Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр.Плевен, 1 Април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март   две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                           Председател: Катя Арабаджиева

ри секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №109 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.          

Образувано е по жалба от  Р.Д.Д. ***, като пълномощник на основание чл.32, ал.1, т.2, пр.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК на С.Л.Д. ***, с пълномощно с рег.№18535/05.12.2006 год., удостоверение за семейно положение и удостоверение за брак на л.63-65 от делото , против  Решение №2/09.01.2015 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-53843/22.10.2014 год. от С.Д..

В жалбата се съдържат оплаквания  за допуснати нарушения от АС Плевен относно писмо с изх.№1473/19.12.2014 год. по адм.дело №863/2014 год. на АС Плевен , изразяващи се в това, че в уведомителното писмо не е посочен състава, съдът си противоречи с произнасянето на ВАС по адм.дело №15269/2014 год. Твърди, че не е конкретизирано кое лице да се произнесе срещу разпореждане №МП-53843*2/06.10.2014 год. и са издадени два броя неидентични разпореждания. Твърди, че определението на АС Плевен по адм.дело №863/2014 год. е неправилно, както и атакуваното в настоящото производство решение на Директора ан ТП на НОИ Плевен. Сочи, че това решение противоречи на чл.1, ал.1 от НПОС и че са приложени всички оригинални документи, необходими за отпускане на пенсия на съпруга й. Твърди, че разпоредбата на чл.69 от КСО е необоснована и в нея не са включени военослужещи и държавни служители към МО, а това е посочено в чл.17 от Наредбата. Възразява срещу определянето на съпруга й като гражданско лице и счита, че Директорът на ТП на НОИ Плевен не е взел предвид решение №309/2010 год. на ВАС, както и че съдебното производство по адм.дело №589 е съгласно чл.68, ал.1, т.3 от КСО, а не по чл.69, ал.1 от КСО. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърдените с него разпореждания.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от съпругата си Р.Д., която поддържа жалбата  на заявените основания.  Твърди, че исканата пенсия е съгласно чл.69 КСО и моли съда да разпореди ръководител „ПО” да се произнесе с ново разпореждане съгласно опис и заявление № МП-53843 от 29.09.2014 г. , и по заявление УП-1, с което да му бъде отпусната и призната исканата пенсия. Сочи, че са спазени  наредбите за пенсия, както и КСО. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че съгласно заявление № МП 64845– за отпускане на пенсия осигурителен стаж и възраст, както и ръководител „ПО” се е произнесъл, никъде няма посочен чл.69 от КСО. В разпореждането не пише, че е по чл.69. Пише „за осигурителен стаж и възраст”, като има изложени факти, че няма навършени години.  Моли да се отмени решението и разпореждането на ТП на НОИ.

         Ответникът в настоящото производство-Директорът на РУСО-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно на л.61 от делото, която моли съда  да остави без уважение жалбата на С.Д. срещу Решение № 2 от 09.01.2015 г. на Директора на РУСО Плевен. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено изцяло в изпълнение на решенията на Плевенски административен съд и ВАС. Твърди, че с решението е потвърдено разпореждане № МП – 53843#2 от 06.10.2014 г. на ръководител „ПО”, с което е прекратено производството и по същество е отказано разглеждането на заявление вх.№ МП-53843 от 29.09.2014 г. на С.Д., с което е поискал отпускане на лична пенсия по чл.69 от КСО. В решението подробно са изложени мотиви на основание чл.27 ал.2 от АПК, съгласно който административният орган е длъжен да провери всички предпоставки за допустимостта на искането и административният орган е установил, че между същите страни – С.Л.Д. и административния орган, вече има влезли в сила административни актове със същия предмет, а именно – по искане за отпускане на пенсия по чл.69 от КСО – лица, работили в Министерство на отбраната, МВР и специални структури. Счита, че с предходно разпореждане № МП 64845#17 от 18.02.2014 г. административният орган се е произнесъл по аналогично искане, разгледано е по същество с Решение № 29 от 12.06.2014 г., с което е потвърдено разпореждането. Това решение е влязло в сила, връчено е на С.Д. на 17.06.2014 г. и е влязло в сила на 02.07.2014 г., както е отбелязано в решението. През 2008 г. по заявление на С.Д. е започнало производство за отпускане на пенсия по § 4 по заявление № 5154 от 29.12.2008 г., по което административният орган също се е произнесъл, като е разгледал всички възможности за отпускане на пенсия, а в самото съдебно производство – по дело № 589/2009 г. на Административен съд – Плевен, по същество е разгледан осигурителния стаж на С.Д. дали е положен при условията на чл.69 от КСО. Същият е бил гражданско лице, а не военнослужещ и сочи, че това е категорично установено от АС-Плевен и потвърдено от ВАС. Още от 2008 г. жалбоподателят няма никакъв допълнителен осигурителен стаж. Към настоящия момент това не се променя по никакъв начин. Всички тези обстоятелства са известни на административния орган, многократно са разглеждани всички доказателства и поради това е постановено това разпореждане по същество, каквото право на пенсия по чл.69 от КСО С.Д. не е имал никога. Моли съда да остави в сила разпореждането и заповедта, претендира присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лв.

            Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № МП-53843/29.09.2014 г.  С.Д., чрез пълномощника си  Р.Д. е направил искане да му се отпусне  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Ръководителят на  ПО при ТП на НОИ-Плевен се е произнесъл с Разпореждане № МП-53843#2/06.10.2014г., с което  е оставил без разглеждане жалбата на Д.  и е прекратил административното производство. В Разпореждането е приел, че на основание чл.98, ал.1, т.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК заявлението за отпускане на пенсия е недопустимо за разглеждане по същество, тъй като по същото искане и между същите страни вече има влязъл в сила административен акт-Разпореждане №МП-64845*17/18.02.2014 год. на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст  при условията на чл.69, ал.1 от КСО, по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Посочено е още в Разпореждане № МП-53843#2/06.10.2014г., че по Заявление на Д. от 2008 год. с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ е постановено Разпореждане №293/18.02.2009 год. на ръководител ПО, с което също е отказано отпускане на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и по чл.68, ал.1-3 от КСО, влязло в сила след съдебно обжалване. Д.  е  подал  жалба вх. № МП-53843/22.1.2014 г. срещу разпореждане № МП-53843#2/06.10.2014г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен. С Писмо на последния вх. № 3386/28.10.2014 г.  жалбата срещу разпореждането, заедно с копия от документите  е изпратена на Административен съд-Плевен за  разглеждане и произнасяне. В Административен съд – гр.Плевен е образувано адм.дело №863 по описа на съда за 2014 год., по което съдът се е произнесъл с Определение №1335/17.11.2014 год., с което  е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата на  С.Д. чрез пълномощника му Р.Д. срещу Разпореждане № МП-53843#2/ 06.10.2014г. , издадено от Ръководител ПО  при ТП на НОИ-гр. Плевен,  на Ръководителя на ТП на НОИ-гр. Плевен  за произнасяне. Определение №1335/17.11.2014 год. по адм.дело №863/2014 год. е обжалвано пред ВАС , който с Определение №15233/16.12.2014 год. по адм.дело №15269/2014 год. е оставил в сила  оспореното определение на АС-Плевен. Определението е влязло в законна сила на 16.12.2014 год. В мотивите на постановените от АС Плевен и от ВАС определения е прието, че Директорът на ТП на НОИ Плевен следва да се произнесе с мотивирано  решение по чл.117, ал.3 от КСО по жалбата на С.Д.. Оспореното в настоящото производство Решение №2/09.01.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен е постановено в изпълнение на горните цитирани определения на АС Плевен и на ВАС. В жалбата с вх.№МП-53843/22.10.2014 год., с която Д. е обжалвал Разпореждане №МП-53843*2/06.10.2014 год. на ръководител ПО се твърди, че Д.  има право на пенсия по чл.69 от КСО, тъй като е работил към Министерство на отбраната на длъжност обущар, звание млад сержант при придобит осигурителен стаж  10 год.10 мес. В оспореното решение Директорът на ТП на НОИ Плевен е приел, че  подаденото  Заявление вх.№МП-53843/29.09.2014 год., с което  Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО, е недопустимо за разглеждане по същество, тъй като по същото искане и между същите страни има влязъл в сила административен акт - Разпореждане №МП-64845*17/18.02.2014 год. на ръководител ПО, постановено по Заявление вх.№МП-64845/30.12.2013 год., с което Д. е искал пенсия по чл.69, ал.1 от КСО. Посочено е в оспореното решение, че с Разпореждане №МП-64845*17/18.02.2014 год. на ръководител ПО на Д. е отказано отпускане  на лична пенсия за ОСВ, като пенсионният орган е разгледал всички възможни основания за отпускане на лична пенсия по КСО-по чл.69, ал.1 от КСО, по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Разпореждане №МП-64845*17/18.02.2014 год. на ръководител ПО, след подадена жалба, е потвърдено с Решение №29/12.06.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, влязло в законна сила на 02.07.2014 год. На това основание е прието в оспореното решение, че производството по заявление вх.№МП-64845/30.12.2013 год.  е приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт, постановен между същите страни-С.Д. и пенсионния орган и със същия предмет-отпускане на лична пенсия по чл.69 от КСО. Последното е прието като пречка за допустимостта на новото искане за отпускане на пенсия по чл.69 от КСО, обективирано в заявление вх.№МП-53843/29.09.2014 год. Посочено е още в оспореното решение, че по предходно заявление вх.№5154/29.12.2008 год. на Д. с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ е постановено Разпореждане№293/18.02.2009 год. на ръководител ПО, с което също е отказано отпускане на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и по чл.68, ал.1-3 от КСО, тъй като не са налице кумулативно изискуемите условия. След съдебно обжалване разпореждането е влязло в законна сила на 14.06.2010 год., като в мотивите на постановеното съдебно решение  е изложено, че пенсионният орган правилно е зачел и категоризирал  осигурителния стаж на Д. от II  и  III  категория, като същият няма стаж като военослужещ  в Българската армия, поради което е неприложима разпоредбата на чл.69 от КСО. На тези основания е отхвърлена жалбата против Разпореждане № МП-53843#2/06.10.2014г.

Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство. Последното е връчено на пълномощника на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 16.01.2015 год., видно от отбелязването върху обратна разписка  на гърба на л.9 от делото, а жалбата е подадена на 30.01.2015 год.  в указания в чл.118 от КСО  14 дневен срок от връчване на решението и е заведена с вх.№МП-53843,  от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

  Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3  вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, който се е произнесъл по жалба срещу акт за прекратяване на производството въз основа на указанията на АС-Плевен, дадени с Определение  по адм.дело №863/2014 год., потвърдено с определение на ВАС по адм.дело №15269/2014 год., в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението. Същото е постановено в съответствие с приложимите материални норми.

Със Заявление вх.№МП-53843/29.09.2014 год. (л.35-36), поставило началото на производството, по което са постановени Разпореждане №МП-53843*2/06.10.2014 год. и оспореното в настоящото производство решение, Д. е поискал да му бъде  за отпусната  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, на който са се позовали ръководителят на „ПО” и Директорът на ТП на НОИ Плевен при своето произнасяне по това подадено заявление, административният орган проверява предпоставките за допустимост на искането, в т.ч. има ли влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. За да не уважат Заявление вх.№МП-53843/29.09.2014 год. за отпускане на пенсия, пенсионните органи са се позовали на две влезли в сила решения, по които са приели, че е налице произнасяне по същото искане, на същото основание и между същите страни:

1. Със Заявление вх. № МП-64845 / 30.12.2013 год. (л.42-43) С.Л.Д., чрез пълномощника му Р.Д.Д.  е поискал отпускане на лична пенсия съгласно чл. 69, ал.1 от КСО.    С Разпореждане № МП-64845#17 / 18.02.2014 год. на ръководител ПО (л.44) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ( ОСВ) на С.Д. по §4, ал.1 от ПЗР на КСО.  С жалба вх. № МП-64845 / 14.05.2014 год. С.Д., чрез пълномощника му Р.Д.Д. е обжалвал Разпореждане № МП-64845#17 / 18.02.2014 год. на ръководител ПО . По жалбата е постановено Решение №29/12.06.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен на л.46-49, с което жалбата против разпореждането е отхвърлена на следните основания:  Към датата на подаване на заявление вх. № МП-64845 / 30.12.2013 год. – 30.12.2013 год. г-н Д. има навършена възраст 57 год. 0 мес. 01 дни и съгласно представените удостоверителни документи осигурителния му стаж е както следва: ІІ-ра категория – 14 год. 09 мес. 25 дни, ІІІ-та категория – 16 год. 01 мес. 08 дни, на основание чл. 104 от КСО превърнат към ІІІ-та категория осигурителният стаж е 34 год. 07 мес. 17 дни. Сборът от навършената възраст 57 год. 0 мес. 01 дни и осигурителния стаж 34 год. 07 мес. 17 дни е 91-07-18, което е по-малко от 100.   По повод подадената от Д. жалба Директорът на ТП на НОИ Плевен е разгледал различните основания, при които жалбоподателят би могъл да придобие права за пенсиониране, при наличие на законовите предпоставки: а) Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО през 2013 год.  мъжете, които са работили 10 години при условията на І-ва категория труд или 15 години при условията на ІІ-ра категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца при І-ва категория труд и 57 години и 8 месеца за мъжете при ІІ-ра категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Органът приел, че при подаване на Заявление вх. № МП-64845 / 30.12.2013 год. С.Л.Д. има навършена възраст 57 год. 0 мес. 01 дни, т.е. отговаря на условието за навършена възраст при І-ва категория труд ( 52 год. 08 мес.), но няма осигурителен стаж от І-ва категория не по-малко от 10 години, тъй като няма никакъв стаж от І-ва категория. Направил извод, че лицето няма право на лична пенсия за ОСВ по §4, ал.1 от ПЗР на КСО при условията на І-ва категория труд; Органът приел още, че при подаване на заявлението Д. няма навършена изискуемата възраст 57 год. 08 мес., няма осигурителен стаж от ІІ-ра категория не по-малко от 15 години, тъй като има 14 год. 09 мес. 25 дни и няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100, тъй като сборът е 91-07-18. Направил извод, че лицето няма право на лична пенсия за ОСВ по §4, ал.1 от ПЗР на КСО при условията на ІІ-ра категория труд ; б) Съгласно чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2013 год. мъжете придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 63 год. 08 мес. и придобит осигурителен стаж 37 год. 08 мес. При подаване на заявлението на 30.12.2013 год. Д. няма навършена изискуемата възраст и няма изискуемия осигурителен стаж, тъй като зачетения му осигурителен стаж е 34 год. 07 мес. 17 дни. Направил извод, че  Д. не отговаря и на общите условия за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО; в) Във връзка с претенцията на Д. в жалбата, че има осигурителен стаж от І-ва категория 10 год. 10 мес.25 дни стаж като секретен в НШЗО “ Хр.Ботев “ - Плевен към Министерство на отбраната, органът се произнесъл и по претенцията относно право на пенсия по чл. 69 от КСО. Приел, че съгласно чл. 69, ал.1 от КСО ( в редакцията ДВ бр. 70 от 2013 год. в сила от 09.08.2013 год.) лицата, изпълнявали военна служба, придобиват право на пенсия при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и при навършване на: 52-годишна възраст – за войниците ( матросите), сержантите ( старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания; 54-годишна възраст – за офицерите със старши и висши офицерски звания. Органът се позовал на вписването в  Трудова книжка № 1327 / 1973 год., където е отбелязано, че  за периода от 01.10.1992 год. до 25.08.2003 год. Д. е работил като обущар-сарач в НШЗО “ Хр.Ботев” - Плевен с трудов договор, като гражданско лице, а не като кадрови военнослужещ и не е имал войнско звание. На това основание счел, че Д. няма право на пенсия по условията на чл. 69 от КСО и е зачел осигурителния стаж от ІІІ-та категория при преценка на правото на пенсия. Решение №29/12.06.2014 год. е било връчено на Д. на 17.06.2014 год., видно от обратна разписка на гърба на л.45 от делото, не е било обжалвано пред съда и е влязло в законна сила на 02.07.2014 год.

            2.Аналогично искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ С.Д. е направил на 29.12.2008 год., при което с разпореждане№293/18.02.2009 год. на ръководител ПО отново е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като не са били налице условията по §4 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране при условията на І-ва и ІІ-ра категория труд, общите условия по чл. 68 от КСО и условията по чл. 69 от КСО за пенсиониране на военнослужещите. Установява се от приложеното към настоящото дело адм. дело №589/2009 год. на АС Плевен, че административният акт е обжалван по съдебен ред и е потвърден с Решение № 15 / 21.01.2010 год. по адм.д. № 589 / 2009 год. на АС – Плевен и Решение № 7888 / 14.06.2010 год. по адм.д. № 2378 / 2010 год. на Върховния административен съд. В съдебното производство са разглеждани всички претенции на Д., свързани с категоризирането на труда му, вкл.труда му в НШЗО “ Хр.Ботев” - Плевен. Съдът е приел, че за периода от 01.10.1992 год. до 25.08.2003 год. Д. е работил като обущар-сарач в НШЗО “ Хр.Ботев” - Плевен, който труд е от ІІІ-та категория. Решението е влязло в сила на 14.06.2010 год., когато е постановено потвърдителното решение на ВАС по адм.дело №2378/2010 год.

В настоящото производство, започнало на 29.09.2014 год. год. с подаване на искането на Д. за отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл.69 от КСО, видно от приложените на л.75-76 описи  на документи към заявления за отпускане на пенсия съответно с №№МП-64845/30.12.2013 год. и МП-53843/29.09.2014 год., не са представени никакви нови и различни документи, доказващи нов осигурителен стаж и доход, които да не са били съобразени от пенсионния орган още при подаване на заявлението на 29.12.2008 год., респективно при произнасяне по следващото заявление №МП-64845/30.12.2013 год.  Жалбоподателят не е доказал наличието и на  допълнителен осигурителен стаж и доход след 25.10.2004 год. и всички документи, които е представил при подаване на предходните две заявления, са представени и при настоящото заявление за отпускане на пенсия от 29.09.2014 год. Липсата на нови удостоверителни документи, липсата на нов, допълнителен осигурителен стаж и доход, води до извода, че липсата на право на пенсия за ОСВ на Д., установено по заявлението от 29.12.2008 год., води до установяване на липсата на право и при подаване на настоящото заявление за пенсиониране.

            Следователно, налице са два влезли в сила административни акта , с които е установено по безспорен начин, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия нито при условията на §4 от ПЗР на КСО, нито при условията на чл.69 от КСО, нито при условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО. Съгласно  чл. 27, ал. 2, т. 1 – 2 АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. Съдът счита, че административният орган правилно е приел, че влезлите в сила разпореждания и потвърдилите ги решения на Директора на ТП на НОИ Плевен, с които е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания, претендирани и с процесното заявление и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. С издаването на предходното Разпореждане №МП-64845*17/18.02.2014 год. и потвърдилото го решение на Директора на ТП на НОИ Плевен компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос -  чл. 27, ал.2, т.1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи, каквито в случая не са налице. Повторен акт със същият предмет и страни би бил нищожен. В този смисъл Решение № 5983 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2009 г., II о., Решение № 2848 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13950/2009 г., II о., Решение № 4634 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2009 г., V о. Като са достигнали до същите правни изводи, ръководителят на „ПО” и Директорът на ТП на НОИ Плевен са постановили правилни и законосъобразни актове , които следва да бъдат оставени в сила.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Д. ***, като пълномощник на основание чл.32, ал.1, т.2, пр.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК на С.Л.Д. ***,  против  Решение №2/09.01.2015 год. на Директора  на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-53843/22.10.2014 год. от С.Д..

ОСЪЖДА С.Л.Д. ***, с ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: