Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. Плевен, 23 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 96/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.Д. ***, чрез адв. М. *** срещу Решение № 4/07.01.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3408/2014г. по описа на съда, в частта, с която се потвърждава Наказателно постановление № 14-0938-001826 от 30.06.2014г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Х.Д. *** е наложено на осн. чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП за движение с технически неизправно МПС (не работи предна дясна къса светлина) и на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП за непоставен обезопасителен колан по време на движение.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 от НПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице технически неизправно МПС, и че техническата неизправност е настъпила не по време на движение. От констатацията в АУАН и от разпита на свидетелите става ясно, че при проверката актосъставителят не се е интересувал и не е изследвал въпроса дали повредата в късата светлина на един от фаровете на МПС е съществувала преди потеглянето му. Правилно съдът е преценил в съжденията си, че ако повредата е настъпила по време на движение, то тогава не следва да се налага наказание. Разпитаният свидетел П. сочи, че фарът е светел, но съдът не кредитира показанията му и дори не ги обсъжда в тази част, въпреки че няма други доказателства в обратната насока. Техническата неизправност не е от характер, застрашаващ движението, както се сочи в НП, защото ако беше така, контролните органи щяха да спрат МПС от движение до отстраняването й. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите – служители на МВР като ясни, непротиворечиви и кореспондиращи с написаното в акта, при положение че те не са дали никакви подробности с оправдание за изминалия период от време. Актосъставителят не си е спомнил нито проверката, нито водача, нито къде са отстояли при констатиране на нарушението и въобще нищо съществено, за да могат да се съпоставят неговите показания с тези на другите свидетели. Показанията на св. П. са дадени под клетва и не може да се твърди, че само заради познанството с жалбоподателя, показанията му са неверни. Разказът му за събитията е последователен и дава яснота относно начина на извършване на проверката и съответно, че водачът е махнал колана, след като е спрял, както и че светлините са били в изправност при потегляне на автомобила. Иска отмяна на решението в обжалваната част и по същество отмяна на НП.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, с оглед конкретните доказателства.

За да потвърди НП в обжалваната част Районен съд – Плевен е достигнал до неверен извод за доказаност на нарушенията и обоснованост на наказанието, като бланкетно е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя Б. и свидетеля Б., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства като ги е приел за конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Д. и че няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Не е кредитирал показанията на св. П., поради близките му приятелски отношения с жалбоподателя, като приел, че е пряко заинтересован от изхода на делото и в тази връзка е извършена очна ставка между свидетелите Б. и П.. Въз основа на тези показания е приел, че обстоятелството, че предна дясна къса светлина не е работела, не е пречка съгласно чл. 11 ал.2 от ППЗДвП за придвижването на автомобила до гараж или сервиз, но в случая не е установено неизправностите да са възникнали по време на движението и оттук за укоримо поведение на водача, тъй като е нарушил забраната, визирана в чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП да управлява технически неизправно МПС. Неправилно е приел, че в този случай е наложено съответното наказание.

Още при съставяне на АУАН жалбоподателят е вписал възраженията си по всички констатирани нарушения: „за колана беше сложен в момента на спиране, посегнах да го откопчая, доколкото за фара не светеше, може по време на движение …”

Въпреки вписаните възражения, преди издаване на НП административно-наказващият орган не е извършил проверка по случая, за да прецени основателността на възраженията и да изясни спорните факти и обстоятелства съобразно чл. 52 ал.4 от ЗАНН.

В хода на съдебното дирене единствено показанията на св. Б. са категорични и подробни, че лично е възприел, че преден фар не е светел и по време на спирането са установили, че водачът е без поставен предпазен колан. Повод за спирането на автомобила е била неизправна предна светлина, като при спирането са установили, че водачът е без колан. Свидетелят потвърждава, че в буса до водача се е возило и друго лице. В противоречие с показанията на св. Б., св. П., който е пътувал с жалбоподателя твърди, че фара не е светел по време на проверката и че водачът е бил с колан, който е махнал, когато е слязъл от буса. Противоречията в тези показания не са били изяснени при очната ставка, което е наложило отлагане на делото за разпит на актосъставителя – св. Б., който заявява, че няма конкретен спомен от проверката, но всичко е отразено в акта. Този свидетел не дава яснота по спорните въпроси по възраженията на жалбоподателя в акта. Факта, че св. П. познава жалбоподателя и са от едно село, като са пътували заедно, само по себе си не е достатъчно, за да се отхвърлят неговите показания като недостоверни.

При наличието на вписани възражения в акта, липса на извършена проверка по възраженията на спорните факти и обстоятелства преди издаване на НП, липса на конкретен спомен у актосъставителя и противоречие в показанията на другите двама свидетели, допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на административното производство не може да бъде отстранено в съдебната фаза на процеса. При тези факти, не може да се приемат за безспорно доказани нарушенията по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП за движение с технически неизправно МПС и по чл. 137а ал.1 от ЗДвП за непоставен обезопасителен колан по време на движение.

Безспорно е установено, че предна дясна къса светлина не е работила, което е нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Но не е било изследвано и категорично установено, кога е настъпила повредата, което е от съществено значение. Когато повредата е настъпила по време на движението, както твърди жалбоподателя, то няма пречка съобразно разпоредбата на чл. 101 ал.2 от ЗДвП да продължи движението си до сервиз или гараж за отстраняването й и това не е нарушение, както правилно е изяснил в мотивите си първоинстанционния съд. Доколкото нарушението е установено в светлата част на денонощието, при липса на намалена видимост, то не може да се приеме, че повредата е от естество, застрашаващо безопасността на движението, с оглед на което посочената в НП санкционна разпоредба на чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП е неотносима за случая.

Съгласно чл. 101 ал.3 от ЗДвП разпоредбите на ал.2 не се прилагат в изчерпателно изброени случаи, като в т.8 е посочено, че автомобилът не може да продължи движението си само, ако липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта. Неизправността касае предна дясна къса светлина, установена в светлата част на денонощието. Следователно при настъпила повреда по време на движението, водачът може да продължи движението си до първото място за отстраняване на повредата, защото тя не е от естество, застрашаващо безопасността на движението, като в случая е неприложима и санкцията по чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП, отнасяща се до управление на МПС с неизправности или повреди, застрашаващи безопасността на движението. Констатираната повреда не е от такъв характер, дори и да не е настъпила по време на движението и автомобилът да е бил в неизправност още при потеглянето му.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, а по същество да се отмени НП като незаконосъобразно.

В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 4/07.01.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3408/2014г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с която е потвърдил Наказателно постановление № 14-0938-001826 от 30.06.2014г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Х.Д. *** е наложено на осн. чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП за движение с технически неизправно МПС (не работи предна дясна къса светлина) и на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП за непоставен обезопасителен колан по време на движение.

И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0938-001826 от 30.06.2014г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, В ЧАСТТА, с която на Д.Х.Д. *** е наложено на осн. чл. 183 ал.3 т.7 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП за движение с технически неизправно МПС (не работи предна дясна къса светлина) и на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП за непоставен обезопасителен колан по време на движение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.