Р E Ш Е Н И Е

 

№ 188

гр.Плевен, 24 Април 2015год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесети  април, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Калина Пецова

 

При секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело № 126 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171,т. 4 от ЗДвП .

Делото е образувано по повод подадена жалба от Ц.И.М. от гр. Плевен с ЕГН **********, чрез адв. И.М. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 20013/2009г. от 18.03.2009г., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелство за правоуправление”.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и необоснована. Твърди, че неправилно е извършено отчитането на контролните точки, като не е бил приложен чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Твърди, че последното влязло в сила наказателно постановление, с което се отнемат 6 контролни точки е с 7080 от 23.12.2004г., след което е изтекъл скока на чл. 158 от ЗДвП до налагането на наказание с НП, влязло в сила на 21.01.2008г., с което се отнемат 10 к.т. Твърди, че от 19.08.2008г. до 31.05.2013г. не е имало издавани наказателни постановления с които се отнемат контролни точки, от което прави извод, че към дата 31.05.2013г. М. е имал 39 к.т. Счита, че изтичането на срока по чл. 158 от ЗДвП е правоизключващ факт, който не е взет предвид при произнасянето на административния орган. Извън горното твърди, че наказателни постановления с №№ 254/18.07.2003г., 2089/15.08.2003г., 3802/18.05.2004г., 4721/27.07.2004г. и 7039/23.12.2004г. не са били връчени по надлежния ред н а М..

С писмо към преписката от страна на ответника е ангажирано становище, че няма период от две години, през който да е имало възможност да бъдат възстановени контролни точки на Ц.М..

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, явява се лично и с адв. М., който поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът  Началник сектор ПП ОД на МВР-Плевен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

Преценена по същество жалбата е основателна.

Предмет на разглеждане е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20013/2009г. от 18.03.2009г. с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземването на СУМПС на Ц.И.М., като е посочено основание за мярката чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. Заповедта е мотивирана с влезли в сила наказателни постановление както следва – НП 254/18.07.2003г. – отнети 6 к.т; НП 2089/15.08.2003г. – отнети 6 к.т.;НП 3082/18.05.2004г. – отнети 2 к.т.; НП4721/27.07.2004г. – отнети 4 к.т.; НП7039/23.12.2004г. – отнети 6 к.т.; НП7080/23.12.2004г.. – отнети 10 к.т. ; НП3854/31.05.2005г. – отнети 10 к.т.; НП 1826/10.06.2007г. – отнети 16 к.т.;

Като доказателства по делото са приложени НП 1826/10.06.2007г., НП3854/31.05.2005г., НП 254/18.07.2003г., като по отношение на оспореното връчване на наказателни постановления с № № 2089/03г., 3802/04г., 4721/04г., 7039/04г. и 7080/04г. е посочено, че същите били унищожени в съответствие със Заповед 316з-271/02.12.2014г., приложена на л. 59, ведно с Протокол изх. 316р-4032/09.02.2015г. По делото е приложена и справка за нарушител – Ц.И.М. (л. 18 – 30).

На база така установеното, от правна страна съдът намира следното:

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация, видно от Заповед Iз-1393/2007г. оправомощаване на л. 36 от делото. Същата е в предвидената от Закона форма, като съдържа мотиви и следваща се от тях разпоредителна част.

Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 4, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.

Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки, административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Нормата задължава контролния орган в условията на обвързана компетентност да постанови принудителната административна мярка до отстраняване на причините довели до налагането на ПАМ.

При издаване на ЗППАМ № 20013/2009г. от 18.03.2009г. не е спазена процедурата и неправилно е приложен материалния закон. В случая се установява, че по отношение на М. са влезли в сила единствено НП 1826/10.06.2007г., НП3854/31.05.2005г., НП 254/18.07.2003г., доколкото същите са приложени по делото. Обстоятелството, че останалите наказателни постановления, дали основание за издаване на процесната ЗППАМ не са представени по делото и доколкото процедурата по връчването им е оспорена, по същество препятства възможността същата да бъде проверена. Последното налага извод за немотивираност на ЗППАМ № 20013/2009г. от 18.03.2009г. и липса на материалноправните предпоставки за издаването и.

От представената по делото справка за нарушител също не може да се установи надлежно връчване на наказателни постановления с № № 2089/03г., 3802/04г., 4721/04г., 7039/04г. и 7080/04г. Действително, в справката са отразени дати на връчване, както и дати на влизане в сила, които са седем дена по късно. Тези отбелязвания обаче не могат да докажат редовността на връчване на цитираните наказателни постановления.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд Плевен I ви състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20013/2009г. от 18.03.2009г., издадена от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка “изземване на свидетелство за правоуправление” на Ц.И.М..

Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд

 

 

СЪДИЯ: