Р E Ш Е Н И Е

№ 138

гр.Плевен, 30 Март 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 121 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 97 от 18.12.2014 г., постановено по нахд № 303/2014 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 4 от 01.09.2014 г., издадено от ВПД Началник РУП – Белене при ОД на МВР – Плевен, с което на И.Ф.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на двеста лева, за нарушение на чл.64 ал.1 от ЗМВР, за това, че на 13.08.2014 г. около 02,15 часа в гр.Белене, ул. „Кирил и Методий” до сградата на РУП – Белене, не е изпълнил устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от РУП – Белене при ОД на МВР – гр.Плевен, представлявано от началника Е. Х., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че показанията на свидетелите, доведени в съдебно заседание от нарушителя, не е следвало да се кредитират от съда, тъй като спрямо същите лица за същото деяние, при същата фактическа обстановка са били образувани административно наказателни производства, приключили с издаване на наказателни постановления. Счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Възразява срещу мотивите на съда, че е нарушено правото на защита на Д. да разбере за извършването на какво нарушение е санкциониран и да организира защитата си, тъй като с оглед текста на подадената от нарушителя жалба срещу НП, както и от изложеното обяснение по акта, същият е знаел кои свои действия е следвало да преустанови, за да изпълни полицейското разпореждане. Посочва, че Д. не отрича действията си, а напротив – твърди, че не е могъл да овладее емоциите си, натрупани през деня и че на сутринта приятелски се е извинил на полицаите. Твърди, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание; атакуваното НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазени форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити, а обстоятелствата, при които нарушението е извършено, са описани ясно, с посочване на всички елементи от фактическия състав на нарушението. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – И.Ф.Д., депозира по делото отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не е извършил нарушение на закона и че всички доводи в жалбата са неоснователни и противоречат на фактите, които той изнася. В заключение моли съда да потвърди решението.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №4 от 13.08.2014г. затова, че на същата дата около 02.15ч. в гр.Белене, на ул.”Кирил и Методий”, до сграда на РУП – Белене, лицето не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

Съдът анализирал подробно показанията на разпитаните свидетели –служители в РУП Белене-К. А., Л. Л. и Н. У. и приел същите за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техните лични възприятия, поради което ги кредитирал като достоверни. Районен съд Левски пресъздал подробно и показанията на другата група разпитани по делото свидетели – И. П. - водач на спрения за проверка автомобил и Н. Ц., но не е направил никакви изводи въз основа на техните показания, нито дори е изложил мотиви дали ги кредитира с доверие или не и защо. Приел, че и АУАН, и НП са издадени от компетентни органи. Пресъздал буквално разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Единствените правни изводи, които съдът извел след анализ на приобщените по делото доказателства са свързани с констатирано съществено процесуално нарушение. Съдът приел, че в НП не се съдържат факти относно обективните признаци от състава на твърдяното административно нарушение. Констатирал, че и в АУАН, и в НП се твърди декларативно, че на 13.08.2014г. лицето не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Приел, че административноаказващият орган не е конкретизирал чрез кои свои действия жалбоподателят е осъществил това свое деяние, т.е. не е описано изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение. Въз основа на приетото за установено съдът направил извод, че по този начин съществено се нарушава правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за извършването на какво нарушение е санкциониран, както и да организира защитата си. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране на доказателствата. Фактите са установени правилно от районния съд и е изведен правния извод за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Д. поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Следва да се има предвид, че касаторът неправилно е тълкувал изводите на решаващия съд, че е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Ц. и П.. Напротив, както беше отбелязано от настоящата инстанция, техните показания единствено са били изложени, но не е посочено дали се кредитират или не и не са направени никакви правни изводи въз основа на тях.

Правилен е изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение на при издаване на НП. То се свежда до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и се изразява в непълно описване на констатираното нарушение. И актосъставителят, и АНО са се задоволили бланкетно да посочат, че лицето не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. Не е описано нито какво полицейско разпореждане е дадена на лицето, нито какви са конкретните действия на жалбоподателя, с които той пречи на органа да осъществи правомощията си. Не е посочено какви действия по служба е извършвал полицейският орган, когато е дал разпореждане към жалбоподателя и последният не го е изпълнил. Всички тези пропуски препятстват жалбоподателя да организира адекватно защитата си и да представя доказателства в своя защита, до какъвто правилен извод е достигнал и РС Левски. Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 18.12.2014 г., постановено по нахд № 303/2014 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.