РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Плевен, 18 Март 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Д.Д. и с участието на Йорданка
Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 103 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „А.Г.”*** чрез адвокат Е.М.-А. ***, против решение № 27/15.01.2015 г.
на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3308/2014 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-1503042/22.10.2014 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на „А.Г.”***,
ЕИК 202641477, със седалище и адрес на управление гр. Тръстеник, ул. „Добрич” №
8, с управляващ и представляващ А.В.Г. с ЕГН **********, в качеството и на
работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда
/КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за това, че е нарушила разпоредбите на
трудовото законодателство по осъществяването на трудовите правоотношения, като
при извършена проверка на 10.09.2014 г. в 12 часа в обект шивашки цех, намиращ
се в гр. Тръстеник, ул. „Фердинанд Александров” № 5, експлоатиран от на „А.Г.”
ЕООД, е допуснала до работа в горепосочения обект лицето В. П. С., с ЕГН **********
да работи като шивачка на определено работно място и в работно време на обекта,
без да уреди предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без
да има сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушен чл. 1, ал. 2,
във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.
С касационната жалба се иска отмяна
на оспорваното решение, като незаконосъобразно,
издадено при нарушение на материалния закон, както и при нарушение на
процесуалните правила. Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява
престирането на работна сила от лицето за сметка на „А.Г.” ЕООД с цел постигане на определен трудов резултат и то за смeтка и при риска за работодателя при неизпълнението му. Сочи, че в
декларация от 10.09.2014 г. В. С. изрично е посочила, че е постъпила пробно в
шивашкото ателие за заемане на свободната длъжност, тоест същата не твърди, че
работи при работодателя, в тази насока са единствено твърденията на
актосъставителите, които обаче не съответстват на събраните по делото
доказателства. Сочи, че в същата декларация лицето не посочва да получава
трудово възнаграждение, както и не знае работното време, като е посочено само
начален час – 09,30 ч., горепосочената декларация не съдържа данни за
съществените елементи на трудовия договор – трудово възнаграждение и работно
време. Касаторът счита, че при липса на уговорка за тези елементи не може да се
приеме, че между работодателя „А.Г.” ЕООД и В. С. са налице трудови отношения. Посочва,
че така изложените разминавания са игнорирани и не са обсъдени от
първоинстанционния съд, както в съдебното производство, така и при
постановяване на оспорваното решение. Счита, че първоинстанционният съд не е
изследвал пълно и всестранно представените писмени доказателства по делото. Моли
да се отмени обжалваното решение.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно, представлява се от адвокат М.. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени наказателното постановление. Счита, че не е доказано по категоричен
начин, че въпросното лице е работило и има разминаване в датата на трудовото правоотношение, с оглед на това моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен,
редовно призован за откритото съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт Р. И.. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд, което
счита, че е в съответствие с материално-правните
норми и с доказателствата по делото. Сочи, че лицето собственоръчно
е декларирало, че няма сключен трудов договор като в същия ден
е извършена и проверка на място. Моли да се потвърди
решението на Районен съд гр. Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че следва да се постанови решение, с
което да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено решението на
Районен съд гр. Плевен като
правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основанията
на чл. 28 от ЗАНН и Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, съгласно който трудовият договор се сключва в писмена форма. Административното наказание е наложено по чл. 141, ал. 3 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2
, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…”. не се спори между страните, че санкционираното дружество е работодател по смисъла на КТ. Спорният по делото въпрос е: било ли е налице трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето В. П.С.. Касаторът твърди, че решаващият съд не е изтълкувал правилно събраните по делото доказателства и по-точно – обясненията на управителя на дружеството, показанията на В. С. и декларацията попълнена от нея в момента на проверката. Защитната теза е, че не е било налице трудово правоотношение, защото лицето е било изпробвано дали може да се справя с работата, за да бъде назначено. Решаващият съд правилно е посочил, че целения резултат се постига чрез сключването на трудов договор със срок за изпитване, какъвто не е сключен. Другата хипотеза е работодятелят да е посочил, че свободните му длъжности ще се заемат след конкурс /чл. 90, ал.1 от КТ/. Възможността за назначаване на работник или служител след конкурс, в който да бъдат проверени професионалните му и други личностни качества /работа в екип, комуникативност и т.н./ е подробно описана в чл. 90 и следващи от КТ. Санкционираното дружество не е представило доказателства за изпълнението на тази законова процедура, поради което правилен е крайния извод на решаващия съд, че реалната възможност пред дружеството е била да сключи трудов договор със срок за изпитване. Той също се сключва в писмена форма и се регистрира, по указания ред, което не е извършено и съответно е налице административно нарушение. Анализът на доказателствата, по които възражения има касатора, не водят до различен извод. В декларацията попълнена от В.С. е посочено: „днес постъпих пробно в шивашкото атилие” по горе в декларацията е отбелязан начален час на започване на работата 9:30 часа. Използваната глаголна форма „постъпих” означава именно че лицето е възприемало /субективно/, че е започнало да работи пробно в шивашкото ателие. Липсите по останалите графи в декларацията могат да се обяснят, именно с обстоятелството, че работникът и работодателят не са договорили съществените елементи на трудовото правоотношение, преди лицето да започне на изпълнява трудовата си функция. Ако лицето е възприемало ситуацията като изпит – краткотраен момент в деня, то отбелязването е щяло да бъде по недвусмислено в този смисъл още в декларацията. В този въпрос е налице противоречие между написаното в декларацията и показанията на свидетелката. Като не може да се даде превес на едното за сметка на другото, а следва да се тълкува отново в смисъл на неуточнени и неуредени предварително отношения между работник и работодател. Относно другите данни от на показанията св. С. не може да се направи различен извод, тя не е сигурна точно в колко часа е постъпила – като не си спомня дали е взела автобуса в 9 ч. или в 10 часа. Същото е положението и с обясненията на управителката на санкционираното дружество – налице е неясна представа на управителя за ситуацията, като субективното й незнание на законовите възможности за уреждане на отношенията между работник и работодател не може да повлияе върху ангажиране на обективната административна отговорност на дружеството.