се е произнасял по сходни казуси, като е приемал, че разноските по воденото производство/ съдебно или изпълнително/ не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Те са последица и резултат от волята на лицето да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия- в случая за такива в изпълнителното производство/в този смисъл р.№ 7060/19.05.2011г. по адм.д. № 2445/2011г. на ВАС/. Направените разходи не произтичат пряко и непосредствено от незаконосъобразното действие на органа по подаване на искане за образуване на изпълнително производство,поради което не могат да обосноват приложение на ЗОДОВ. Още повече, че за събиране на разноските ищецът в настоящето производство е имал правната възможност да направи искане в изпълнителното производство , не се е възползвал от това свое право, и не следва да черпи права от пропуска си да иска възстановяване на направените разноски в производството пред съдия-изпълнителя.

С оглед на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е неоснователен поради липса на един от елементите на фактическия състав- причинна връзка между незаконосъобразен акт,действие или бездействие и настъпилите вреди, поради което следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, и на основание приложения договор за правна помощ, такива следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 300 лв., съгласно чл. 8,ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. *** чрез адв. Б.Н.Г. *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д. № 908/2014 г. на частен съдебен изпълнител Ц. Н..

Осъжда Г. С. *** да заплати на Община Никопол 300,00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: