РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Плевен, 02.07.2015
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, пети състав, в публично заседание на четвърти
юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Производството е по чл.
145 и сл. АПК вр. чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО ) .
Административното дело е образувано по жалба
на „Групова практика за специализирана медицинска помощ –Астма център Плевен”
ООД (неправилно посочено в жалбата като ЕООД, по-нататък ГПСМПАЦ), ЕИК
114609553, гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” № 31 чрез представляващия д-р П.Н.
срещу писмена покана № 29-07-19/09.01.2015 г на директора на РЗОК –Плевен.
В жалбата се посочва, че оспорената писмена покана е незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че с
поканата са приканени в 14-дневен срок от получаването и да внесат сумата от
402,72 лева за неоснователно назначени специализирани медицински дейности /СМД/
за ІІІ тримесечие на 2014 г. Посочват, че в лечебното заведение е извършена
проверка от финансов инспектор, като е съставен констативен протокол. Срещу
същия протокол е направено възражение, за което директорът на РЗОК е приел, че
е неоснователно и недоказано, като в частта му относно повишената заболеваемост,
не е обсъдено. Оспорващият намира, че не е отчетено и обстоятелството, че от
01.03.2014 г. към практиката на лечебното заведение е включена д-р В.,
специалист “детска пневмофтизиатрия”, нито това, че до 31.10.2014 г. същата е
диспансеризирала 475 деца с бронхиална астма, които имат право на 4 прегледа
годишно, изискващи изследвания за пълна кръвна картина с диференциално броене,
което не е съобразено при определяне на регулативните стандарти за трето
тримесечие /месеците юли, август и септември/. Твърди се, че надвишението касае
предоставяне на специализирана помощ, вкл. при новооткрити заболявания,
налагащи здравната грижа при децата, по смисъла на гл.четвърта, раздел първи от
Закона за здравето (ЗЗ), вр. чл.14 от Конституцията на РБ, като всяко от 475-те
деца с бронхиална астма съставлява “дете в риск” съгласно §1, т.6 от ДР на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Намират, че писмената покана не
съответства на целта на закона и противоречи на регламентираното право на всеки
пациент на достъпна и качествена медицинска помощ съгласно чл.86, ал.1, т.3 от
ЗЗ. Моли да се отмени поканата и да се присъдят разноски.
Ответникът по жалбата-Директорът на РЗОК Плевен, не е
подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му с определение №283/23.02.2015
г. (л.82) възможност.
В съдебно заседание оспорващият Групова практика за
специализирана медицинска помощ – „Астма център гр. Плевен“ ООД чрез
представляващ д-р П.Н., се представлява от адв. Г., с пълномощно на л.89 от
делото. Намира жалбата за основателна, тъй като писмената покана е индивидуален
административен акт и е налице правен интерес. Поддържа съображенията относно
противоречие с материалния закон, изложени в жалбата. С оглед събраните в хода на делото доказателства, а и видно и
от експертизата по делото, счита, че е
установен допълнителен резерв, който
РЗОК-Плевен, по повод на молба с вх. № 29-07 – 1170 от 05.09.2014 г. е могла да
удовлетвори в съответния размер така, че да съответства на нуждите на
пациентите. Намира, че съгласно чл. 38, ал. 1 от индивидуалния договор за 2014
г., представен по делото с № 150490 от 17.02.2014 г., в случай на мотивирана
необходимост преди изтичането на съответното тримесечие изпълнителят може да
заяви пред възложителя искане за отпускане на допълнителен брой на СМД и
стойност на МДД, като в случая не се отнася за неустановен брой, касаещ
четвъртото тримесечие, който по договор не подлежи на усвояване и който
директорът на РЗОК е бил изцяло в компетенциите си да отпусне, с оглед
необходимостта от лечение на пациентите, като намира, че не е необходимо
подаване на втора молба, тъй като липсва
изискване в индивидуалния договор, като отпускането СМД и МДД е оглед наличието
на допълнителен резерв. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът -директор на
РЗОК-ПЛЕВЕН, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява,
представлява се от гл. юрк. В. с пълномощно на л.113. Оспорва жалбата срещу
писмената покана на директора на РЗОК-Плевен, като посочва, че бюджетът на НЗОК
не е неограничен, поради което гарантираното от Конституцията право на здравеопазване, не може да бъде
заплатено в рамките на неограничен бюджет, поради което са налице правилата за
възлагане на регулативни стандарти. Счита,
че постъпилите молби в РЗОК-Плевен, не съдържат конкретика относно искания
размер на превишение, като директорът на РЗОК-Плевен е в право да определи такъв, в рамките на пет процесни резерва, определени от РЗОК за
всички желаещи лечебни заведения. Директорът на РЗОК-Плевен, към този момент не
разполага с информация, дали отпуснатият допълнителен стандарт от резерва на
лечебното заведение, ще се усвои или не, поради което за лечебното заведение е
имало възможност при условие, че е усвоило допълнителен стандарт, с
допълнителна молба да поиска отпускането на съответната стойност за СМД, което
не е направено. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Представени
са писмени бележки, в които сочи, че с оглед на ограничения бюджет съгласно ЗБНЗОК
за 2014 г. в чл.3, ал.1 от с.з. вменява в задължение на РЗОК определяне на броя
на назначаваните СМД и стойността на назначаваната медико-диагностична дейност
/МДД/. Редът, по който се осъществява това определяне, е съгласно правила,
приети въз основа на Решение №РД-НС-04-6/23.01.2014 г. на НС на НЗОК, като по
този ред са определени регулативните стандарти и на ГПСМПАЦ. Регулативните
стандарти са допустими, видно от Решение №2 по к.д. №12/2006 на КС на Р
България.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
ГПСМПАЦ е
дружество с ограничена отговорност, осъществяващо дейност в областта на
медицината, видно от удостоверение за актуално състояние на л.л.110,111. Между
НЗОК и ГПСМПАЦ е сключен договор
№150490/17.02.2014 г. (ИД, л.л.28-46 от делото), като в приложение №1 към него
са посочени лекарите, които работят в лечебното заведение. Към същия договор е
подписан анекс №1 /л.125/, съгласно който се вписва в приложение №1 към договора
д-р С. В. В., със специалност “детска пневмология и фтизиатрия”,
считано от 04.03.2014 г., а останалите клаузи на договора остават непроменени.
Част от първоначалния договор е и протокол №60/17.02.2014 г. за определяне броя
на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД за първо тримесечие на
2014 г., с което стойността е определена на 8527,57 лева (л.92).
Лечебното заведение е
поискало с писмо от 24.02.2014 г. (л.94) да се увеличи регулативният стандарт
за І тримесечие, поради грипната епидемия и големия брой пациенти с грип и
усложнения от грип, както и от други заболявания.
С последващо писмо от
05.03.2014 г. (л.95) се иска увеличение на регулативния стандарт и с оглед
започването на работа от д-р В.. Лечебното заведение е уведомено, че въз основа
на двете молби са изготвени корекционни протоколи (л.96). С подписан от двете
страни по договора протокол №60К/10.03.2014 г. (л.93) е определена допълнителна
сума за направления за МДД за І тримесечие в размер на 1500 лева. С последващ
протокол №60/31.03.2014 г. (л.97) е определена стойността за МДД за второ тримесечие
в размер на 8265,79 лева.
С писмо от 21.05.2014 г. (л.99)
е поискано увеличение на сумите за МДД, като се сочи, че продължават
посещенията на пациенти с усложнения от грип, други се обострят от цъфтежа на дървета,
а д-р В. е прегледала около 150 деца, като е диспансеризирала около 110 от тях.
С протокол №60К/28.05.2014 г. (л.98) на лечебното заведение са отпуснати
допълнително 1350 лева за второто тримесечие.
С протокол №59/07.07.2014 г.
е определена стойност на направления за МДД за ІІІ-то тримесечие в размер на
8326,08 лева (л.14). С последващо писмо от 05.09.2014 г. (л.101) е поискано увеличаване
на регулативните стандарти за ІІІ-то тримесечие. С протокол №59К/09.09.2014 г.
(л.15) са отпуснати допълнително 1000 лева.
Със заповед
№РД-08-1782/17.12.2014 г. (л.27) е наредено да бъде извършена финансова ревизия
на лечебното заведение и е определен конкретен финансов инспектор – Г. Д. Д., който да я извърши,
като заповедта е връчена на управителя на дружеството на 19.12.2014 г., видно
от отбелязването на самата нея. Въз основа на извършената въз основа на
заповедта проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми (л.л.19-21),
съгласно който за ІІІ-то тримесечие е определен регулативен стандарт 9326,08
лева, допустимото превишение от 10% на същия е 932,61 лева, допустимото
превишение от 15 %, подлежащо на компенсиране е 1398,91 лева, подлежащият на
компенсиране остатък от предходно тримесечие е 725,36 лева, като общия регулативен
стандарт е в размер на 10 932,24 лева. Назначените и заплатени направления са
на стойност 11 334,96 лева, и регулативният стандарт за възстановяване е в
размер на 402,72 лева. Съставена е и докладна записка до директора на РЗОК (л.л.24-26)
със същото съдържание. По протокола, връчен на 19.12.2014 г., е направено
възражение от управителя на дружеството (л.л. 22,23), в което се сочи, че пациентите
са увеличени в сравнение с третите тримесечия на предходните две години, а
регулативните стандарти са намалени. Увеличили са се както преминалите болни,
които идват от голям регион, така и тежестта на техните заболявания. Твърди, че
включването на д-р В. е довело до допълнителен разход, който не е съобразен при
определяне на регулативния стандарт за третото тримесечие.
На 09.01.2015 г. е издадена
процесната покана (л.л. 8,9), като е обсъдено възражение и е прието, че размерът
на регулативните стандарти за всяко лечебно заведение се определя съгласно
”Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности
и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване на изпълнители на
първична и специализирана медицинска помощ” /Правилата/, приети с решение
№РД-НС-04-6/23.01.2014 г. на НС на НЗОК. По реда на тези правила е определен,
както и съгласно подписаните протоколи №59/07.07.2014 г. и 59К/09.09.2014 г.
сумата на общ допустим регулативен стандарт в размер на 10 932,34 лева, като е описан
и начинът на формирането му. С подписването на протоколите, представляващи част
от индивидуалния договор, лечебното заведение се е задължило да извършва дейност
до определените регулативни стандарти. По тези причини възражението е прието за
неоснователно, и на основание чл.76а, ал.1 и 3 от ЗЗО във вр. чл.23, ал.1 и
чл.24, ал.2 от “Инструкция №РД-16-6/22.02.2010 г. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2 от ЗЗО” /Инструкцията/, лечебното
заведение е поканено да заплати доброволно неоснователно назначените за ІІІ-то
тримесечие 2014 специализирани медицински дейности на стойност 402,72 лева.
Поканата е връчена на 15.01.2015 г., видно от отбелязването на л.9, а на
27.01.2015 г. жалбата на дружеството е постъпила в органа, видно от вх.№ /л.3/.
По делото с определение на съда е назначена съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ), чието заключение съдът кредитира като обективно и съобразено
с доказателствата по делото. Съгласно заключението на последната (л.л.133-138), при
определяне на регулативните стандарти РЗОК Плевен е съблюдавала предвидените
възможности за надвишаване на стойността на специализираните медицински
дейности за всяко тримесечие с 10% , което превишение не може да се прехвърля
за следващото тримесечие и отделно може да се превишава на тримесечие /с
изключение на четвъртото/ с 15 %, но превишението следва да се компенсира през
следващото тримесечие. Установено е, че за третото тримесечие на 2014 г. лечебното
заведение е имало право да издаде направления за МДД на стойност 10 932,24
лева, а е издало такива на стойност 11 334,96 лева, като превишението е в
размер на 402,72 лева. За третото тримесечие на д-р В. е отпуснат регулативен
стандарт в размер на 141,44 лева за остри случаи и 955,89 лева за диспансерно
наблюдение. След отпускането на допълнителен регулативен стандарт по искането
от 05.09.2014 г. в РЗОК е останал резерв от 1369 лева за направления бл.МЗ №4,
но не е подадена друга молба за отпускане на втори допълнителен регулативен
стандарт и такъв не е отпуснат.
С протоколно определение от о.с.з. от 04.06.2015 г.
(л.146, гръб), на основание чл.155 ГПК във вр. чл.144 АПК, съдът е определил,
че не се спори между страните по обстоятелството, че констатираното превишение
на регулативен стандарт за ІІІ-то тримесечие не е компенсирано до края на
годината /в четвъртото тримесечие/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това производство,
е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорената покана е
издадено от компетентен орган по см. 76а, ал.3 от ЗЗО – директорът на РЗОК
Плевен.
При издаването й са
спазени административно-производствените правила, като административният орган е постановил
акта в съответната писмена форма въз основа на констативния протокол и при
обсъждане на възражението срещу КП и в указания срок. В случая при проверка от
контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО е установено, че изпълнителят на
медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с
извършване на нарушение по ЗЗО, като е съставен протокол за неоснователно
получени суми, като проверката е
извършена в съответствие с чл. 72, ал.2
от ЗЗО от контрольор, въз
основа на заповед на директора на РЗОК, в случая със заповед директорът на
РЗОК-Плевен е определил финансов инспектор за извършване на проверката. Съдът намира,
че са спазени изискванията за извършване на проверката съгласно Инструкцията
/л.л.47-56/, като видно от чл. 4, ал.1, т.4 б."б" предл. 1,
проверката по случая е "самостоятелна", извършена от финансов инспектор-длъжностно
лице на РЗОК. Съгл. чл. 10, ал.2 от Инструкцията, Директорът на РЗОК със
заповедта си определя проверяващото лице/лица. От прочита на текста става
видно, че проверяващото лице /финансов инспектор-длъжностно лице в РЗОК/ може
да бъде само едно /както е в случая/. По изложените съображения съдът намира,
че в хода на административното производство не се установяват нарушения на
производствените правила. Лечебното заведение е било уведомявано за всички
действия/актове на органа и му е била предоставяна възможност за възражения,
които възможности е използвало. Органът се е произнесъл след изясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за случая по см. на чл. 35 от АПК
и предвид факта, че ГПСМПАЦ по същество не обжалва констатациите от
констативния протокол.
Съдът счита, че писмената
покана е издадено и в съответствие с материално-правните разпоредби. С оглед изявление
на проц.представител на оспорващия в съдебно заседание на 14.05.2015 г., че оспорващият
не оспорва, че е допуснал надвишаване на лимитите за процесния период,
договорени с ИД, нито пресмятането на стойността на превишението, не оспорва и вида бланка, по която е
констатираното надвишаване на лимитите, както и конкретните суми на
надвишенията, респ. крайната сума за възстановяване /отразена в обжалваната
покана/, но намира, че не е спазена целта на закона. От допуснатата СИЕ става
ясно, че фактическите констатации на органа, изложени в поканата, издадена въз
основа на констативния протокол, са верни. Следователно по вид бланка и сума на
надвишението, констатациите на органа са верни, неоспорени по размер и
безспорно доказани. Съдът приема, че обжалваният акт е съобразен с материалния
закон, тъй като РЗОК дължи плащане само на договорените регулативни стандарти,
увеличени съответно с 10 % и 15 % (по отношение на които 15 % остава
задължението за компенсиране през следващото тримесечие). Възраженията на оспорващия
са само в насока, че така определените лимити за процесния период, въпреки че
са увеличени въз основа на подадена молба, са недостатъчни за покриване нуждите
от направления за ЗЗО, и то на деца, представляващи “деца в риск” по смисъла на
ЗЗДет, като се и твърди, че включването на д-р В. в практиката не е взето
предвид при определянето на регулативния стандарт. Поради което поканата
противоречи на регламентираното право на всеки пациент на достъпна и качествена
медицинска помощ съгласно чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ и на целта на закона. Съдът
намира това възражение за неоснователно. ГПСМПАЦ
може да назначи СМД над определения му брой, но това назначаване не може да
бъде с определените бланки МЗ-НЗОК № 4, чрез които се удостоверява дължимо от
НЗОК плащане. В Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на
Конституционния съд е прието, че при изчерпан лимит от медицински направления (заплащани
от НЗОК) не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на
медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение или при
осъществяване на медико-диагностични дейности. Съгласно чл. 52, ал. 1
от Конституцията на Република България, гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
На основание чл. 4, ал. 1
от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса. При изчерпан лимит от медицински
направления ИСМП следва да разяснява това на своя пациент (ако той е
задължително здравно осигурено лице) и да предоставя на неговата свободна воля
да реши дали ще се откаже или ще поиска да му бъде направен преглед и
консултация със специалист, респ. да бъде извършена необходимата МДД (незаплатена
от НЗОК). Заплащането в тези случаи следва да е за сметка на
здравно-осигуреното лице и ИСМП ще назначи съответната дейност с друг
медицински документ /напр. обикновено направление за изследване/, а не с бланка
от посочения вид. Ако ИСМП назначи съответната дейност с бланка над определения
му с регулативните стандарти лимит, ще бъде причина за плащания от НЗОК над
определените й с бюджета средства. Според възприетото от ВАС становище,
определянето на регулативни стандарти е правно допустимо предвид ежегодните
закони за бюджета на НЗОК и горецитираното решение на КС. Лимитирането на
безплатната медицинска помощ не е в противоречие с разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО,
то не води до ограничаване на ЗЗОЛ в свободния му избор на медицинска помощ и
свободен избор на изпълнител на тази помощ по смисъла на цитираната правна
норма. Директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти за
разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ
тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение
на бюджета на НЗОК, съответно РЗОК определя индивидуалните регулативни
стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ
при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни
стандарти за съответното тримесечие. Изпълнителят
на медицинска помощ може да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК само
до размера на определените му средства с индивидуалния договор. В случая е
налице превишаване на този размер, видно от таблицата към констативния протокол,
поради което сумата като недължимо платена, следва да бъде възстановена от ГПСМПАЦ на РЗОК. Налице са одобрени НРД за
2014 г и ЗБНЗОК за 2014 г., като механизмът на формиране на регулативните
стандарти от страна на НЗОК, респ. РЗОК, не е предмет на настоящото
производство. Съобразно действащите към процесното тримесечие регулативни
стандарти (такива, каквито са, независимо от несъгласието на оспорващия с тях),
е констатирано допуснато превишаване, като констатациите не се оспорват от оспорващия.
Неоснователен е
доводът на оспорващия, че съгласно чл.39, ал.3 от индивидуалния договор следва
да се изчерпят всички средства в РЗОК за осъществяване на съответните СМД, и е
два тогава може да се издава писмена покана за възстановяване на суми.
Определените въз основа на ИД средства са били увеличени с допълнителен
протокол въз основа на подадена молба. Разпоредбата на чл.39, ал.3 от ИД урежда
такъв случай, като сочи, че при предоставяне на допълнителен регулативен
стандарт изчисляването на превишение става, като се съобразят допълнително
предоставените суми за СМД и стойност на МДД. В случая това е направено, като
не регламентирано изискване – нито в ИД, нито в Закона за здравното осигуряване,
в РЗОК да не са останали никакви средства за заплащане на МДД, за да се издаде
писмена покана.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на оспорващия, че за ІІІ-тото тримесечие не е взета
предвид работата на д-р В.. С оглед от
протокол №59/07.07.2014 г. (л.14) е определена стойност на направления за МДД
за ІІІ-то тримесечие в размер на 8326,08 лева. В същия протокол фигурира д-р В.,
като на същата е отпуснат регулативен стандарт в
размер на 141,44 лева за остри случаи и 955,89 лева за диспансерно наблюдение,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Следователно за
прегледите на деца – пациенти на д-р В. е осигурен регулативен стандарт. Посоченото
във възражението срещу писмената покана твърдение, че от 01.03.2014
г. (всъщност от 04.03.2014 г., видно от анекса към ИД) към практиката на
лечебното заведение е включена д-р В., специалист “детска пневмофтизиатрия”, е
обсъдено от органа, доколкото е посочено, че определянето на регулативните стандарти
става въз основа на Правилата. Органът не е следвало да обсъжда твърдението, че
до 31.10.2014 г. д-р В. е диспансеризирала 475 деца с бронхиална астма, които
имат право на 4 прегледа годишно, изискващи изследвания за пълна кръвна картина
с диференциално броене, което не е съобразено при определяне на регулативните
стандарти за трето тримесечие (месеците юли, август и септември), доколкото
посоченият във възражението период, в който 475-те деца са диспансеризирани е
след изтичане на тримесечието, и не се сочи колко са диспансеризираните деца до
края му (30.09.2014 г.). За диспансерни случаи на д-р В. е отпусната значителна
сума за МДД, видно от заключението на ВЛ, както е посочено и по-горе.
Съдът намира, че ЗЗДет урежда и защитата на децата в
риск по смисъла на §1, т.11 от ДР /а не т.6, както се сочи в жалбата/,
включително и на децата §1, т.11, буква “г” от ДР, съгласно която разпоредба
“дете в риск” е дете, което страда от увреждания, както и от труднолечими
заболявания, констатирани от специалист. Твърди
се, че децата с поставена диагноза “бронхиална астма” са деца в риск по смисъла
на този закон. Законовата разпоредба няма този смисъл, който и придава оспорващият.
Видно от самата дефиниция, същата се отнася за конкретно дете, а не за всички
деца от определена група. Освен това, не са представени доказателства, че
бронхиалната астма е труднолечимо заболяване по смисъла на §1, т.11, буква “г”
от ДР на ЗЗДет. “Труднолечими” по смисъла на разпоредбата са заболявания, които
не се повлияват от приложеното лечение или се повлияват в незначителна степен, които
заболявания не само не могат да бъдат излекувани за кратко време, но и
значително се отразяват на отглеждането, възпитанието, обучението, както и на
способностите на детето за социално общуване. Не са представени доказателства,
че бронхиалната астма е именно такова заболяване при всички диспансеризирани деца, като лечебното
заведение няма право на жалба за защита на твърдяните от него за увредени,
респ. застрашени права и правни интереси на здравноосигурените лица,
включително и на децата, боледуващи от бронхиална астма. Всеки има право на
жалба само в защита на своите права, свободи и законни интереси. Правото на
жалба в защита на чужди права, свободи и законни интереси в България не е
признато. В този смисъл Решение № 12152 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. №
5949/2014 г.
Съдът намира, че писмената
покана е издадена и в съответствие с целта на закона - строга финансова
дисциплина, гарантираща на здравно-осигурените лица чрез изпълнителите на
медицинска помощ определени по вид и количество, заплащани от НЗОК дейности, в
рамките на бюджета на НЗОК. Съдът счита, че не е налице противоречие между
правните последици, които ще настъпят от изпълнението на обжалваната покана и
целта на закона, като не се установява превратно упражняване на власт от страна
на административния орган.
Предвид
горепосоченото съдът счита, че оспорената писмена покана е законосъобразна и оспорването следва да
бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането
пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващият следва да заплати на РЗОК
Плевен разноски в размер на 300 лв. /съгл. чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004
г. в редакция съгл. ДВ бр.28 от 28.03.2014 г./.
–юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед материалния интерес.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд –
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля
жалбата на Групова
практика за специализирана медицинска помощ –Астма център Плевен” ООД
(неправилно посочено в жалбата като ЕООД), ЕИК 114609553, гр. Плевен, ул. „Иван
Вазов” № 31 чрез представляващия д-р П.Н. срещу писмена покана №
29-07-19/09.01.2015 г на директора на РЗОК –Плевен.
Осъжда
“Групова практика за специализирана медицинска помощ – Астма център Плевен“ ООД,
ЕИК 114609553 гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” № 31 чрез представляващия д-р П.Н. *** да
заплати на РЗОК-Плевен, гр. Плевен, ул. „Ал. Батенберг І” № 7 разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: