Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр. Плевен, 17 Април 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети март две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 112/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “ПСТ Плевен” ЕООД – Плевен, представлявано от управителя Х.Н. срещу Решение № 1438/23.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3185/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № С-9-3762/09.09.2014г. на Министъра на околната среда и водите, с което на „ПСТ Плевен” ЕООД – Плевен, със седалище и адрес на управление – гр. Плевен, ул. „Редута” 2, ЕИК 201892554, представлявано от управителя Х.Н., на осн. чл. 69в, ал.7 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда е наложена еднократна санкция в размер на 9116лв., която е в троен размер на спряната със Заповед № И-9-101-6/10.12.2013г. на Директора на РИОСВ Плевен текуща месечна санкция в размер на 430 лв., за периода от спирането й - 26.11.2013г. до 27.06.2014г. – датата, на която експертите от РИОСВ Плевен са констатирали, че дружеството е възобновило работата на асфалтосмесител „TELTOMAT VS” в асфалтовата база на дружеството в с. Градина, община Долни Дъбник, без да изпълни задължението си по чл. 69в, ал.5 от ЗООС т.е. без да уведоми директора на РИОСВ- Плевен.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Поддържа първоначално изложените доводи в жалбата срещу НП, като счита, че съдът неправилно е приел, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила по установяване и налагане на наказания. Съдът неправилно е приел, че ЗООС въвежда различен от уредения в ЗАНН процесуален ред за установяване на нарушение, т.е. налице е изключението на чл. 83 ал.2 от ЗАНН. В случая НП е издадено без съставен АУАН, а въз основа на констативен протокол, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо непоправимо правото на защита на дружеството и водещо до незаконосъобразност на НП. Излага аргументи, че констативния протокол не замества АУАН в случаите на нарушения по чл. 69в ал.5 и ал.7 от ЗООС, предвид разпоредбите на чл. 167 и чл. 168 от същия закон, които предвиждат, издаване на актове за установяване на административни нарушения по ЗООС и препращат към реда за издаване на НП по ЗАНН. Затова счита, че наред с констативните протоколи, които представляват доказателства за установените констатации, е било задължително съставянето на АУАН и ЗООС не съдържа специален ред за установяване на административни нарушения, който да дерогира общия по ЗАНН. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – МОСВ, чрез юрисконсулт П. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила съдебното решение като правилно и законосъобразно, съответно на всички събрани доказателства, които са анализирани от районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Съдът аргументирано е приел, че не се налага издаване на АУАН, тъй като е налице специфична процедура. Санкцията се налага след издаването на един от предвидените в чл. 69а от ЗООС документи и в този случай предложението на контролиращото длъжностно лице, отправено съгласно специалния ред за налагане на санкция, изпълнява ролята на АУАН, без да се изисква съставянето на такъв.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

Съдът е достигнал до правилен, законосъобразен и обоснован извод за несъмнена доказаност на визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, законосъобразност на наложеното по вид и размер административно наказание. Съдът подробно е изложил установените от него факти, на основа анализ на приетите доказателства и достигнал до верни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно е установено, че с предходно НП на дружеството е била наложена месечна санкция в размер на 430 лева за наднормено замърсяване на атмосферния въздух с прах и серен диоксид от работата на асфалтосмесител „TELTOMAT VS” в асфалтовата база на дружеството в с. Градина. По повод уведомление от дружеството и констативен протокол, че работата на асфалтосмесителя е спряна временно, е издадена заповед на Директора на РИОСВ – Плевен, с която на осн. чл. 69в ал.3 от ЗООС текущата санкция е спряна, считано от 26.11.2013г. При планова проверка на място на 23.06.2014г. в присъствието на ръководителя на асфалтобазата и при документална проверка на 27.06.2014г., при която представител на дружеството в изпълнение на дадените при първата проверка предписания е представил извлечение от кантарната книга на базата, контролните органи на РИОСВ – Плевен установили, че обектът е извършвал дейност и асфалтосмесителя е бил в експлоатация в периода 03.12.2013г. – 09.01.2014г., за който дружеството е декларирало, че няма да извършва дейност и наложената с влязло в сила НП месечна санкция за замърсяване на атмосферния въздух е била спряна. Констатациите са отразени в констативни протоколи. При тези факти, правилно е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 69в ал.5 от ЗООС да уведоми РИОСВ – Плевен за възстановяване дейността на асфалтобазата, предизвикала увреждане и замърсяване на околната среда.

Съгласно разпоредбата на чл. 69в ал.7 от ЗООС – ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал.3 (за спиране на санкцията), за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на МОСВ се установи, че дейността е възобновена, Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на протокол за проверка и съставен констативен протокол налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал.3 до датата на проверката от контролните органи на МОСВ. Съгласно чл. 69в ал.8 от ЗООС санкцията по ал.7 се налага в троен размер на спряната по ал.3 първоначална санкция.

Правилно съдът е приложил закона като е приел, че в случаите по чл. 69в от ЗООС се касае за специална процедура, при която не се съставя АУАН, а протокола от проверката и констативния протокол го заместват и въз основа на тях административно-наказващият орган издава НП. Специфичната процедура по установяване на нарушението е разписана в специалния закон и затова на осн. чл. 83 ал.2 от ЗАНН изключва приложението на общите правила за съставяне на АУАН преди издаване на НП. В случаите на чл. 69в ЗООС съставените от контролните органи протокол от проверката и констативния протокол заместват АУАН, защото съдържат всички необходими реквизити, каквито са предвидени в АУАН и позволяват да бъде установено и доказано нарушението – описани са нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Същите са съставени в присъствието на представител на проверявания обект, който е могъл да направи на място при проверката всички възражения и е представил исканите доказателства, въз основа на които проверяващия орган е установил наличието на извършено нарушение.

Специалната процедура касае случаите на нарушения по чл. 69 и следващите от ЗООС, представляващи увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и ограничения, при които на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

В чл. 69а ал.1 ЗООС изрично са посочени актовете, въз основа, на които се издават НП – те са протоколи от проверка на контролните органи на МОСВ, протоколи от лабораторни изпитвания и анализи за установяване на замърсяването на околната среда или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, констативни протоколи, съставени въз основа на предходните и предложение на контролиращите органи за налагане на санкция. Във всички останали случаи, за другите предвидени в ЗООС нарушения, приложение ще намери цитираната от касатора обща норма на чл. 167 от ЗООС, в които ще е приложим общия ред на ЗАНН и съставянето на АУАН е необходимо условие за установяване на нарушението и издаване на НП. Тези общи разпоредби обаче не са приложими в конкретния случай, с оглед вида на извършеното нарушение, за което е предвиден специален ред, дерогиращ общия, и нарушението се установява с констативни протоколи, като не се изисква съставяне освен тях и на АУАН.

Предвид изложеното доводите на касатора са неоснователни.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1438/23.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3185/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.