Р E Ш Е Н И Е

№ 135

гр.Плевен, 30 Март 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 131 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 54 от 22.01.2015 г., постановено по нахд № 3424/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0031109 от 22.04.2014 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – София, ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.230 от Закона за защита на потребителите затова, че при направена проверка на 26.09.2013 г. в магазин „Виваком 5204” в гр.Плевен на бул. „Данаил Попов” № 13 във връзка с постъпила в КЗП жалба от потребител, предявил рекламация на мобилен телефонен апарат поради проявен дефект, който е отказал да получи отремонтирания апарат, а е поискал да получи нов такъв или да му бъде възстановена сумата, е съставен протокол от КЗП, с който му е наредено да върне сумата. До 22.10.2013 г. търговецът не е изпълнил задължителното предписание за разваляне на договора с потребителя и възстановяване на сумата, като нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, представлявано от юрисконсулт Б. П., която счита същото за постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че НП не е връчено на нарушителя срещу подпис и че в него липсва правна квалификация на вмененото на БТК нарушение, тъй като посочената норма на чл.230 от ЗЗП е санкционна, а не материално правна. Твърди също, че КЗП не е проверило и не е констатирало какво е състоянието на стоката и не са посочени никакви доказателства в подкрепа на това,че рекламацията на потребителя е била основателна. Посочва също, че не е конкретизирано в какво се изразява несъответствието на стоката с договора за продажба, както и че не се сочат никакви данни относно състоянието на стоката към момента на проверката. Според касатора административният орган не излага никакви мотиви относно определянето размера на санкцията от 2000 лева, надвишаващ минималния размер, не е извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение и не се сочат никакви мотиви по същество относно засегнатите частни или обществени интереси. В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно моли да бъде намалена наложената санкция до предвидения минимален размер.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, РД Русе е депозирала писмено становище, в което подробно е изложила своите доводи за неоснователност на касационната жалба, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 28.11.2013г. е съставен АУАН № 2013-К-0031109  от гл. инспектор при РД Русе-звено Плевен към Комисията за защита на потребителите срещу “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София. Била направена проверка на 26.09.2013г. в магазин 5204-Плевен, бул. „Данаил Попов” №13, стопанисван от ЕАД “БТК”. Проверката е по жалба с вх.№Р-03-1608/25.09.2013г. относно рекламация на мобилен телефон “Нокиа Лумиа 620”, закупен на 22.04.2013г., но поради проявен дефект е предявена рекламация на 22.08.2013г. На 25.09.2013г. потребителят е посетил магазина за получаване на ремонтирания телефон. При тестване в магазина апаратът е дал същият дефект. Потребителят не го е получил и не е подписал акт за удовлетворяване на рекламацията. Апаратът е оставен в търговския обект и е върнат при магазина към сервиза с нов сервизен протокол в рамките на същата рекламация. По време на проверката на 26.09.2013г. в търговския обект е установено, че апаратът не е получаван от потребителя, приведен в съответствие с договора за продажба в периода от 22.08.2013г., когато е оставен за рекламация до 22.09.2013г. – един месец съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗП.  На 14.10.2013г. търговецът е заменил апарата с нов. Потребителят не бил удовлетворен, тъй като при тестване в търговския обект телефонът е проявил дефекти. Отказал да го получи и в акта за удовлетворяване на рекламацията е вписал причините за отказа и изричното си желание да му бъде възстановена заплатената сума. С протокол за проверка на документи на 15.10.2013г. е приет актът за удовлетворяване на рекламацията от 14.10.2013г., чрез който потребителят е заявил правото си да му бъде възстановена заплатената сума. Със същия протокол за проверка на документи №К71409/15.10.2013г. е дадено задължително предписание да се възстанови заплатената сума, поради това че рекламацията не е удовлетворена в периода 22.08.2013г. – 22.09.2013г. и потребителят писмено е заявил, че желае да се възползва от правото си да му бъде възстановена сумата. На 22.10.2013г. търговецът ЕАД “БТК” е представил Становище, прието с Протокол за проверка на документи №К-71416/22.10.2013г., с което отказва да възстанови заплатената сума. Направена е констатация, че не е изпълнено задължително предписание на гл. инспектор в КЗП, което представлява нарушение по чл.230 от ЗЗП.

Съдът установил от показанията на актосъставителя -  главен инспектор в КЗП, че проверката била във връзка с постъпила жалба в КЗП Плевен   от потребител, който   е предявил рекламация на мобилен телефон, поради проявен дефект. След около месец потребителят отново посетил търговския обект за да получи телефона си, но при  новото тестването отново  се проявил същия дефект и той не го е взел. На 14.04.2014г. телефонът му бил заменен с нов, като при тестването  отново  проявил дефект и потребителят изрично пожелал да му бъде възстановена сумата, която е заплатил за телефона.   В тази насока било дадено задължително предписание, което не било изпълнено. Търговецът е представил становище, че няма да възстанови сумата, поради което му бил съставен АУАН. Съдът приел, че показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на св. Беновска, присъствала при установяване на нарушението и при съставянето на акта.   Счел, че показанията на разпитаните по делото свидетели съответстват и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът направил извод, че от страна на задълженото лице  е проявено бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита правата на потребителите, представляващо административно нарушение на разпоредбата на чл.230 от ЗЗП. Съдът направил извод, че неизпълнението на предписание на контролен орган е формално нарушение, осъществено от страна на задълженото да изпълни предписанието лице чрез бездействие. Предписанията на органите на защита на потребителите имат за цел да разрешават спорове възникнали между търговците и потребителите и да предотвратят евентуално нарушение на закона. Същите са задължителни и неизпълнението им влече ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, с налагане на съответна санкция. Съдът счел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като  не  е засегнато правото на нарушителя пълноценно да реализира защитата си против НП.  Съдът приел за неоснователно и възражението, че нормата на чл.230 от ЗЗП е санкционна, както и че липсва описание на фактическата обстановка, при която е извършено административното нарушение. Съдът приел, че и  в АУАН, и в НП ясно, подробно и конкретно е описано  нарушението   на дружеството, а именно, че не е изпълнило задължително предписание на инспектор на КЗП, дадено с  протокол за проверка на документи № К71409/15.10.2013г. за разваляне на договора и възстановяване на сумата по чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, след като рекламацията на потребителя не е удовлетворена  в едномесечния срок  от  предявяването й и след като потребителят не е останал доволен от решаване на рекламацията му след този срок по чл.113 от ЗЗП. Съдът приел за неоснователно искането за намаляване на наложената санкция 2000 лв., като отчел, че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на §13 т. 21 от ДР на ЗЗП. На всички тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на даденото предписание. Последното е дадено с Протокол №К-71409/15.10.2013 год., с който е разпоредено на търговеца да развали договора и да възстанови заплатената сума, и на 22.10.2013 год. да представи документи, удостоверяващи изпълнение на предписанието. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства в определен от органа срок. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство. Поради това наведените в касационната жалба възражения, свързани с липсата на констатация от КЗП за състоянието на стоката, липса на доказателства за основателност на рекламацията, липса на конкретизация в какво се изразява несъответствието на стоката с договора за продажба, липса на данни за състоянието на стоката към момента на проверката, които са свързани със законосъобразността на самото предписание, са неотносими към правилността на постановеното от РС решение и към законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на правнорелевантния факт на виновно неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите по ЗЗП незаконосъобразност на задължителните предписания.

Твърдението в касационната жалба, че издаденото НП следва да бъде връчено на нарушителя срещу подпис е вярно, но възражението , че същото не е връчено на нарушителя не го прави незаконосъобразно на това основание. Връчването на НП има процесуално значение с оглед упражняване на правото на жалба в установените срокове. В случая наказаното дружество е упражнило това свое право в срок, поради което не е нарушено правото му на защита.

Неоснователно е и възражението, че в НП липсва правна квалификация на вмененото нарушение. Има различни административнонаказателноправни норми с различна структура-такива, които съдържат в себе си и хипотеза, и диспозиция, и санкция, или само някои от тези елементи. В конкретния случай нарушената норма на чл.230 от ЗЗК съдържа в себе си и предвидената санкция, но тя съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което става основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП. Нарушението е описано чрез неговите типични елементи по начин, че е ясно какво нарушение се вменява на лицето.

При определяне размера на наказанието АНО е взел предвид факта, че дружеството е наказвано и друг път за същото по вид нарушение, поради което процесното е извършено при условията на повторност, поради което както правилно е приел и ПРС, налице е трайно установено поведение от страна на нарушителя за нарушаване на българското законодателство и некоректно отношение към клиента.

Ето защо и на всички тези основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 22.01.2015 г., постановено по нахд № 3424/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.