Р Е Ш Е Н И Е

№154

гр.Плевен, 6 Април 2015 год.

Административен съд – Плевен, І-ви състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 102 по описа за 2015година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По искова молба вх. № 30441/03.12.2014г. при Административен съд София от Х.Т.А.,***, I-ва група, е образувано ахд. № 11809/14г. по описа на съда. С Определение №477/28.01.2015 по ахд. № 11809/14г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен, където е образувано ахд. № 102/2015г. В Исковата молба е посочен като ответник Главна дирекция “Изпълнение на наказаният” /ГДИН/, като е формулирано искане за производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, а именно периода от 01.12.2010г. до 01.10.2011г. Последните се изразявали според ищецът в психически и душевни терзания, нерви и нежелание за живот. Твърди се, че през посочения период ответникът в нарушение на разпоредбите на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС не е провеждал ежедневно, в рамките на един час, културно информационни мероприятия под формата не беседи и държал е ищецът е пълна информационна изолация. Сочи, че от действията на ответника А. се е разболял психически, поради което се е наложило лечение в затворническа психиатрична клиника. Твърди още, че през сочения период А. не бил ангажиран в трудов процес, пребивавал е изолиран в самостоятелно помещение по 23 часа, без да му е предоставена възможност да гледа телевизия.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, упълномощена със Заповед №Л 4759/30.04.2014г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в която са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове. Счита, че иска е неоснователен и недоказан. Не били посочени конкретни обстоятелства от които да се направи извод за неправомерни действия или бездействия на затворническата администрация. Липсвали елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а претендираните неимуществени вреди подлежали на доказване

В съдебно заседание ищецът се явява лично и подържат иска на заявените основания. Иска да му бъде предоставен телевизионен приемник и да му бъдат осигурени допълнителни мероприятия.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител на ответника, в което е аргументирано неоснователност на иска и претенция за разноски по делото. По същество е изразено, че са спазени разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС при и по повод изтърпяване на наказанието на ищеца, като е посочено, че последния сам е отказал предоставената му работа с декларация № Д-35/04.12.2014г. По отношение на претенцията за телевизионен приемник е посочено, че съгласно чл. 87 от ЗИНЗС, чл. 83 от ППЗИНЗС и правилника за вътрешния ред, гледането на телевизия се осъществявало чрез лични приемници за времето от 5,30 часа до 22,30 часа. По отношение на лишените от свобода, настанени в зона с повишена сигурност е предоставен телевизионен приемник, монтиран в общия коридор пред всички спални помещения на изтърпяващите наказания, като и всеки петък от 14,00 до 16,00 часа в клуба на третия етаж.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, доколкото началникът на Затвора Плевен и администрацията на затвора са част от ГДИН.

Разгледана по същество, искът е неоснователен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

От приложената по делото Справка изх. № 1239/23.032015г. от ГДИН Затвора Плевен се установява, че л. св. Х.Т.А. е осъден на “доживотен затвор”, като присъдата е с начало 01.03.2002г. при първоначално постановен “специален режим”. В този период А. *** на 20.12.2002г. в качеството си на подсъдим и е приведен в Затвора Пловдив на 28.11.2005г., т.к. е с посоянен адрес гр. Пловдив. Към настоящия момент л.св. А. *** от 16.10.2013г. след проведено лечение. Посочено е, че лишените от свобода в Затвора Плевен, изтърпяващи наказания “доживотен затвор” на основание чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС са настанени в Зона с повишена сигурност /ЗПС/, разположена на трети етаж на затвора. От справката се установява още, че съгласно графика за разпределение на времето с осъдените на “доживотен затвор” се провеждат следните мероприятия: престой на открито в рамките на 1 час дневно, възможност за спортни мероприятия на спортната площадка, тихи спортни игри в клуба на 3-ти етаж, религиозна подкрепа всеки вторник от 15 до 16 часа, всеки петък от 14 до 16 часа в клуба на 3-ти етаж кинолекторика, периодично групови занимания изработване на картичка до любим човек, ползване на библиотечен фонд, трудова дейност –лепене на подаръчни пликчета. За лишените от свобода, настанени в зона с повишена сигурност е предоставен телевизионен приемник, монтиран в общия коридор пред всички спални. Посочено е, че всички мероприятия се осъществяват по и при желание на лишените от свобода. В тази връзка са представени графици (л. 79-85 от делото) за разпределение на времето на лишените от свобода с доживотни присъди в ЗСП на 307 спално и списък с мероприятията, от които е видно, че Х.А. е включен в графиците. На л. 54 от делото е приложена декларация № Д-35/04.12.2014г. от която е видно, че л. св. Х.А. е отказал упражняване на дейност. По делото е приложена молба № 1024/26.04.2013г. от А. с искане да му бъде разрешено да посещава часове по вероизповедание на българската църква. Същата молба удовлетворена, видно от резолюцията “ДА” от 30.04.2013г. и списък на участници в проповеди на л. 56 от делото. Представени са и доказателства, че л. св. А. е участвал и е бил награждаван в мероприятия, организирани от затворническата управа (Голямо четене в затвора, клуб “Литературна муза”, курс “Асертивно поведение” и др.).

По делото е представена Медицинска справка за л. св. Х.А., от която се установява, че същият се води от лятото на 2013г. на диспансерно наблюдение е медицински център Затвора Плевен с диагноза биполярно афективноразтройство-манийни епизоди с психотични симптоми. Със същата диагноза А. бил лекуван в психиатрично отделение на СБАЛЛС - Затвора Ловеч от 26.08.2013г. до 10.10.2013г.

При горните фактически установявания съдът формулира следните изводи.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях.. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Претенцията на л. св. Х.А. е за вреди, претърпени в периода от 01.12.2010г. до 01.10.2011г. при престоя в Затвора Плевен, и в частност не провеждане на културно информационни мероприятия под формата не беседи и непредоставяне телевизионен приемник на ищеца.

Следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под стража и правилника му. По аргумент от чл. 87 от ЗИНЗС и чл. 83 от ППЗИНЗС Лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора или поправителния дом. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ППЗИНЗС лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници. От последното обаче се налага извода, че не е вменено като задължение на затворническата администрация да предоставя на лишените от свобода телевизионни приемници. Последните биха могли да бъдат донесени от близките на лишените от свобода.

Съгласно чл. 61, т. 1 от ЗИНЗС лицата, осъдени на доживотен затвор изтърпяват наказанието си при специален режим, което съгласно чл. 71, ал. 2 –означава, че се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. От представените по делото като доказателства графици за разпределение на времето на лишените от свобода с доживотни присъди в ЗСП на 307 спално,е видно, че Х.А. е включен в същите, като редът за гледане на телевизия е в петък от 14 до 16.00ч. (кинолектория). Видно от справка на л. 42-45 от делото за лишените от свобода настанени в зона с повишена сигурност е предоставен телевизионен приемник, монтиран в общия коридор пред всички спални. Следователно ищецът не е бил лишен от възможност да гледа телевизия. Нещо повече, видно от молба от 31.01.2011г. (л. 88) на ищецът е била предоставена възможност да гледа футболни срещи след 22 часа, който част е извън нормативно предвиденото време за културни мероприятия и лично време.

Извън горното в случая се касае за лице поставено при специален режим и в оперативната самостоятелност на началника на затвора е да прецени кога и по колко време ще подсигури упражняване на посоченото право. В личните клетки това право е било подсигурено постоянно и не е било ограничено от 05,30 до 22,30 часа, след което ел. захранването се контролира от постови надзирател.

Не се установява неизпълнение и на следващата изразена претенция -провеждане на културно информационни мероприятия под формата не беседи. А. е участвал в по “Асетивно поведение” и “Голямото четене в затвора” за което е бил награден със Заповеди № 353/12.04.2010г. и № 748/10.11.2011г. Х.А. е участник и в клуб “Литературна муза” със срещи всеки понеделник и четвъртък от 10,00 до 11,00 часа. Все в тази връзка са и приложените по делото като доказателства стихове на А., някои от които публикувани във вестник “Кайлъшки вести” (л. 53 от делото).

Следователно – не се доказа незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, свързано с ограничаване правата на ищеца по повод участието му в културно информационни мероприятия и “информационно затъмнение” следствие на непредоставяне на лишения от свобода телевизионен приемник.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД “Изпълнение на наказанията” за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за периода от 01.12.2010г. до 01.10.2011г. вследствие на бездействие на длъжности лица в Затвора Плевен следва да бъде отхвърлен.

От страна на процесуалния представител на ответника е формулирано искане за присъждане на разноски по делото. Същото следва да бъде уважено в размер до150 лева, при следните съображения: От една страна делото е с административен характер, за които не е предвидено определено възнаграждение по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна делото не се характеризира с изключителна правна сложност, изискваща особени познания и умения на представляващите административни орган – ответник в процеса. Самото процесуално представителство по настоящето дело е сведено единствено до изготвяне на становище (л. 92-94) при все, че в нито едно от проведените съдебни заседание представител на ГДИН не се е явил.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т. А. иск против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в размер на 30 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.Т. *** да заплати в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: