Р E Ш Е Н И Е
№ 128
гр.Плевен, 24 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Калина Пецова
Снежина Иванова
При секретаря Д.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Пецова касационно административно-наказателно дело № 113 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1355 от 27.11.2014 г., постановено по НАХД № 2688 по описа за
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Х.П.Ш. – процесуален представител на РИОСВ – Плевен. Счита за
неправилен крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Сочи, че актът за установяване на административно
нарушение № 36/2014 г. от 20.06.2014 г. е съставен законосъобразно в отсъствие
на нарушителя, при спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
като актосъставителят след извършената констатация и събиране на нужните данни
е поканил нарушителя за съставяне на акт с покана изх. № 3137/3.06.2014 г.,
получена на 06.06.2014 г., който в установения срок не се е явил. В жалбата се
сочи, че на 20.06.2014 г., за която дата е поканен управителя на „Лукойл
България” ЕООД да се яви в РИОСВ – Плевен за съставяне и получаване на
процесния АУАН, не се явява и актосъставителят Р. И. съставя акта, който е изпратен за връчване при условията
на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Касаторът сочи, че в отговор на кмета на район
„Възраждане”, Община Столична е отразено, че актът се връща в надлежно оформени
два екземпляра, ведно с приложенията. Сочи, че с писмо, изх. №
ТУ-32005(1)/15.07.2014 г. на Кмета на район „Възраждане” е изпратена покана до
жалбоподателя да се яви за връчване на съставения от РИОСВ АУАН № 036 от
20.06.2014 г., като писмото е получено на 16.07.2014 г. от лице на име
Костадинова, видно от известие за доставяне, приложено към жалбата и видно от
което, че е сведено до знанието на управителя на санкционираното дружество,
т.к. същият е упълномощил г-жа С. да получи АУАН. Касаторът счита, че писмото с изх. № 3137
от 3.06.2014 г., адресирано до жалбоподателя, съдържащо покана за съставяне и
получаване на АУАН от РИОСВ – Плевен, връчено на 6.06.2014 г. е сведено до
знанието на своя адресат – управителя на санкционираното дружество, от което
следва изводът, че писмата, адресирани до управителя на дружеството на „Лукойл
България” ЕООД се свеждат до знанието на своя адресат, предвид което не е
допуснато нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Касаторът счита, че
предвид това, за управителя на дружеството не са налице обстоятелства, водещи
до ограничаване на правото му на защита и възможността му да се запознае със
съдържанието на АУАН, да изложи обяснения или възражения, както и да подаде
жалба срещу издаденото наказателно постановление. Изводът на първоинстанционния
съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, като е приел, че
АУАН е оформен при отказ да се подпише от нарушителя касаторът счита за
неправилен, като твърди, че същият е оформен при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, удостоверено с подписа на един свидетел. Предвид това счита, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя
отмяна на наказателното постановление.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да отмени оспореното пред него
Наказателно постановление, съдът е прел, че са допуснати процесуални нарушение
от категорията на съществените, които са достатъчно и самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт, като е отменил същия, без да разгледа спора по
същество.
Възприетите като процесуални нарушения са
следните:
Налице бил отрязък от покана, изготвена
от служител при наказващия орган, адресирана до жалбоподателят с изходящ № 3137 от 03.06.2014 година. Приложеното
по делото известие за доставяне с обратна разписка съдържало отбелязване за
връчване на същата покана на 06.06.2014 година на лице на име “К.” . Това отбелязване не давало възможност да се
установи кому е връчена поканата, дали същото лице има представителна
власт, във връзка с административно наказателното производство и в този смисъл
дали е сведена до знанието на своя адресат – управителя на санкционираното дружество.
Представените по делото заверено ксерокопие от пълномощно,
подписано от В.В.З. в качеството
му на представляващ
и Управител на „ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД на името на А. Б. В. от
12.12.2012 година на Б. Б. - нотариус
с район на действие Районен съд – София с регистрационен № 515 и заверено копие от пълномощно от В.З. на А. С. и Й. К. установявали, че именно
тези три лица са надлежно упълномощени и имат представителната власт да
представляват управителя във връзка с административно наказателното
производство. Действително, актът за установяване на административно нарушение бил
връчен на упълномощено лице - С., но бил съставен в отсъствието на нарушителя и или
негов представител в разрез с изискванията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, с което е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. По делото нямало каквито и да е
данни за това да е било извършено щателно издирване на представляващият
санкционираното дружество, както изисквала разпоредбата на чл. 43 ал. 6 ЗАНН.
Наказващият орган се бил ограничил единствено до формалното изпращане на покана
по последния известен адрес на управление на дружеството, като не били положени
каквито и да е усилия да се установи дали действително същата е достигнала своя адресат.
На следващо място съдът приел,
че е допуснато нарушение и на разпоредбата
на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Процесуалният закон
посочвал четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го
подпишат. Първата група свидетели
са лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението
и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли
да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка и са присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата,
мястото и условията, при които съответния
контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група оформяли свидетелите, присъствали при съставяне на акта,
а именно това били лица както от
посочените по-горе две групи, така
и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата група свидетели били
такива на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага
само в случай, че лицето, посочено
като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Така изброените четири категории свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. Ето затова и с оглед предотвратяване възникването на каквито и да е съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от
него в обстоятелствената част от акта,
свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следвало да е лице, различно
от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Този извод налагал анализ на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от
ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН в акта за установяване на
административно нарушение следвало да бъдат посочени
имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява
чрез подписа на един свидетел,
имената и точният адрес на който
се отбелязват в акта. По аргумент от последното,
и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов
реквизит се посочват данните на лицата, свидетели
при извършване, респективно при установяване или при съставяне на
АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да
е лице различно от другите по-горе
посочени свидетели..
Съдът приел, че приложеният
към делото акт за установяване на административно нарушение, както и
показанията на свидетелите установявали, че свидетелката Ц. не била присъствала на извършване
на нарушението. Същата била участвала в административно наказателното
производство и името й фигурирало като лице, присъствало при съставянето на
акта за административно нарушение и
едновременно с това като лице – свидетел на установяване на административното
нарушение, на “ отказ” той да бъде подписан и като свидетел на това, че актът е
съставен в отсъствие на нарушителя. Последното съдът приел за друго съществено
процесуално нарушение, достатъчно за отмяна на НП.
Настоящият състав на
съда намира, че решението е неправилно, като постановено в несъответствие с
материалния закон съобразно с установените по делото факти.
Районен съд Плевен е
отменил оспореното пред него НП, като е приел, че се касае за незаконосъобразно
проведена процедура по установяване на нарушението, без да разгледа същото по
същество. Доколкото настоящият състав на АС Плевен не възприема, че са налице
съществени нарушения на процедурата, след отмяната на съдебния акт, делото
следва да бъде върнато на Районен съд Плевен за ново разглеждане.
На първо място,
съдът не възприема изложената от РС Плевен теза за нарушение на разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Видно от данните по делото е, че до дружеството е
изпратена покана за съставяне на АУАН( л. 18 по делото), като същата е
изпратена по пощата с известие за доставяне (л. 19) и е получена на адреса на
дружеството на 09.07.2014г. от деловодител Г.. С последното са изпълнени изискванията на закона за
уведомяване, доколкото е достатъчно пратката да е постъпила на адреса на
дружеството и да е приета от лице, чието качество е посочено, както е сторено в
процесния случай. При това положение, съответно на закона АУАН е съставен в
отсъствието на представител на дружеството при условията на чл. 40, ал.2 от
ЗАНН.
Съдът споделя
тезата, че свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН - за отказ за подписване на АУАН
от нарушителя следва да е различно лице от останалите групи свидетели по чл. 40
от ЗАНН. В процесния АУАН обаче свидетели на констатиране на нарушението по чл.
40, ал. 3 са Т. Ц. и З. А., а подписът на Ц. под АУАН не е в качеството й на свидетел на отказа да се
подпише акта, а относно обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на
представител на нарушителя, което е различна хипотеза и не кореспондира с
нормата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, както е приел Районния съд.
По тези съображения, настоящият състав
приема, че като е възприел за нарушения на процедурата по ангажиране на
отговорността на дружеството посочените обстоятелства, което не се споделя,
Районен съд Плевен е приложил неправилно материалния закон.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1355 от 27.11.2014 год.,
постановено по НАХД № 2688 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за ново
разглеждане по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.