ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224

гр. Плевен , 11.02.2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №118 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.А.Х., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора гр.Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание - Закона за защита от дискриминация и цена на иска в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Същото е изпратено по подсъдност на настоящия съд от АССГ, след като е било препратено от СРС, където първоначално е било образувано като гр.дело №12768/2012 год. В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наложено му наказание от 17.01.2000 год. Към момента на подаване на исковата молба е бил поставен на специален режим съгласно действащата тогава разпоредба на чл.127 б, ал.1 от ЗИНЗС. Твърди, че за периода 01.06.2009-01.01.2012 год. в затвора Ловеч са се провели няколко курса по компютърна грамотност и други подобни квалификационни дейности. Ищецът е имал желание да участва в компютърен курс и в други дейности съобразно разпоредбата на чл.213 от ППЗИНЗС и за тази цел е подал множество молби до началника на затвора. На всички подадени молби е получил изричен или мълчалив отказ. Фактът, че ищецът не е бил включен в нито един курс, провеждан в затвора Ловеч за периода от 01.06.2009 год. до 01.01.2012 год., въпреки желанието му да участва в такива курсове, според него са го поставили в по-неблагоприятно положение и третиране в сравнение с други лица, участвали в такива курсове. Твърди, че неравноправното третиране на основата на личното му положение е рефлектирало върху личното му достойнство, унижили са го и са породили в него чувство на отритнатост, отхвърленост и незащитеност на правото му да използва като човешко същество признати му от закона права. В заключение моли съда да осъди ГД”ИН” да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, съставляващи обезщетение за неимуществени увреждания-унижение, породено чувство на отритнатост, отхвърленост, незачитане като човешко същество вследствие от неравноправното третиране и незаконните действия и бездействия на ответника за периода 01.06.2009-01.01.2012 год.

С оглед на заявените от ищеца фактически обстоятелства и правно основание на предявената претенция се налага извод, че в конкретния случай е заявено по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други осъдени на лишаване от свобода от същия затвор, съставляващо дискриминационно отношение.

При тези обстоятелства съдът намира, че предявеният от Х.А.Х. иск се явява процесуално недопустим по следните съображения:

В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред съда (Раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя.

Разликата между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията за защита от дискриминация да присъжда обезщетение за претърпени вреди, каквото правомощие е в изключителната компетентност на съда.

В случая, от посоченото в исковата молба фактическо основание се установява, че се претендират вреди от незаконни действия и бездействия на длъжностни лица по повод административна дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).

Анализът на нормите на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. води до извода, че прилагането на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е задължително обусловено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице. Когато неравноправното третиране (дискриминацията) е извършено в резултат на издаден административен акт или е причинена от действия/бездействия на органи на държавата или общините, компетентен да се произнесе по иска е съответният административен съд по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Тоест, разглеждането на спора за присъждане на обезщетение за вреди в случая предполага установяването на незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, което е от компетентността на специализирания държавен орган -Комисия за защита от дискриминация. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон, е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от областта на гражданското право, какъвто факт е неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. Ако съдържанието на законодателната воля се изразяваше в регулиране на правоотношение с ал. 2, което да е извън приложното поле на този закон, то следваше това да стане в самостоятелна правна норма, а не в последваща алинея. Ето защо с ал. 2 не се създава друг режим, различен от визирания в ал. 1 във връзка с раздел I-ви от ЗЗДискр., регламентиращ производство пред съответния административен орган - КЗД, като условие за допустимост на последващ съдебен контрол.

Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална по отношение на тази по чл. 204, ал. 4 от АПК. При тази хипотеза административният съд не разполага с правомощието да установява факта на неравенството в третирането по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., каквото е искането на ищеца в настоящия случай съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният съд изследва съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) акт на дискриминация. Самият ищец не твърди, че такова административно производство е приключило с влязъл в сила административен акт пред специализирания държавен орган – КЗД относно твърдяното нарушение, а именно, че администрацията на затвора Ловеч, в който ищецът е изтърпявал присъдата си за процесния период, умишлено не му е осигурила участие в курс по компютърна грамотност и други квалификационни курсове, с което е осъществила спрямо него дискриминационно поведение.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да се прекрати поради процесуалната недопустимост на предявения иск и делото да се изпрати като преписка на Комисията за защита от дискриминация, която да установи с окончателен административен акт налице ли е дискриминационно третиране по отношение на ищеца. Установяването на дискриминационно отношение спрямо ищеца с влязъл в сила акт на Комисията ще се яви предпоставка за предявяване на иск за обезщетение пред Административния съд.

Воден от горното, Административен съд Плевен, VІ състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Х.А.Х., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора гр.Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание - Закона за защита от дискриминация и цена на иска в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 118 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация, по компетентност за разглеждане и произнасяне по искането за установяване на дискриминационно третиране.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните и от органа, на който то е изпратено, пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на Комисията за защита от дискриминация.

СЪДИЯ: