Р E Ш Е Н И Е

139

гр.Плевен, 30 Март  2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                             Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 98 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1444 от 30.12.2014 г., постановено по нахд № 3103/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-1503035 от 04.09.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на „Булдеза” ЕООД  гр.Плевен, с ЕИК 114634161, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Гривишко шосе, източна индустриална зона, представлявано от Х. А. А. Р., с ЛНЧ **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, във връзка с чл.287 ал.1 от КТ и чл.9 и 10 на Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, за това, че при извършена последваща проверка на 19.08.2014 г. е установено, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено в т.1 на Протокол за извършена проверка с изх.№ 998/25.09.2013 г., а именно да извърши задължителните периодични медицински прегледи на работещите в дружество в срок до 15.11.2013 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Булдеза” ЕООД, чрез управителя Х. А. А. Р., който счита същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него в административно наказателното производство първоинстанционният съд е длъжен да прецени не само обстоятелствата дали атакуваното НП е издадено от компетентен орган, дали е налице извършено нарушение и дали то не е маловажно и съответно – неподлежащо на санкциониране, но и да обсъди и даде отговор на конкретните възражения на наказания субект, а съдът се е задоволил да извърши служебна проверка на тези обстоятелства, без да изложи съображения и да се произнесе по конкретните възражения. Намира, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените и е основание да се твърди неправилност на решението поради постановяването му в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се иска отмяната му. Навежда доводи, че АУАН и НП, са издадени след като е изтекъл законоустановения срок, както и че наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева е явно несправедлива. В заключение моли съда, ако приеме, че решението е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушението е неотстранимо в касационното производство, да го отмени изцяло и върне делото за разглеждане на друг състав на ПлРС, а ако приеме, че нарушението е отстранимо в касационното производство да отмени изцяло решението и наказателното постановление или да намали размера на наложената санкция от 2000 лв. на 1500 лв.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Иванова, която  изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 19.08.2014г. при извършване на последваща проверка на “Булдеза” ЕООД – гр. Плевен, с адрес по съдебна регистрация и адрес на шивашко предприятие гр. Плевен, ул. Гривишко шосе”, източна индустриална зона с ЕИК 114634161, с управляващ и представляващ дружеството Х. А. А. Р. испански гражданин е констатирано следното: “Булдеза” ЕООД – гр. Плевен, в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено в т.1 на Протокол за извършена проверка с изх.№998/25.09.2013г. съставен от инж. М. Б.. Неизпълненото предписание е следното: “Работодателят да извърши задължителните периодични медицински прегледи на работещите лица в “Булдеза” ЕООД – гр. Плевен. Като краен срок за изпълнение на предписанието е определена дата – 15.11.2013г. До 19.08.2014г. не са представени документи, доказващи изпълнение на предписанието. Въз основа на така съставения АУАН, на 04.09.2014г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен издал НП № 15-1503035, с което наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. чл.415, ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, във вр. чл.287, ал.1 от КТ и чл.9 и 10 на Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.

              Плевенският районен съд приел, че изложената фактическа обстановка  съответства на констатациите,  обективирани в АУАН, като е взел предвид писмените доказателства и  показанията на разпитаните свидетели – Б. и М..  Последните счел за обективно верни ,  безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи. Въз основа на тези събрани доказателства съдът направил извод, че  към датата на проверката „Булдеза“ ЕООД не е изпълнил задължително предписание, дадено в т.1 на Протокол за извършена проверка от 25.09.2013г. Съдът не констатирал в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Изложил мотиви, че наказващият орган  не е приложил чл.28 от ЗАНН, предвид че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът изложил мотиви, че "маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. Поради изложените доводи съдът не намерил  за основателно искането от жалбоподателя за квалифициране случая като „ маловажен“. Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът не констатирал наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Според ПРС актовете - НП и АУАН  са издадени от компетентни органи. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Съдът приел, че описанието на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл.287, ал.1 от КТ, и чл.9 и чл.10 на Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи.   Поради това, при доказано авторство на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, съдът счел, че дружеството правилно и законосъобразно е било наказано, тъй като „Булдеза“ ЕООД, в качеството му на работодател не е изпълнил задължително предписание, дадено в т.1 на Протокол за извършена проверка с изх.№998/25.09.2013г.  На всички тези основания ПРС потвърдил оспореното пред него НП.

 Касационната инстанция намира за правилни изводите на ПРС , че работодателят е извършил съставомерно  деяние, което съдържа признаците на нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Изпълнителното деяние на нарушението по  чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Последното е констатирано при извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда, при която е съставен акта за нарушение и е установено, че на датата на проверката предписанието  да се извършат задължителните периодични медицински прегледи на работещите в дружеството  лица, не е било изпълнено в установения срок (15.11.2013 год.). Нарушението е с особен субект - работодател по § 1, т. 1  от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е работодателят, т. е. наказаното дружество.  Няма данни това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание, напротив-работодателят в писмените си обяснения не е отрекъл факта на неизпълнение на предписанието, а е извинил своето поведение с наличие на финансови затруднения, за които не е приложил, нито е поискал събирането на съответни доказателства, като последните имат отношение към оплакването на дружеството за явна несправедливост на наложеното наказание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Както в първоначалната, така и в касационната жалби се прави оплакване, че нарушението на трудовото законодателство е довършено на 15.11.2013 год. с неизпълнение на предписанията на контролния орган, което е било известно на същия този орган към тази дата, както е бил известен на АНО и извършителят на нарушението. Счита, че при открито нарушение и известен извършител, АНО е бил длъжен да образува административнонаказателно производство в 3 –месечен срок , считано от 15.11.2013 год. на основание чл.34, ал.1 от ЗАНН, което  не е сторил в този срок, а едва на 19.08.2014 год., на която дата е съставен АУАН. Тези оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нормата установява два вида срокове, които започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. И двата срока са преклузивни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението като  в конкретния случай тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Налице е процесуално нарушение, когато актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичането едногодишния срок от извършване на нарушението. Процесуално нарушение е допуснато и когато нарушителят е открит в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя. Процесният АУАН сочи като дата на съставянето си 19.08.2014 г. и е връчен на същата дата, като нарушението е извършено на 16.11.2013 год.-деня, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието по т.1 г., т.е. спазен е едногодишният срок за издаването на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наличните в делото доказателства установяват, че е спазен и тримесечният срок за съставяне на АУАН, считано от датата на откриване на нарушителя. В случая действително предписанието е следвало да бъде изпълнено до 15.11.2013 год., но след изтичане на този срок контролните органи са узнали , че то не е изпълнено едва при извършената проверка в деня на съставяне на акта. Т.е. дали дружеството  е изпълнило това, което му е било предписано, е могло да стане достояние на проверяващите едва при извършване на проверка, те не могат да презумират, да предполагат  отнапред, преди да са проверили този факт налице ли е изпълнение или. Налага се извод, че за да се счете за законосъобразно проведена процедурата по административно наказване,  в рамките на по-дългия едногодишен срок от извършване на нарушението, контролните органи следва да извършат проверка и ако при проверката констатират  деяние, осъществяващо признаците на административно нарушение, в тримесечен срок , считано от тази констатация, но не по-късно от изтичане на една година от извършване на нарушението, органите следва да съставят акт за нарушение. Така е и в конкретния случай-по време на течене на едногодишния срок, считано от 16.11.2013 год., органите на Д”ИТ” Плевен са извършили проверка  дали е изпълнено даденото предписание, констатирали са, че не е и още на същия ден на проверката са съставили АУАН, който законосъобразно е могъл да бъде съставен  най-късно до 16.11.2014 год.

Недоказано се явява и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, на което основание е наложено административното наказание на дружеството предвижда за  неизпълнение на  задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Наложената на дружеството имуществена санкция е в размер на 2000 лева-около и малко над предвидения в закона минимален размер. От една страна се касае за непровеждане на задължителни периодични  медицински прегледи на всички  работещи в дружеството лица. От друга страна, дружеството не е представило нито едно доказателство в подкрепа на твърдените факти за влошено финансово състояние, нито други доказателства, обосноваващи  налагането на наказание в предвидения от закона минимален размер. Ето защо както преценката на АНО, така и преценката на въззивния съд по отношение справедливостта на наложеното наказание се явяват правилни.

По изложените съображения оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1444 от 30.12.2014 г., постановено по нахд № 3103/2014 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.