О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр. Плевен, 18.02.2015г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на 18.02.2015г. в състав:председател Юлия Данева, като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 119/2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.Г.Г. ***, подадена до Районния съд София, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./. В исковата молба твърди, че изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора Белене от 17.02.2009г. Твърди, че е подложен на по-неблагоприятно третиране , изтезание и нечовешко отношение, в сравнение с доживотно осъдените , изтърпяващи наказание” лишаване от свобода” в затворите във Варна, Плевен, Ловеч, Враца, София, Бобов дол, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Бургас. В изброените затвори, при провеждане на свиждания с близки , лишените от свобода са без белезници на ръцете и на краката , докато в затвора в Белене е поставян в такива условия. Твърди, че това е пряка дискриминация на признак „лично положение” . Исканията му към съда са: 1. „ДА УСТАНОВИ претендираното ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ”;2. Да осъди ответника да преустанови нарушението и за в бъдеще да се въздържа от извършването на такова нарушение.

Районният съд София е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Административния съд София град , като е счел, че се претендира обезщетение от причинени на ищеца вреди, произтичащи от действия и бездействия на администрацията, поради което е приел, че искът е по чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ и е подсъден на Административния съд. Цитирал е няколко съдебни акта и ВАС.

АССГ е прекратил изпратеното му по подсъдност дело и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Плевен с аналогични доводи, отнасящи се до предмета на делото/ искане за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ и по правилата на местната подсъдност.

Административен съд- Плевен, като се запозна с исковата молба и доказателствата счита, че претенцията на Ж.Г. е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. От посоченото правно основание, от изложените фактически основания, както и от ясно формулирания петитум на исковата молба следва, че искането на ищеца е да бъде установено наличие на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними обстоятелства, т. е, ищецът цели установяване на извършена спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗДискр, което е в компетентността на Комисията за защита от дискриминация, съгл. чл. 47, т. 1 от с.з. Второто искане на Г. е да бъде постановено предотвратяване и преустановяване на нарушението, което е в компетентността на Комисията съгл. чл. 47, т. 2 от с.з.

Предвид така установеното, настоящият съд счита, че конкретният съдебен спор не му е подсъден. Вярно е, че съществува съдебна практика , според която исковете , предявени на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗЗДискр. за обезщетения за вреди, причинени от актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат от административните съдилища, но в конкретно разглеждания случай НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ НА ИЩЕЦА ВРЕДИ. От внимателния прочит на исковата молба, следва безспорно, че ищецът не предявява иск за вреди , а само за установяване на извършена спрямо него дискриминация и постановяване преустановяване на нарушението.

В исковата молба НЕ СЕ СЪДЪРЖА искане за присъждане на вреди, не е посочен размер на същите. Не е налице правна възможност настоящият съд да се произнесе по искане обезщетение за претърпени вреди, тъй като такова искане няма. Единственото искане е да бъде установено дискриминационно третиране на ищците.

Административните съдилища не са компетентни да се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за присъждане на обезщетение за вреди искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация и за преустановяване на нарушението.

Компетентността за такова произнасяне е на Комисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд. Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск за вреди/ направено искане за установяване на пряка или непряка дискриминация. На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и исковете за обезщетение в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., Възприетата от някои от съставите на ВАС практика предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без да е налично приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице, се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че съобразно правилата на чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА по компетентност на Комисията за защита от дискриминация ИСКАНЕТО / подадено като „ искова молба”/ на Ж.Г.Г. *** за установяване на дискриминационно третиране и осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Прекратява производството по адм.д. № 119/2015г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните и от органа, на който е изпратено в седмодневен срок от съобщението пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: