Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. Плевен, 17 Април 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети март две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 130/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Д. ***, чрез адв. М. *** срещу Решение № 90/03.02.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно и обосновано Наказателно постановление № 14-0938-002557/07.08.2014г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на А.Д.Д. *** на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, затова че на 27.07.2014г. в 00:54ч в Община Долна Митрополия на общински път № PVN2024- път ІІІ-118 км.18, с. Победа, разклон (р-н) с. Биволаре управлявал лек автомобил „Ауди” А3 с рег. № ЕНXXXXВН след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 5810 № 0258-7510 с показание 1,10%0 в издишания от водача въздух, издаден талон за медицинско изследване № 0393715.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 от НПК. Счита, че съдът не е обсъдил направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Твърди, че е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението, посочено в АУАН, съществен реквизит по чл. 42 т.3 от ЗАНН. Направено е и възражение относно опита тази неточност да бъде поправена в наказателното постановление, където е посочена общината и номера на общинския път и км, което също не е обсъдено от съда. Разпита на длъжностните лица в съдебно заседание не може да допълни липсата на съществени реквизити в АУАН. Мястото на нарушението е изписано съкратено „р-н”, което обичайно означава „район”, а не „разклон”, както уточняват свидетелите, и е съществен порок, защото не дава яснота относно този основен реквизит на АУАН и може да се приравни на липсата му.

Ответникът по касация – не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото, като при постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът е базирал фактическите си изводи на всички доказателства по делото, които са непротиворечиви и кореспондентни и от които по несъмнен начин се доказва извършеното от Д. нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП – управлявал автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство, което е показало съдържание на алкохол в кръвта на водача, чрез измерването му в издишания от него въздух от 1,10 %0 , издаден е бил и талон за медицинско изследване. Водача не се е възползвал от възможността да установи чрез кръвна проба с по-голяма точност съдържанието на алкохол в кръвта си, нито е вписал възражения в акта или депозирал такива в 3-дневен срок след съставянето му и затова меродавни за определяне на наказанието са показанията на техническото средство. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, забраняващ на водачите да управляват МПС под въздействието на алкохол.

Обосновано съдът е приел, размера на наложените кумулативно две наказания за справедливи, предвид наличието и на други нарушения на ЗДвП, извършени от водача. Чл. 174 ал.1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от правоуправление за срок от 6-12месеца и глоба от 500-1000лв. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 промила, установено с кръвна проба и/или техническо средство. В случая е наложен максималния размер на предвидените кумулативно наказания, които са обосновани и справедливи с оглед на високата концентрация на алкохол в кръвта на водача, близка до горната граница от 1,2 промила, предвидена в разпоредбата.

Макар и лаконично, съдът е отговорил на възраженията на жалбоподателя, като е стигнал до извод, че не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

От приетата от съда фактическа обстановка, при обсъждане на доказателствата става ясно, че съдът е приел за установено мястото на нарушението – с. Победа, разклон с. Биволаре, което е достатъчно като описание с оглед състава на конкретното нарушение и се установява от вписаното както в АУАН, така и в НП, потвърждава се от показанията на разпитаните свидетели, които са подробно обсъдени в мотивите на съдебното решение. В тази насока няма неясноти и противоречия при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото. Показанията на разпитаните свидетели относно мястото на нарушението са подробни, ясни, конкретни, кореспондентни и съответни на вписаното в АУАН и НП. Те изясняват, че са констатирали нарушението до бившия конезавод с. Победа, на разклона за с. Биволаре, който се намира на главния път от гр. Д. Митрополия за гр. Гулянци. В този смисъл няма неяснота относно мястото на нарушението и не е налице непълнота или разминаване в описанието в АУАН и НП и съдът е достигнал до обоснован и правилен извод, въз основа на обсъдените доказателства по делото, че нарушението е извършено в с. Победа, на разклона за с. Биволаре.

Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото НП, поради несъмнена доказаност на визираното нарушение и справедливост на наказанието, при липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП е правилен.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно, обосновано на всички доказателства по делото и закона. При постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/03.02.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2/2015г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.