РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Плевен, 25 Март 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар Д.Д.
и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 127 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „АГРО БИО ОЙЛ” ЕООД, с. Горни Дъбник, обл. Плевен чрез адвокат
Данчо П., срещу решение № 25/14.01.2015 г. на Районен съд на гр. Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2948/2014 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № КГ-1182/18.02.2014 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, с което на основание чл.
34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ на „АГРО БИО ОЙЛ”
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Горни Дъбник, обл. Плевен, представлявано
от З. М. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че
първоинстанционният съд при постановяване на своето решение не е взел под
внимание събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства
и не е изложил мотиви за това. Сочи, че спорът по същество е за това, че
административнонаказващият орган е прекратил процедурата по извършването на арбитражната
проба без правно основание и събраните в този смисъл доказателства не са
обсъдени от решаващия съд. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 9
от НИКТГУРНТК, предложение последно, арбитражната проба е окончателна и нейните
данни от изследването биха послужили, за това дали да се определи или не на
проверяваното дружество съответната имуществена санкция. Сочи, че оспорването
на резултатите от експертизата задължава административнонаказващия орган да
определи дата за извършване на арбитражна проба. Счита, че липсва правна
възможност арбитражната проба да се прекратява едностранно от
административнонаказващия орган, след като е спазена разписаната процедура за
това. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като
незаконосъобразно и несправедливо.
Касаторът е редовно призован за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител.
Ответникът – /ДАМТН/ - гр. София е бил редовно призован
за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е депозирано
становище за правилност на решението на РС Плевен, като по отношение на
претенцията за непровеждане на арбитражно изследване е цитирана разпоредбата на
чл. 22, ал. 10 от НИКТГУРНТК, съгласно която заинтересуваната страна е длъжна в
7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната
проба да бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните
показатели за нейна сметка в друга акредитирана от Българската служба по
акредитация лаборатория и резултатите от изпитването се считат за окончателни.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Районен съд Плевен е приел за установено от фактическа страна следното: При
извършена проверка на 25.07.2013г. на
бензиностанция “Тръстеник”, находяща се в гр.Тръстеник и стопанисвана от „Агро
Био Ойл” ЕООД, от бензиноколонка № 2 е взета контролна и арбитражна проба от
течно гориво – гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № ПЛ-043/25.07.2013г., като е установено, че горивото
доставено в количество
От правна страна РС Плевен приел, че административно
нарушение е установено при спазване на всички процесуални правила, посочени в
разпоредбата на чл. 40 и следващите от ЗАНН. Конкретното нарушение е установено
след излизане на резултатите от експертното изследване на иззетата проба,
обективирано в експертно заключение, представляващо официален документ. В този
смисъл съдът приел, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 40 ал. 4
ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствието на свидетели. Спазена била и процедурата при съставянето на акта за
нарушение, предвидена в разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът за
установяване на нарушение бил съставен в отсъствие на представляващия
дружеството или негов пълномощник след като на същия била изпратена надлежна
покана за това и такъв не се е явил. Възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя за това, че същата не е връчена на лице имащо право да
получава такава кореспонденция, съдът възприел като неоснователно, позовавайки
се на приложената към селото покана,
връчена на В. Г. срещу
подпис и оформена съгласно изискванията на чл. 180 ал. 6 НПК - служителят е
подписал разписката за връчването и с посочване на имената и длъжността, която
заема и със задължението да предаде поканата на представляващият дружеството.
По отношение спазването на материалният закон съдът е приел, че по категоричен начин било установеното, че в
бензиностанция, стопанисвана от санкционираното дружество, дизелово
гориво не отговаря на изискванията за качество, определени в
наредбата и то по четири показателя, а именно: Изведено цетаново число,
„Плътност при 15 С”, „съдържание на сяра”, „Пламна температура” и „Дестилационни
характеристики”. Последното се установявало от експертното заключение за
съответствие на същото гориво с установените изисквания за качество, извършено
от специалисти в акредитирана лаборатория. Заключението било изготвено на
базата на иззета, в съответствие с всички нормативно установени правила проба,
от оправомощено и компетентно лице. В този смисъл съдът приел, че нарушението
по чл. 8 ал. 2 е доказано по безспорен начин - налице било установено
разпространение на течно гориво, което не отговаря на установените изисквания
за качество, изрично посочени в чл. 6, т. 2 от
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Административният
съд Плевен намира, че обжалваното решение е правилно и липсват касационни
основания за неговата отмяна. Както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми.
Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието е правилно
установено в административнонаказателното производство, както пред наказващия
орган, така и пред първата съдебна инстанция. Нарушението е коректно и пълно
описано в акта и НП и се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение, за което е наложено наказание,
определено съгласно приложимата санкционна норма и при съблюдаване изискванията
на чл. 27 от ЗАНН.
Основното възражение в касационната
жалба се свежда до това, че не е била извършена арбитражна проба, като според
касатора такава се е дължала по аргумент от чл. 22 от Наредбата за изискванията
за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(Наредбата за качество). Текста на релевантната разпоредба, касаещ арбитражната
проба е чл. 22, ал. 9 от Наредбата за контрол, преповторена от чл. 31в, ал. 1,
т. 3 от ЗЧАВ. Съгласно нормата при оспорване на резултатите от изпитване в
стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от
получаването на протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде
изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна
сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория и
резултатите от изпитването се считат за окончателни. Анализът на разпоредбите
налагат следните изводи: На първо място извършването на арбитражна проба не е
задължително, а само при оспорване на контролната такава. Второ, за да възникне
задължение за извършване на арбитражна проба, то не е достатъчно само да бъдат
оспорени резултатите от изпитване в стационарната лаборатория, а е необходимо съответното
заплащане на изпитването, както и посочване на акредитирана лаборатория.
От
доказателствата по делото се установява, че е посочена лаборатория ( Възражение
на л. 94 от нахд 1547/14 -“ЛУКОЙЛ” Илиянци, София), която не е акредитирана. С
писмо изх. № КГ-02-00-0399/13.08.2013г. от ГД “Контрол на качеството на течните
горива”, санкционираното дружество е уведомено за невъзможността да бъде
изпълнено заявеното, като е предложено арбитражната проба да бъде извършена в
сертифицираната лаборатория “Сейтбол – България” ЕООД. Последното било прието,
но видно от Протокол от 12.09.2013г. представляващият “Агро био ойл”ЕООД не е
заплатил стойността на изпитванията по заявени показатели, което довело до
неизвършване на арбитражна проба.
Както бе
посочено по-горе, арбитражното производство не е задължително, независимо, че
резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са
окончателни според чл. 30в, чл. 1, т. 3 от ЗЧАВ. Това е така, защото в хода на
съдебното дирене, при проверка на събраните по преписката доказателства жалбоподателят
има възможността да представя доказателства и иска събиране на такива, вкл.
искане за съдебно-технически експертизи за установяване на обективната истина.
Ангажиране на такива доказателства обаче не е направено пред въззивния съд,
предвид че същият на два пъти е разглеждал делото. Налага се извода, че поради
процесуално бездействие, както в административнонаказателното производство,
така и в съдебното такова не е била проверена контролната проба. Доколкото
същата е взета при спазване на правилата по Наредбата за качеството и не се
установяват допуснати съществени процесуални нарушение в административно
наказателното производство, то възражението в касационната жалба в тази насока
е неоснователно.
Постановеното
решение на РС-Плевен е правилно и съобразено със събраните по делото
доказателства и закона, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/14.01.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 2948 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.