Р E Ш Е Н И Е
№ 143
гр.Плевен, 1 Април 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове: КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
При секретаря Д.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Пецова касационно административно-наказателно дело № 104 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 50 от 22.01.2015 г., постановено по НАХД № 2585 по описа за
Срещу решението е подадена касационна
жалба от д-р В. В. А. с ЕГН **********, в качеството му на
управител на МБАЛ „Авис Медика” ООД – гр. Плевен, чрез пълномощника адв. М.Д. ***,
която счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че по отношение на
доводите за допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на акта
за установяване на административно нарушение, което е подписан и връчен на
пълномощник на юридическото лице, който не притежава необходимия мандат за това,
първоинстанционният съд е приел, че посоченото в пълномощно № 3310 от 26.10.2014 г. съдържание е
достатъчно да обоснове необходимата на упълномощения представителна власт с
оглед редовното връчване на АУАН. Този извод на съда касаторът счита за
несъответен на материалния закон. Сочи, че в разпоредбата на чл. 43 ЗАНН се
уреждат правилата за предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение, като изискването е за лично връчване на нарушителя,
а хипотеза, която да урежда случаите на връчване на акта на юридическо лице
липсва. Твърди, че липсва и хипотеза, която да урежда случаите на връчване на
акта на юридическо лице. Сочи, че съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се
прилагат разпоредбите на НПК, а връчването на юридическо лице съгласно чл. 180,
ал. 5 от същия става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема
книжата, което съгласно ал. 5 подписва разписка със задължение да предаде
книжата на лицето, за което са предназначени. Касаторът счита, че в случая
актът не е бил връчен лично на управителя, нито на длъжностно лице, натоварено
с тази функция, а същевременно представеното по делото пълномощно на името на Ц. К. не съдържа изрично упълномощаване за
получаване на актове за установяване на административни нарушения. Счита, че с
оглед съдържанието на пълномощното, актосъставителят не е имал процесуално
основание да извърши връчването на акта чрез него като пълномощник. Сочи, че
съгласно чл. 39 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Касаторът
сочи и, че в представеното пълномощно липсва изрично волеизявление за
упълномощаване на Ц. К. за получаване на актове за
установяване на административни нарушения срещу търговското дружество и че не е
доказано той да е от кръга на лицата по чл. 180, ал. 5 НПК, т.е. тези, които са
натоварени да поемат книжата за юридическото лице. Счита, че определящото в
случая е обстоятелството, че лицето, комуто е бил връчен актът, не е имало
правото да го приеме от името на дружеството и при това положение не е бил
спазен редът за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 ЗАНН. Предвид
изложеното моли съда да приеме жалбата в тази й част за неоснователно.
Касаторът счита още и че обжалваният
съдебен акт е постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че отговорността на „МБАЛ Авис Медика”
ООД е ангажирана заради твърдяни две нарушения на условията и реда за
предоставяне на медицинска помощ, като при първото нарушение се твърди липса на
медицински критерии за дехоспитализация на пациент по определена клинична
пътека, а по второто – неспазване на срока за извършване на медицинско
изследване. Счита, че предвид факта, че при проведения разпит на
актосъставителя по време на съдебното следствие, същият е заявил, че не
притежава медицинска специалност, съответна на проверените от него клинични
пътеки, от жалбоподателя е обоснована необходимостта от изслушване на
съдебно-медицинска експертиза, посредством която вещо лице, притежаващо съответни
специални знания да даде отговор на въпросите, които са от съществено значение
за разкриване на обективната истина и за правилното решаване на спора. Касаторът,
след назначаването на същата счита, че
съдът не е положил нужните усилия, за да осигури изготвянето й, като е отменил
определението за допускане на същата експертиза. В жалбата се сочи, че съгласно
чл. 15, ал. 2 от НПК съдът е длъжен да предостави всички процесуални средства,
необходими за защита правата и интересите на жалбоподателя и в случай, че не
стори това безспорно се достига до нарушаване правото на защита, респ. до
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения
съдебен акт.
Касаторът счита, че постановеното съдебно
решение е необосновано с оглед приложените по делото писмени доказателства,
представляващи в голямата си част медицинска документация и именно липсата на
специални медицински знания у съда е причина за това. Твърди, че при анализ на
тази документация, извършен от вещо лице със съответната специалност ще се
установи, че не се доказва извършването на първото от административните
нарушения, а второто счита за маловажно с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
предвид следните аргументи:
По КП № 26 – ИЗ № 4668:3
Пациентът е приет и изписан по клинична
пътека № 26 с диагноза Гастритис хроника атрофиканс, захарен диабет тип ІІ,
ДПНП, ХСБ ІІ – ІІІ ст., ритъмни нарушения – ППМ. От анамнезата е видно, че
пациентът постъпва за първи път по повод изразен болков синдром в ляв горен
квадрант на корема и гърба – симптом, налагащ изключване на панкреасно
заболяване. Честите оригвания, гадене и повръщане изискват изследване на горния
храносмилателен път, а промяната в ритъма на дефекация налага изследване на
дебелото черво. Прилагането на инструментални изследвания се налага и поради
намаления апетит и отслабването на тегло. Лабораторните изследвания при
постъпването показват леко изразен анемичен синдром, значително ускорено СУЕ и
висок фибриноген. Всички тези анамнестични и лабораторни данни поставят като
приоритетна задача доказване или отхвърляне на неопластично заболяване на
храносмилателната система. В тази насока са и предприетите действия от екипа на
отделението. Най-напред чрез коремна ехография е доказано, че към настоящия момент
няма напреднал туморен процес във фаза на дисеминация и усложнения. Чрез
фиброгастроскопия и биопсия е установен хроничен атрофичен гастрит, който би
обяснил частично анемичния синдром. Допълнително, без да се изисква по клинична
пътека № 26 е извършена тотална фиброколоноскопия, която регистрира нормална
находка. Проведените инвазивни изследвания не доказват туморен процес на
храносмилателната система, което позволява лабораторните отклонения да се
смятат за причинени от възпалително-дегенеративни процеси на опорно-двигателния
апарат. Всичко това обаче не може да бъде известно предварително и се смята за
сигурно доказано едва след тези инвазивни изследвания. Що се отнася до
проведеното лечение, още в самото начало е включен интравенозен железен
препарат, а видно от декурзуса при изписването, на пациента е дадено лечение за
домашни условия с друг перорален железен медикамент. Всички тези диагностични и
терапевтични действия и вложения апаратен ресурс не може и не трябва да бъдат
неглижирани, а извода за неспазване на критериите за дехоспитализация да се
основава единствено на констатацията, че хемоглобина при постъпването е 109
г/л, а при изписването е 104 г/л. Тук следва да се има предвид, че тази разлика
е в рамките на лабораторната грешка, няма отражение върху пациента и освен това
желязото се изчерпва активно при възпалителни процеси на опорно-двигателния
апарат, така че достигането на референтните стойности може да не бъде
постигнато дори и при многомесечен престой в болнично заведение. Същественото
от гледна точка здравето на пациента в случая е доказването чрез инструментални
инвазивни изследвания на липсата на източник на постоянно или рецидивиращо
кървене от храносмилателния път, факт, който е от решаващо значение.
Предвид изложеното касаторът счита, че при
пациента са били налице основателни причини за хоспитализация по тази клинична
пътека, същата е изпълнена в нейната цялост, спазен е диагностично-лечебният
алгоритъм, като дори са извършени повече изследвания, отколкото изискуемите в
КП, взети са всички мерки и е назначена терапия, която да доведе до корекция на
хемоглобина, с което са спазени и медицинските критерии за дехоспитализация. С
оглед на това счита твърдяното нарушение за недоказано, а съдебният акт в тази
му част за необоснован.
По КП № 26 – ИЗ № 4782
Пациентът е лекуван по клинична пътека №
26 до 26.05.2014 г. с диагноза остър гастрит. Действително, не е спазен срокът
за извършване на ехографията, но е безспорен фактът, че същата е извършена.
Видно от медицинската документация по случая, по-късното извършване на
изследването не е повлияло нито на диагностицирането на пациента, нито на
лечебния процес.
Касаторът счита констатираното нарушение
за маловажно такова, тъй като не са настъпили вредни последици за здравето на
пациента.
Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от юрк. В.. Оспорва касационната жалба. Твърди, че приложеното по
делото пълномощно е с достатъчно съдържание относно представителната власт на
лицето, на което е връчено АУАН. Твърди, че лекарят – контрольор не е
необходимо да притежава медицинска специалност в определена област. Не е проверявана
целесъобразността на лечението, а само неговото съответствие с нормативните
правила. За установяване на нарушенията дори не са необходими специални знания.
Второто нарушение се признава, че е извършено, а възражението за маловажност е
неоснователно. Настъпването на вредоносни последици не е относимо към това
нарушение, тъй като същото е формално. Моли да се потвърди решението на РС.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че
лечебното заведение признава извършването на нарушенията. РС е извършил всичко
необходимо, за да се извърши съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, но след опит
в 6 различни болници да се намери вещо лице, определението за СМЕ е отменено.
Да се потвърди решението на РС.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС е установил следната фактическа обстановка:
За времето от 09.07.2014 г. до
18.07.2014 г. длъжностни лица от РЗОК –
гр. Плевен – д-р Г. И. Б. и Г. Й. К. въз основа
на заповед № РД-08-892/08.07.2013 г. са извършили планова; тематична; първична;
самостоятелна медицинска проверка в обект “Многопрофилна болница за активно
лечение – Авис-Медика” ООД, като било констатирано следното:
т.1 - В история на заболяването №
4668 от 21.05.2014 г. до 24.05.2014 г. на пациент с ЕГН **********, лекуван в
отделение “Вътрешни болести” по КП № 26 с диагноза: Гастритис хроника
атрофиканс. Придружаващи заболявания: Захарен диабет – тип 2. ДПНП.ХСБ ІІ-ІІІ
ст. ИБС. Ритъмни нарушения-ППМ. В болничната документация се установило, че на
21.05.2014 г. е изследвана кръвна картина с резултат – Хемоглобин -
т. 2 - В история на заболяването №
4782 от 23.05.2014 г. до 26.05.2014 г. на пациент с ЕГН **********,
лекуван в отделение “Детски болести” по
КП № 26 с диагноза: Остър гастрит. От болничната документация се установило, че
проведената основна диагностична процедура “абдоминална ехография” е с дата
26.05.2014 г./10.00 часа, като съгласно изискванията на диагностично лечебния
алгоритъм по КП № 26 – “ехография на коремни органи и ретроперитонеум се
извършва до 48 час” и видно от гореизложеното не е спазен диагностично-лечебния
алгоритъм, съгласно изискванията на КП № 26.
От проверката на представената
болнична медицинска документация са установени нарушения на условията и реда за
оказаната болнична медицинска помощ в описаните по-горе два конкретни случая.
РС е приел, че тази фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Не е констатирал
нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване
на административното нарушение и налагане на административно наказание с
наказателното постановление. Приел е, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, поради което същите са
законосъобразни от формална страна.
По отношение на доводите за
допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на АУАН, тъй като
същият е бил подписан и връчен на пълномощник на ЮЛ, за който се твърди, че не е
притежавал необходимият мандат за това, РС е счел, че посоченото в пълномощно
№3310/26.10.2014 г. съдържание е достатъчно да обоснове необходимата на
упълномощения представителна власт с оглед редовното връчване на АУАН като не
намерил фактически и правни основания за други констатации в тази връзка, в
т.ч. и във връзка с разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Приел е за спазени
императивните изисквания на нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, като в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление се
съдържат законоустановените реквизити, и е правилно приложен материалният закон, като описаните
в наказателното постановление в двете точки деяния, правилно са приети като нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 от ЗЗО вр. НРД за медицинските дейности за 2014 г., и правилно са определени санкциите на основание
разпоредбата на чл.105з, ал.2 от ЗЗО и чл. 105а ал. 3 от ЗЗО.
РС е приел за неоснователно
възражението, че административно наказващия орган не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на
деянията като маловажен случай. Нарушенията са формални, поради което липсата
или незначителността на вредните последици не могат да обосноват тезата за
маловажност на случая. Отсъствието на вреда, доколкото не е елемент от
фактическия състав на административните нарушения, не се отразява и върху
степента на обществената опасност на същите. Последната е отчетена от
законодателя при определяне на размера на предвидените санкции. Не са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН, предвид засягането на обществени отношения свързани с опазване живота и
здравето на гражданите, без значение че в конкретния случай те са само две на
брой. На тези основания е потвърдил НП.
Основателно е касационното
основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
РС не е проявил необходимата
процесуална активност да събере доказателствата и за да отхвърли твърденията на
привлечения към отговорност се е позовал на доказателства, които не са налични
по делото.
В преписката не е налице, нито от
РС е изискано пълномощно №3310/26.10.2011 г. /неточно посочено в съдебното решение
като пълномощно №3310/26.10.2014 г./. Същото само е цитирано в констативния
протокол на л.19 от делото пред РС /като номерът на пълномощното не е и добре
четлив/, но не е приобщено по делото и не е прието като доказателство. По тази
причина не може да се приеме, че описаната в решението на РС фактическа
обстановка е доказана. С оглед на факта, че е оспорено редовното връчване на
АУАН на лице без необходимата представителна власт, РС е следвало да изиска
пълномощното и да го обсъди, което не е направено. В тази връзка съдът
отбелязва, че законният представител на ЮЛ има право да упълномощава други лица
със своята представителна власт, освен ако в закона са налице ограничения на
това право. Съгласно чл.220 АПК, на касационната инстанция е забранено да прави
фактически установявания. По тази причина делото следва да се върне на друг състав
на РС, който да събере пълномощното, и въз основа на същото да установи дали
АУАН е редовно съставен и връчен, като се мотивира. РС след това следва да
установи фактическата обстановка, и да приложи към същата материалния закон.
Следва да се посочи обаче, че не е
налице нарушение, доколкото РС е отменил определението си за СМЕ, след като не
е могъл да намери ВЛ. Експертиза по отношение на второто нарушение не е
необходима, доколкото следва да се извърши обикновена съпоставка на изискване
по клиничната пътека и реално извършеното като медицинска дейност в определен срок.
За първото нарушение съдът следва да съпостави изискването за корекция спрямо
изходната стойност на хемоглобина с другите изисквания на клиничната пътека, с
които това изискване е във връзка, и специално с частта Лечение, т.2 –
медикаментозно лечение, и предвиденото в нея: “По индикации – трансфузия на цяла кръв или кръвни компоненти,
хуманалбумин или други биопродукти; желязо-съдържащи и други медикаменти.” Тази
преценка може да се извърши от съда и без СМЕ, но няма пречка такава СМЕ да
бъде назначена.
С оглед на липсата на подкрепено с
доказателства установяване на фактическата обстановка, съдът не следва да се
произнася по другите наведени касационни основания, нито по твърденията на
останалите страни, доколкото същите се отнасят до правилното приложение на
материалния закон, а за да бъде извършена такава преценка, трябва да бъдат
установени фактите.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 50 от 22.01.2015 год.,
постановено по НАХД № 2585 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – гр. Плевен за ново произнасяне при съобразяване
с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.