Решение по Административно дело 115/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187 / 23 Април 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На първи април 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 115/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Й.И.М. ***/09.02.2015г. срещу отказ да й се отпусне социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/1015г. В жалбата и уточняваща молба жалбоподателката сочи, че обжалва решението от 04.02.2015г. на Директора на РДСП, отказа на Директора на ДСП – Д.Митрополия, както и Решение № 94ЙЙ-0002-006/05.02.2015г. и Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен по подадената от нея жалба.

С Решение № 94ЙЙ-0002-006/05.02.2015г. Директора на РДСП – Плевен е отхвърлил жалбата на Й.М. срещу Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която е отказана целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г. , поради това, че не отговаря на условието на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП и няма шестмесечна регистрация като безработно лице в Бюро по труда.

С Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен Директора на РДСП – Плевен е отменил Заповед № ДД 518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която на Й.М. е отпусната целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г. и на осн. чл. 103 ал.4 от АПК административното производство е било възобновено.

С оглед на това съдът счита, че е сезиран с жалба срещу отказа на Директора на РДСП – Плевен и на Директора на ДСП – Долна Митрополия за отпускане на жалбоподателката на социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г. по подадена молба-декларация с вх. № ДД-518/31.10.2014г., обективирани в посочените в жалбата и допълнителната молба решения на Директора на РДСП – Плевен и заповед на Директора на ДСП – Долна Митрополия, поради което като ответници по делото са конституирани едновременно Директора на РДСП – Плевен и Директора на ДСП – Долна Митрополия, доколкото оспорените административни актове са издадени в рамките на едно административно производство и следва да се разглеждат съвместно.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си и счита, че незаконосъобразно е била лишена от социална помощ, претендира да й се отпусне исканата помощ за отопление, поради това, че е безработна и не разполага със средства, твърди, че социалните работници не ходят на проверки.

Ответниците –Директора на РДСП – Плевен, чрез юрисконсулт Д.-П. и Директора на ДСП – Долна Митрополия изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че са спазени процесуалните правила за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 от АПК, като по същество законосъобразно е отказано отпускане на целева помощ за отопление на жалбоподателката, поради липса на 6-месечна регистрация като безработна в бюро по труда към датата на подаване на молбата-декларация, каквото е законовото изискване на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорените индивидуални административни актове за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Й.И.М. *** подала молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ДД 518/31.10.2014г. в Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия. Декларирала е, че е безработна, семейно положение – неомъжена, в добро здравословно състояние. Има едно дете – Н. Й. М., на 4 години. Живее в жилище, собственост на М. Ж. К.. Брутните доходи за предходните шест месеца са формирани от пенсия в размер на 112 лв. и от месечна помощ за дете в размер на 35 лв. Не притежава движима и недвижима собственост. Не е извършвала прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, не е прехвърляла чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Не е регистрирана като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество.

В законоустановения срок е извършена социална анкета от социален работник с изготвяне на социален доклад, при която е извършена проверка на декларираните в молбата обстоятелства и те са потвърдени. Касае се за двучленно семейство. Й.М. е 22-годишна, неомъжена, отглежда едно дете – Н. Й. М. – на 4 години, което посещава целодневна детска градина. Обитаваното жилище е собственост на майка й и се състои от една стая. За учебната 2013/2014г. М. е била записана като ученичка в 12 клас на ПГ по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски” – гр. Долни Дъбник, в самостоятелна форма на обучение. На това основание до месец август 2014г. е получавала наследствена пенсия от починалия си баща. Регистрирана е като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда” под рег. № 303418 от 12.05.2014г. От извършената справка за доходите е установено, че през предходните шест месеца доходът на М. е формиран от изплатени пенсии в размер на 558.05лв. и от изплатени месечни помощи за дете по чл. 7 ал.1 от ЗСПД в размер на 210 лв., на чиято база е изчислен средномесечния доход, който е в размер на 109,71 лв. за определяне правото на социална помощ, след намаляване на формирания доход от пенсии с коефициент от 1,245 съгласно правилото на чл. 2 ал.2 от наредбата.

В изготвения социален доклад социалният работник е направил предложение да се издаде заповед, с която да се откаже исканата целева помощ за отопление, поради това, че лицето не отговаря на условието на чл. 10 ал.7 от ППЗСП да е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда” най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ.

На това основание е издадена Заповед № ДД-518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която на М. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015г. при условията на чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Заповедта е връчена с писмо с обратна разписка на 01.12.2014г. (л. 45 и л.93-гръб). В законния 14-дневен срок М. е подала жалба по административен ред пред по-горестоящия административено орган – вх. № 94ЙЙ-0002/02.12.2014г. на РДСП – Плевен. В молбата си заявява, че е самотна майка, безработна и има необходимата регистрация в Бюро по труда, няма други доходи, освен помощите за дете и моли да бъде преразгледан отказа и удовлетворена молбата й.

С Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. Директорът на РДСП – Плевен се произнесъл, че жалбата е основателна, като в мотивите си приел, че към момента на подаване на молбата-декларация – 31.10.2014г. действително М. не е имала необходимата шестмесечна регистрация като безработна, защото е регистрирана на 12.05.2014г. в бюро по труда, но към момента на издаване на заповедта – 20.11.2014г. вече е имала изискуемата регистрация като безработно лице и е отговаряла на условието на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП с оглед принципа, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С диспозитива на решението си Директора на РДСП – Плевен е отменил жалбата на М. срещу Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Плевен. Решението е връчено на М. на 28.12.2014г. с писмо с обратна разписка Рег. № 9102-104-СП-02/22.12.2014г.

Преди влизане в сила на решението, е издадено последващо Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП – Плевен, с което е констатирана допуснатата явна фактическа грешка в диспозитива на предходното Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. и на осн. чл. 62 ал.2 от АПК решението е изменено като вместо „ОТМЕНЯМ жалбата на Й.И.М. … срещу Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия…” е разпоредено ДА СЕ ЧЕТЕ: „ ОТМЕНЯМ Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия , с която на жалбоподателката Й.И.М. … е отказана целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г.” Решението за поправката е връчено на жалбоподателката на 06.01.2015г.

В изпълнение на решението Директорът на ДСП – Д. Митрополия издал Заповед № ДД-518/15.01.2015г., с която отпуснал на М. целева помощ за отопление с твърдо гориво в размер на 361 лв. за отоплителен сезон 2014/2015г. Заповедта е връчена на М. на 23.01.2015г.

По повод предложение Изх. № 241-0010/03.02.2015г. на юрисконсулт Д. – П. за възобновяване на административното производство по издаване на предходните две решения на Директора на РДСП – Плевен, във връзка с писмо изх. № 9102-209/29.01.2015г. на Агенцията за социално подпомагане – София, е издадено ново Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с което на осн. чл. 103 ал.4 от АПК е възобновено административното производство, образувано по подадената жалба от Й.М. срещу първоначалната Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на ДСП – Д.Митрополия за отказ за целева помощ за отопление и предходните две решения (Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. и Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП – Плевен) са отменени. Прието е , че решението е влязло в сила и че е налице основанието на чл. 99 т.1 от АПК , тъй като съществено е нарушено изискването за законосъобразност на акта – изложеният аргумент за отмяна на Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д.Митрополия противоречи на разпоредбата на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП, според която условие за отпускане на социална помощ е безработните лица да са регистрирани в Дирекции „Бюро по труда” най-малко 6 месеца преди подаването на молбата за социална помощ. Предложението за възобновяване е направено в 3-месечен срок от влизане в сила на акта съгласно чл. 102 от АПК.

С Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. Директорът на РДСП – Плевен се произнесъл отново като отхвърлил жалбата на Й.М. срещу Заповед № ДД518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г.

Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. и Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен са връчени на 09.02.2015г. на М. срещу обратна разписка с писма Изх. № 9102-0010/04.02.2015г. и Изх. № 9102-0011/05.02.2015г.

На същата дата – 09.02.2015г. М. подала жалба Вх. № 436/09.02.2015г. в Административен съд – Плевен срещу отказа за отпускане на целева помощ за отопление, като към жалбата приложила копие от издадените заповеди и решения на ДСП – Д. Митрополия и РДСП - Плевен.

С писмо Вх. № 242-0089/09.02.2015г. Директорът на ДСП – Д. Митрополия е направил предложение по реда на чл. 100 от АПК до горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Плевен за възобновяване на производството по издаване на втората Заповед № ДД 518/15.01.2015г., с която на Й.М. е отпусната целева помощ за отопление. Позовал се, че заповедта е била връчена на М. на 23.01.2015г. и предвид нови обстоятелства към 04.02.2015г. следва да бъде отменена.

С Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. Директорът на РДСП отменил влязлата в сила Заповед № ДД 518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия , с която на М. е отпусната целева помощ за отопление като на основание чл. 103 ал.4 от АПК възобновил административното производство. Приел, че е налице хипотезата на чл. 99 т.4, предвид отмяната на Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г., изменено с последващо Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП – Плевен, поради това че индивидуалният административен акт, за който се иска възобновяване на производството по издаването му, е основан на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Посочва се, че предложението е направено в предвидения срок съгласно чл. 102 от АПК – в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, но не по-късно от една година от възникване на основанието.

С молба до съда от 04.03.2015г. М. изрично е посочила, че обжалва както Решение № 94 ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г., така и Решение № 242-0089-0007/12.12.2015г.

Жалбата е редовна и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Издадената Заповед № ДД-518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която е отказана целева помощ за отопление е била отменена в хода на инициирано от жалбоподателката производство по обжалването й по административен ред пред по-горестоящия административен орган, завършило с Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. , поправено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП. Последното е влязло в сила на 20.01.2015г.

Въз основа на него е издаден положителен индивидуален административен акт – Заповед № ДД-518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която на жалбоподателката е отпусната целева помощ за отопление. Заповедта е връчена лично на 23.01.2015г., не е обжалвана и е влязла в сила на 07.02.2015г.

Издаденото Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. за отмяна на Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. , поправено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП и възобновяване на производството по обжалване на първоначалната заповед на Директора на ДСП-Д. Митрополия и Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г., с която е преразгледана жалбата на М. срещу първата заповед и отхвърлена, са в пълно противоречие с всички административно-производствени правила, не са произвели правни последици и са нищожни. Решението е издадено след като Директора на ДСП – Д. Митрополия е издал Заповед за отпускане на помощта в изпълнение на предходните две решения, т.е. след като те вече са били изпълнени и това е абсолютна процесуална пречка за преразглеждането им, а и не е предвидено такова административно производство.

В дял втори, глава шеста на АПК – оспорване на административните актове по административен ред не е предвидено преразглеждане на постановения по оспорването акт от органа, който го е постановил. В случая Директорът на РДСП – Плевен е предприел административно производство, което не е предвидено в закона и е недопустимо. Погрешно са приложени разпоредбите на дял втори, глава седма от АПК – относими за възобновяване на производства по издаване на административни актове т.е. касаещи производството по издаване на първоначалния индивидуален административен акт – заповедта на Директора на ДСП – Д. Митрополия.

Производството по чл. 99 и следващите от АПК касае възможността за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред, като дава възможност на по-горестоящия административен орган да отмени или измени издадения първоначален акт в изчерпателно изброени случаи. Няма правна възможност по-горестоящият административен орган да отменя собствените си решения, постановени в производство по оспорване по административен ред на първоначалния административен акт. Правото на отзив е уредено само за издалия първоначалния акт административен орган и то по повод на подадена срещу него жалба.

В случаите на чл. 99 т.1 от АПК - когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акта, възобновяването на административното производство се инициира от административния орган, издал акта, или по предложение на съответния прокурор или омбудсмана. Недопустимо е то да се инициира от по-горестоящия административен орган, както е станало в случая и то на производството по оспорване на акта по административен ред, като в резултат по същество Директора на РДСП – Плевен е постановил диаметрално противоположни и противоречащи си решения в хода на едно и също производство – по оспорване по административен ред на заповедта на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която се отказва отпускане на целева помощ за отопление на жалбоподателката.

Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП - Плевен, с което е възобновено административното производство по реда на чл. 99 т.4 от АПК, и е отменена последващата Заповед № ДД 518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Долна Митрополия за отпускане на целева помощ за отопление на жалбоподателката, е издадено след подаване на жалбата на М. до съда при наличието на образувано съдебно производство, поради което също е недопустимо и на това основание се явява нищожно.

Основанието за възобновяване на производството по издаване на заповедта е – чл. 99 т.4 пр.2 от АПК, че е основан на отменените Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. , поправено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП. Както се посочи по горе Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. и Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. са издадени в недопустимо производство и са нищожни, в този смисъл не са произвели целените правни последици, което е второ основание за нищожност на Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен.

Според чл. 103 ал.4 от АПК, ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета – по реда за издаване на индивидуален административен акт, като според ал.5 – в случаите на чл. 99 т.5 АПК незаконосъобразният административен акт се отменя. Само издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, подлежи на оспорване по АПК. Следователно актът за възобновяване на административното производство не подлежи на самостоятелно обжалване, а се контролира за валидност и законосъобразност в рамките на оспорването на крайния акт.

По същество изводите за съществено нарушение на закона – основание за възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 т.1 от АПК - липса на материално-правните предпоставки на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП за отпускане на целевата помощ на жалбоподателката, изложени в Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен са неправилни.

Условието по чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП трябва да се разглежда във връзка с ал.10 на същата разпоредба, тъй като те са взаимно логично свързани.

За да се отпусне исканата помощ е необходимо безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Според легалната дефиниция на §1 ал.1 т.6 от ДР на ППЗСП "Безработни" са всички лица в трудоспособна възраст, които са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" и активно търсят работа.

За периода 01.04. – 11.05.2014г. лицето не е било регистрирано в БТ, но е декларирала, че не е работила и не е получавала доходи от труд.

Затова приложение в конкретния случай ще намери чл. 10 ал.10 от ППЗСП. „В случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция "Бюро по труда", месечна помощ се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7.”

От значение е дали жалбоподателката е била безработна и получавала ли е доходи от труд за целия 6-месечен период преди подаване на молбата-декларация.

Тази преценка е предмет на извършваната от социалните работници социална анкета при проверка на място в дома на лицето, в проучване на документация и събиране на информация - §1 т.11 от ЗСП. Съгл. чл. 27 ал.6 от ППЗСП при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Във всеки конкретен случай е необходимо да се направи преценка с оглед констатираните обстоятелства. По делото липсват данни жалбоподателката да е работила и да е реализирала доходи от труд в предходния 6-месечен период преди подаване на молбата-декларация, с оглед на което, следва да се приеме, че отговаря на условията за подпомагане и не е налице твърдяното съществено противоречие със закона при отпускане на исканата социална помощ.

В заключение съдът счита, че Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен и Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен по изложените по-горе съображения са постановени в недопустимо административно производство и при липса на основания за възобновяване на административното производство, не са произвели целените правни последици и следва да бъдат обявени за нищожни.

Останалите, постановени в хода на административното производство по подадена от Й.И.М. молба-декларация вх. № ДД 518/31.10.2014г. в Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г. - Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. , поправено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП и Заповед № ДД-518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия, с която на жалбоподателката е отпусната целева помощ за отопление, са положителни за жалбоподателката и влезли в сила стабилни индивидуални административни актове, и не са предмет на обжалване в настоящото производство. Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г. , поправено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП е изпълнено с издаването на Заповед № ДД-518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Д. Митрополия за отпускане на исканата помощ. Последната Заповед е влязъл в сила и подлежащ на изпълнение индивидуален административен акт.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на:

1. Решение № 241-0010-0005/04.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с което е отменено Решение № 94ЙЙ-0002-0081/22.12.2014г., изменено с Решение № 94ЙЙ-0002-0082/29.12.2014г. на Директора на РДСП – Плевен за отмяна на Заповед № ДД518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Долна Митрополия, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво на Й.И.М. *** и производството по обжалване на заповедта е възобновено.

2. Решение № 94ЙЙ-0002-0006/05.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Й.И.М. *** срещу Заповед № ДД 518/20.11.2014г. на Директора на ДСП – Долна Митрополия, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015г.

3. Решение № 242-0089-0007/12.02.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с което е отменена Заповед № ДД 518/15.01.2015г. на Директора на ДСП – Долна Митрополия, с която на Й.И.М. *** е отпусната целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2014/2015г. и административното производство е възобновено.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: