РЕШЕНИЕ

№ 358

гр. Плевен, 12 Септември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на трети септември  две хиляди и петнадесета година в състав:                                                        

                                                             Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 129 по описа на Административен съд Плевен за 2015 год., на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Административно дело № 129 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен е образувано по жалба от Р.Г.Т. ***, против Решение №РД 9400-75/26.01.2015 год. на ръководител на отдел „Местни данъци и такси” при община Левски.

С жалбата е оспорено Решение №РД 9400-75/26.01.2015 год. на ръководител на отдел „Местни данъци и такси” при община Левски, с което е потвърден АУЗД №АУ0000 20/05.01.2015 год. , издаден от главен инспектор при община Левски-орган по приходите в Дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство” в отдел МПБФС при община Левски. В жалбата се съдържат единствено оплаквания против оспореното решение. Твърди се, че с оспореното решение по същество са отстранени допуснатите в издадения АУЗД нарушения ; че с него са допълнени мотивите на АУЗД; твърди се  липса на реквизити в решението. Не се посочват пороци на издадения АУЗД, нито жалбата е насочена срещу  него.

Ето защо съдът с Определение  №249/16.02.2015 год. е оставил жалбата без движение и е указал на  жалбоподателя в 7 дневен срок от съобщението да отстрани следните нередовности на жалбата: да конкретизира дали оспорва Решение №РД 9400-75/26.01.2015 год. на ръководител на отдел „Местни данъци и такси” при община Левски или оспорва акт за установяване на задължение  по декларация №АУ000020/05.01.2015 год.; да внесе държавна такса в размер на 10 (десет) лева по сметка на Административен съд Плевен и да представи по делото вносната бележка. На жалбоподателя е указана отговорността при неизпълнение-че делото ще бъде пректарено.

В указания от съда срок жалбоподателят е внесъл дължимата д.т., но не е посочил, че обжалва друг акт извън  оспореното с жалбата решение на горестоящия административен орган.  На това основание настоящият състав на съда с Определение №344/11.03.2015 год. е прекратил производството по делото, като е приел, че по аргумент  от чл. 144, ал. 1 от ДОПК, чл. 155, ал. 1 и 2  от ДОПК и чл. 156, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4 от 3МДТ, предмет на обжалване в настоящото производство може да бъде единствено потвърденият АУЗД, а не потвърждаващото го решение. Съдът е отчел обстоятелството,  че жалбата е подадена срещу самото решение и след оставянето й без движение тази нередовност не е била отстранена, което е направило същата недопустима за разглеждане по същество като подадена против акт, който не подлежи на оспорване на основание цитираните разпоредби на ДОПК.

Прекратителното определение е било оспорено по реда на инстанционния контрол пред ВАС, който с Определение №6849/10.06.2015 год. е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се твърди, че с решението, с което е потвърден оспорения АУЗД контролният орган е отстранил допуснатите нарушения в АУЗД, което според жалбоподателя е недопустимо и незаконосъобразно. Твърди, че в АУЗД  не е посочен за всяка услуга поотделно размерът на таксите съгласно Наредба №6 на общински съвет Левски. Сочи, че в АУЗД не са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване и факта, че в потвърдилото го решение са цитирани  нормативни текстове , свързани с основанията за издаване на акта, не санират този порок. Твърди се, че в АУЗД не е посочено за какво точно е данъка за имота, а в решението не се съдържа реквизит пред кой орган и в какъв срок може да се оспори същото. В заключение  се моли съда да отмени оспореното решение, с което е потвърден АУЗД.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А.А. с надлежно пълномощно на л.91 от делото , който поддържа жалбата. Заявява изрично, че предмет на оспорване в настоящото производство  е АУЗД №АУ000020/05.01.2015 год., с изключение на частта, в която е определен данък върху превозното средство. Твърди, че в самия акт не е посочено конкретно за всеки вид услуги как е формирана таксата, не става ясно какво се включва в определения размер, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че самият АУЗД не е мотивиран. Твърди, че жалбоподателят е собственик единствено на земята, не и на сградата, построена върху нея и не става ясно дали данъкът за недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са определени само за земята или и за сградата .

Ответникът– ръководителят  на отдел “Приходи от местни данъци и такси” при Община Левски, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореният в настоящото производство Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000020/05.01.2015 год. е издаден от главен инспектор-орган по приходите в Дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”, отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” в община Левски. С акта са установени  задължения по подадени  декларации вх.№№0416000550/11.12.2006 год. и ДК54000015/08.01.2013 год. С първата декларация, приложена на л.53 от делото жалбоподателят е декларирал притежаван от него недвижим имот, представляващ  земя-УПИ I-2675 в кв.123 в строителните граници на гр.Левски, ул XXXX №YYY, с площ от 19040 кв.м. С втората декларация, приложена на л.88 от делото, жалбоподателят е декларирал притежаваното от него МПС  „Фолксваген голф” с рег.№ЕН XXXX ВТ. С АУЗД са установени следните задължения: 1. Данък върху недвижимите имоти за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  187,25 лева и лихва 6,68 лева; 2. Такса битови отпадъци за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  495,66 лева и лихва 17,68 лева; 3. данък върху превозните средства  за МПС  „Фолксваген голф” с рег.№ЕН XXXX ВТ в размер на главница  93,50 лева и лихва 3,33 лева.

АУЗД е връчен на жалбоподателя на 06.01.2015 год. , видно от разписка на л.59 от делото и е оспорен  пред ръководителя на звеното  „Местни данъци и такси” при община Левски с жалба с вх.№РД-9400-75/20.01.2015 год., приложена на л.21 от делото.

По жалбата е постановено Решение №РД-9400-75/26.01.2015 год. от заместник кмета на община Левски, изпълняващ функциите на ръководител „Местни данъци и такси”, приложено на л.62-65 от делото. В постановеното решение е определен размера на таксата за битови отпадъци по отделни компоненти, цитирани са законови разпоредби  във връзка с оплакването в жалбата относно липсата на мотиви на оспорения АУЗД и е уточнено, че определените задължения за ДНИ и ТБО за недвижимия имот касаят имот съобразно подадената от лицето декларация.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед изричното изявление на жалбоподателя и на пълномощника му в проведеното съдебно заседание, че не оспорват установения с АУЗД данък върху превозните средства по т.3, предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000020/05.01.2015 год. единствено по т.1 и т.2 , с които  са установени следните задължения: 1. Данък върху недвижимите имоти за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  187,25 лева и лихва 6,68 лева; 2. Такса за битови отпадъци за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  495,66 лева и лихва 17,68 лева.

Въпреки че съдът с Определение №249/16.02.2015 год. е изискал от административния орган да представи по делото доказателства за датата на връчване на решението на ръководителя на отдела за МДТ на жалбоподателя, такива по преписката не са представени, поради което съдът приема, че жалбата против АУЗД, след постановяване на решението на горестоящия административен орган, е подадена в срок. Същата е подадена и от надлежна страна, адресат на задължението с акта, осъществен е задължителния административен контрол върху оспорения акт, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С акта в оспорените части са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за  имот с партиден №0416000550, представляващ  земя-УПИ I-2675 в кв.123 в строителните граници на гр.Левски, ул XXXX №YYY, с площ от 19040 кв.м. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, в производствата по чл.4, ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, като тези служители  се определят със заповед на кмета на общината. С оглед на горните разпоредби и като взе предвид приложената на л.23 от делото заповед № 706/17.05.2010 г. на кмета на община Левски, съдът намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган. АУЗД е издаден на основание чл.107 от ДОПК и на основание чл.107, ал.4 от с.к. може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП) се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В конкретния случай, видно от съдържащата се по делото заповед № 2340/22.11.2011 год. на  кмета на община Левски на л.22 от делото, правомощията на ръководител на  отдел "Приходи от местни данъци и такси " при община Левски се изпълняват от заместник кмета на общината, потвърдил АУЗД при осъществяване на задължителния административен контрол.

Оспореният АУЗД е издаден в предвидената по закон писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, а именно фактически основания за неговото издаване, т.е. не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Поради липсата на мотиви не може да се извърши и цялостна преценка от страна на съда на съответствието на акта с материалния закон и целта на закона.

1.Нито АУЗД в оспорената част относно определянето  на данък върху недвижим имот с партиден №0416000550, представляващ  земя-УПИ I-2675 в кв.123 в строителните граници на гр.Левски, ул XXXX №YYY, с площ от 19040 кв.м., нито потвърдилото го решение на ръководителят на звеното за МДТ в общината съдържат мотиви за определения размер на данъка. 

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти (чл. 11, ал.1 от с.з.). Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл. 13). Нито в акта, нито в решението се съдържа конкретизиране на обстоятелството дали данъкът е определен само за притежаваната от лицето земя и/или и за построената върху нея сграда. В решението на горестоящия орган по т.3 е посочено, че предмет на АУЗД е установяване на задължение  по подадена от лицето декларация, като самото лице било декларирало закупена  от него земя без построени на нея сгради. Органът е направил извод: „…, т.е. задължението е за ДНИ и ТБО за имота на ул XXXX №YYY Така направения извод- „…за имота…” обаче отново не представлява конкретизация, тъй като имот  е както  поземлените  имоти  съобразно определението на §5, т.2 от ДР на ЗУТ, така и построените сгради по смисъла на чл.110 от Закона за собствеността. Следователно, на първо място, не е налице индивидуализация на имота в оспорения акт и в потвърдилото го решение-дали се касае само за земя или за земя и сграда, което е от съществено значение, предвид твърденията на жалбоподателя, че е собственик единствено на земята (следва да се има предвид, че в подадената от жалбоподателя декларация е декларирано единствено право на собственост върху земя).

На следващо място по отношение на данъка върху имота, разпоредбите на чл.19 –чл.22 от ЗМДТ  регламентират реда и начина за определяне на дължимите върху недвижимите имоти данъци. Разписано е, че  данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Самата данъчна оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Последната съставлява  по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Конкретният размер на данъчната ставка се определя от  Общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Следва да се има предвид, че нито в оспорения АУЗД, нито в потвърдилото го решение  е посочен размерът на данъчната оценка и как е определена последната, нито е посочена конкретната данъчна ставка, определена с Наредбата на общински съвет Левски, за да може  жалбоподателят да разбере , а съдът  да  осъществи контрол за законосъобразност на така определения размер на данъка върху имота. Ето защо и при липса на мотиви оспореният акт в частта по т.1 за определения данък върху недвижим имот с партиден №0416000550, представляващ  УПИ I-2675 в кв.123 в строителните граници на гр.Левски, ул XXXX №YYY, с площ от 19040 кв.м, следва да бъде отменен.

2. По същия начин е налице липса на мотиви  и в другата оспорена част на АУЗД-по т.2 относно определената такса за битови отпадъци за същия процесен имот. 

 Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ, базата за определяне на местния данък, съответно такса битови отпадъци е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти.                        

 

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Местната такса за битови отпадъци се заплаща за трите вида услуги, визирани в чл. 62 от ЗМДТ, като размерът  се определя за всяка една услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, ако има такива изградени в съответното населено место, и услугата чистота на териториите за обществено ползване. На основание чл. 63, ал.2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата за сметоизвозване, се определят със заповед на Кмета на общината, като в настоящия случай такава заповед не е приложена по делото, въпреки че съдът е изискал пълната административна преписка по издаване на оспорения акт. Таксата се определя в годишен размер за всички населени места в общината, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност - чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. От съществено значение е също дали услугите са реално предоставени, но това също  е въпрос, който подлежи на доказване, за което следва да се изложат мотиви, подкрепени с доказателства. А доказателства за извършване на услугите са съответни официални документи - договори, отчети за извършена работа по място и време, месечни графици, справки за почистване, протоколи, подписани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи, пътни листове и т.н. Ако някоя от услугите не се предоставя, следва да се посочи, че по тази причина такса за съответната услуга не се дължи.

 

 

 

 

В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че в оспорения административен акт липсват мотиви относно начина на изчисляване на таксата за битови отпадъци , както и дали същата реално се предоставя по отношение на процесния имот. Видно от оспорения АУЗД в тази част, в таблица е посочен само партидния номер на имота, годината за която е изчислено задължението и размера на задълженията като сбор от главница и лихва, изчислена към определен момент. Не е описано на колко възлиза таксата за битови отпадъци за всяка една от включените в нея услуги. Няма и мотиви, че същите се предоставят, както и в тази част не е изяснено дали се касае за обслужване на имот, съставляващ единствено земя или земя и сграда. Това обстоятелство създава неяснота в АУЗД, която неяснота не може да бъде преодоляна със съдебно-икономическата експертиза или с други доказателства, събрани едва в хода на съдебното производство. Видно от съдържанието на процесния акт, таксата битови отпадъци не е разграничена и по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Подобно разграничение е извършено в решението на горестоящия административен орган, като за определяне на конкретните размери  се съдържа позоваване на т.2 от Решение №441/20.12.2013 год. на общински съвет Левски. Последното е приложено на л.24-25 от делото  и ведно от т.2  на същото, с нея е определена такса за битови отпадъци ЗА ЖИЛИЩНИ ИМОТИ на физически и юридически лица в съответните промили и въз основа на посочените в т.2 промили е определена и ТБО в решението на горестоящия орган по пера. Както бе посочено обаче вече в настоящото изложение, твърденията на жалбоподателя са и такива са събраните доказателства (подадена декларация на л.53-56) , че същият притежава единствено земя, не и сграда, а този въпрос не е изяснен нито в АУЗД, нито в решението, поради което , ако се приеме, че се касае само за земя, приложим би бил редът на т.3 от Решение №441/20.12.2013 год., а не както е посочил органът-т.2.  След като тези съществени въпроси, имащи значение за дължимостта на ТБО, респ. нейния размер не са изяснени в проведеното административно производство, то налага се извод, че оспореният акт и потвърдилото го решение страдат от порока липса на мотиви. А  мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материално-правна норма, въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Такива липсват и в решението на горестоящия административен орган, респ. изложените в тази връзка не съответстват на приложените по делото доказателства. Неспазване на изискването за посочване на фактическите основания представлява  съществено нарушение, обосноваващо отмяна на АУЗД.

 

 

 

 

За пълнота съдът отбелязва и следното: в чл. 67, ал.1 от ЗМДТ е регламентиран принципният начин за определяне размера на таксата за битови отпадъци и това е според количеството битови отпадъци. В ал. 2 на същата норма е посочено изключението, а именно размерът на таксата за битови отпадъци да се определи по друг начин - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, като е регламентирано и условието, при наличието на което е приложимо това изключение, а именно когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Поради това, при издаване на акт за определяне на дължимата такса за битови отпадъци органът следва да излага мотиви и за това кой от двата начина за определяне на таксата за услугите събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци е приложим, както и дали са налице основания за дерогация на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че забраната по чл. 68 от ЗМДТ, регламентираща, че не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината, се отнася до решенията на общинския съвет, като целта е определянето на таксата да е предвидимо за гражданите и за организациите, без извършването на промени от органите на местното самоуправление на територията на общината през текущия данъчен период. Съгласно чл. 67, ал.4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Следователно за цялата година таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места следва да се определи по този начин. Изложените обстоятелства, при определяне на конкретния размер на таксата за битови отпадъци, в процесния случай не може да бъде установена, именно поради липсата на мотиви в акта, както и поради липсата на отделно посочване на дължимите суми по компонентите на предоставяните услуги. Изобщо, липсата на разграничение на задълженията по видове услуги, както и посочването и доказването със съответни доказателства  на вида на имота, за който последните се определят, реалност  на извършване на услугите, начинът, по който те се осъществяват, препятства съда да извърши проверка дали тези услуги са предоставяни, тъй като за същите липсва съответно определено като стойност задължение, с оглед което установеното няма как да бъде отразено чрез коригиране на задълженията в акта. Неизписването на задълженията по отделните компоненти на услугите представлява и самостоятелно и формално нарушение на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ.

 

 

 

 

По тези съображения, съдът намира, че оспореният АУЗД следва да бъде отменен в оспорените части- по т.1 и т.2, с които са определени: 1. Данък върху недвижимите имоти за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  187,25 лева и лихва 6,68 лева; 2. Такса за битови отпадъци за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  495,66 лева и лихва 17,68 лева.  Необходимо е да се посочи, че издаването на актове от типа на оспорения, когато последните не са по заявление на лице, са изцяло в прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта, делото не следва да бъде връщано като преписка за ново произнасяне, тъй като преценката за последното е извън правомощията на съда.

Воден от горното съдът

 

                                               РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000020/05.01.2015 год. , издаден от главен инспектор-орган по приходите в Дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”, отдел „Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство” в община Левски в частта по т.1 и т.2, с които  са установени  задължения по подадени  декларации вх.№№0416000550/11.12.2006 год. и ДК54000015/08.01.2013 год. , както следва: 1. Данък върху недвижимите имоти за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  187,25 лева и лихва 6,68 лева; 2. Такса за битови отпадъци за 2014 год. за имот  с партиден №0416000550 в гр.Левски, ул XXXX №YYY, в размер главница  495,66 лева и лихва 17,68 лева.  

РЕШЕНИЕТО може да се оспори в 14 (четиринадесет) дневен срок  от съобщението до страните, чрез Административен съд гр.Плевен пред Върховен административен съд .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: