Р Е Ш Е Н И Е

№ 157 / 7 Април 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 105 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 7/08.01.2015г., постановено по НАХД №3125/2014г. Плевенският районен съд потвърдил Наказателно постановление № 120004-0074471/13.10.2014г. на Директор дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново , с което на „МАЛТЕРИ СУФЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. Плевен , представляван от О. Ж. А. Ж., на осн. чл. 180, ал. 3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1833,15 лв. за това, че, като регистрирано по ЗДДС лице , не е начислило данък добавена стойност в размер на 91 657,58 лв. в съответния данъчен период- м. юли 2014 г. , а данъкът е начислен в месеца, следващ периода, през който е следвало да бъде начислен, с което е нарушил чл. 86,ал. 1 от ЗДДС.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „МАЛТЕРИ СУФЛЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. Плевен,представлявано от О. Ж. А. Ж. чрез адв. В.С. от САК с доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила.Жалбоподателят счита, че в административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения. В АУАН не се съдържа дата и място на нарушението, както и ЕГН на свидетелите, подписали акта. Навежда довод, че изземването на документи е опорочило наказателното постановление. Оспорва извода на съда , че чл. 40,ал. 3 от ЗАНН се прилага спрямо изготвянето на АУАН, поради което не са извършени административно-процесуални нарушения. Счита, че липсва изрично посочване качеството на свидетелите подписали акта. Като нарушение на материалния закон в административнонаказателното производство сочи, че протоколите са издадени, съответно ДДС начислен на самата дата на получаване на съответната фактура, т.е. в законоустановения срок, с което е изпълнена специалната разпоредба на чл. 163б от ЗДДС за самоначисляване на ДДС при специалния ред за облагане по глава дванадесета а от ЗДДС. На следващо място счита, че съдът необосновано е отказал прилагане на разпоредбата на чл. 180а, ал. 4 от ЗДДС. Уведомлението по чл. 126,ал. 3,т. 2 от ЗДДС до органите на НАП е направено от процесното дружество на 11.09.2014 г.–т.е. в двумесечния срок от края на месеца, в който е следвало да се начисли данъка. На последно място навежда довод за неправилно и необосновано неприложение на чл. 28 от ЗАНН. Счита, с оглед извършената по реда на чл. 126,ал. 3, т. 1 от ЗДДС корекция,неотразените през м. юли протоколи, са включени в съответните отчетни регистри през м. август с писмо № 14150/11.09.2014г., т.е. данъкът е начислен в законоустановения срок. Още повече, не са възникнали никакви вреди за държавния фиск, поради специфичния режим на самоначисляване съгласно глава дванадесета”а” от ЗДДС, не възниква задължение за внасяне на ДДС в НАП и за данъчен период юли 2014 г. съответният ДДС е бил изцяло начислен от дружеството. Навежда довод, че липсват предходни нарушения, извършени от дружеството, потвърдено с приложено решение на АССГ. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. В.С. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Навежда доводи за липса на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита, че уведомлението по чл. 126 от ЗДДС не санира отговорността на нарушителя, а има само уведомителен характер. Счита , че преценката на съда за неспазен срок на уведомлението е правилна. Споделя изводите на РС за неприложимост в конкретния случай на чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде потвърдено решението.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за законосъобразност на решението и моли същото да бъде потвърдено. Счита, че не са налице процесуални нарушения в административно-наказателното производство, както и че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел , че фактите, така , както са отразени в наказателното постановление са безспорно установени, като е кредитирал показанията на свидетелите Н., И. и Н., в тяхната съвкупност с писмените доказателства по делото. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е направил законосъобразен извод за осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. от ЗДДС.

Настоящият съд споделя изложените в мотивите на решението съображения за установено по безспорен начин , че като регистрирано по ЗДДС лице, жалбоподателят и настоящ касатор не е начислил дължимия в размер на 91657,58 лв. ДДС в съответния данъчен период през м. юли 2014 г., което е следвало да направи като издаде протокол по чл. 117,ал. 1,т. 1 с отразен данък, който да включи в дневника за продажби и в справка-декларация , подадени в ТД на НАП. Основателно е приел, че съставените през м. юли протоколи са отразени в дневниците за покупки и продажби и в подадената справка-декларация за м. август 2014 г. , с което ДДС е бил начислен през м. август 2014 г. ,т.е. в месеца, следващ периода, за който е следвало да бъде начислен. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съд не споделя изложените от касатора доводи, че дружеството е изпълнило всички изисквания на ЗДДС, а именно: надлежно е начислило ДДС като е издало съответните протоколи и е осчетоводило процесните фактури, като ги е включило в дневниците за покупки и продажби и е подало справки-декларации в законоустановения срок с посочване на фактурите и резултатите по ДДС за периода 01.07.2014-31.07.2014 г. Както и самият касатор твърди още в подаденото срещу АУАН възражение, протоколите по чл. 117 от ЗДДС не са били включени в дневника за продажби за м. юли 2014 г., като този факт е отразен и в подеденото по реда на чл. 126,ал. 3, т. 2 от ЗДДС уведомително писмо. В последното касаторът ясно и недвусмислено заявява, че /поради техническа грешка/ протоколите по чл. 117 от с.з. за периода 01.07.2014-31.07.2014 г. не са регистрирани, същите са включени в ДДС регистрите през м. август 2014 г. Следва извод, че фактът на издаване на протокол не е достатъчен за да се приеме, че данъкът за съответния период е начислен по реда на чл. 163б от ЗДДС.

Споделят се изцяло и изводите на Районния съд за осъществено в отсъствие на съществени процесуални нарушения административно-наказателно производство. Изложените в тази част на мотивите съображения на решаващия съд са правилни и настоящият съд нe намира за необходимо да ги преповтаря. Изцяло несъстоятелни са доводите на касатора за липса на посочено в НП време и място на извършване на нарушението. Същото е осъществено чрез бездействие, и посочването на датата, на която е следвало да се извърши действието / и не е извършено/ посочва времето на нарушението. Липсата на ЕГН на свидетелите по акта и непосочване на качеството им, както и изземването на документи не се преценява от настоящия съд като съществени процесуални нарушения, които да са основание за незаконосъобразност на НП. Споделят се и изводите на Районния съд за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, и в тази част доводите на касатора не се приемат за основателни, тъй като, както е преценил и решаващият съд, извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно.

При правилно установени факти и извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 86,ал. 1 от ЗДДС, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, поради несъответствието му с материалния закон на следните основания:

Нарушението, както това е изрично посочено в НП е извършено в условията на чл. 180а от ЗДДС, който, в четирите си алинеи регламентира различни административни нарушения, за всяко от които е предвидена отделна санкция. Т.е. административнонаказателните разпоредби на този текст съдържат и правила за поведение,които ги индивидуализират като състави на различни нарушения. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено в хипотезата на чл. 180а,ал. 3 от ЗДДС,според който регистрираното лице е начислило данъка през периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, като е определил и административното наказание в посочения в тази алинея размер- 2 на сто от данъка. Така приложената разпоредба е привилегирован състав, по отношение на чл. 180 а, ал. 1/основен състав/, предвиждащ наказание за това, че лицето не е начислило данък в посочените срокове. В текста на чл. 180а има още един привилегирован състав, съдържащ ,освен хипотезата на ал. 3- начисляване на данъка в следващия период, още един елемент, обосноваващ налагане на по-леко и от предвиденото в ал. 3 наказание- лицето да е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3,т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка. Веднага следва да се отбележи, че съдът не приема за основателно становището на ответника по касация, че целта на уведомлението е само уведомителна /информативна/. Предвидената в ал. 4 санкция , която е различна от предвидените в предходните алинеи санкции, придава на това уведомление характер на фактически елемент от състава на различно от регламентираните в предходните алинеи нарушение, с различна санкция. На л. 39 от делото на РС се намира копие от уведомително писмо рег. № 14150/11.09.2014 г., с което касаторът е уведомил ТД на НАП, че поради техническа грешка в регистрите за периода м. юли 2014 г. са регистрирани само фактурите от доставчиците, без да бъдат регистрирани издадените през м. юли 2014 г. протоколи , които са регистрирани в ДДС регистрите през м. август.

Правилно Районният съд в мотивите си е посочил, че подаденото уведомление е такова по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, но неоснователно е приел, че същото е подадено извън двумесечния срок по чл. 180а, ал. 4 от ЗДДС. Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът не възприема изложените в касационната жалба доводи по т. 2 от последната, отнасящи се до анализ на доказателства, според които дружеството е изпълнило всички изисквания на ЗДДС , поради което не е извършило и нарушение. Тези доводи противоречат както на доказателствата по делото , така и на изложеното от самото дружество във въпросното уведомително писмо становище. От друга страна, съдът намира за основателно оплакването на касатора, за необоснован отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 180а, ал. 4 от ЗДДС. Както е посочено по-горе, налице е същественият елемент от фактическия състав на тази разпоредба- изпращане на уведомление, което поставя лицето в по-благоприятна, в сравнение с останалите състави на този текст хипотеза. Неоснователно съдът е приел, че двумесечният срок по чл. 180а, ал. 4 е изтекъл. Споделя се доводът на касатора, че, както и самият закон регламентира, този срок започва да тече от края на месеца/ последният ден/ , в който е следвало да бъде начислен данъкът. В конкретния случай, данъкът е следвало да бъде начислен през м. август 2014г. Двумесечния срок за подаване на уведомлението е започнал да тече в последния му ден-31.08.2014 г. и е изтекъл на 30.10.2014г. Подаденото на 11.09.2014г. уведомление е в границите на срока, поради което е следвало, при наличието на останалите предпоставки / по чл. 180а,ал. 1 от ЗДДС/, спрямо нарушителя да се приложи ал. 4, и да бъде наложено административно наказание в определените в нея граници.

Като е наложил наказание по чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС, административнонаказващият орган е издал оспореното наказателно постановление в противоречие с материалния закон, респ., като го е потвърдил, Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В съдебната фаза обаче е недопустимо незаконосъобразното, поради неправилно приложен материален закон наказателно постановление да бъде санирано.. Съдът може да измени наказателното постановление, като намали, или увеличи глабата , но само в рамките на предвиденото наказание в нормата, посочена от административнонаказващия орган. Съдът не може да го измени чрез промяна на административнонаказателното обвинение, т.е. чрез промяна на правното основание за налагане на наказанието. Ето защо, като незаконосъобразно поради неправилно приложен материален закон, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7/08.01.2015г., постановено по НАХД №3125/2014г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12004-0074471/13.10.2014г. на Директор дирекция “Контрол” при ТД на НАП-В.Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.