Р Е Ш Е Н И Е

№ 168 / 15 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 122 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 66/13.12.2014 г., постановено по НАХД № 161 по описа за 2014 г. Никополският районен съд /РС/ е отменил Наказателно постановление /НП/ № 1 от 12.06.2013 г. на кмета на община Гулянци, с което на „Ресен” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Ресен, общ. Велико Търново, ул.”Север” №2, ЕИК 103849390 с управител С.С.Д., за нарушение по чл.27, ал.2 от Наредбата за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на общ. Гулянци /по-долу Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от община Гулянци, чрез адв. Н., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че мотивите на РС, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, е неясно и несъответно на данните по делото. Не са нарушени чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както сочи РС, тъй като правилно е посочена датата на установяване на нарушението – 19.04.2013 г., и никъде в АУАН и в НП не се сочи дата 10.05.2013 г., когато според РС не е извършено изпълнителното деяние, а към тази дата посевът е бил израснал, което опорочавало НП. Твърди, че по делото не са анализирани събраните доказателства, а в решението липсват аргументи относно тяхната относимост и формираните въз основа на тях изводи на РС. Твърди, че не са изпълнени указанията, дадени с решение №277/03.06.2014 г. на Административен съд – Плевен. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди НП, като се присъдят разноски за двете инстанции. По същество, чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба,чрез процесуалния си представител адв.Г. оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на РС. Твърди, че посочената дата не е на извършване или констатиране на нарушението. Няма доказателства, че е извършено нарушение. РС е изпълнил указанията, дадени му от Административен съд-Плевен. Да се потвърди решението. Сочи решение №284/03.06.2014 г. по к.а.д.№292/2014 г. на Административен съд – Плевен в подкрепа на обжалваното решение. Трябва да се прави разлика между дата на извършване на нарушението и дата на установяване на нарушението.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че след връщането на делото на РС няма произнасяне по същество, като РС не е изпълнил указанията на съда. Твърдението в мотивите, че не се знае кой е извършил засяването, е неправилно. Да се отмени решението на РС, като съдът се произнесе по същество.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Решаващият съд е приел, че се установява следната фактическа обстановка: На 20.03.2013 г. в гр.Гулянци между община Гулянци и С. В. К. бил сключен договор за наем на земеделска земя – пасище, мера, собственост на общ. Гулянци, който имот бил от 10.193 дка в м.„Коаста плугули”, 6 категория, пасище, мера № 000695, актувано с акт за публична общинска собственост №212п/04.07.2011 г. при съседи: имоти №000693 и № 000694, за срок от 5 години. В договора бил определен и наем.

На 17.04.2013 г. в общината постъпила жалба от К. за това, че наетият от него имот №00695, за който е сключил договор е изоран и засят. В жалбата си той сочи, че имота е засят от „Ресен” ЕООД и не може да влезе във владение, за което моли общ. Гулянци за съдействие и решаване на проблема. Във връзка с това общ. Гулянци изпратила писмо от 23.04.2013 г. до „Ресен” ЕООД, с което писмо уведомява дружеството, че на основание чл.26 и чл.8 от АПК общ. Гулянци дава възможност в срок от 5 дни от получаване на писмото да изрази становище по искането на наемателя за правното основание за ползване на имота, като подкрепи твърденията с доказателства. Със същото писмо общината уведомява, че ако не разполага с доказателства ще бъде издадена заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ и ще бъде съставен АУАН.

Със Заповед №РД-09-214/07.05.2013 г. кметът на община Гулянци е постановил, че изземва имот №000695 с площ 10,193 дка в землището на с. Милковица, общ. Гулянци, от „Ресен” ЕООД, като дружеството е бил уведомено за издадената заповед на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.

На 15.05.2013 г. до „Рeсен” ЕООД било изпратено писмо, с което се уведомява, че след като е връчена Заповед №09-14/07.05.2013 г. на кмета на общ. Гулянци следва да и бъде съставен АУАН на основание чл. 27, ал.2 от Наредбата за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на общ. Гулянци. Със същото писмо се иска личното явяване на управителя или на упълномощено лице в гр. Гулянци в стая 111 в срок от 20.05.2013 г. до 29.05.2013 г. за подписване на АУАН. При неявяване ще бъде съставен АУАН отсъствие на представител на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Това писмо видно от приложената обратна разписка е било получено във „Ресен” ЕООД на 20.05.2013 г.

На 29.05.2013 г. бил съставен АУАН №1 от Д. Б. И. на длъжност главен експерт „Общинска собственост” при община Гулянци против „Ресен” ЕООД за това, че на 19.04.2013 г. е констатирано, че дружеството засяло общинско пасище №00695 от землището на с. Милковица в размер на 10.193 дка с рапица.

С обратна разписка е било изпратено писмо №5300-402, с което се уведомява, че е съставен АУАН в отсъствие и с настоящето писмо се връчва този акт, след което ще бъде издадено НП и ще се наложи санкция. Видно от приложената към писмото разписка, същото писмо не е получено лично от управителя на дружеството, а от друго лице.

Въз основа на съставения АУАН №1/29.05.2013 г. било издадено НП №1/12.06.2013 г., с което кметът на общ. Гулянци налага на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв. Към НП е приложено копие от разписка за това, че подписаната К. И. Д. – служител, като представител на „Ресен” ЕООД удостоверява, че на 25.06.2013 г. и е връчено НП №1/12.06.2013 г.

След като е описал по този начин фактическа обстановка, РС е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита. Според РС са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – задължителен реквизит на НП е установяване на дата на извършване на нарушението. В конкретния случай в НП е записано, че на 19.04.2013 г. е констатирано, че е засято общинско пасище N 000695, в землището на с.Милковица в размер на 10.193 дка. В случая е безспорно, че изпълнителното деяние не е извършено на 10.05.2013 г. На тази дата е установено извършеното нарушение – засяване на общинско пасище. Действително на тази дата не е извършено засяването, от данните по делото ставало ясно, че на тази дата посева даже е бил вече израснал, а не че засяването се извършва тогава. Според РС това така опорочава НО /вероятно се има предвид НП/, че е самостоятелно основание за отмяна му.

Според РС в наказателното постановление е записано, че засяването е извършено от „Ресен” ЕООД, но в представената преписка няма доказателства от които да се установи по категоричен начин, че действително „Ресен” ЕООД е извършил въпросното засяване. Свидетелите са стигнали до този извод, тъй като съседния имот бил собственост и обработван от „Ресен” ЕООД и бил засят със същата продукция и поради това счели, че „Ресен” ЕООД са засяли и въпросното пасище.

Настоящият съд съобрази следното: не е налице приетото от РС общо основание за отмяна на НП, а именно, че поради нарушаването на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е нарушено правото на защита. Не винаги е възможно да се установи точната дата на извършване на нарушението. С оглед на естеството на нарушението – разораване и засяване на пасище, достатъчно е да се посочи точната дата, на която е констатирано нарушението. Тази дата – 19.04.2013 г., е безспорно установена, доколкото именно на нея е извършен въвод на К. във владение на пасището, видно от събрания протокол за въвод /л.21 от дело 290/2013/. Тази дата е посочена и в писмото до “Ресен” ЕООД, с което се дава възможност на дружеството да представи доказателства за правното основание за ползване на имота /л.20 от дело 290/2013/. Датата на извършване на нарушението има значение с оглед спазване на едногодишния срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН. Видно от св.показания, рапицата е засадена есента, поради което издаденият на 29.05.2013 г. АУАН е съставен в срока по чл.34 ЗАНН от извършване на нарушението. Възприемането на противното схващане – че винаги следва да се установи точната дата на извършване на нарушението, ще доведе до невъзможност да се преследват и наказват деянията, представляващи нарушения, при които тази дата не може да се установи точно, а само приблизително. АУАН е съставен и при спазване на тримесечния срок от откриване на нарушението, доколкото същото е открито на 19.04.2013 г., а АУАН е съставен на 29.05.2013 г.

Не се споделя и изводът на РС за недоказано обстоятелство, че ”Ресен” ЕООД е засял пасището. РС не е съобразил влязлата в сила заповед на кмета на общината по чл.34 ЗСПЗЗ. Същата е приобщена на л.л.17-18 от дело 290/2013 г., надлежно е съобщена и е влязла в сила. Именно с нея е разпоредено изземване на имота от “Ресен” ЕООД, който неправомерно го ползва. С влязъл в сила административен акт е установено ползването на имота, и като не се е съобразил с него, РС е постановил неправилно решение.

Съдът отбелязва, че решение №284/03.06.2014 г. по к.а.х.д №292/2014 г. на настоящия съд, на което се позовава ответникът по касация се отнася до случай, който е различен от фактическа и правна страна от разглеждания, поради което е недопустимо механичното му прилагане. Цитираното решение касае посочена в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението, която не се потвърждава от събраните доказателства, докато понастоящем става дума за посочена дата на констатиране на нарушението, която се потвърждава от събраните доказателства, както и до установено неправилно приложение на материалния закон, каквото нарушение също не е налице в настоящия случай.

Настоящето съдебно производство е второ разглеждане на делото пред настоящия съд. С първоначално решение на РС /без номер/ от 13.01.2014 г., е било отменено НП по причина, че АУАН и НП са връчени на лице, което не притежава представителна власт по отношение на дружеството. С решение №277/03.06.2014 г. по адм.д. №233/2014 това решение на РС е отменено, като е посочено, че всяко търговско дружество е длъжно да посочи адрес на управление, и връчването на този адрес е редовно. Делото е върнато на друг състав на РС за ново произнасяне, като се изложат мотиви по същността на спора. С обжалваното решение са установени фактите, и са налице мотиви по същността на спора, които настоящата инстанция не споделя, както е посочено по-горе. Фактите обаче са установени, и след като отмени съдебното решение, настоящият съд следва да се произнесе по същество и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

По отношение на искането за присъждане на разноски, съдът съобразява, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Видно от същото тълкувателно решение, “не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК.” Следователно по административнонаказателни дела не могат да се присъждат разноски и за двете съдебни инстанции. По тази причина искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Като е отменил издаденото наказателно постановление, решаващият съд е постановил валидно и допустимо, но несъобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което се потвърди НП.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66/13.12.2014 г., постановено по НАХД № 161 по описа за 2014 г. на Никополския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1 от 12.06.2013 г. на Кмета на Община Гулянци.

ОТХВЪРЛЯ искането на Община Гулянци за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.